Десета глава

Беше привечер на третия ден от пристигането й в Инуяма. От момента, в който полюшващият се паланкин я бе внесъл в крепостта, духът на Каеде все повече униваше. Инуяма я потискаше и изпълваше с ужас даже повече от имението на Ногучи. Жените от домакинството бяха разстроени и обладани от скръб, все още в траур поради смъртта на своята господарка, съпругата на Ийда, която бе починала в началото на лятото. Каеде бе видяла владетеля само за кратко, но бе невъзможно да пренебрегне силата на присъствието му. Той бе върховната власт в резиденцията и всички се бояха от неговите настроения и яростни изблици. Никой не говореше открито. Получи поздравления от жени с изнурени гласове и празни очи, които приготвяха сватбените й одежди с вели ръце. Усети, че я грози гибел. След първоначалната радост, че вижда дъщеря си, владетелката Маруяма бе вглъбена и напрегната. Няколко пъти изглеждаше склонна да сподели нещо с Каеде, но двете рядко оставаха сами за по-дълго. Каеде прекарваше часовете в опити да си припомни събитията от пътуването, да проумее някои от скритите течения, които се вихреха около нея, но си даде сметка, че е невъзможно. Нищо не бе такова, каквото изглеждаше, и тя не можеше да има доверие на никого — дори и на Шизука въпреки онова, което й бе казало момичето. Заради семейството си бе длъжна да понесе брака с владетеля Отори — нямаше основание да се надява, че сватбата ще се осуети, и въпреки това не вярваше, че е възможна. Струваше й се далечна като луната. Но ако не се омъжеше… ако още един мъж умреше заради нея… тогава тя нямаше да има друг изход освен смъртта.

Опита се да приеме смело тази мисъл, но не можеше да се преструва пред себе си — бе само на петнайсет години, не искаше да умира, искаше да живее и да бъде с Такео.

Знойният ден бавно преваляше, залязващото слънце хвърляше зловещи кървави отблясъци над града. Каеде бе уморена и неспокойна, копнееше да се отърве от пластовете роби, които носеше, копнееше за хладината и мрака на нощта и в същото време се ужасяваше от следващото утро и идващия ден.

— Владетелите Отори дойдоха днес в замъка, нали? — попита тя, полагайки усилия гласът й да прозвучи безстрастно.

— Да, владетелят Ийда ги прие — Шизука се поколеба и Каеде почувства погледа й върху себе си, съжалението й. — Господарке… — продължи слугинята и млъкна.

— Какво има?

Внезапно Шизука заговори жизнерадостно за сватбени одежди; отвън покрай стаята минаха две прислужници и от стъпките им подът запя. Когато звуците заглъхнаха, Каеде попита:

— Какво се канеше да ми кажеш?

— Помните ли, когато ви споменах, че можете да убиете човек с игла? Сега ще ви покажа как. Човек не знае, може да ви се наложи — тя извади една на вид обикновена игла, но когато я взе в ръка, Каеде си даде сметка, че е по-здрава и тежка, истинско миниатюрно оръжие. Шизука й показа как да трябва да я забие в окото или във врата на противника. — Сега я скрийте в подгъва на ръкава си. Внимавайте да не се убодете.

Каеде потръпна, отвратена и в същото време запленена.

— Не знам дали бих могла да го сторя…

— Вие намушкахте човек в яростта си — припомни й Шизука.

— Значи… знаеш?

— Араи ми каза. Хората не подозират на какво са способни, обладани от ярост или от страх. Не се разделяйте с ножа си. Ще ми се да имахме мечове, но са твърде неудобни за криене. Ако се стигне до битка, най-добре е да убиеш врага колкото се може по-бързо, и да му вземеш меча.

— Какво ще стане? — попита Каеде.

— Ще ми се да можех да ви кажа всичко, но е твърде опасно за вас. Просто искам да сте подготвена…

Каеде отвори уста да попита още нещо, но Шизука измърмори:

— Трябва да мълчите — не ме питайте нищо и не говорете с никого. Колкото по-малко знаете, толкова по-малка ще е опасността, която ви застрашава.

Каеде получи скромна стая в края на резиденцията непосредствено до голямото помещение, в което бяха жените с владетелката Маруяма и дъщеря й. И двете помещения имаха излаз към градината, разположена по протежение на южната страна на резиденцията. Каеде чуваше плисък на вода и лекото шумолене на дърветата. През цялата нощ усещаше бдителността на Шизука. Веднъж даже се надигна в постелите и съзря момичето, седнало с кръстосани крака при вратата, почти невидимо на фона на беззвездното небе. В късните часове се обадиха кукумявки, а на зазоряване откъм реката долетяха крясъците на патици и гъски. Започна да вали.

Тя задряма, заслушана в тях, и се събуди от пронизващия грак на гарвани. Дъждът бе спрял и вече бе горещо. Шизука бе облечена. Щом видя, че Каеде е будна, тя коленичи до нея и прошепна:

— Господарке, трябва да се опитам да говоря с владетеля Отори. Бихте ли станали, за да му напишете писмо… стихотворение или нещо друго? Нужна ми е привидна причина да го посетя отново — после продължи с по-висок глас: — Ще донеса мастило, но моята господарка не бива да бъде тъй нетърпелива. Имате цял ден, за да напишете подходящите стихове.

— Какво да напиша? — прошепна Каеде. — Не знам как се пише поезия. Никога не съм се учила.

— Няма значение, нещо за съпружеската любов, за мандаринските патици, символ на верността, такива неща…

Каеде би предположила, че Шизука се шегува, но момичето бе напълно сериозно.

— Помогни ми да се облека — изрече тя повелително. — Да, знам, че е рано, но престани да се оплакваш. Трябва незабавно да напиша на владетеля Отори.

Шизука й се усмихна окуражително.

Каеде написа нещо, без да знае дори какво, и с най-силния си глас нареди на Шизука бързо да го отнесе в квартирата на владетеля Отори. Шизука тръгна с привидна неохота и Каеде я чу да се оплаква тихо на стражите, в отговор на което те се засмяха.

Нареди на прислужницата да й донесе чай и когато го изпи, седна, вперила поглед в градината, и се опита да усмири страховете си и да бъде смела като Шизука. От време на време попипваше с пръсти иглата в ръкава си или хладната гладка дръжка на ножа под робата си. Сети се как Шизука я бе учила да се бие по настояване на владетелката Маруяма. Какво очакваха? Чувстваше се като пионка в играта около нея, но поне се бяха опитали да я подготвят и й бяха дали оръжие.

Шизука се върна след около час с отговор от владетеля Отори — стихове, написани с лекота и майсторство. Каеде се втренчи в тях.

— Какво означават?

— Просто извинение. Трябваше да ви напише нещо в отговор.

— Владетелят Отори добре ли е? — попита тя дежурно.

— Да, много и ви очаква с цялото си сърце.

— Кажи ми истината — прошепна Каеде. Взря се в лицето на Шизука, видя колебанието в очите й. — Господарят Такео… е мъртъв?

— Не знаем — Шизука въздъхна дълбоко. — Налага се да ви кажа. Изчезнал е с Кенджи. Владетелят Отори смята, че Племето го е изискало.

— Какво означава това? — тя усети как чаят, който бе изпила по-рано, се раздвижва в корема й, и даже за момент си помисли, че ще повърне.

— Да се поразходим в градината, докато е още хладно — предложи Шизука спокойно.

Каеде се изправи. Имаше чувството, че ще припадне. Усети как по челото й избиват капки пот, студена и лепкава. Шизука я хвана под ръка и я изведе на верандата, коленичи пред нея и й помогна да си обуе сандалите.

Докато вървяха бавно по пътеката сред дърветата и храстите, бълбукането на потока заглушаваше гласовете им. Шизука приближи устни до ухото на Каеде и прошепна бързо и напрегнато:

— Миналата нощ трябваше да има опит за покушение над Ийда. Араи е на петдесетина километра от тук с огромна армия. Воините монаси в Тераяма са готови да превземат град Ямагата. Тохан могат да бъдат победени.

— Какво общо има това с господаря Такео?

— Той бе определен да извърши убийството. Снощи трябваше да се изкатери в крепостта. Но от Племето го прибраха…

— Такео? Наемен убиец? — Каеде изпита желание да се изсмее на това абсурдно твърдение. Но после си спомни мрака, в който Такео бе потърсил убежище, старанието, с което прикриваше ловкостта си. Даде си сметка, че без да е подозирала какво се таи под повърхността, бе усетила, че има нещо повече. Пое си дълбоко въздух в усилие да се овладее. — Кои са Племето?

— Бащата на Такео е бил един от тях, а той самият е роден с необикновени дарби.

— Също като теб — каза Каеде сухо. — И като твоя чичо.

— Много по-големи от нашите — възрази Шизука. — Но си права, ние също сме от Племето.

— Ти си шпионка? Наемна убийца? Затова ли се правиш на моя слугиня?

— Но не се правя, че съм ваша приятелка — отвърна бързо Шизука. — Вече ви казах, че можете да ми имате доверие. Наистина самият Араи ви повери на грижите ми.

— Как да повярвам, когато вече чух толкова много лъжи? — възкликна Каеде и почувства как ъгълчетата на очите й пламнаха.

— Сега ви казвам истината — заяви Шизука тържествено.

За момент Каеде изпадна в шок, който постепенно отмина. Обзе я спокойствие, съзнанието й се проясни.

— Моята сватба с владетеля Отори… била е уредена, за да има основание да пристигне в Инуяма?

— Не от него. Бракът му бе поставен като условие за осиновяването на Такео. Но след като вече бе дал съгласието си, той съзря в това възможност да доведе Такео в крепостта на Тохан — Шизука замълча за момент и после каза много тихо: — Ийда и владетелите Отори може да използват брака с теб като прикритие за смъртта на Шигеру. Това е една от причините, поради които бях изпратена при теб, за да закрилям и двама ви.

— Моята репутация със сигурност винаги е от полза — каза тя горчиво, с пълното съзнание за властта, която мъжете имаха над нея, и за начина, по който я използваха независимо от последствията. Отново й призля.

— Трябва да поседнете за малко — каза Шизука. Храстите бяха отстъпили място на по-открито пространство в градина с гледка над рова и реката към планината отвъд. От другата страна на потока бе построена беседка, която бе поставена така, че да улавя и най-лекия полъх на бриза. Те се отправиха към нея, стъпвайки внимателно по камъните. На пода бяха подредени възглавници и двете седнаха на тях. Течащата вода създаваше усещане за хладина, а сините рибарчета и лястовиците се стрелкаха през беседката, проблясвайки с криле. Във вировете по-нататък растяха лотоси, разтворили своите мораворозови цветове, а досами водата все още цъфтяха тъмносини перуники, чиито листенца бяха почти в един цвят с възглавниците.

— Какво означава „Племето го е изискало“? — попита Каеде, а пръстите й неспокойно потъркваха тъканта под нея.

— Кикута, семейството, към което принадлежи Такео, бяха на мнение, че опитът за убийство ще се провали. Не искаха да го загубят и се намесиха, за да го предотвратят. Чичо ми също участва.

— А ти?

— Не, аз смятах, че поне трябва да се опита. Според мен Такео имаше всички шансове да успее, а докато Ийда е жив, няма да има бунт срещу Тохан.

„Не мога да повярвам, че чувам всичко това“, помисли си Каеде. „Замесена съм в такова предателство. Тя говори за убийството на Ийда с такава лекота, все едно той е селянин или низвергнат от своята класа. Ако някой ни чуе, ще ни изтезават до смърт.“ Въпреки усилващата се жега Каеде потръпна:

— Какво ще правят с него?

— Ще стане един от тях, а животът му ще бъде тайна за нас и за всички.

„Значи никога повече няма да го видя“, помисли си тя.

Откъм пътеката се разнесоха гласове и след малко владетелката Маруяма, дъщеря й Марико и нейната гледачка, съпровождани от Сачие, прекосиха потока и седнаха при тях в беседката. Владетелката Маруяма бе ужасно бледа, а в поведението й се долавяше някаква неясна промяна. Бе загубила част от непоклатимото си самообладание. Тя прати Марико и Ая малко по-нататък да си играят с играчката, която момичето бе донесло със себе си.

Каеде направи усилие да говори нормално.

— Госпожица Марико е прекрасно момиче.

— Не е голяма красавица, но е интелигентна и мила — отвърна майка й. — Прилича повече на баща си. Може да се окаже щастливка. Дори красотата е опасна за една жена. По-добре да не си желана от мъжете — тя се усмихна горчиво и после прошепна на Шизука: — Разполагаме със съвсем малко време. Надявам се, че можем да имаме доверие на госпожица Ширакава.

— Няма да ви издам — обеща Каеде с приглушен глас.

— Шизука, кажи ми какво се случи.

— Такео е прибран от Племето. Това е всичко, което владетелят Шигеру знае.

— Никога не съм предполагала, че Кенджи ще го предаде. Сигурно ударът е бил тежък.

— Шигеру каза, че и бездруго начинанието е било твърде рисковано. Не обвинява никого. Сега основната му грижа е безопасността ви — вашата и на детето.

Първоначално Каеде си помисли, че Шизука говори за дъщеря й Марико, но после забеляза леката руменина по лицето на владетелката Маруяма. Стисна устни и не каза нищо.

— Какво да правим? Да се опитаме ли да избягаме? — с побелели пръсти владетелката Маруяма въртеше трескаво крайчеца на ръкава на робата си.

— Не бива да правите нищо, което може да събуди подозренията на Ийда.

— Значи Шигеру няма да избяга? — гласът на владетелката изтъня като тръстика.

— Предложих му го, но той отказва. Наблюдават го твърде внимателно, а и той чувства, че може да оцелее само ако не проявява и най-малък страх. Трябва да действа така, все едно има пълно доверие на Тохан и на предложения съюз.

— И ще сключи този брак? — повиши тя глас.

— Ще се преструва, че намеренията му са именно такива — рече Шизука предпазливо. — Ако искаме да спасим живота му, и ние трябва да се държим по същия начин.

— Ийда ми прати няколко съобщения, в които настоява да го приема — каза владетелката Маруяма. — Винаги съм му отказвала заради Шигеру — тя се втренчи тревожно в лицето на Шизука.

— Моля ви — възкликна Шизука, — не говорете за тези неща! Бъдете търпелива, бъдете смела. Единственото, което можем да сторим, е да чакаме. Трябва да се преструваме, че не се е случило нищо особено, и да продължим да се готвим за сватбата на Каеде.

— Те ще я използват като претекст да го убият — каза владетелката Маруяма. — Тя е тъй красива и тъй смъртно опасна…

— Не желая да причинявам смъртта на никой мъж — изплака Каеде, — най-малко на владетеля Отори — очите й внезапно плувнаха в сълзи и тя извърна поглед.

— Колко жалко, че не можеш да се омъжиш за владетеля Ийда и да причиниш неговата смърт! — възкликна владетелката Маруяма. Каеде се сви, все едно й бяха зашлевили плесница. — Извини ме — прошепна по-възрастната жена. — Не съм на себе си. Почти не съм спала. Обезумяла съм от страх за него, за дъщеря ми, за себе си, за детето ни. Грубостта ми към теб е незаслужена. Не по твоя вина си попаднала в капана на нашите дела. Надявам се, че няма да мислиш твърде лошо за мен… — тя хвана ръката на Каеде и я стисна. — Ако двете с дъщеря ми умрем, ти оставаш моя единствена наследница. Поверявам ти земята и хората си. Грижи се добре за тях — тя хвърли поглед над реката с блестящи от сълзи очи. — Ако това е единственият начин да спаси живота си, той трябва да се ожени за теб. Но те пак ще го убият…

В крепостната стена в края на градината бяха издялани стъпала до самия ров, където бяха завързани две излетни лодки. В основата на стъпалата имаше порта, която според Каеде най-вероятно се затваряше с падането на нощта, но сега бе отворена. През нея се виждаха ровът и реката. До стената, лениво отпуснати от жегата, седяха двама пазачи.

— Днес там насред водата ще е прохладно — каза владетелката Маруяма. — Лодкарите могат да се подкупят…

— Не ви съветвам, господарке — прекъсна я припряно Шизука. — Избягате ли, ще предизвикате подозрението на Ийда. Нашият шанс е да го залъгваме, че всичко е наред, докато Араи приближи.

— Араи няма да се добере до Инуяма, докато Ийда е жив — възрази владетелката Маруяма. — Нито ще прибегне до обсада. Винаги сме смятали тази крепост за непревземаема. Може да бъде срината само от вътре — тя погледна към кулата. — Държи ни в капан. Сграбчила ни е и не ни пуска. Но въпреки това аз трябва да се измъкна.

— Не предприемайте нищо прибързано — помоли я Шизука.

Марико се върна и се оплака, че е твърде горещо за игра. Сачие я следваше.

— Ще я отведа вътре — рече господарката Маруяма. — Тя има и уроци… — гласът й заглъхна и очите й плувнаха в сълзи. — Бедното ми дете. Бедните ми деца — тя положи длани върху корема си.

— Хайде, господарке — подкани я Ая. — Трябва да си легнете.

Каеде усети как собствените й очи се изпълват със сълзи на състрадание. Камъните на кулата и зидовете наоколо сякаш я затискаха. Пронизителното цвърчене на цикадите парализираше мозъка й; земята като че ли отразяваше непоносимата жега. „Владетелката Маруяма е права“, помисли си тя. Всички те бяха в капан, от който нямаше измъкване.

— Искате ли да се върнем в къщата? — попита я Шизука.

— Нека останем още малко — отвърна Каеде. Хрумна й, че трябва да разговарят за още едно нещо. — Шизука, ти, изглежда, можеш спокойно да влизаш и да излизаш от крепостта. Стражите ти имат доверие.

Шизука кимна:

— Притежавам някои от уменията на Племето в това отношение.

— От всички жени тук ти си единствената, която може да избяга — Каеде се поколеба, без да знае точно как да формулира онова, което чувстваше, че трябва да каже. Накрая заяви направо: — Ако желаеш да си тръгнеш, трябва да го сториш. Не искам да оставаш тук заради мен — после прехапа устни и бързо отмести поглед, тъй като не виждаше как би оцеляла без момичето, на което бе започнала да разчита толкова много.

— Безопасността ни е най-сигурна, ако никоя от нас не се опитва да избяга — прошепна Шизука. — А и да не беше така, изключено е да ви изоставя. Никога няма да го сторя, освен ако не ми заповядате да си тръгна. Сега животът на двете ни е свързан — после добави сякаш на себе си: — Не само мъжете имат чест.

— Владетелят Араи те е пратил при мен — каза Каеде, — а ти ми казваш, че си от Племето, което е наложило волята си на господаря Такео. Всъщност разполагаш ли със свободата да вземаш подобни решения? Можеш ли да направиш избора, който ти повелява честта?

— За човек, който не е бил обучаван, господарката Ширакава знае много — усмихна се Шизука за момент и Каеде усети, че й олеква на сърцето.

Тя остана край водата през по-голямата част от деня, като хапна съвсем малко. За няколко часа жените от къщата се присъединиха към нея и всички заедно обсъждаха красотата на градините и подробностите по сватбената церемония. Една от тях бе ходила в Хаги и описа града с възхищение, след което разказа на Каеде някои от легендите за клана Отори и шепнешком й обясни за древната им вражда с клана Тохан. Те всички изразиха радостта си, че Каеде ще сложи край на тази вражда, и й описаха колко доволен е владетелят Ийда от предстоящото сключване на съюза помежду им.

Без да знае как да реагира, с ясното съзнание за предателството, което се криеше зад този план за женитба, Каеде потърси убежище в свенливостта и се усмихваше мило, докато лицето я заболя, но не каза почти нищо.

В един момент хвърли поглед встрани и видя самия владетел Ийда да прекосява градината към беседката, придружаван от трима-четирима свои васали. Жените незабавно млъкнаха. Каеде прошепна на Шизука:

— Мисля да се прибера. Заболя ме глава.

— Ще ви среша и ще ви направя масаж на главата — отвърна Шизука и наистина Каеде имаше чувството, че едва понася тежестта на косите си. Под робите усещаше тялото си сгорещено и лепкаво. Копнееше за хладина, за настъпването на нощта.

Но когато си тръгнаха от беседката, владетелят Абе се отдели от групата мъже и се отправи към тях. Шизука тутакси падна на колене, а Каеде му се поклони, макар й не тъй дълбоко.

— Госпожице Ширакава — рече той, — владетелят Ийда желае да разговаря с вас.

Опитвайки се да скрие неохотата си, тя се върна в беседката, където Ийда вече се бе настанил върху възглавниците. Жените се бяха отдръпнали и съзерцаваха реката.

Каеде коленичи на дървения под, сведе глава доземи, усещайки как дълбоките му очи, същински вирове разтопено желязо, се плъзгат по тялото й.

— Можеш да седнеш — отсече той. Гласът му бе груб и учтивите фрази в устата му звучаха нелепо. Почувства погледите на хората му, тежкото мълчание, което вече познаваше, онази смесица от похот и възхищение.

— Шигеру е щастливец — отбеляза Ийда и тя долови заплаха и злоба в смеха на хората му. Мислеше, че той ще й говори за сватбената церемония или за баща й, който вече бе изпратил вест, че няма да може да присъства на сватбата поради болестта на съпругата си. Следващите думи на Ийда я изненадаха. — Доколкото знам, Араи е твой стар познат?

— Запознах се него, докато служеше на владетеля Ногучи — отвърна тя предпазливо.

— И Ногучи го прати в изгнание заради теб — каза Ийда. — Той допусна непростима грешка и заплати сурово за нея. Сега, изглежда, ще ми се наложи да се разправя с Араи на прага на собствения си дом — той въздъхна дълбоко. — Сватбата ти с владетеля Отори идва точно навреме.

Каеде си помисли: „Аз съм едно невежо момиче, отгледано от Ногучи, вярно и глупаво. Не знам нищо за интригите между клановете.“ Постара се да придаде кукленски вид на лицето си и преправи гласа си така, че да звучи като детски.

— Желая да сторя само онова, което владетелят Ийда и баща ми изискват от мен.

— И по време на пътуването си не си чула нищо за действията на Араи? Шигеру не ги ли е обсъждал в някакъв момент?

— Нямам никакви вести от владетеля Араи, откакто напусна имението на владетеля Ногучи.

— И все пак хората говорят, че бил твой голям почитател.

Тя събра смелост да вдигне поглед към него през гъстите си ресници.

— Не мога да нося отговорност за начина, по който ме възприемат мъжете.

За миг погледите им се срещнаха. Неговият бе пронизващ, хищен. Тя усети, че той също я желае както всички останали, възбуден и изкушен от идеята, че обвързването с нея носи смърт.

В гърлото й се надигна отвращение. Помисли си за иглата, скрита в ръкава й, и си представи как я забива в плътта му.

— Така е — съгласи се той, — нито можем да обвиняваме който и да е мъж, че ти се възхищава — после подхвърли през рамо на Абе: — Ти беше прав. Изящна е — сякаш говореше за някакъв бездушен предмет на изкуството. — Вътре ли влизаше? Не ми позволявай да те задържам. Предполагам, че здравето ти е крехко.

— Владетелю Ийда — тя отново се поклони до земята и се оттегли на колене до края на беседката. Шизука й помогна да се изправи на крака и двете се отдалечиха.

Никоя от тях не проговори, докато не се озоваха в стаята си. Тогава Каеде прошепна:

— Той знае всичко.

— Не — възрази Шизука, взе гребена и се зае с косите й. — Не е сигурен. Няма никакви доказателства. Ти се справи отлично — и започна да масажира главата и слепоочията й. Част от напрежението взе да се разнася. Каеде се отпусна назад и се облегна на нея.

— Когато отида в Хаги, ще бъдеш ли пак с мен?

— Ако всичко това отмине, няма да имате нужда от мен — отвърна Шизука с усмивка.

— Мисля, че винаги ще се нуждая от теб — възрази Каеде. В гласа й прозвуча скрит копнеж. — Може пък да съм щастлива с владетеля Шигеру. Като не съм с Такео, щом той не обича…

— Шшш — възпря я Шизука и въздъхна, а пръстите й не спираха да се движат, да разтриват и да галят.

— Можехме да имаме деца — продължи Каеде с бавен и замечтан глас. — Сега вече нищо от това няма да се случи, но аз трябва да се правя, че се надявам.

— Намираме се на прага на война — прошепна Шизука. — Не знаем какво ще се случи през следващите няколко дни, какво остава за по-далечно бъдеще.

— Къде може да е сега господарят Такео? Ти знаеш ли?

— Ако все още е в столицата, значи е в някоя от тайните къщи на Племето. Но може вече да са го извели в провинцията.

— Ще го видя ли някога отново? — прошепна Каеде, без да очаква отговор, а и Шизука не й го даде. Пръстите й продължаваха да действат. Отвъд отворените врати градината блещукаше на жегата, а цикадите бяха по-усърдни от всякога.

Постепенно денят угасна и сенките взеха да се удължават.

Загрузка...