Величието на Франция

Предисловие

Величието на Франция е хроника, която обхваща определено втората половина на XVI век, тъй като започва две години преди смъртта на Франсоа I1, тоест в 1547 година, и завършва една година след Байонската среща, състояла се през 1565 година.

Става дума за концентрично повествование, чийто първи кръг съставлява едно семейство, вторият — една провинция, и третият — едно кралство, без обаче при това на владетелите да се отделя повече внимание, отколкото е нужно, за да вникне човек в радостите и неволите на онези, които в своето затънтено сенешалство2 зависели изцяло от техните решения.

Семейството, което създадох във въображението си — подхранвайки обаче това въображение с изключително достоверни данни, — е протестантско и живее в Южен Перигор, между две селца, чиито имена през XVI век се изписват като Маркаис и Таниес, като второто е разположено на малка река, задвижваща няколко воденици. Успоредно на реката се вие път, който тогава, а всъщност и сега, води до Аизи, днешното Ези. Мепеш — името на владението, с което си сдобива родът Сиорак, произлиза от думите „mes“, дом на окситански3, и „pech“ — хълм.

Самият аз не съм протестант и не от хугенотска педантичност се застраховах, при това без ничия помощ, с необходимата ми документация, а по-скоро заради наслаждението от увереността, че не ще пропусна нито една от очарователните, живописни, ужасяващи, или пък възхитителни подробности, с каквито изобилстват мемоарите на онова време.

Като повествование Величието на Франция представлява едно цяло и само по себе си е напълно завършено. При все това не изключвам възможността за продължение, без обаче предварително да се обвързвам с подобно обещание, тъй като желая да запазя свободата си до последния миг, а това ще рече — до първата страница на следващата ми книга.

В приложение читателят ще намери малък речник на някои думи, използувани от мен, които днес вече са излезли от употреба: френски думи от XVI век, както и донейде пофранцузени окситански думи, тъй като образованите люде из онези места — и най-вече в Монтен — не изпитвали никакви угризения, оцветявайки с перигорски изрази езика на Севера.