Франсоа I (1494–1547), крал на Франция (1515–1547). — Б.пр.
Област, намираща се под юрисдикцията на сенешал, или главен съдия (ист.). — Б.пр.
Съвкупност от наречията в областите, където вместо „ош“ — да, се е произнасяло „ос“. — Б.пр.
Катерина Медичи (1519–1589), кралица на Франция. — Б.пр.
Оръженосец — титла на благородник, непосветен още в рицарско звание. — Б.пр.
В тази битка французите удържат над имперските войски победа в резултат на която Монфера бива присъединен към Франция. — Б.пр.
Апандисит. — Б.а.
Някогашна къса и широкоцевна пушка, която при стрелба се е прикладвала на гърдите. — Б.пр.
Окситанска дума, произлизаща от думата „quemant“, т.е. просяк, препитаващ се, освен с просия и с грабеж по пътищата. — Б.пр.
Такса за минаване на мост или път. — Б.пр.
Протестантството. — Б.а.
Луи XI (1423–1483), крал на Франция (1401–1483). — Б.пр.
Амброаз Паре (1509–1590), известен френски хирург, смятан за баща на съвременната хирургия. — Б.пр.
Етиен дьо Ла Боеси (1530–1563), френски писател. — Б.пр.
Членове на отцепила се от римокатолическата църква религиозна секта, основана в края на XII век от Пиер Воде. — Б.пр.
Катерина Медичи, съпруга на бъдещия Анри II. — Б.а.
Трето лице (лат.). — Б.пр.
Единственият свидетел не е свидетел (лат.). — Б.а.
Престъплението е извършил онзи, комуто то е изгодно (лат.). — Б.а.
Стара френска мярка за дължина, около 2 метра. — Б.пр.
Франсоа I. — Б.а.
Стара дребна френска монета. — Б.пр.
Престолонаследника, в случая Анри II (1519–1559), крал на Франция (1547–1559). — Б.пр.
Ан дьо Писльо, дукеса Д’Етамп (1508–1580), френска придворна дама и любовница на Франсоа I. — Б.пр.
Франсоа I дьо Лорен, Втори дук Дьо Гиз (1519–1563), именит френски пълководец. — Б.пр.
Диан дьо Поатие, дукеса Дьо Валентиноа (1499–1566), любовница от начало на престолонаследника, а сетне и на краля Анри II. — Б.пр.
Върховен главнокомандуващ на войските на Франция (до Ришельо), в случая Ан, Първи дук Дьо Монморанси (1493–1567), любимец на Франсоа I, с когото са отраснали заедно. — Б.пр.
Позиция „за бой“ във фехтовката. — Б.пр.
Кралски указ, имащ силата на закон. — Б.пр.
Някогашни извънредни съдебни комисии, осъждали еретиците и престъпниците на изгаряне. — Б.пр.
Останки от двореца на Третата династия френски крале, където се е помещавала охраната на Върховния съд, имаща задължението да пази затворниците. — Б.пр.
Реформация (лат.) — преобразование, схизма, получила разпространение през XVI век, вследствие на която възниква протестантството. — Б.пр.
Пета книга Мойсеева, Второзаконие, XXVIII, 1 — 5. — Б.пр.
Pierre (фр.), камък. — Б.пр.
Герой от Стария завет, надарен с невиждана физическа сила. — Б.пр.
Първа книга Мойсеева — Битие, XXV — XLIX. — Б.пр.
Притчи Соломонови, XXVII, 15. — Б.пр.
Стара френска мярка — 25,4 мм. — Б.пр.
Примирие, сключено между Испания и Франция в 1552 г. — Б.пр.
Карл V или Карл Пети (1500–1558), император на Германия (1519–1556) и крал на Испания под името Карл I. — Б.пр.
Филип II (1527–1598), крал на Испания (1556–1598). — Б.пр.
Мария I Тюдор (1553–1558), кралица на Англия. — Б.пр.
Гаспар дьо Шатийон, сир Дьо Колини (1519–1572), адмирал на Франция. — Б.пр.
Т.нар. испански шлем. — Б.пр.
Цигани. — Б.а.
Цигането (оксит.). — Б.пр.
Еманюел-Филибер, дук Савойски, наречен още Желязната глава (1528–1580), умел пълководец, служил предано на Карл V. — Б.пр.
По настояване на преводача Исус се изписва Иисус. — Б.р.
Жана д’Арк, наречена още Орлеанската дева (1412–1431), френска национална героиня. — Б.пр.
Франсоа VI дьо Валоа (1293–1350), крал на Франция (1328–1350). — Б.пр.
Жан дьо Виен (1341–1396), адмирал на Франция. — Б.пр.
Едуард III (1312–1377), крал на Англия (1327–1377). — Б.пр.
Йосташ дьо Сен Пиер (1287–1371), заможен калеански буржоа, прославил се със своята преданост към съгражданите си при предаването на Кале на англичаните. — Б.пр.
Сен Пиер (фр.), свети Петър. — Б.пр.
Според протестантската вяра спасението на душата не се заслужава с дела — Б.пр.
Главна кула на замък (ист.). — Б.пр.
Насмешливо прозвище, давано от протестантите на католиците. — Б.пр.
Нощта на 23 срещу 24 август 1572 година, когато по заповед на Шарл IX, подстрекаван от Катерина Медичи и принцовете Дьо Гиз, в Париж е предприето методично изтребление на протестанти, като броят на жертвите надхвърля три хиляди. — Б.пр.
Одет дьо Колини, наречен още кардинал Дьо Шатийон (1517–1571), кардинал и архиепископ на Тулуза. — Б.пр.
Франсоа дьо Колини, сеньор Д’Андьоло (1521–1569), първият от рода Колини, приел калвинизма. — Б.пр.
Антоан дьо Гранвел (1517–1586) кардинал, министър при Карл V и Филип II Испански и вицекрал на Неапол (1571–1575), преди да бъде ръкоположен за архиепископ на Безансон — Б.пр.
Става дума всъщност за два договора: първия, сключен между Франция и Англия на 2 април 1559 г., според който Франция запазва Кале, но се задължава за срок от осем години да изплати на Англия 500 хиляди екю; вторият, подписан от Анри II и Филип II Испански на 3 април същата година, слага край на войната в Италия и признава суверенитета на Франция над Мец, Тул и Вердюн, но я лишава от Савоя и главните градове в Пиемонт. — Б.пр.
Блез дьо Ласеран Масанком, сеньор Дьо Монлюк (1502–1577), маршал на Франция. — Б.пр.
Маргьорит Френска (1523–1574), дъщеря на Франсоа I и Клод Френска; по-късно дукеса Савойска. — Б.пр.
Франсоа дьо Сьопо, сеньор Дьо Виейвил, граф Дюрталски (1510–1571), маршал на Франция. — Б.пр.
Елизабет Френска (1545–1568), дъщеря на Анри II и Катерина Медичи; кралица на Испания. — Б.пр.
Габриел дьо Лорж, граф дьо Монтгомъри (1530–1574), капитан от шотландската кралска гвардия на Анри II. — Б.пр.
Андре Везал (1514–1564), фламандски анатомист, придворен лекар на Карл V от 1544 г. — Б.пр.
Мишел дьо Нотр Дам, наречен още Нострадамус. (1503–1566), френски медик и астролог, придворен лекар на Шарл IX. — Б.пр.
Франсоа 11 (1544–1560), крал на Франция (1559–1560). — Б.пр.
Мария I Стюарт (1542–1587), кралица на Шотландия (1542–1567) и кралица на Франция (1559–1560). — Б.пр.
Мария I Тюдор. — Б.пр.
Елизабет I (1533–1603), кралица на Англия (1558–1603). — Б.пр.
Един от циклопите, митични еднооки великани, и герой на прочут епизод от „Одисеята“. — Б.пр.
Антоан Бурбонски, дук Дьо Вандом (1518–1562), крал на Навара (1555–1562) и баща на бъдещия френски крал Анри IV. — Б.пр.
Луи I, принц Дьо Конде (1530–1569), пети син на Шарл Бурбонски, дук Дьо Вандом и брат на Антоан Бурбонски. — Б.пр.
Шарл IX (1550–1574), крал на Франция (1560–1574). — Б.пр.
Мишел дьо Л’Опитал (1504–1573), френски държавник. — Б.пр.
Арман дьо Гонто, баран Дьо Бирон (1524–1592), маршал на Франция. Сражавал се в религиозните войни отначало на страната на католиците, но бързо преминава в лагера на Анри IV. — Б.пр.
Търговия с църковни вещи и реликви. — Б.пр.
Първи национален събор на калвинистите, състоял се през същата година в Париж. — Б.пр.
От Матея свето Евангелие, XXVI, 26–28. — Б.пр.
Три митически сестри — чудовища, Сфено, Евриала и Медуза, със змии вместо коса, чийто поглед превръщал в камък всичко живо. — Б.пр.
Синоним на вакханка, спътница на Дионисий (мит.). — Б.пр.
Някогашно название на епилепсията. — Б.пр.
Митични полубожества, водни нимфи. — Б.пр.
Хугенот, произнасящ се на окситанскн „югоно“. — Б.пр.
От Матея свето Евангелие. XXIII, 9. — Б.пр.
Мишел дьо Монтен (1533–1592), френски писател. — Б.пр.
През 1562 година хората на дук Дьо Гиз подлагат протестантското население на Вази (старото му име е Вази-сюр-Блез) на жестоко изтребление, което води и до началото на религиозните войни. — Б.пр.
Анри IV (1553–1610), крал на Франция (1589–1610) и Навара (1572–1610), син на Антоан Бурбонски и Жана д’Албре, кралица на Навара, която го възпитава в протестантската вяра. — Б.пр.
Едикт на Катерина Медичи от 15 януари 1561 година, издаден след претърпелия провал колоквиум в Поаси, който давал на протестантите право да изповядват свободно вярата си навсякъде, освен в крепостите и укрепените градове. — Б.пр.
Жак д’Албон, сеньор Дьо Сент Андре (1505–1562), маршал на Франция и един от върховните предводители на католическата партия по време на религиозните войни. — Б.пр.
Остров на Сена и първично ядро на Париж, получил името си в 508 година и свързан с останалата част на града посредством осем моста. — Б.пр.
Монах от ордена на свети Доминик. — Б.пр.
Още с пламването на религиозните войни двете враждуващи партии търсят помощ от чужбина — католиците от Испания, а протестантите от Англия. — Б.пр.
Стара мярка за вместимост, около едно кило. — Б.пр.
Кош без дъно или кафез, изпълнен с пръст и камъни за укрепване на насипи и стръмни откоси. — Б.пр.
Монаси от францисканския орден. — Б.пр.
Жана III д’Албре (1528–1572), кралица на Навара (1555–1572). — Б.пр.
На Венера цял отдаден (лат.). — Б.а.
Бъдещият крал Анри IV. — Б.а.
Едикт, провъзгласен през месец март 1563 г., с цел да се сложи, край на религиозните междуособици и предоставящ ограничена свобода на вероизповедание на хугенотите. — Б.пр.
Зъл дух, който дави и души насън. — Б.пр.
2,2 литра. — Б.а.
Франсоа Вийон (1431–1463), известен френски поет. — Б.пр.
Клавдий Гален (131–201), гръцки лекар. — Б.пр.
Тояжка с вдлъбнат горен край за улавяне на топка, вид игра. — Б.пр.
Маргьорит Наварска или Ангулемска (1492–1549), кралица на Навара и сестра на Франсоа I. — Б.пр.
Pauvret (фр.), сиромах, бедняк. — Б.пр.
19-и вселенски събор, свикан от папа Павел III по настояване на Карл V за вземане на мерки срещу набиращата сили Реформация. — Б.пр.
Книга на Еклесиаста, VIII, 8. — Б.пр.
Реч, имаща за цел да спечели благоразположението на слушателя (лат.). — Б.а.
Отровата е думата последна (лат.). — Б.а.
Книга на Еклесиаста, III, 7. — Б.пр.
Сифилис. — Б.пр.
Непреводима игра на думи — на френски „voler“ означава едновременно „летя“ и „крада“. — Б.пр.
Пиер дьо Ронсар (1524–1585), френски поет. — Б.пр.
Леон X, Джовани ди Медичи (1475–1521), 215-и римски папа (1513–1521). — Б.пр.
Историческа област в Германия. — Б.пр.
Фернандо Алварес ди Толедо, дук Алба (1507–1582), испански държавник и пълководец. — Б.пр.
Бъдещият Анри III. — Б.а.
Маргьорит дьо Валоа, известна още като кралица Марго (1553–1615), кралица на Навара. — Б.пр.
Съпруга на Ахав, цар на Израел. — Б.пр.
Недействителен герой от Книга на Юдит, пълководец на Навуходоносор. — Б.пр.
Библейски герой. — Б.пр.
Библейски пророк. — Б.пр.
Д’Андьоло и Одет дьо Шатийон. — Б.а.
Принц Конде. — Б.а.
Галиканизъм — доктрина, проповядваща известна независимост на френската католическа църква от папството. — Б.пр.
От Йоана свето Евангелие, XI, 35. — Б.пр.
Псалтир, псалом 36, 5. — Б.пр.