Знатно съсловие на етруските, из чиито среди са били избирани царете. — Б.пр.
Птицегадател, жрец в древния Рим, който предсказвал бъдещето по пеенето, полета и храненето на птиците. — Б.пр.
Чудовище в гръцката митология, което имало глава на лъв, тяло на коза и змийска опашка. — Б.пр.
Светилище на Аполон във Фокида, където се е намирал знаменитият оракул на древна Гърция и се провеждали Питийските игри. — Б.пр.
Крайбрежен град в Кария, един от главните търговски центрове на древността. — Б.пр.
Омфал, монолитен камък в Делфи, смятан за център на земята. — Б.пр.
Древен град на брега на Мала Азия, заселен с гърци. В VIII в. пр.хр. се превръща в град-държава и изиграва значителна роля като търговски център. — Б.пр.
Лакедемон — другото име на Спарта. — Б.пр.
Област на западното крайбрежие на Мала Азия, близо до Лидия и Кария, с островите Хиос и Самос и с дванадесет града: Хиос, Еритрея, Теос, Колофон, Ефес, Самос, Приема, Милет, Фокея, Клазомене, Лебедос и Миунт. — Б.пр.
Столица на Лидийското царство. С разрушаването на града през 498 г. пр.Хр. започва въстанието на йонийските гърци против персите. — Б.пр.
Хераклит от Ефес (ок. 554–483 г. пр.Хр.) — гръцки философ, виждал първоосновата на света в постоянното движение и промяна. — Б.пр.
Ахейска колония на брега на Тарентския залив, разрушена през 510 г. пр.Хр. по време на войните със съседния Кротон. — Б.пр.
Илот — безправен човек в Спарта. — Б.р.
Събирателно название на древни племена, обитаващи земите на север от Черно море, около Дон, Днепър и Дунав. Конницата им се е славела със силата си. — Б.пр.
Хоплити — ударна сила на древногръцката войска, пехота с тежко въоръжение за близък бой. — Б.пр.
Йонийски търговски град на западния бряг на Мала Азия с множество колонии. — Б.пр.
Съвременна Марсилия, фокейска колония, основана около 600 г. пр.Хр. близо до устието на река Рона. — Б.пр.
Милет оглавява въстанието на йонийските градове против персийското владичество и в 494 г. пр.Хр. бива изгорен до основи. — Б.пр.
Гръцко божество, почитано заедно с Деметра и Персефона в Елевзинските мистерии. — Б.пр.
Военен кораб с два реда гребци — Б.р.
Третият по големина остров от Додеканезкия архипелаг. В древността там се е намирало светилището на Асклепий, което се е превърнало в първия център на научната медицина в древна Гърция. — Б.р.
Южноиталийски град, основан около 540 г. пр.Хр., известен с философската си школа. — Б.пр.
Морско божество — получовек, полуриба, което със свирката си от раковина укротявало морските вълни или предизвиквало бури. — Б.р.
Сикули — италийско племе, населявало територии в западна Сицилия, за разлика от сиканите, които населявали източната част на острова. — Б.р.
Тиран — върховен владетел в древна Гърция. — Б.р.
Божество на плодородието, споменавано за първи път в писмени паметници в средата на второто хилядолетие преди Христа. В някои култове е считан и за повелител на боговете. През вавилонското произношение на името Бел богът бива наричан от древните гърци Белос и понякога идентифициран със Зевс. — Б.пр.
Мина — парична единица и същевременно мярка за тежина, равна на 436,6 гр. — Б.пр.
Мярка за тежина, равна на 60 мини. — Б.пр.
Съвременният Реджо-ди-Калабрия, пристанище на брега на Месинския пролив, основан в 717 г. пр.Хр. като колония на Халкида. — Б.пр.
Син на митичния тивански цар Атамант и Ино. За да се спаси от обезумелия си баща, се хвърля заедно с майка си в морето. Превръща се в божество и става покровител на моряците. — Б.пр.
Военен кораб с три реда гребци — Б.пр.
12–20 метрови кули, построени от груби каменни блокове, без хоросан, характерни за културата на неиндоевропейското древно население на Сардиния, родствено на иберите. — Б.пр.
Митично чудовище с коси от змии и ужасяващ поглед. Който погледнел Горгона в очите, се вкаменявал. — Б.р.
Пелтаст — лековъоръжен пехотинец, който носи щит, дълъг меч и метални копия. — Б.пр.
Неголям остров в Егейско море. Според мита Латона ражда тук близнаците Аполон и Артемида. — Б.пр.
На североизточното крайбрежие на Атика, близо до селището Маратон, атинската войска разгромява персийската армия през 490 г. пр.Хр. Описанието на битката е дадено в „История“ на Херодот. — Б.пр.
Етруски град от първото хилядолетие преди Христа, разположен на север от Рим. — Б.пр.
Тарквиний Горди — съгласно римското предание, последният цар на древен Рим. Прокуден в изгнание през 509 г. пр.Хр. — Б.пр.
Pontifex (лат.) строител на мостове. Титла на римски жрец, по-късно бива възприета като определение на римокатолическите епископи, а pontifex maximus — (върховен жрец) — на папата, в края на IV в. сл.Хр. — Б.р.
Квестор — длъжностно лице в древния Рим, водещо финансови и съдебни дела. — Б.пр.
Цела — вътрешно помещение на античен храм. — Б.пр.
Вътрешен двор в древноримско жилище. — Б.пр.
В римската митология пророчица, нимфа на ручей, от който весталките черпели вода за храма на Веста. — Б.пр.
Волски — древно племе в Централна Италия, покорено от Рим през втората половина на четвърти век пр.Хр. — Б.пр.
В римската митология — цар на рутулите, съперник на Еней за ръката на Лавиния. — Б.р.
Триба — избирателен и териториален окръг на Древния Рим. — Б.пр.
В римската митология бог на вратите, а оттам и бог на всяко начало. Изобразяван е с две лица — едно обърнато към миналото и едно към бъдещето. — Б.пр.
Бог на огъня и ковачите у древните етруски. — Б.пр.
Етруски бог-гръмовержец. — Б.пр.
Жената на Тиния — у римляните Юнона, а у гърците — Хера. — Б.пр.
Латинското наименование на остров Елба. — Б.пр.
Югер — древноримска землемерска мярка, равна на около 2 942 кв.м. — Б.пр.
Бедняшкият квартал в древния Рим. — Б.пр.
Жена на Тарквиний Горди, дъщеря на Сервий Тулий, убит от зет си. През 534 г. пр.Хр. Тулия минала с колесница през трупа на баща си. — Б.пр.
Италийско племе, покорено от римляните през 304 г. пр.Хр. — Б.пр.
Древногръцки сатирически поет, живял през VI в. пр.хр. — Б.пр.
Пророчица, предсказала раждането на Александър Македонски. — Б.пр.
Днешният град Киузи в Италия. — Б.пр.
Бог на Волсиния, римско име Вертумна; покровител на растежа, градините, годишния кръговрат и търговията. — Б.пр.