Заложница на съдбата

Бележки на автора

Идеята за смъртоносното раняване на Дейвид ме осени, когато намерих в една от хрониките за битката при Ватерло описание на хирургическа операция, извършена на един офицер, наскоро парализиран от увреждане на гръбначния стълб. След като отстранили останалото парченце шрапнел, офицерът паднал от операционната маса, но сетне успял да се надигне и дори да избяга от полевата болница, както би постъпил всеки разумен мъж в онези времена.

Читателите, които отдавна следят моите творби, ще намерят и други познати герои. Ричард Далтон е персонаж още в първия ми роман — „Дяволският барон“ (също за времето на Регентството). В него действието се развива една година по-късно, когато Ричард се възстановява от операция.

Херцог Кандоувър бе създаден, защото се нуждаех от студен и надменен образ за романа „Бъдещата вдовица“, където е разгърната първоначалната версия на този сюжет. Но Рафи завладя въображението ми, тъй като в последната сцена демонстрира интригуващи симптоми на уязвимост. В историческия роман „Венчелистчета сред буря“ е изложена житейската история на Рафи (за първи път бе публикуван под заглавието „Скандалната графиня“). Винаги е забавно да се чете за арогантен герой, който накрая получава заслужен урок.

В тази книга се появява Иън Кинлок, шотландец с труден характер, но блестящ хирург, към когото прибягвам винаги когато се нуждая от лекар по времето на Регентството. Той играе много важна роля както в „Пречупената дъга“, така и в „Една съвършена роза“, а се появява и във „Въртележката на сърцата“. За мен е истинска радост отново да го срещна.

По традиция в Англия за хирурзите са използвали обръщението „господин“, докато лекарите са наричали „доктори“. Тази тънкост се дължи на факта, че в онези времена лекарите са били смятани за джентълмени, докато хирурзите, работещи само с ръцете и скалпелите, са били причислявани към по-ниска социална категория. Но понеже Иън Кинлок е квалифициран и като хирург, и като общопрактикуващ лекар, за улеснение аз го наричам „доктор“.

А сега нещо за юристите. Както доста хора знаят, в съвременна Англия юристите (lawyers) се разделят на адвокати (barristers), които пледират в съдилищата, и юристи-консултанти (solicitors), които подготвят документацията по всеки процес и подпомагат адвокатите в подготовката им преди съдебните заседания.

По време на Регентството обаче конюнктурата е била още по-сложна, тъй като са действали три вида съдилища: за благородници, за простолюдието и за духовниците. За да се обърка картината още повече, към всяка от тези три категории са работили адвокати, специализирали в конкретни области на правото. Тези особености не са пряко свързани с моя сюжет, затова с оглед на опростяване на повествованието използвам само термина „адвокат“. Това е удобно за всички случаи така, както черните тоги на юристите се ползват във всички съдилища.

Често използвам наименованието 95-и стрелкови полк (едно от най-прославените поделения в британската армия по време на войните на Наполеон), понеже този полк се е сражавал не само в Испания, но и при Ватерло. Така се случи, че героите ми от периода на Регентството са се познавали добре един друг, може би защото през онези години Лондон не е бил така многолюден, както е днес.