Заговорът

Четвърта глава

Стръковете на бамбуковите треви бяха побелели по краищата, а кленовете се бяха пременили в брокатени роби. Джунко донесе на Каеде вехти дрехи от господарката Ногучи, които внимателно бе разпорила и ушила наново, обръщайки навътре избелелите им части. Тъй като дните ставаха все по-студени, Каеде бе благодарна, че вече не е в замъка, търчейки из дворове или нагоре-надолу по стълбите, докато снегът се сипе върху вече замръзналата снежна покривка. Работата й бе станала по-спокойна — сега прекарваше времето си с жените Ногучи, заета с шев и домакински дейности, слушаше разкази и участваше в измислянето на стихове, като в същото време овладяваше женското четмо и писмо. Но далеч не беше щастлива.

Каквото и да вършеше, винаги имаше нещо, което предизвикваше недоволството на господарката Ногучи, която ту се дразнеше, че Каеде си служи с лявата ръка, ту я сравняваше по външност с дъщерите си, при това съвсем не в нейна полза, ту пък негодуваше, че момичето е тъй високо. Заяви изумлението си от това, че Каеде е необразована, без нито за миг да си признава, че това би могло да е по нейна вина.

Когато обаче оставаха насаме, Джунко не спираше да хвали бледата кожа на Каеде, деликатните й крайници и гъстите й коси и взирайки се в огледалото, когато й бе възможно, Каеде взе да си мисли, че може би наистина е красива. Знаеше, че мъжете я гледат с желание дори тук, в дома на господаря, но всички те я изпълваха със страх. Откакто пазачът й бе налетял, от близостта им я побиваха тръпки. Мисълта за брак я ужасяваше. Пристигнеше ли гост в къщата, тя се смразяваше, че той можеше да се окаже бъдещият й съпруг. Ако й наредяха да влезе в негово присъствие, за да поднесе чай или вино, сърцето й започваше да блъска в гърдите, а ръцете й трепереха неудържимо. Накрая господарката Ногучи реши, че е твърде непохватна да прислужва на гостите и трябва да си остане в женското отделение.

С всеки изминал ден я обземаха все по-голямо отегчение и тревога. Караше се с дъщерите на господарката Ногучи, хокаше прислужниците за дреболии и не скриваше раздразнението си дори към Джунко.

— Момичето трябва да се омъжи — обяви господарката Ногучи и за ужас на Каеде бързо й уреди брак с един от васалите на владетеля Ногучи. Последва размяна на годежни дарове и тя разпозна бъдещия жених по време на посещението си при владетеля. Той не само бе стар — три пъти по-възрастен от нея, с два предишни брака и с външност, която би предизвикала отвращение дори у слепец, — но и разбра собствената си стойност. Бракът бе оскърбление за Каеде и семейството й. Захвърляха я на боклука. Плака горчиво няколко нощи подред и не бе способна да хапне и залък.

Седмица преди венчавката през нощта пристигнаха пратеници и разбудиха цялата къща. Обладана от гняв, господарката Ногучи извика Каеде при себе си:

— Имаш зла участ, госпожице Ширакава. Сигурно си прокълната. Бъдещият ти съпруг е мъртъв!

Женихът празнувал близкия край на своето вдовство и както пийвал с другари, изведнъж получил удар и се строполил бездиханен върху чашите с вино. Каеде почувства вълна на облекчение, но в същото време си даде сметка, че щеше да й бъде приписана още една смърт. Вече двама мъже бяха умрели заради нея. Плъзна слух, че който я пожелае, е обречен.

Обзе я надежда, че това би могло да отблъсне завинаги евентуални следващи кандидати, но една вечер, когато наближаваше краят на третия месец и дърветата се окичваха с ярки свежи листа, Джунко й прошепна:

— Има нов кандидат за съпруг на моята господарка! Един мъж от клана Отори.

Двете седяха заедно и бродираха. Каеде тутакси изгуби плавния ритъм на шиенето и се убоде с иглата тъй силно, че върху пръста й изби капка кръв. Джунко бързо дръпна коприната, да не би да я изцапа.

— Кой е той? — попита девойката, лапна убодения си пръст и усети солта на собствената си кръв.

— Не знам точно. Но самият господар Ийда подкрепя този брак, а кланът Тохан са решени да скрепят с него съюза с клана Отори. И тогава ще държат под контрол цялата Средна провинция.

— На каква възраст е? — наложи си да попита Каеде.

— Още не е ясно, но годините на един съпруг са без значение.

Каеде отново подхвана ръкоделието — бели жерави и сини костенурки върху тъмнорозов фон — нейната сватбена одежда.

— Ще ми се никога да не я завършим!

— Радвай се, Каеде. Ще се махнеш от тук. Отори живеят в Хаги, до морето. Това е достоен брак за теб.

— Женитбата ме плаши — призна Каеде.

— Всички се страхуват от онова, което не познават! Но жените почват да му се наслаждават, сама ще видиш — изкиска се на себе си Джунко.

Каеде си спомни ръцете на пазача, силата му, желанието му и усети, че я изпълва отвращение. Собствените й ръце, обикновено пъргави и сръчни, сега натежаха. Джунко я сгълча, но мило и през останалата част от деня се държа към нея много нежно.

Няколко дни по-късно Каеде бе извикана при господаря Ногучи. Бе чула тропот на конски копита и викове на непознати мъже. Явно бяха пристигнали гости, но както обикновено тя гледаше да стои настрана. Влезе с чувство на безпокойство в приемната, но за нейна изненада и радост на почетното място до владетеля Ногучи седеше баща й.

Докато се покланяше доземи, тя видя радостта, която мигом озари лицето му. Изпита гордост, че този път я вижда в по-достойно положение. Мислено се закле, че никога няма да стори нещо, което би могло да му причини мъка или да го накара да се срамува.

Когато й позволиха да седне, тя се опита скришом да го огледа. Косите му бяха оредели и посивели, бръчките по лицето му се бяха умножили. Каеде копнееше да чуе новини за майка си и сестрите си; надяваше се, че ще й разрешат да остане известно време насаме с него.

— Госпожице Ширакава — започна владетелят Ногучи. — Получихме предложение от кандидат, който иска да се ожени за теб, и баща ти е тук, за да заяви съгласието си.

Каеде отново се поклони ниско и изрече едва чуто:

— Господарю Ногучи.

— Оказва ти се голяма чест. Този брак ще скрепи съюза между клановете Тохан и Отори и ще обедини три древни фамилии. На венчавката ти ще присъства и самият владетел Ийда. Той иска церемонията да се състои в Инуяма. Тъй като майка ти не е добре, вашата близка роднина, господарката Маруяма, ще те съпроводи до Цувано. Твой съпруг ще стане Отори Шигеру — племенник на владетелите Отори. Той и васалите му ще те посрещнат в Цувано. Мисля, че няма нужда от други уточнения. Условията за нас са повече от удовлетворителни.

Когато чу, че майка й не била добре, Каеде тутакси отмести поглед към баща си. Не разбра почти нищо от последвалите думи на владетеля Ногучи. По-късно си даде сметка, че цялата работа е била уредена с оглед на най-малко неудобства и разходи за него — няколко роби за път и за венчавката и вероятно една прислужница, която да я съпровожда. Наистина добра равносметка за една такава размяна. Сега той шеговито припомняше случката с мъртвия пазач. Лицето на Каеде пламна. Баща й бе свел поглед.

„Радвам се, че е загубил човек заради мен“, помисли си гневно Каеде. „Дано загуби още сто!“

Баща й трябваше да си тръгне на другия ден, тъй като болестта на съпругата му не му позволяваше по-дълъг престой. Господарят Ногучи бе в приповдигнато настроение и го прикани да прекара известно време с дъщеря си. Каеде го отведе в малката стаичка с изглед към градината. Въздухът бе топъл и наситен с уханията на пролетта. Откъм бора се обади коприварче. Джунко им поднесе чай. Нейното внимание и грижовност подобриха настроението на баща й.

— Радвам се, че имаш поне една приятелка тук, Каеде — рече той тихо.

— Какви са вестите за мама? — попита тя с тревога.

— Ще ми се да бяха по-добри. Опасявам се, че дъждовният сезон ще влоши още повече здравето й. Но този брак повдигна духа й. Отори са велика фамилия, а владетелят Шигеру, изглежда, е свестен човек. Ползва се с добро име. Харесван и уважаван. На какво повече бихме могли да се надяваме за теб?

— Тогава и аз съм щастлива от този избор — излъга тя, за да му угоди.

Той се взря навън към цъфналите вишневи дръвчета, всяко от тях сякаш обаяно от собствената си красота.

— Каеде, въпросът с мъртвия пазач…

— Не беше по моя вина — отвърна тя припряно. — Капитан Араи постъпи така, за да ме защити. Грешката си беше на убития.

Баща й въздъхна.

— Говорят, че си опасна за мъжете… че владетелят Отори трябва да се пази. Нищо не бива да попречи на тази сватба. Разбираш ли ме, Каеде? Ако отново бъде осуетена… и вината за това ти бъде вменена… всички ние ще бъдем все едно мъртви — Каеде се поклони с натежало сърце. Чувстваше баща си като чужд. — През всичките тези години — продължи той — ти носиш бремето на сигурността на нашата фамилия. Майка ти и сестрите ти тъгуват за теб. Аз самият бих постъпил другояче, ако имах възможност за избор. Може би ако бях взел участие в битката при Яегахара, ако не бях чакал да видя кой ще бъде победител, а се бях присъединил към Ийда от самото начало… но всичко вече е минало и не може да се върне. По свой начин владетелят Ногучи спази своята част от уговорката. Ти си жива, сега ще сключиш добър брак. Знам, че няма да ни предадеш точно сега.

— Да, татко — каза тя и в този момент лек ветрец премина през градината и розовите и белите цветчета се посипаха като снежинки по земята.

На следващия ден баща й си замина. Каеде го проследи с поглед как пое навън, яхнал коня си. Съпровождаха го неговите васали. Тези хора бяха със семейството й още отпреди раждането й, някои от тях дори си спомняше по име — най-близкия приятел на баща й Соджи, младия Амано, който бе само няколко години по-голям от нея. След като преминаха през портата на замъка, мачкайки с копитата на конете си вишневите цветчета, застлали ниските каменни стъпала, тя хукна към външния двор, за да гледа как се отдалечават покрай брега на реката. Накрая прахът се слегна, градските кучета се усмириха и те изчезнаха от погледа й.

Следващия път, когато видеше баща си, щеше да бъде омъжена и вече в качеството си на съпруга щеше да се завърне официално в дома на своите родители.

Каеде се прибра в къщата, опитвайки се с отчаяни гримаси да сдържи сълзите си. Долови непознат глас, което ни най-малко не подобри настроението й. Някой бъбреше с Джунко. Правеше го по начин, който тя ненавиждаше — с глас на малко момиченце, който от време на време преминаваше в звънък кикот. Даже си представи притежателката му — дребничка, с кръгли като на кукла бузки, със ситна като на птичка походка и с глава, която непрестанно кима и се кланя.

Когато влезе припряно в стаята, Джунко и непознатото момиче се трудеха върху одеждите й, за последно подшиваха, подгъваха и набираха. Семейство Ногучи не си губеха времето, за да се отърват от нея колкото се може по-бързо. Бамбуковите кошници и кутии от пауловния4 бяха вече подредени, готови да поберат вещите й. При вида им Каеде се разстрои още повече.

— Какво прави тази тук? — попита тя раздразнено.

Момичето се сви и се приведе досами пода, преигравайки точно както Каеде бе очаквала.

— Това е Шизука — отвърна Джунко. — Тя ще пътува с господарката Каеде до Инуяма.

— Не я искам — отсече Каеде. — Искам ти да дойдеш с мене.

— Не ми е възможно да тръгна. Господарката Ногучи никога не би го позволила.

— Тогава й кажи да прати някой друг.

Все още със сведено към пода лице, Шизука издаде звук, подобен на ридание. Сигурна, че е преструвка, Каеде изобщо не се трогна.

— Вие сте разстроена, господарке. Вестта за брака, заминаването на баща ви… — Джунко се опитваше да я успокои. — Тя е добро момиче, много хубаво и много умно. Вдигни глава, Шизука, нека господарката те види.

Момичето се подчини, но без да отправя поглед към Каеде. От сведените й очи се стичаха сълзи. Тя подсмръкна един-два пъти.

— Моля ви, господарке, не ме отпращайте. Ще сторя всичко за вас. Кълна се, никой няма да се грижи по-добре за вас от мен. Ще ви нося в дъжда, ще ви оставям да си топлите краката в мен, когато е студено — сълзите й, изглежда, бяха пресъхнали и тя се усмихваше отново. — Ти не ме предупреди колко красива е господарката Ширакава — обърна се тя към Джунко. — Нищо чудно, че заради нея мъже се погубват!

— Млъкни! — изкрещя Каеде и гневно се устреми към вратата. Двама градинари почистваха нападалите по мъха листа, като ги събираха едно по едно. — До гуша ми дойде да го слушам!

— Хората няма да престанат да говорят — отбеляза Джунко. — Това вече е част от живота на господарката.

— Ще ми се и за мен да умираха мъже — засмя се Шизука. — Но те просто се влюбват и после ме разлюбват също тъй лесно, както и аз тях!

Каеде не се обърна. Момичето се примъкна на колене до кутиите и отново се зае да сгъва одеждите, като си припяваше тихичко. Гласът й бе чист и искрен. Песента й бе стара балада за малко селце в борова гора, за една девойка и един момък. Каеде имаше чувството, че си я спомня от детството. А това й припомни недвусмислено, че детските й години са отминали безвъзвратно, че скоро ще се омъжи за непознат и че никога няма да познае любовта. Може би хората по селата можеха да си позволят да се влюбват, но за жена в нейното положение това беше изключено. Тя прекоси стаята, коленичи до Шизука и дръпна дрехата от ръцете й.

— Ако ще го правиш, прави го, както трябва!

— Да, господарке — Шизука отново се приведе до пода, смачквайки роклите пред себе си. — Благодаря, нито за миг няма да съжалявате! — седна отново и промърмори: — Хората разправят, че владетелят Араи проявявал голям интерес към господарката Ширакава. Много я почитал, тъй викат.

— Ти познаваш ли Араи? — попита Каеде рязко.

— От неговия град съм, господарке, от Кумамото.

Джунко се усмихваше широко.

— Мога с леко сърце да ви кажа сбогом, като знам, че Шизука ще се грижи за вас.

И така Шизука стана част от живота на Каеде, като я дразнеше и забавляваше поравно. Момичето обичаше клюките, разпространяваше слухове без ни най-малко неудобство, вечно се губеше някъде по кухните, конюшните, из замъка, след което се връщаше заредена с нови истории. Всички я познаваха, а мъжете не я плашеха. Каеде имаше чувството, че по-скоро те се страхуват от нея, от закачливите й слова и острия й език. Външно изглеждаше небрежна, но грижите й към Каеде бяха безупречни. Прогонваше с масаж главоболието й, носеше й мазила от билки и пчелен восък, за да направи кожата й мека като коприна, скубеше й веждите, придавайки им по-изящна форма. Каеде започна да разчита на нея и накрая момичето спечели доверието й. Въпреки проявената неохота Шизука все по-често я разсмиваше и за първи път благодарение на нея Каеде влезе в съприкосновение с външния свят, от който доскоро бе напълно изолирана.

Тъй че скоро тя вече знаеше за сложните отношения между клановете, за многото завист и недоволство, останали след битката при Яегахара, за съюзите, които Ийда се опитваше да сключи с родовете Отори и Сейшуу, за постоянното движение на мъже, които си съперничеха за постове и за пореден път се готвеха за война. За първи път научи и за Скритите, за гоненията, на които ги подлагаше Ийда, и за изискванията му неговите съюзници да правят същото.

Никога дотогава не бе чувала за такива хора и първоначално предположи, че Шизука си ги измисля. После, необичайно смирена, една вечер тя й разказа шепнешком как мъже и жени били заловени в някакво селце и докарани на Ногучи в ракитови клетки. Провесили ги от стените на крепостта и ги държали там, докато издъхнали от глад и жажда. А докато били още живи, гарвани кълвели плътта им.

— Защо? Какво престъпление са извършили? — попита Каеде.

— Те твърдят, че има тайно божество, което вижда всичко и което те не могат да охулят или да отрекат. Предпочитат смъртта.

Каеде потръпна.

— Защо владетелят Ийда ги мрази толкова?

Шизука се озърна през рамо, макар че двете бяха съвсем сами в стаята.

— Тези хора казват, че тайното божество ще накаже Ийда в отвъдното.

— Но Ийда е най-могъщият владетел в Трите провинции. Може да прави каквото си поиска. Те нямат право да го съдят — идеята, че действията на един такъв владетел могат да бъдат осъждани от обикновени селски люде, се струваше на Каеде нелепа.

— Скритите вярват, че тяхното божество смята всички за равни. В очите на тяхното божество няма господари. Само такива, които вярват в него и които го отричат.

Каеде се смръщи. Нищо чудно, че Ийда искаше да ги смаже. Щеше да попита още нещо, но Шизука смени темата.

— Господарката Маруяма се очаква да пристигне утре или вдругиден. И тогава поемаме на път.

— Хубаво ще бъде да напусна това място на смъртта — изрече Каеде замислено.

— Смъртта е навсякъде — Шизука взе гребена и с уверени ритмични движения захвана да сресва косите й. — Господарката Маруяма е ваша близка роднина. Срещали ли сте я в детството си?

— И да е така, не си спомням. Тя е братовчедка на майка ми, но не знам почти нищо за нея. Ти познаваш ли я?

— Виждала съм я — отвърна Шизука със смях. — Хора като мен всъщност не се запознават с хора като нея.

— Разкажи ми за Маруяма — подкани я Каеде.

— Както знаете, тя притежава голямо имение в югозападната част. Съпругът и синът й са починали, а дъщеря й, която ще я наследи, е заложница в Инуяма. Знае се, че господарката не е приятелски настроена към клана Тохан, макар че съпругът й е бил един от тях. Доведената й дъщеря е омъжена за братовчед на Ийда. Носеха се слухове, че след смъртта на съпруга й неговото семейство отровило сина й. Първо Ийда й предложил да се омъжи за брат му, но тя му отказала. Сега говорят, че той самият я искал за жена.

— Но нали е вече женен и си има син — прекъсна я Каеде.

— Всички деца на господарката Ийда са починали още като малки, а и тя самата е много болнава. Може да си иде всеки момент…

„С други думи, той може да я убие“, помисли си Каеде, но не посмя да го изрече на глас.

— Както и да е — продължи Шизука, — господарката Маруяма никога няма да се омъжи за него, така се говори, нито пък ще позволи на дъщеря си да го стори.

— Тя сама решава за кого би се омъжила, така ли? Изглежда, е много властна жена.

— Маруяма е последното от големите владения, които се наследяват по женска линия — поясни Шизука. — Това й дава повече власт, отколкото притежават останалите жени. Освен това има и други способности, които изглеждат почти магьоснически. Така въздейства на хората, че ги кара да постъпват, както тя иска.

— Ти вярваш ли в такива неща?

— Как иначе бихте обяснили оцеляването й? Семейството на покойния й съпруг, владетелят Ийда и повечето от клана Тохан биха я унищожили, но тя е жива, въпреки че те са погубили сина й и държат дъщеря й за заложница.

Каеде усети как сърцето й се свива от съчувствие.

— Защо жените трябва да страдат по такъв начин? Защо нямаме свободата, която притежават мъжете?

— Така е устроен светът — отвърна Шизука. — Мъжете са по-силни и не робуват на чувства като нежност или милост. Жените се влюбват в тях, но те не им отвръщат със същото.

— Аз никога няма да се влюбя — обяви Каеде.

— И по-добре — съгласи се Шизука през смях.

Тя приготви постелите и двете легнаха да спят. Каеде дълго си мисли за владетелката, притежаваща власт подобно на мъж, за жената, която вече бе загубила сина си и бе на път да изгуби и дъщеря си. Представи си и момичето, което бе заложница в крепостта на Ийда в Инуяма, и изпита към нея искрена жалост.

Приемната на господарката Ногучи бе украсена в характерния за главния остров стил, с врати и прегради, изрисувани с планински пейзажи и борови дървета. Каеде не харесваше картините — намираше ги за твърде тежки, а варака им — за твърде пищен и претрупан. Изключение правеше само най-далечната отляво. На нея имаше два фазана, изобразени тъй правдоподобно, сякаш всеки миг щяха да отлетят. Вирнали глава с блестящи очи, те слушаха разговора в стаята по-одухотворено от повечето жени, коленичили пред господарката Ногучи.

От дясната й страна седеше гостенката — владетелката Маруяма. Господарката Ногучи направи знак на Каеде да се приближи. Тя коленичи на пода и се заслуша в двуличните слова, които се изричаха над главата й.

— Разбира се, ние тъгуваме, че трябва да се разделим с госпожица Каеде, тя ни бе като дъщеря. Не се решаваме и да обременяваме владетелката Маруяма. Молим само за позволение Каеде да ви придружи до Цувано. Там ще я посрещнат владетелите Отори.

— Госпожица Ширакава ще се омъжва във фамилията Отори ли? — попита гостенката и Каеде хареса ниския нежен глас, който чу. Вдигна глава съвсем леко и видя малките ръце на дамата, сбрани в скута й.

— Да, за владетеля Отори Шигеру — измърка доволно господарката Ногучи. — Това е голяма чест. Разбира се, съпругът ми е много близък с владетеля Ийда, който лично държи на този брак.

Каеде видя как ръцете се вкопчиха една в друга, докато кръвта се оттегли от тях. След пауза, тъй дълга, че почти надхвърли границите на вежливостта, господарката Маруяма каза:

— За владетеля Отори Шигеру? Госпожица Ширакава наистина е щастливка.

— Вие го познавате? Аз не съм имала това удоволствие.

— Съвсем бегло — отвърна господарката Маруяма. — Вдигнете глава, госпожице Ширакава. Нека видя лицето ви — Каеде се подчини. — Толкова сте млада! — възкликна по-възрастната жена.

— На петнайсет съм, господарке.

— Малко по-голяма от дъщеря ми — гласът на владетелката Маруяма бе изтънял и глух. Каеде дръзна да се взре в тъмните очи с безупречна форма. Зениците бяха разширени като при шок, а лицето на жената бе пребледняло повече, отколкото можеше да се постигне с белилото. После тя сякаш успя в известна степен да възвърне самообладанието си. Устните й се разтегнаха в усмивка, която не достигна очите й.

„Какво съм й направила?“, помисли си Каеде озадачена. Тя бе почувствала инстинктивно привличане към гостенката. Помисли си, че Шизука е права. Владетелката Маруяма можеше да накара всеки да се подчини на желанията й. Хубостта й бе позавехнала, наистина, но по някакъв начин леките бръчки около очите и устата просто добавяха към характера и силата, която излъчваше лицето й. Сега студенината на изражението й нарани дълбоко Каеде. „Тя не ме харесва“, помисли си момичето, изпитвайки горчиво разочарование.