Велизарий

1

Всъщност съгласно гръцката митология бащата на Тезей, Егей е бил все още жив, когато героят победил минотавъра Б.Пр.

2

Легендарен принц на Троя, син на цар Трос. Прочут с хубостта си младеж, той станал любимец на Зевс, който, преобразен на орел, го грабнал и отнесъл на Олимп, където го направил виночерпец на боговете вместо Хеба. — Б.пр.

3

Монофизити — еретическа секта, създадена през V век, която твърдяла, че въплътеният Христос има само една природа — божествена, обхващаща и човешката му същност. Макар и осъден на събора в Халкедон (451 г.), монофизитизмът се разпространил бързо в Египет, Палестина и Сирия. — Б.пр

4

Последователи на Плотин, основател на неоплатонизма, чиято философска система е изградена на трите основни субстанции — „единното“, „умът“ и „душата“. Б.пр.

5

Последователи на епископа на Лаудикия Аполинарий Младши (ок. 310—392 г.), според когото Христос имал три природи (трихотомия) — човешко тяло, човешка душа и божествен дух (Лотос). — Б.пр.

6

Желязото ще се нажежи в огнището. Ще трябва да се освободя от оковите. Ще воюваме с кинжал и пипер. Мълчи! (Лат.) Б.пр.

7

Желязото се нажежава в огнището, трябва само да протегнеш ръка. Ще те освободя от оковите. Сега ще воюваме с кинжал и пипер! (Лат.) — Б.пр.

8

Гай Марий (157—86 г. пр.н.е.) — римски пълководец и политически деец, последователно народен трибун, претор и консул. Победител във войната срещу нумидийския цар Югурта и срещу германските племена кимвари и тевтони. — Б.пр.

9

Метел — клон от римската фамилия на Цедилиите. Квинт Цецилий Метел станал консул (109 г. пр.н.е.) и му било възложено да воюва срещу Югурта, но бил изместен от Марий, който впоследствие го изпратили на заточение. — Б.пр.

10

Луций Мумий — римски пълководец от II в. пр.н.е. Като консул (от 146 г. пр.н.е.) разбил Ахейския съюз и покорил окончателно Гърция, превръщайки я в провинция на Римската империя. Б.пр.

11

В гръцката митология син на Прометей. Заедно с жена му Пира те били единствените оцелели от Потопа, унищожил цялото човечество от бронзовата ера. Доплавали до върха на Парнас в един ковчег, те населили отново земята, като хвърляли зад гърба си камъни. Тези, които били метнати от Девкалион, се превръщали в мъже, а метнатите от Пира — в жени. — Б.пр.

12

Тукидид (ок. 466—400 г. пр.н.е.) — прочут писател, историк на Пелопонеската война, считан за създател на критическия метод в историята. — Б.пр.

13

Ксенофонт (430—355 г. пр.н.е.) — писател, историк, философ и пълководец, ученик на Сократ. — Б.пр.

14

Плиний Млади (61 — ок. 114) — римски общественик и писател, племенник на натурфилософа Плиний Стари. Автор на десет тома писма, отличаващи се с изящния си стил. Адвокатските му пледоарии изобилствували с предвзето красноречие. — Б.пр.

15

Петроний Арбитър — прочут епикуреец, интимен приятел на Нерон. Компрометирал се като съучастник в заговора на Пизон, той бил принуден да се самоубие (65 г.). Автор на романа „Сатирикон“. — Б.пр.

16

Семела (митол.) — дъщеря на тиванския цар Кадъм и любимка на Юпитер, който по нейна молба й се явил в цялото си великолепие, с ослепителни мълнии в ръцете си. Загивайки в разразилия се пожар, тя родила Бакх. — Б.пр.

17

Асфодели — растения от семейство лилиеви с красиви бели цветове, които древните гърци сеели по гробовете като символ на скръбта; бърдун. — Б.пр.

18

Морфей (митол.) — един от многото синове на Хипкос, бога на съня. — Б.пр.

19

Церера (Деметра) (митол.) — дъщеря на Сатурн и Рея, майка на Прозерпина (Персефона), богиня на земеделието. — Б.пр.

20

Местност в Апулия, където римляните претърпели катастрофално поражение от картагенците през 216 г. пр.н.е. — Б.пр.

21

Състоящи се от единадесет срички. — Б.пр.

22

Буквално: „Пробил Хоразинските скали, ВЛАСТЕЛИНЪТ присмехулен заговори на робската фаланга зайци, пръсната надлъж и шир.“ — Б.пр.

Стиховете преведе Искра Димитрова. — Б.пр.

23

Превела Искра Димитрова. — Б.пр.

24

Брониран конник (гр.) — Б.пр.

25

Максима на зороастрийската религия: „Добри дела, добри слова, добри мисли“. — Б.р

26

Римски император (331—364 г. н.е.), принуден да предаде на персите Армения и част от Месопотамия. — Б.пр.

27

Magister officiorum (лат.) — началник на императорската канцелария и един вид министър на външните работи. — Б.пр.

28

Първите поеми на гръцки език са всъщност дело на Омир. Б.пр.

29

„Велизарий“ е по възприетото у нас византийско (Рейхлиново) четене на тези имена. Всъщност на старогръцки звучи „Белисариос“. — Б.пр.

30

„Тебе, Боже, хвалим“ (лат. химн). — Б.пр.

31

Ликторите са изпълнявали функциите на почетна стража при висшите длъжностни лица на римската държава; употребеният израз означава, че Велизарий е престанал да бъде консул. — Б.пр.

32

Целз — антихристиянски полемист от времето на Марк Аврелий (II в.). — Б.пр.

33

Амбициозна владетелка на царството Палмира в Сирия наследила управлението, от съпруга си в 266 г. Пленена в 272 г. от император Аврелиан. — Б.пр.

34

Апостол Петър се отрекъл три пъти от Христос пред юдейския първосвещеник (Матей 26 и Марк 14). — Б.пр.

35

Обширно произведение на Гай Плиний Стари, включващо в себе си познания по история, география, зоология и т.н., написано в 37 книги. — Б.пр.

36

Бубон (гр.) — букв. слабина; бубонната чума представлява възпаление на лимфатичните жлези, предимно в слабините. — Б.пр.

37

Става въпрос за тримата влъхви — Каспар, Мелхиор и Балтазар, поклонили се според преданието на младенеца Иисус. — Б.пр.

38

Основоположник на религиозно-философско учение, разпространило се в Персия в края на V век. Маздак възприема основните положения на зороастризма, но проповядва също имуществено и социално равенство. Цар Гобад става негов последовател, в желанието си да отслаби властта на зороастрийското духовенство, но това едва не му струва престола. По инициатива на Хосроу Маздак и най-влиятелните му сподвижници са поканени в столицата през 528 година и избити заедно със семействата им. За тази си „заслуга“ Хосроу получава от зороастрийското духовенство титлата „Анушарван“. — Б.р

39

Прабългарски хан, предводител на племето кутригури. Нахлул във Византия през 558 г. и проникнал до Дългата стена, в Константинопол. — Б.пр.