Твоята целувка

11

Лейди Шапстър, мащехата на Елинор, дебнеше сгодния момент да злепостави и унижи завареницата си пред възможно най-много погледи.

Елинор беше в центъра на кръга от гости. Силите я напуснаха и тя се облегна на мистър Найт.

Той я прихвана през кръста… и я притисна собственически към тялото си.

Пленена. В клопка между стария кошмар и новия.

Елинор се помъчи да си поеме дъх, да потуши пристъпа на паника. От собствен опит знаеше колко е злобна лейди Шапстър. Откакто навърши единайсет години и баща й доведе вкъщи елегантната вдовица като своя нова съпруга, животът на Елинор се превърна в низ от страдания. Всеки неин недостатък бе изтъкван многократно, всяка нейна грешка биваше сурово наказвана.

Можеше да си представи какво ще е отмъщението на мистър Найт, когато научеше колко лековерно се е хванал в капана на двете братовчедки.

Интересно, с напредването на вечерта тя все по-малко се боеше от присмеха на тълпата и все повече — от презрението на мистър Найт.

— Ваша светлост. — Лейди Шапстър сведе глава и коленичи. Полите й изпълниха симфония от блестяща синя коприна в елегантно алегро. Дамата можеше да бъде оприличена на перчещ се паун.

Значи още не я бе разпознала. Но Елинор знаеше, че прескъпо ще си плати, когато лейди Шапстър разбере, че е отдала почит на скромната си завареница.

— Колко се радвам, че сте се прибрали благополучно у дома — продължи мащехата й с дълбокия си, топъл и толкова изискан глас. — Вашият чичо непрекъснато се интересуваше дали сте добре.

Бяха минали цели осем години, откакто Елинор избяга от мащехата си, цели осем години откакто не я бе виждала, но отново се почувства тромава, глупава и засенчена от красотата й.

— Моят… чичо? — Баща ми!

— Вашият чичо, лорд Шапстър. Съпругът ми. — Лейди Шапстър погледна Елинор и със силата на волята си я принуди да признае роднинството им, но пак не я видя истински. Вместо това се постара да въздейства на момичето, което мислеше за бъдещата херцогиня. Да въздейства на Мадлин, която не я понасяше, за да си присвои частица от обществения й престиж.

— Помня лорд Шапстър. Помня… и вас. — Елинор би дала всичко да забрави тази жена, но беше белязана завинаги от нейните злоба и безсърдечност.

Лейди Шапстър си помисли, че е спечелила и устните й се разтегнаха в пародия на умиление. Благородният й римски нос се вирна във въздуха. Тя се изправи и стъпи здраво на краката си, за да не я избута някой. Позата донякъде показа характера й: упорит, надменен и непреклонен. Но под тази фасада се криеше сърце, обвито във вечни ледове

Елинор чудесно си даваше сметка за това. Колко много пъти мащехата й я беше смразявала с поглед!

Пред нея се простираше ледена пустош. Зад нея топлината на мистър Найт проникваше в тялото й през плата на роклята и в Елинор забушуваха огньовете на ада. Нямаше къде да отиде, ето защо неохотно продължи да играе ролята си.

— Но къде е милата Елинор? — Лейди Шапстър се огледа нетърпеливо наоколо, сякаш копнееше да види завареницата си, когато истината бе точно обратното. — Кажете ми, че всичко с нея е наред, че и тя се е завърнала от континента заедно с вас! Не бих понесла евентуалната й… гибел.

Не би я понесла ли? Не, никой нямаше да се радва на смъртта й повече от лейди Шапстър. За нея Елинор бе само едно досадно препятствие, което трябваше да бъде преодоляно и стъпкано.

— Елинор се завърна жива и здрава, но не успя да ме придружи в Лондон. Тя… — Елинор едва произнесе думите — много ще съжалява, че не ви е срещнала.

— Милата ми щерка! Грозна, разбира се, и непохватна като слон. Въобще не си приличате с нея, ваша светлост. — Лейди Шапстър се превземаше като някое младо и глупаво момиче. — Но ние с баща й много си я обичаме.

Една голяма и топла ръка се озова на рамото й. Мистър Найт. Елинор би трябвало да го възприеме като тъмничар, дошъл да я отведе в Нюгейт.

А вместо това натискът на пръстите му й подейства успокоително.

— Представете ме, мила — заповяда той със суров глас. — Бих искал да се запозная с тази очарователна дама.

И той ли намираше лейди Шапстър за привлекателна? Мъжете никога не забелязваха студената пресметливост на мащехата й. Определено баща й не беше забелязал подобно нещо, но той се интересуваше единствено от себе си, а тази жена всячески гледаше да му угажда.

— Лейди Шапстър, това е годеникът ми, мистър Ремингтън Найт — неохотно изрече Елинор и после тайно се прокле. Защо бе проявила ревност? Сякаш държеше да покаже, че този мъж е само неин, когато нещата стояха точно наопаки. Тя не желаеше мистър Найт. И по-важно, Мадлин не го желаеше! Той беше годеник на Мадлин. Защо ли Елинор непрекъснато забравяше този факт?

— Мистър… Найт. — Лейди Шапстър измърка името и грациозно му поднесе ръката си. — Колко се радвам, че скоро ще бъдете част от семейството.

На Елинор й се щеше да попита защо. Защо й е на лейди Шапстър да се радва за такова нещо? Мащехата й живееше и дишаше заради титлата си. Тя беше готова на всичко, за да се издигне в аристократичните среди. Защо й е да приветства някакъв си прост американец, когато толкова много благородници намираха съюза между него и херцогинята за позорен?

Тогава мистър Найт пое поднесената му ръка и се поклони, а Елинор инстинктивно разбра. Ремингтън беше не само красив, а и неустоим. Жените усещаха, че той знае как да ги задоволи в леглото… и извън него. А лейди Шапстър обичаше да получава обожание и възхищение, да я обсипват с ласкателства, които да подхранват суетата й.

На Елинор й се щеше да покаже нокти. Щеше й се да застане между тях и да ги разтърве.

Ремингтън се дръпна от мащехата й.

— Очарован съм да се запозная с още роднини на годеницата ми. — Той погледна Елинор усмихнато, улови ръката й и я целуна жарко, което предизвика у нея тръпка на възбуда… и нервност. — Надявам се не след дълго се запозная с лорд Шапстър и всичките членове на фамилията Де Лейси. — Думите му бяха насочени по-скоро към нея, а не към мащехата й.

— А аз се надявам да ви срещна на някое по-уединено място. — Почернените ресници на лейди Шапстър запърхаха.

Елинор потрепери, сякаш я бяха зашлевили в лицето.

— Безсрамница! — измърмори лейди Кодълфинч.

— Усойница! — изсумтя лейди Страдлинг.

Ах, да. Въпреки че лейди Шапстър беше всепризната красавица от благородно потекло, малцина я харесваха и мнозина я презираха.

Мащехата й настръхна възмутено при тези коментари и бледите й рамене се изправиха, сякаш ръцете я сърбяха да въздаде правосъдие. Тя погледна Елинор в лицето… и присви очи.

— Ваша… светлост? — Като че ли за пръв път видя с кого говори. — Изглеждате ми… променена.

О, боже, не. Моментът беше настъпил. Лейди Шапстър я позна. Най-накрая мащехата й беше надникнала под лустрото на красивите дрехи и стилно късата коса. Елинор загуби смелост, забрави съветите на Мадлин и се сви уплашено.

Обаче мистър Найт беше там и ръката му я притискаше топло. Гласът му беше толкова тих, че не би трябвало да се разнесе в цялата зала — но точно това стана.

— Нейна светлост е щастлива да се види с всички ви, но сега ще ни извините. Херцогинята се нуждае от глътка въздух, а аз нямам търпение да потанцувам с годеницата си.

Дамите въздъхнаха томително и Елинор едва не падна при това доказателство за чара му.

Но мащехата й не въздъхна, а продължи да я зяпа и да търси потвърждение, че…

— Да, хайде да танцуваме! — радостно извика Елинор.

Претъпканият подиум беше в другия край на залата и Ремингтън я поведе уверено натам.

— Не обичаш тази жена — заяви той, когато се отдалечиха достатъчно.

Елинор се помъчи да наподоби някаква любезност:

— Въобще не я намирам за приятна.

— Не я обичаш — повтори той.

Но Елинор не можеше да го признае, защото бе научена, че човек непременно трябва да е учтив.

— Лейди Шапстър може да бъде нетактична и понякога наранява околните със своята безчувственост.

— Не я обичаш — отново настоя Ремингтън.

— Добре де! Не я обичам! — Елинор затаи дъх и зачака да я удари светкавица.

Нищо не се случи. Никой не забеляза признанието й. Никой с изключение на мистър Найт, който я бе накарал да изрече това нечувано оскърбление.

— Но не искам да си съставяш лошо мнение за нея само заради антипатията ми.

— И защо не? — докачи се той. — Ще бъдем съпрузи. В чий глас да се вслушвам, ако не в твоя?

Готовността му да й се довери безусловно я шокира. Особено при положение, че гърбът я сърбеше от пронизващия поглед на лейди Шапстър. Преди края на вечерта тази жена отново щеше да съсипе живота й.

Те стигнаха до подиума и зачакаха следващия танц.

— Тя ти е леля — изтъкна той.

— Тя е втората съпруга на чичо и мащехата на Елинор. — А братовчедка ми мрази дори тази далечна роднинска връзка!

Докато премисляше разговора с мащехата си, Елинор осъзна, че е трябвало да се държи с чудовището като Мадлин: грубо и безкомпромисно. Тогава лейди Шапстър нямаше да кръжи около подиума и да наднича иззад раменете на хората, за да я погледне втори път.

— Тази жена е студена като лед — заяви Ремингтън и Елинор остана изненадана от прозорливостта му. — Или греша?

— Не, прав си. — Удивително! Колко лесно беше да проявяваш неучтивост, след като веднъж си започнал! — Но повечето мъже забелязват единствено красотата й.

— Красотата е нещо повече от гъста руса коса и две хубави… — Ремингтън млъкна.

Елинор го погледна недоумяващо и в очите му проблесна весела искра:

— Държиш се като самата невинност по бели гащи. Бившият ти годеник не те ли е научил на някои работи?

Гейбриъл беше научил Мадлин на повече работи, отколкото Елинор дръзваше да си представи.

— Не знам за какво говориш. — Тя сви добродетелно устни.

— Май казваш истината. — Ремингтън се взря в очите й. — Колко интересно. Запознах се с Кемпиън и бях готов да се закълна, че във вените му тече гореща кръв. — Музиката спря и двойките напуснаха подиума. Найт я хвана (един английски джентълмен би й позволил тя да положи ръката си върху неговата) и я поведе напред. — С какво лейди Шапстър си е заслужила презрението ти?

— За малко да принуди Елинор да се ожени. — Гласът й беше толкова тих, че достигна само неговите уши.

Той не изглеждаше изненадан. Оркестърът пак засвири. Двамата се разделиха, направиха кръг и отново се озоваха един при друг.

— И братовчедка ти не е била във възторг от избора? — Той също шептеше.

— Елинор бе на шестнайсет години. Мистър Хариман беше вонлив седемдесетгодишен старец с язви и болежки. — На Елинор й се повдигна при спомена, но все пак продължи. — Обаче беше богат, с единия крак в гроба, а с другия балансираше върху тънък лед. Наследството му щеше да е добро попълнение на семейния им бюджет. — Те отново се разделиха и Елинор погледна стълпотворението около подиума. Личеше си, че с Ремингтън са най-одумваната двойка.

За няколко дълги такта двамата пак се събраха.

— Много държиш на братовчедка си — каза Ремингтън.

— Така е. — Мадлин я бе избавила от нежелан брак и тя щеше да й бъде вечно благодарна. — Кълна ти се, че братовчедка ми Елинор е най-тихото същество на земята. Един ден получих молбата й за помощ и аз хванах първия дилижанс. Прибрах я при себе си и оттогава не е стъпвала в бащиния си дом.

Ремингтън засече лейди Шапстър и погледът му се върна на Мадлин.

— По какъв начин тази жена се е опитала да наложи волята си на братовчедка ти?

— Сплашила я с ледения си глас и Елинор… Елинор се вцепенила. — Още се вцепеняваше при онзи спомен. Колко мразеше миговете, когато мащехата й вдигаше сцени и призоваваше пепел и жупел да се стоварят върху главата на лошата завареница. Само мисълта за шавливите, похотливи ръце на мистър Хариман я караше да се държи. — Когато заплахите й не проработили, тя заключила Елинор в стаята й на хляб и вода. Най-накрая, когато херцогинята спасила братовчедка си, Елинор била отхвърлена от семейството си и се оказала без подслон над главата си.

Елинор беше останала без дом. Беше останала без нищо, освен даденото от Мадлин, и въпреки че братовчедка й доста се постара да й втълпи, че си е заслужила всяко получено пени, Елинор прекрасно знаеше, че никога не ще успее да й се издължи. Ето защо се беше съгласила на това безумие. Знаеше, че е безумие, защото виждаше как мащехата й разговаря с Хорация и ръкомаха обвинително.

— Тогава защо лейди Шапстър толкова набляга на родството ви? Сигурно те мрази.

— Тя презира всички ни, но копнее да заеме подобаващото й се място в обществото. Навремето тя не разбра колко сме близки с Елинор, в противен случай щеше да изиграе по-добре картите си и да спечели от факта, че е омъжена за брата на херцог. Сега горчиво съжалява за грешката си.

— Когато се оженим, в къщата ни винаги ще има място за братовчедка ти. Не се бой, скъпа моя херцогиньо. Тя ще бъде наша любимка.

Елинор поруменя. Мистър Найт умееше да говори сладко и да стопля сърцето й. Щеше да я намрази, когато истината излезеше наяве. Но тя нямаше да допусне тази мрачна перспектива да развали вечерта. Тази нощ й принадлежеше. Докато се въртеше с Ремингтън, той изпълни сетивата й. Уханието му беше на студен вятър, канелена пръчица… чисти бели чаршафи.

Не биваше да мисли за брачната постеля, докато се намираше в близост до този мъж. Това можеше да я отведе до… брачната постеля.

Което, разбира се, бе невъзможно, защото лейди Шапстър приключи с речта си пред Хорация и посочи с пръст към подиума.

Моментът, от който Елинор се страхуваше цяла вечер, най-после настъпи.

За нейно удивление Хорация отметна глава назад и направо започна да цвили от смях. Една от приятелките й се приближи и попита нещо, при което Хорация й отвърна развеселено. Жената погледна първо лейди Шапстър, после Елинор и се засмя. Един по един гостите чуха за какво е станало дума и започнаха да се хилят по посока на лейди Шапстър, сякаш тя беше малоумна.

Мащехата й беше дала глас на подозренията си, навличайки си присмеха на обществото.

Страните на лейди Шапстър пламнаха като нажежени въглени. Тя отметна глава и достолепно излезе от залата. Елинор се оказа раздвоена между чувството си на триумф — бе победила! — и страха си от бъдещето, защото мащехата й никога не забравяше и никога не прощаваше. Някой ден тази зла жена щеше да си отмъсти.

Но може би тази вечер Елинор трябваше да постъпи като Мадлин и да живее за мига. Тази вечер щеше да обърне гръб на страховете си и да се държи като девойка, която танцува на първия си бал с най-хубавия мъж в залата.

Тя зърна отражението на танцуващите двойки в едно огледало и се възхити на грациозната млада дама с разкошна рокля и със страхотна модна прическа. Дамата в огледалото имитираше движенията й. Носеше дрехите й. Изведнъж Елинор осъзна, че ослепителната красавица… е самата тя!

Беше като излязла от приказка! Новата прическа преобразяваше лицето й. Изглеждаше по-млада, по-радостна и невероятно шик. Приличаше не толкова на Мадлин, колкото на… на веселото момиче, което можеше да бъде, ако лейди Шапстър не се беше появила в живота й.

Елинор се засмя на себе си. Ама че глупост — да мисли, че една нищо и никаква си подстрижка може да я промени, но благодарение на огледалото разбра, че външният вид заблуждава. Все едно колко уплашена беше, никой от гостите не проникна под модната й фасада.

Никой с изключение на мистър Найт. Той улови ръката й за тържественото представяне пред принца и я погледна право в очите. Елинор си помисли, че той сигурно танцува така, както прави любов. С него тя се чувстваше най-добрата танцьорка на света. Движеха се в синхрон и когато музиката свърши, тя не можа да удържи усмивката си.

Бе щастлива. Тази вечер, засега, бе щастлива.

Майордомът на стълбищната площадка удари с жезъл по пода и извика:

— Негово кралско височество Джордж, принц Уелски.

Гостите се обърнаха към огромният мъж, който се извисяваше над главите им и се усмихваше благосклонно. Светлокестенявата му коса падаше на къдри по челото му, шкембето му се люлееше пред него, докато той слизаше по стълбите. На младини принцът е бил хубав мъж, но сега, на четирийсет години, не бе вече толкова, но обичаше да се забавлява по приеми, което си личеше, докато поздравяваше гостите. Мъжете му се покланяха, а дамите правеха реверанси. Елинор последва примера им, но когато се изправи, установи, че принцът още стои пред нея. Той й се усмихна лъчезарно и я щипна по бузата.

— Лейди Шеридан — или трябва да ви наричам херцогиня Магнус? — Принцът се смееше, затова и тя направи същото. — Приятно ми е да узная, че след толкова продължително отсъствие пак сте на родна земя. Липсвахте ни много!

Елинор се смути. Уелският принц почти не беше обърнал внимание на Мадлин по време на дебюта й. Дори бе решила, че той се е изплашил от прямотата и живия характер на братовчедка й. Защо сега я коткаше?

— Благодаря, ваше височество. Радвам се, че съм си у дома.

— Непременно трябва да ми дойдете на гости в Карлгьн Хаус. И да доведете американския си годеник! — Той се обърна към мистър Найт. — Истинско удоволствие е да познаваш такъв човек. Истинско удоволствие е да играеш хазарт с такъв човек.

Ремингтън се поклони.

— Ваше височество е твърде добър към мен. С нетърпение очакваме да ви видим на бала ни след два дни.

— Ще ме видите, и още как! — ухили се принц Джордж. Лейди Пикард улови погледа му и той се понесе към нея. — Страхотно забавление както винаги, милейди!

Когато интересът на множеството се пренасочи към домакинята, Елинор се обърна към Ремингтън:

— Каква беше тази работа?

— Дължи ми пари. — Мистър Найт се усмихна с хладно задоволство. — Вярвам, любима моя, че съюзът ни току-що получи кралската благословия.