Заложница на съдбата

Глава 20

Сали трябваше да се срещне същата вечер с Иън в частния му кабинет, но не се изненада, когато той не отговори на звънеца. Вероятно го бяха извикали при пациент. Тя отключи с треперещи ръце с ключа, който той й бе дал. Хирургът й се доверяваше достатъчно, за да й повери счетоводните си книги и ключа от кабинета си, но това не означаваше, че ще забележи новата й външност. Ако и това не дадеше резултат, тя не знаеше какво друго би могло.

Приемната изглеждаше много по-добре, отколкото при първото й посещение. Сали се бе уговорила с една от пациентките на Иън да идва и да чисти всяка седмица. Многодетната и бедна жена бе доволна, че срещу услугите си ще получава безплатна медицинска помощ и лекарства. Иън би се грижил за децата и без тази услуга от нейна страна, но сега жената имаше възможност да запази гордостта си.

Върху бюрото имаше бележка, която хирургът набързо бе надраскал:

Тя се усмихна. Думите звучаха в негов стил.

Нямаше нищо против да го почака. Настани се зад бюрото и извади счетоводната книга. Въпреки че се възхищаваше на желанието му да лекува безплатно, не виждаше причина богатите пациенти да не плащат сметките си.

Беше късмет, че Иън разполагаше с малък независим доход. Парите му помагаха да не фалира, но в същото време го подтикваха да не обръща внимание на деловата част от работата си. Той определено се нуждаеше от някого, който да се грижи за него. Как да го убеди обаче, че тъкмо тя е този човек?

След като заведе фактурите по текущите сметки, тя надникна в лекарския кабинет, за да провери дали всичко е наред. Контрастът между разхвърляната приемна и безукорния ред в кабинета винаги я изненадваше.

Увери се, че всичко е по местата си, с изключение на кората от хляб, оставена до керамичното бурканче, където той държеше онази отвратителна руска смес, която налагаше върху раните. Повдигна капака и надникна вътре. Въпреки противния си вид, мазилото бе помогнало на Дейвид и на мнозина други. Сместа изглеждаше малко изсъхнала. Вероятно Иън е бил прекъснат, тъкмо когато се е канил да добави вода и плесенясал хляб.

Сали начупи кората на парчета и ги добави към сместа в бурканчето. Без знанието на Иън тя си бе занесла малко от сместа вкъщи. Принципът на поддържането беше също като този на закваската, която жените култивираха от поколения — дъщерите взимаха от закваската на майките си и ги отнасяха в новите си домове, когато се омъжваха.

Може би маята бе главната съставна част, която правеше сместа на Иън лечителна. Може би, защото миризмата бе различна от тази на маята, която тя използваше. А може би, защото бе донесена чак от Русия. Във всеки случай, ако нещо се случеше с тази оригинална смес, Сали щеше да я замени с онази, която бе взела.

Младата жена тъкмо добавяше вода в бурканчето, когато чу, че външната врата се хлопна.

— Иън? — извика тя. — В кабинета съм.

Той влезе и лицето му се озари от усмивка, когато я видя какво прави.

— Дали има друга жена в Англия, която би се грижила с такава нежност за парчета плесенясал хляб?

Тя се извърна, за да може да види прасковената й рокля в цялото й великолепие. Усмивката му мигом се стопи и той се вторачи в нея, сякаш бе някое насекомо, току-що изпълзяло изпод някоя скала.

— Какво има? — заекна тя, смразена от реакцията му.

— Нищо. — По лицето му заигра един мускул. — Току-що ми хрумна, че е неблагоприлично за една млада дама да идва тук сама. Не разбирам защо ми е трябвало толкова време, за да го осъзная. В крайна сметка съм отгледан и възпитан като джентълмен, макар и вече да не отговарям напълно на високите стандарти за такъв.

— Откога посещението при лекар е скандално поведение? — попита Сали, опитвайки се да прикрие тревогата си зад небрежния тон.

— Но ти не си тук като пациент. Ти си млада и привлекателна жена, а присъствието ти тук може да съсипе репутацията ти. Какво ще си помислят работодателите ти, когато разберат, че се виждаш с мъж без придружителка? Може да загубиш работата си.

— Семейство Лонстън са либерални хора и се придържат към радикалния възглед, че тези, които работят за тях, имат право на известна свобода. Те ми се доверяват изцяло и знаят, че няма да навредя на децата им — сковано изрече тя. — Освен това скоро ще ги предупредя, че напускам. С издръжката от лейди Джослин повече не ми се налага да работя като гувернантка.

Той остави лекарската си чанта върху масата, без да я поглежда.

— Това е още една причина да се грижиш за репутацията си. Не биваше да ти позволявам да идваш тук.

С трепереща ръка Сали постави капака на порцелановото бурканче.

— Да не би да искаш да кажеш, че повече не желаеш да ме виждаш? Мислех… че сме приятели. — Въпреки усилията си не можа да прикрие треперенето в гласа си. Иън досега не бе казвал, че е привлекателна, нито пък му бе хрумвало, че е непристойно присъствието й в кабинета му. Мили Боже, никога нямаше да се опитва да се промени, ако знаеше, че ще се стигне дотук и това можеше да го отдалечи от нея.

— Ние наистина сме приятели и ти много ще ми липсваш — рече той с по-мек тон. Шотландското завалване бе станало по-осезателно. — Но кабинетите ми, тук и в болницата „Сейнт Бартоломю“, както и кръчмите, не са подходящи места за теб. Колко често съм те карал да ме чакаш? Три от всеки четири?

Въпросът бе реторичен и те знаеха отговора. Лекарската работа бе непредсказуема и често спешен случай или неочаквано многото пациенти го забавяха.

— Не съм сигурен кое е по-лошо — да те карам да ме чакаш в кръчмата или да се срещаш с мен тук насаме — продължи Иън. — Нито едно от тях не е допустимо за една млада дама.

Сините му очи издаваха загриженост и тя изпита ужасяващото чувство, че избликът на благородство може завинаги да го откъсне от нея.

— От край време има един почтен начин мъжът и жената да бъдат заедно без репутацията им да пострада. Нарича се брак — избъбри отчаяно тя.

Сали замръзна, ужасена от това, което бе изрекла. Иън се втренчи в нея.

— Сали, да не би току-що да ми предложи да се оженя за теб?

Тя кимна безмълвно с пламнало от срам лице.

Той прекоси стаята, отиде до прозореца и се загледа към „Харли Стрийт“. Спускащият се мрак хвърляше дълги сенки. Трябваше да предположи, че ще се случи нещо подобно. Сърцето й бе жадно и готово за любов. Знаеше го, но въпреки това отказваше да мисли за последствията. Приятелството й значеше много за него, но той не искаше да признае, че се е превърнало в нещо повече.

— Някога имах съпруга — рязко заговори той и болка стегна гърдите му. Бяха изминали години, откакто бе говорил за брака си, но времето не бе притъпило страданията му.

— Разкажи ми за нея — тихо каза Сали зад него.

— Двамата с Елиза бяхме приятели от деца. Тя бе прекрасно създание, нежна и грациозна като фея. — Отвън вече се бе стъмнило достатъчно, за да вижда изпитото си отражение в прозореца на стъклото. Беше още момче, когато се ожениха. Сякаш преди цяла вечност. — Винаги съм искал да уча медицина. За мен това бе призвание, също както за някои духовният сан. Четях медицински книги, грижех се за ранени животни, придружавах местния лекар по време на посещенията му при болните. Но медицината не е занятие за джентълмен. Елиза бе дама и заслужаваше нещо по-добро. Оженихме се веднага след като завърших Кеймбридж и се установихме в Единбург, където получих правителствена работа. — Пое дълбоко дъх. — Четири месеца след сватбата Елиза падна по стълбите на малката ни къща. Отначало изглеждаше, че няма особени наранявания, но същия следобед припадна. Кръвоизлив в мозъка. Умря след дванадесет часа.

— Съжалявам — прошепна Сали. — Каква трагедия за теб и близките й.

Младият мъж усети присъствието й зад гърба си. Знаеше, че ще види съчувствие в очите й, но не бе сигурен дали ще може да го понесе. Тя бе толкова добра, толкова доверчива и открита и вярваше, че и той е същият.

— Не знам дали някой хирург на света би могъл да спаси Елиза. Аз със сигурност не можах. — Овладя напиращите си чувства и се извърна към Сали. — Ала едно знам със сигурност — ако бях повярвал на инстинктите си и бях учил медицина вместо да се оженя, Елиза нямаше да умре. Тя щеше да избере друг път в живота. Щеше да се омъжи за по-добър, по-умен и по-достоен мъж и щеше да бъде щастлива. Тя… бе родена да бъде щастлива.

Сали поклати глава в знак на несъгласие.

— Ти си прекалено строг към себе си, Иън. Не можеш да знаеш каква би била съдбата на Елиза, ако не сте се оженили. След като те е обичала, може би бе избрала да бъде четири месеца твоя съпруга, отколкото да прекара живота си без теб.

— Не мога да знам каква би била съдбата й — горчиво се съгласи той. — Но знам, че й причиних зло, като предпочетох любовта пред призванието си. След смъртта й с всички сили учих медицина и хирургия. Пътувах по света, работих като военен хирург, учих и практикувах навсякъде. Понякога си мисля, че лекарите не помагат кой знае колко, но има случаи, когато те имат огромно значение за живота на хората. Именно на това съм се посветил — на това значение. Не на брака, парите или амбицията, както повечето мъже.

— Ами самотата? — Гласът й бе нежен шепот.

Искаше му се да зарови ръце в мекотата на косите й, да се потопи в успокоението и топлината на душата й. Вместо това трябваше да й разкрие колко беше неблагороден, греховете, които бе извършил въпреки строгия презвитериански морал, в който бе възпитан.

— Разбира се, че съм бил самотен. Понякога имаше жени, които ми бяха благодарни за това, което бях сторил за тях или за техните любими и искаха да изразят благодарността си по интимен начин. В повечето случаи отказвах. Както казах, възпитан съм като джентълмен. Но понякога… аз съм само един мъж с всички мъжки слабости.

Изражението на лицето й показваше, че тя разбира какво й казва, но въпреки това в него нямаше и следа от погнуса.

— И с мъжка сила — не го забравяй, Иън.

— Ти си ми благодарна, задето помогнах на брат ти — грубо заяви той. — Не прави грешка и не бъркай благодарността с любовта.

Изненадващо тя се усмихна.

— Не ме смятай за пълна глупачка, Иън. Разбира се, че съм благодарна за това, което направи. Бих ти дала и последното си пени в отплата на това, че спаси Дейвид. — Сложи ръка на рамото му. — Ала благодарността не би ме накарала да те обичам. Любовта ми е предизвикана от това, което си — от доброто и лошото в теб, дори от глупостта, която проявяваш в момента.

Той се отдръпна рязко, опитвайки се да потисне естествената реакция на тялото си, но гласът му бе дрезгав, когато заговори:

— От мен ще излезе ужасен съпруг, Сали. Аз съм обсебен от работата си и забравям за всичко останало. Не съм практичен и никога няма да спечеля повече пари, отколкото за един скромен живот. Раздразнителен съм и често крещя. Освен това мисля за работата си по шестнадесет часа на ден.

— Осъзнавам колко е важна работата за теб и не бих ти пречила — твърдо и решително заяви тя. — Погледни ме, Иън. Аз съм здрава и практична жена, а не крехко растение, което се нуждае от специални грижи и внимание. Работи доколкото искаш. Нали накрая ще се прибереш у дома при мен. Ще работя заедно с теб, защото ще ти помагам да отделяш повече време за това, което най-добре умееш.

Невъзможно бе да оспори думите й. Откакто бе започнала да организира живота му, той бе по-щастлив и в работата си бе много по-добър. Перспективата да прекара живота си с нея, да има до себе си силата и топлината й бе почти непоносимо съблазнителна.

Тя може би видя вътрешната борба, отразена в очите му, и тихо рече:

— Обичам те какъвто си и нямам намерение да те променям. Правя ти съвсем почтено предложение: ти ще продължиш да се опитваш да спасиш света, а аз ще се опитвам да спася теб.

Изпита желание да се засмее въпреки смесицата от болезнени чувства.

— Сали, малко дяволче, чу ли нещо от това, което ти казах?

— Чух всяка дума. — Тя впи поглед в очите му, предизвиквайки го да бъде докрай честен с нея. — Но не каза, че не се интересуваш от мен.

— Разбира се, че се интересувам от теб! — избухна той, питайки се защо се съмнява. — Когато сме заедно, съм спокоен и щастлив, както не съм бил от дете. Ти… запълваш празнотите в живота ми, които са толкова отдавна, че съм забравил какво е да ги няма.

Повече не можеше да потиска желанието си да я докосне. Погали нежно лицето й, кожата й, скулите й, дори и волевата й брадичка, за да стигне накрая до предизвикателната мекота на устните й.

— А когато те гледам, си мисля само каква чудесна и прелестна божия творба е женското тяло. При това го мисля по начин, който няма нищо общо с професията ми — тихо промълви той. — Не смея да поставям диагноза на чувствата си, но тъй като ти заслужаваш истината, нямам друг избор, освен да ти призная, че те обичам.

Тя прошепна, озарена от щастие, от което лицето й внезапно се разхубави, както никога досега:

— Няма съмнение, че ще се разберем, защо да не предприемем нещо по-решително?

Обзет от незапомнена радост, Иън Кинлок се покори на волята на съдбата и я стисна тъй силно в прегръдките си, че едва не я вдигна във въздуха. Стори му се лека като перце, но знаеше, че си струваше всеки грам.

— Ех, Сали, скъпа моя, ти, уелска магьоснице! Мислех си вече, че съм се превърнал в свадлив старец и че не бих могъл да се влюбя отново. Но неочаквано ти се появи в болницата „Сейнт Бартоломю“, за да търсиш един луд хирург. Още при първата ни среща ми се стори прелестна и едва се сдържах да не те сграбча. Освен това беше безкрайно смела. Помогна ми при операцията, макар да беше бледа като платно. Тогава си мислех че брат ти е щастлив с такава предана сестра. Надявах се Господ да се смили над Дейвид, за да не страдаш.

Прелестна! Сали бе смаяна. Не я бяха наричали така и не бе свикнала с подобни ласкателства, но й хареса. Дори много.

— Няма да страдам. Ти можеш да продължиш да си мислиш за професията си по шестнадесет часа на ден, но нали ще остават часове? Е, не очаквам, че ще ги проспиш всичките.

Той избухна в смях, а лицето му изглеждаше момчешко въпреки побелялата му коса.

— Как мога да спя, когато ти ще си край мен?

Той наведе глава към нейната, за да я целуне. Направи го толкова нежно, че телата и душите им поискаха още и още. Така останаха за дълго там, до прозореца, без да се досетят, че предлагаха безплатна наслада на минувачите по „Харли Стрийт“. На Сали преживяването се стори вълшебно, което бе лесно обяснимо, тъй като се очакваше един лекар да умее да целува много по-добре, защото познаваше анатомията.

Искаше й се още сега да се качи на горния етаж, в неговата квартира, но той я пусна. Бялата му коса беше още повече разрошена, особено там, където тя бе заровила пръстите си.

— Дължа ти една вечеря, малката — задъхано заговори той. — А после ще отидем до „Кромарти Хаус“, за да съобщим новината на брат ти. Няма да му искам разрешение, за да се оженя за теб, защото, ако притежава капка здрав разум, ще ми откаже.

— Дейвид ще бъде доволен, че ще се омъжа, преди да съм се превърнала в безнадеждна стара мома. — Запърха с мигли, чувствайки се замаяна от щастието, че мъжът, в когото бе влюбена, също я обичаше и желаеше. — Да пиша ли на майка ти, за да искам одобрението й? Нямам влиятелни връзки и разполагам само с петстотин лири на година.

— Нима издръжката ти е толкова голяма? — учудено попита Иън, докато я изпращаше до вратата. — Ако знаех, че си богата, по-рано щях да ти предложа да се оженим.

— Забрави ли, че аз ти предложих? И не се безпокой, когато поема делата ти в кабинета, ще спечелиш доста пари. В крайна сметка нима ти не си най-добрият лекар и хирург в Лондон?

Младият мъж спря насред стъпалата и погали бузата й с опакото на силната си ръка.

— Не знам дали съм най-добрият лекар, но със сигурност съм най-големият късметлия — нежно рече той със силен шотландски акцент.

Без да я е грижа дали някой ги гледа, госпожица Сали Ланкастър, бившата принципна гувернантка, придърпа главата на годеника си и пламенно го целуна.