Закуска в „Тифани“

За Бъдни вечер двете с Мег направиха празненство. Холи ме помоли да отида по-рано и да помогна за украсяването на елхата. И досега не ми е ясно как бяха успели да вкарат тази елха в апартамента. Горните клони се прекършваха в тавана, долните бяха разперени от стена до стена; общо взето, не беше много по-различна от гигантските коледни дървета на Рокфелер Плаза. Освен това и за украсата й се искаше поне Рокфелер, защото лъскавите топки и сребристите гирлянди се губеха в нея като топящ се сняг. Холи предложи да отскочи до „Улуърт“ и да открадне няколко балона; и го стори. Балоните наистина направиха дървото за чудо и приказ. Поляхме положените от нас усилия и Холи каза:

— Погледни в спалнята. Има подарък за тебе.

И аз й бях донесъл нещо: малко пакетче в джоба ми, което усетих как става още по-малко, щом видях сложен на леглото и украсен с червена панделка красивия птичи кафез.

— Но, Холи! Това е ужасно!

— Напълно съм съгласна; обаче помислих, че на теб ти харесва.

— Толкова пари си дала! Триста и петдесет долара!

Тя сви рамене:

— Няколко допълнителни разходки до дамската тоалетна. Обещай ми обаче, искам да ми обещаеш, че никога няма да сложиш в него живо същество.

Понечих да я целуна, но тя протегна ръка:

— Дай насам — и потупа издутия ми джоб.

— За съжаление не е нещо много…

И наистина не беше: медальон с образа на св. Христофор, покровителя на онези, които пътуват. Но поне беше купен от „Тифани“.