Златните паяци

10

Разбира се, по тона и думите, с които Улф ми даде заповедта, знаех какво да очаквам, затова не се изненадах, че ме изгледа мръсно. Пол Кафнър седеше на червеното кожено кресло и също не разцъфна в такава възторжена усмивка, с каквато ме беше дарил в събота, но не бих казал, че имаше враждебен вид. Сигурно добрите връзки с обществеността изключват влизането в открити бойни действия с ближния, освен ако той не се опита да ви разкъса. Дребното ухапване не е достатъчен повод.

Канех се да седна на бюрото си, но Улф ме спря:

— Не там, Арчи. Ти загуби правото си да седиш на това бюро. — Той посочи един от жълтите столове. — Ето там.

— Какво! Какво означава това? — попитах смаяно.

— Премести се там! — нареди мрачно той. Припомних си, че освен слисан, трябва да изглеждам наскърбен и объркан, станах, отидох до жълтия стол, седнах и посрещнах изпепеляващия му поглед. Тонът му беше не по-малко изпепеляващ.

— Мистър Кафнър направи ужасно обвинение. Искам да го чуеш от него. Мистър Кафнър?

Кафнър изпитваше болка от това, което се налагаше да изрече. Нацупи дебелите си устни, при което проскубаният му мустак придоби формата на дъга. Обърна се към мен, не към Улф:

— Уведомиха ме, че сутринта сте направили предложение на една жена, чиято честност за мен е извън съмнение. Тя казва, че сте предложили да й съобщите целия разговор на мисис Фром с мистър Улф от миналия петък, ако първо ви плати пет хиляди долара в брой.

Не скочих възмутено от стола си, защото като детектив с дългогодишен опит, работещ под ръководството на Ниро Улф, трябваше да мога да посрещна едно долно обвинение с известно самообладание. Повдигнах брадичката си на половин сантиметър и го попитах:

— Как се казва тази жена?

Той поклати глава:

— Не съобщих името й на мистър Улф, защото тя така ме помоли. Естествено, вие го знаете.

— Забравих го. Припомнете ми.

— Не.

— Моля ви се! — казах аз с умерено негодувание. — Ако бяхте сенатор, естествено нямаше да искам от вас да назовете името на моя обвинител, но тъй като не сте, защо не се скриете някъде с това обвинение!

Кафнър се притесни, но продължи да упорства.

— Струва ми се много просто. Помолих ви единствено да отговорите на въпроса правили ли сте такова предложение на една жена сутринта?

— Добре. Да речем, че ви отговоря. После ще заявите, че един мъж ви се е оплакал, че снощи съм откраднал сиренето от капана му за мишки, ще ме питате дали е така, аз ще ви отговоря, след това ще кажете, че някакъв кон се жалвал пред вас, че съм му отрязал опашката…

— Достатъчно — намеси се Улф. — Той има право, мистър Кафнър. Анонимните обвинения са в съмнителен вкус.

— За мен не са анонимни. Познавам я.

— Тогава посочете името й.

— Тя ме помоли да не го споменавам.

— Ако сте й обещали, боя се, че стигаме до задънена улица. Нищо чудно, че мистър Гудуин поставя това условие — иначе щеше да е пълен глупак. По този начин въпросът е приключен. Няма да се занимавам повече с него. Щом вие нямате право да очаквате отговор на анонимно обвинение, и аз нямам.

Кафнър пак се нацупи — сега мустакът му приличаше на легнал полумесец. Той разсеяно бръкна в джоба си и извади табакера. Отвори я, взе една цигара, погледна, разбра какво държи и попита:

— Може ли да запаля?

— Не — отсече Улф.

Това в никакъв случай не беше желязно правило. Той често го нарушава не само за мъже, но дори за някои жени, при това не непременно бъдещи клиенти. Кафнър се обърка и изнерви. Неоснователно му бяха забранили да се отдаде на един стар и силен навик, а беше изправен и пред друг проблем. За да извадите цигара от метална табакера, трябва само да щракнете копчето с пръст, но да я върнете обратно е по-сложно. Той разреши въпроса, като сложи табакерата в левия, а цигарата в десния джоб. Мъчеше се да не се нервира, но гласът му го издаваше.

— Беше мис Анджела Райт. Посрещнах тези думи мъжки.

— Мис Райт ли ви каза това?

— Да.

— Че съм й направил такова предложение?

— Да — Станах и тръгнах към бюрото си.

Улф ме попита:

— Какво ще правиш?

— Ще позвъня на мис Райт да я питам. Ако потвърди, ще й кажа, че е чистокръвен лъжец и ще предложа да й продам срещу пет хиляди долара удостоверение с родословното й дърво.

— Няма да я намерите — каза Кафнър.

— Къде е?

— Канеше се да излезе да обядва и после да отиде в църквата, където ще е погребението.

— Правил ли си на мис Райт такова предложение, както твърди мистър Кафнър?

— Не, сър.

— Казал ли си й нещо, което би могла основателно да изтълкува като подобно предложение?

— Не, сър.

— Някой друг чу ли разговора ти с нея?

— Не, освен ако в стаята не е имало подслушвателно устройство.

— В такъв случай, моля те седни на бюрото си. — Улф се обърна към посетителя: — Ако предавате точно думите на мис Райт, въпросът е кой казва истината — тя или мистър Гудуин. Аз вярвам на мистър Гудуин. Освен онова, което вече казахте, разполагате ли с някакви други доказателства?

— Не, нямам доказателства.

— Все още ли вярвате на мис Райт?

— Да, вярвам й.

— Значи стигаме до следното положение. Сигурно разбирате, че за мен изборът не е само между мис Райт и мистър Гудуин, защото, като се изключи вашето собствено твърдение, не знам какво ви е казала тя.

Кафнър се усмихна. Вече беше възвърнал самообладанието и лицемерната си любезност:

— Май ще постигнем единодушие, мистър Улф. Досега не споменах това, защото е само заключение на мис Райт. Според нея именно вие сте изпратили Гудуин с това предложение, така че и за мен възможностите са повече от две.

Улф кимна невъзмутимо.

— Веднъж изтъкано, платното може да се украсява по вкус. — Той погледна към часовника. — Остават двайсет минути до времето, в което обядвам. Намираме се в задънена улица и най-добре е да се откажем, освен ако не пожелаете да изходим от определена хипотеза. Може да приемем, че лъже един от вас двамата с мис Райт, може да приемем, че лъже мистър Гудуин, или че лъжем ние двамата с него. Напълно готов съм да се спрем на последната възможност като основа за обсъждане. От ваша гледна точка това е най-добрата възможна позиция. Тогава какво?

Кафнър беше подготвен за въпроса:

— Тогава ще ви попитам как ще оправдаете подобно недостойно и грубо предложение спрямо мис Райт?

— Ще ви отговоря, че никой не ви е упълномощил да определяте поведението ми. После?

— Бих сметнал, макар и с известно колебание, сигурно бих сметнал за мой дълг да съобщя в полицията, че пречите на официалното разследване на убийството.

— Глупости. Разговорът ми с мисис Фром вече е съобщен на полицията, но не съм им прехвърлил и авторското право. Аз не съм адвокат и законът не ме задължава да пазя в тайна казаното пред мен от клиента. Не може да става дума за намеса, за непристойност и в никакъв случай за принуда. Напълно законно притежавам нещо — писмен запис от разговора и предлагам да го продам, без да си служа с принуда и намеци за някаква непочтена алтернатива. Не ме интересува, че смятате за ваш дълг да съобщите това в полицията.

Кафнър се усмихна:

— Явно сте се подготвили за тази възможност.

— Естествено. Нали аз построих тази хипотеза. Какво следва?

Усмивката му изчезна.

— Бих искал да не говорим повече за вашата хипотеза. Дори да можех да докажа, че сте направили такова предложение, а аз не мога, защото разполагам само с думата на мис Райт, след като според вас то е оправдано, ще приема доводите ви и тогава какво излиза? Не ни остава много време, трябва да тръгвам за погребението и искам да поговорим делово за тази работа.

— За вашата работа или за моята?

— И за двете. — Кафнър се наведе напред: — Мое професионално задължение, мистър Улф, е да давам съвет на клиентите си и в известна степен да ръководя делата им, така че както те, така и действията им да се приемат в благоприятна светлина. Мисис Фром беше мой клиент. Друг мой клиент е АСАДИП — Асоциацията за подпомагане на бежанци. Изпитвам силно задължение към мисис Фром, което не е отслабнало след смъртта й — напротив, ще положа всички усилия паметта и доброто й име да не пострадат. Загрижен съм и за АСАДИП. Доколкото ми е известно, между дейността на Асоциацията и смъртта на мисис Фром няма никаква връзка, но възможно е и да има. На вас известна ли ви е такава връзка?

— Продължавайте, мистър Кафнър.

— Продължавам. Според мен напълно възможно е — дори много вероятно — смъртта на мисис Фром да е свързана с разговора й с вас в петък. Онова, за което ви е потърсила, сигурно е било тайна, защото доколкото ми е известно, не е споделила с никого, че ще се види с вас. Би било съвсем естествено да ми каже, това е очевидно, но тя не го направи. Трябва да е било важно, защото не би се обърнала към частен детектив, особено такъв като вас, за нещо дребно, а ако е било свързано с причината за смъртта й или с убиеца, трябва да е било не само важно, но и съдбоносно. Искам и трябва да знам това. Помъчих се да накарам полицията да ми каже, но тя не пожела. Току-що споменахте, че законно притежавате запис от този разговор и не виждате нищо нередно да го продадете. Аз ще ви платя пет хиляди долара за него. Авансово, в брой. Ако желаете, готов съм да ви донеса сумата следобед.

Улф гледаше намръщено.

— Кое си избирате, мистър Кафнър — черно или бяло? Не може и двете. Канехте се да уведомите полицията за едно долно предложение, а сега сте готов да участвате в него. Невероятно морално салтомортале!

— Не по-малко невероятно от вашето — не отстъпи Кафнър. — Първо обвинихте Гудуин, дори му забранихте да седне на бюрото, а сега излиза, че вие сте прав.

— Естествено. Мистър Гудуин би предложил за продан нещо, което не е негово — то е моя собственост. — Улф махна с ръка. — Но ловкостта ви в казуистиката, макар и впечатляваща, в случая е второстепенна. Въпросът е дали приемам предложението ви? Отговорът ми е не. Трябва да го отхвърля.

Кафнър удари с юмруци по дръжките на креслото.

— Не можете да го отхвърлите! Не можете!

— Не мога ли?

— Не! Имам право да настоявам като представител на интересите на мисис Фром! Вие нямате право да откажете! Това е незаконна намеса в моите служебни правомощия!

Улф поклати глава.

— Ако нямаше никаква друга причина да ви откажа, щеше да е достатъчно и това, че ме е страх да си имам работа с вас. Вие сте прекалено пъргав за мен. Само преди няколко минути ме обвинихте в незаконна намеса заради това, че съм предложил да продам информацията, а сега излиза, че незаконна намеса е отказът ми да я продам. Съвсем ме объркахте. Най-малкото ще ми трябва време да се съвзема. Знам как да ви намеря. Ще закъснеете за погребението.

Вярно беше. Кафнър погледна часовника си и стана. По лицето му личеше, че на тръгване иска да остави добро впечатление. Усмихна се първо на мен, после на Улф.

— Извинявам се — каза той, — ако съм си позволил прекалено силни обвинения. Надявам се, че ще ме разберете. Това е най-тежката ситуация, в която съм попадал. Най-тежката! Очаквам и се надявам да ми се обадите.

Изпратих го и докато се върна, Улф вече беше в трапезарията.