Закуска в „Тифани“

Същата вечер снимки на Холи се появиха на първа страница на късното издание на „Джърнал Америкън“ и в ранните издания както на „Дейли Нюс“, така и на „Дейли Мирър“. Това нямаше нищо общо с конете. За съвсем друго ставаше дума, както разкриваха и заглавията. „Плейгърл арестувана в афера с наркотици“ („Джърнал Америкън“); „Арестувана актриса, контрабандистка на наркотици“ („Дейли Нюс“); „Разкрити контрабандисти на наркотици, заловена красавица“ („Дейли Мирър“).

„Дейли Нюс“ бе поместил най-ефектната снимка: Холи, влизаща в полицейския участък между двама мускулести детективи, мъж и жена. На този убийствен фон дори дрехите й (още беше в костюма за езда, яке и джинси) подсказваха, че е бандитка от престъпна шайка; тъмните очила, рошавата коса и цигарата „Пикаюн“, лепната на сърдитите й устни, допълваше убедително впечатлението. Отдолу пишеше: „Двадесетгодишната Холи Голайтли, красивата начинаеща кинозвезда и светска знаменитост. Според прокурора тя е главна фигура в международна банда за търговия с наркотици, свързана с гангстера Салваторе Томейто — Сали. На снимката: детективите Патрик Конър и Шийла Фезонети (отдясно) я водят в участъка на Шестдесет и седма улица. Подробности на стр. 3.“ Подробностите, включително със снимка на мъж, посочен като Оливър О’Шонеси — Отеца (беше закрил лицето си с мека шапка), бяха на три пълни колонки. Ето и най-важните пасажи от текста в съкратен вид:

„Любителите на светските забавления днес бяха смаяни от ареста на прекрасната Холи Голайтли, двадесетгодишна начинаеща холивудска звезда, известна посетителка на нюйоркските заведения. По същото време в два часа следобед полицията залови Оливър О’Шонеси, 52-годишен, регистриран в хотел «Сийборд», Четиридесет и девета улица, когато излизаше от един от ресторантите «Хамбърг Хевън» на Мадисън Авеню. Според прокурора Франк Л. Донован и двамата са важни фигури в международна мрежа за контрабанда на наркотици, ръководена от известния главатар на мафията Салваторе Томейто — Сали, понастоящем затворник в «Синг-Синг», където излежава петгодишна присъда за подкупване на политически лица… О’Шонеси, низложен свещеник, познат в престъпните кръгове като Отеца и Падре, има криминално досие още от 1934 г., когато е осъден на две години затвор като съдържател на уж санаториум за душевно болни в Род Айланд, наречен «Манастирът». Госпожица Голайтли, която досега не е била подвеждана под отговорност, бе арестувана в луксозния й апартамент в елитна къща в Ист Сайд… Макар прокурорът да не е излязъл с официално обвинение, осведомени източници твърдят, че красивата руса актриса, която доскоро беше постоянна спътница на мултимилионера Ръдърфорд Тролър, е служила за «свръзка» между затворения Томейто и главния му помощник О’Шонеси… В ролята на роднина на Томейто госпожица Голайтли посещавала всяка седмица «Синг-Синг» и именно тогава Томейто устно предавал по нея шифровани съобщения на О’Шонеси. Посредством тази свръзка Томейто, за когото се предполага, че е роден в Чефалу, Сицилия, през 1874 г., е имал възможност лично да управлява широка мрежа за контрабанда на наркотици с клонове в Мексико, Куба, Сицилия, Танжер, Техеран и Дакар. Обаче от прокуратурата отказаха потвърждение и подробности по тези сведения… Голям брой репортери, неофициално уведомени за събитието, се стекоха пред полицейския участък на Шестдесет и седма източна, когато двамата обвиняеми бяха доставени за разпит. О’Шонеси, едър червенокос мъж, отказа коментар и ритна един фотограф в слабините. Обаче госпожица Голайтли, изящна, макар и облечена като младеж с джинси и кожено яке, изглеждаше сравнително спокойна. «Не ме питайте какво, по дяволите, означава цялата тази работа, заяви тя на репортерите. Parce-que je ne sais pas mes chéres. (Защото не знам, скъпи мои.) Да, посещавала съм Сали Томейто. Ходех да го виждам всяка седмица. Какво лошо има в това? Той вярва в Бог, аз също…» Следваше подзаглавие «Признава употреба на наркотици» и пишеше: Мис Голайтли се усмихна, когато един репортер я попита дали самата тя взима наркотици. «Пробвала съм марихуана. Не е и наполовина толкова вредна, както брендито. И е по-евтина. За съжаление аз предпочитам бренди. Не, господин Томейто никога не ми е споменавал за наркотици. Ужасно се ядосвам, като гледам как тези безобразни хора го нарочват. Той е чувствителен, религиозен човек. Много симпатичен старец.»“

В репортажа имаше една много груба грешка: тя не бе арестувана в нейния „луксозен апартамент“. Това стана в собствената ми баня. Бях накиснал натъртеното си от ездата тяло в гореща вана с английска сол; Холи, грижовна самарянка, седеше на ръба на ваната и чакаше да ме разтрие с балсама „Слоун“ и да ме настани в леглото. На входната врата се почука. Тъй като не беше заключено, Холи каза:

— Влезте.

Появи се мадам Сапфия Спанела, последвана от двама цивилни агенти — мъж и жена с дебели жълтеникави плитки, навити на главата.

— Ето я търсената от полицията! — ревна мадам Спанела, нахлу в банята и посочи с пръст най-напред Холи, а после голото ми тяло. — Погледнете я. Курва.

Детективът се смути и от мадам Спанела, и от гледката; обаче лицето на колежката му се разплу от долнопробна наслада. Тя стовари ръка на рамото на Холи и с изненадващо детски гласец каза:

— Тръгвай, сестро. Ще те водим на едно място.

На което Холи й отвърна хладнокръвно:

— Махай от мене тая селска лапа, дърта лесбийко такава…

Което поразгневи дамата. Тя здравата удари Холи. Толкова силно, че главата й клюмна и шишенцето с балсама, изхвърчало от ръката й, се разби на пода — където аз, изскочил от ваната, за да се включа в битката, стъпих върху него и за малко не останах без палци на двата крака. Гол и кървящ, ги последвах към хола.

— Не забравяй, моля те, да храниш котката — успя да ми поръча Холи, докато детективите я бутаха надолу по стълбите.