Златните паяци

14

Помислих си за миг, че Денис Хорън наистина се кани да се обърне и да офейка. Той влезе целенасочено, стъписа се, като видя, че имаме компания, направи четири решителни крачки, разпозна Креймър и пак се стъписа. Точно в този момент си помислих, че се кани да се изпари.

— О-о! — каза той. — Не искам да ви преча.

— Изобщо не ми пречите — увери го Креймър. — Седнете. Тъкмо си говорехме за вас. Ако имате да ни съобщите нещо, не се колебайте. Разказаха ми как сте се озовали тук.

Като се има предвид обстановката и обстоятелствата, включително тежката нощ, която беше прекарал, Хорън се справи доста добре. Налагаше се да вземе светкавично решение дали да внесе промени в представлението си поради присъстващите представители на закона. Той премести един стол, постави го между Стъбинс и Креймър и се седна, но през цялото време явно обмисляше какво да направи. Погледна Креймър, после Улф и пак Креймър.

— Радвам се, че сте тук — каза той.

— И аз — изръмжа Креймър.

— Защото — продължи Хорън — сигурно смятате, че ви дължа извинение, въпреки че може и да не се съглася с вас. — Тенорът му звучеше с няколко тона по-ниско. — Сигурно си мислите, че би трябвало да ви съобщя за разговора си с мисис Фром в петък вечер.

Креймър го погледна изпитателно:

— Вече ни казахте за това.

— Да. Но не всичко. Налагаше се да взема изключително трудно решение — тогава ми се струваше правилно, но вече не съм толкова сигурен. Мисис Фром ми съобщи нещо, което можеше да се окаже пагубно за Асоциацията за подпомагане на бежанци, ако станеше обществено достояние. Тя беше президент на Асоциацията, а аз — юридически съветник и поради това казаното от нея представляваше поверително сведение. Естествено, при нормални обстоятелства, не е правилно адвокатът да разкрива такива сведения, но бях изправен пред въпроса дали в този случай общественият интерес не трябва да се постави на първо място. Реших, че Асоциацията има право да разчита на моята дискретност.

— Струва ми се, както личи и от протокола, с нищо не показахте, че премълчавате информация.

— Сигурно сте прав — призна Хорън. — Възможно е дори да съм заявил, че съм ви предал целия разговор от онази вечер, но вие разбирате как става. — Помисли си да се усмихне, но се отказа. — Така реших, това е всичко. Сега обаче ми се струва, че сбърках. Искам, ако не друго, то поне да поправя грешката си. След вечеря мисис Фром ме дръпна настрана и ми каза нещо, което силно ме шокира. Имала информация, че някой, свързан с Асоциацията, предава имената на хора, нелегално намиращи се в страната, на изнудвач или група изнудвачи и те ги тормозят. Изнудвачът или шефът на групата се казва Матю Бърч и е убит във вторник вечерта, намесен е и един човек на име Игън и…

— Вие не сте ли адвокат на Игън? — попита Креймър.

— Не. Това беше грешка. Импулсивно решение. Премислих и му казах, че не мога да го представлявам. Мисис Фром също така спомена, че изнудвачите се събират в един гараж на Десето авеню — даде ми името и адреса. Искаше да отида там в петък в полунощ. Каза, че на втората колона отляво в гаража има звънец и трябва да дам сигнал — да позвъня два пъти късо, един път дълго и пак късо — и да сляза по стълбите в мазето. Каза, че оставя на мен да се справя с хората, които намеря там, но подчерта, че главното е да се предотврати скандал, който би навредил на Асоциацията. Това беше типично за нея! Винаги мислеше за другите, никога за себе се.

Той направи пауза, явно обзет от вълнение. Креймър попита:

— Отидохте ли?

— Известно ви е, че не отидох, инспектор Креймър. Както ви съобщихме аз и съпругата ми, изпратих мисис Фром до колата й, върнах се в апартамента си и си легнах. Казах на мисис Фром, че трябва да си помисля. Вероятно щях да реша да отида следващата вечер, събота, но на сутринта дойде новината за смъртта на мисис Фром и този ужасен удар… Хорън пак замълча от вълнение и след малко продължи:

— Откровено казано, надявах се, че ще намерите убиеца и няма да установите никаква връзка между това престъпление и дейността на Асоциацията. Затова не ви споменах за този разговор. Но мина неделя, после понеделник и започнах да се страхувам, че съм сбъркал. Снощи реших да опитам нещо. Към полунощ отидох с колата си до този гараж, влязох вътре и намерих звънеца на втората колона. Натиснах го така, както ми беше казала мисис Фром и ми отговориха също със сигнал. Продължих навътре, но някакъв непознат човек, който се въртеше наоколо, извади пистолет и ми заповяда да вървя пред него. Подчиних се. Заведе ме до стълбите и ми нареди да тръгна надолу. В подножието на стълбите ме чакаше друг човек с пистолет, когото познавам — Арчи Гудуин.

Хорън кимна към мен. Не му отвърнах. Той продължи:

— Видях го в събота вечер в този офис. Макар вече да не се тревожех за собствената си безопасност, естествено не ми беше приятно да насочват пистолет към мен и възразих. Гудуин повика от една стаичка друг човек, също въоръжен, отведоха ме до стената и ме принудиха да стоя там. Бях виждал другия и преди — вчера сутринта дойде в кантората ми, представи се като Леополд Хайм и…

— Знам — пресече го Креймър. — Довършете с гаража.

— Както желаете, инспектор Креймър, разбира се. След малко Гудуин нареди на този човек — обърна се към него с името Сол — да ме вкара в стаичката. Там имаше още трима, единият явно с Гудуин, а другите двама лежаха на пода с вързани крака. Гудуин каза, че е говорил по телефона с Ниро Улф и ми се извинява. После се обърна към двамата и каза, че са извършили престъпление и ще ги отведе на разпит при Ниро Улф. Спомена на единия от тях — на онзи, когото наричаше Игън, че съм адвокат и може би ще се съглася да го представлявам. Човекът ме помоли, аз се съгласих и трябва да призная, че това беше необмислена постъпка. Обяснявам си го — като не искам от вас да ме извините — единствено с факта, че бях изваден от равновесие. С мен се разпореждаха мъже с пистолети в ръце, а освен това се възмутих от своеволното решение на Гудуин да закара тези хора в дома на своя работодател, след като законната процедура изисква да уведоми властите. Затова дойдох с тях и ме държаха тук цяла нощ.

— Не — възразих аз, — поправка. Не сме ви държали. Няколко пъти ви казах, че може да си тръгнете, когато поискате.

— Държахте другите двама, а аз останах поради глупавото задължение, което бях поел. Признавам, че постъпих неразумно и съжалявам. Като взех предвид последните събития, неохотно стигам до заключение, че смъртта на мисис Фром все пак може би има някаква връзка с дейността на Асоциацията или с някой от работещите там и в този случай моят дълг е ясен. Сега го изпълнявам честно и докрай с надежда, че от това ще има полза.

Той извади носна кърпа и избърса челото, лицето и врата си.

— Нямах възможност да направя утринния си тоалет — извини се той.

Това беше чиста лъжа. Предната стая беше свързана с добре обзаведена баня и той я беше посетил. Ако тогава все още се колебаел дали да изпълни дълга си честно и докрай с надежда, че от това ще има полза, и не си беше измил очите, за да не изпуска Игън от погледа си дори за миг, това си беше негова работа.

Твърдото изражение на Креймър не омекна.

— Ние винаги сме признателни за всякаква помощ — каза той без капка благодарност, — дори когато е малко закъсняла. Някой друг чу ли разговора ви с мисис Фром?

— Никой. Както ви казах, тя ме отведе настрана.

— Вие споменахте ли за това на някого?

— Не. Тя пожела да не казвам на никого.

— А кого подозираше, че е замесен?

— Казах ви — Матю Бърч и един човек на име Игън.

— Не. Имам предвид кой е осъществявал връзката с Асоциацията?

— Не ми каза. Останах с впечатление, че не подозира никого.

— Откъде беше получила тези сведения?

— Не знам. Не ми каза.

— Трудно е да се повярва. — Креймър се мъчеше да не избухне. — Знаела е много подробности — имената на Бърч и Игън, адреса на гаража, дори звънеца на колоната и сигнала. Не ви ли каза откъде е научила всичко това?

— Не.

— Вие не я ли попитахте?

— Разбира се. Отвърна, че не може да ми каже, тъй като е обещала да не разкрива източника.

И четиримата бяхме вперили поглед в него. Той самият не сваляше зачервените си очи с дълги извити мигли от Креймър. Всички, включително и той, разбирахме идеално ситуацията. Знаехме, че е долен лъжец, а той знаеше, че знаем. Беше затънал до гуша и сега се мъчеше да се измъкне. Налагаше се да измисли някакво обяснение за отиването си в гаража, особено за звънеца и сигнала, и общо взето, се справи нелошо. Мисис Фром беше мъртва и можеше да я цитира колкото иска, Бърч също беше мъртъв и можеше да споменава името му без риск. Неговият проблем беше Игън. Нямаше как да го пренебрегне, защото се намираше в съседната стая. Не можеше да го подкрепя — да представлява изнудвач, чийто рекет е разкрит и разкритието вреди на Асоциацията, на която е юридически съветник — беше немислимо. Затова Игън трябваше да бъде хвърлен на вълците. Така виждах положението аз и познавайки добре другите трима и наблюдавайки лицата им, обърнати към мен, явно и те ги виждаха по същия начин.

Креймър повдигна вежди и погледна към Улф, но Улф само поклати глава.

— Пърли, доведи Игън — каза Креймър.

Пърли стана и излезе. Хорън се понамести на стола, като се мъчеше да си придаде солиден вид. Нямаше да му е лесно, но си го беше изпросил.

— Нали разбирате — попита той Креймър, — че този човек е доказан долен престъпни и се намира в отчаяно положение? Той едва ли е надежден свидетел.

— Да, да, може би — каза Креймър и спря дотук. — Гудуин, защо не преместиш един стол за него там, близо до теб, с лице насам.

Изпълних желанието му. По този начин Стъбинс щеше да е между Игън и Хорън. Улф щеше да вижда Игън в профил, но не изказа възражения и поставих стола така, както поиска Креймър. Стъбинс се върна с Игън.

— Насам — казах му аз и той го доведе. Долният престъпник седна и впери очи в Денис Хорън, но последният не го погледна. Хорън наблюдаваше Креймър.

— Вие сте Лорънс Игън — каза Креймър, — известен като Липс Игън.

— Същият. — Гласът на Игън прозвуча дрезгаво и той се поизкашля.

— Аз съм полицейски инспектор. Това е Ниро Улф. След малко ще получа сведението за вас. Имате ли досие в полицията?

Игън се поколеба и после измърмори:

— Нали ще видите в сведението?

— Да, но сега питам вас.

— По-добре си вижте сведението. Аз може да съм забравил.

Креймър не реагира.

— Онзи човек до вас, Арчи Гудуин, ни разказа какво е станало вчера от момента, когато сте посетили едно лице в хотела му на Първо авеню — мислели сте, че се казва Леополд Хайм — до момента, когато са ви довели тук. По-късно ще ви разпитам за всичко това, но първо искам да ви обясня какво е положението. Може би смятате, че имате адвокат, който е тук, за да защитава интересите ви, но всъщност нямате такъв. Мистър Хорън ви е уведомил, че не може и няма намерение да ви представлява. Той съобщи ли ви това?

— Да.

— Недейте да мърморите. Говорете високо. Той съобщи ли ви това?

— Да!

— Кога?

— Преди половин час.

— В такъв случай ви е известно, че нямате защитник. Срещу вас са предявени две обвинения — нападение със зареден пистолет и опит за изнудване. По първото има двама свидетели — Фред Дъркин и Арчи Гудуин. Така че там нещата са ясни. По второто може би си мислите, че има само един свидетел — Сол Панцър, известен също като Леополд Хайм, но грешите. Сега получихме допълнителни показания. Мистър Хорън твърди, че миналия петък научил от сигурно и добре осведомено лице, че участвате в организирано изнудване и принуждавате хора, влезли в страната нелегално, да ви плащат пари. Той твърди, че се е съгласил да ви представлява, като се е поддал на вътрешен импулс, но сега съжалява. Твърди, че не би представлявал долен престъпник като вас.

— Не съм казал това — изписка Хорън. — Аз само…

— Млъкнете! — изръмжа Креймър. — Ако ме прекъснете още веднъж, ще ви изхвърля. Казахте ли, че са ви съобщили за участието на Игън в този рекет? Да или не?

— Да.

— Казахте ли, че няма да го представлявате?

— Да.

— Нарекохте ли го долен престъпник?

— Да.

— В такъв случай, млъкнете, ако искате да останете. — Креймър се обърна към Игън: — Според мен имахте право да знаете какво е казал мистър Хорън, но това не ни е необходимо, за да ви лепнем обвинението. Леополд Хайм не е бил първият и не си мислете, че не можем да намерим някои от другите. Това никак не ме тревожи. Искам да ви питам нещо в присъствието на мистър Хорън. Познавате ли го отпреди?

Игън дъвчеше нещо, може би езика си. От ъгълчето на устата му протече малко слюнка и той я избърса с опакото на ръката си. Продължи да мърда челюсти, сплете пръсти и ги стисна силно. Никак не му беше лесно.

— Е? — попита пак Креймър.

— Трябва да си помисля — отвърна дрезгаво Игън.

— Помислете си добре. Не се залъгвайте. Държим ви в ръцете си — Креймър сви пръсти в юмрук. — За нападението и изнудването. Въпросът е прост. Познавате ли мистър Хорън отпреди?

— Да. Май го познавам. Вижте какво. Нека се споразумеем.

— Не, няма да се споразумяваме. Ако прокурорът и съдията искат да проявят известна снизходителност в замяна на сътрудничество от ваша страна, това е тяхна работа. Те често постъпват така, известно ви е.

— Да, известно ми е.

— В такъв случай, отговорете на въпроса. Игън пое дълбоко въздух:

— Напълно прав сте, че го познавам отпреди. Виждал съм го много пъти. Десетки пъти. — Той хвърли подигравателна усмивка към Хорън. — Нали така, приятелче? Подъл страхливец!

— Това е лъжа. — Хорън посрещна подигравателната усмивка спокойно и се обърна към Креймър: — Вие го подведохте.

— В такъв случай — отвърна Креймър. — ще го подведа още малко. Как е първото име на мистър Хорън?

— Денис.

— Къде е кантората му?

— На Източна Четирийсет и първа улица 121.

— Къде живее?

— Грамърси Парк 315.

— Каква кола кара?

— Крайслър, лимузина, модел 51.

— Какъв цвят?

— Черна.

— Кой е телефонният номер в кантората му?

— 793 4141.

— А домашният му телефон?

— 728 6307.

Креймър се обърна към мен:

— Имал ли е възможност да получи цялата тази информация през нощта?

— Не. Нищо от казаното.

— Засега това е достатъчно. Мистър Хорън, задържам ви като важен свидетел по убийство. Пърли, отведи го в другата стая — кой е там?

— Дъркин и Панцър с оня Ървин.

— Кажи им да наглеждат Хорън и се върни.

Хорън се изправи. Беше спокоен и изпълнен с достойнство.

— Предупреждавам ви, инспектор Креймър, това е грешка, за която ще съжалявате.

— Ще видим, мистър Хорън. Отведи го, Пърли. Двамата излязоха от стаята, като Пърли вървеше отзад. Креймър стана, приближи се до моето кошче, хвърли остатъка от пурата в него и се върна на червеното кожено кресло. Канеше се да каже нещо на Улф, видя, че той се е облегнал назад със затворени очи и се отказа. Вместо това ме попита дали гласът му се чува от съседната стая — отвърнах, че не се чува, защото е звукоизолирана. Пърли влезе и се върна на стола си.

Креймър се обърна към Игън:

— Добре, хайде да чуем. Хорън участва ли в този рекет?

— Искам да се споразумеем — настояваше Игън.

— За бога! — възкликна с отвращение Креймър. — С вас е свършено. Да ми беше пълен джоба със споразумения, не бих изхабил нито едно за вас. Ако искате да облекчите положението си, заслужете го. При това, бързо. Хорън участва ли в рекета?

— Да.

— Какво вършеше?

— Казваше ми какво да правя, например, кои хора се мъчат да се измъкнат. Нали е адвокат. Понякога ми даваше сведения. Той ми даде сведението за Леополд Хайм, дявол да го вземе!

— Носехте ли му пари?

— Не.

— Никога?

— Не. Той взима своя дял от Бърч. Взимаше го.

— Откъде знаете?

— Бърч ми каза.

— Вие как влязохте в тази работа?

— Чрез Бърч. Той ми предложи преди две Години и аз опитах. Три-четири месеца по-късно имах някаква неприятност с един човек в Бруклин и Бърч уреди да се видя с адвокат в гаража, за да ме измъкне — адвокатът беше Хорън. Тогава го видях за пръв път. Оттогава сме се виждали — не съм сигурен — може би десетина пъти.

— Винаги в гаража?

— Да, винаги. Не сме се срещали другаде, но съм говорил с него по телефона.

— Имате ли нещо с почерка на Хорън? Нещо, което ви е изпратил или ви е дал?

— Не.

— Нито дума? Нищо?

— Нищо, казах ви. Какво друго очаквате от това подло копеле!

— Присъстваше ли някой друг на срещите ви с Хорън?

— Разбира се. Много пъти Бърч беше там.

— Той е мъртъв. Някой друг? Игън помисли:

— Не.

— Никой друг?

— Не. Долу в мазето с нас, никой друг. Нощният пазач в гаража, Бъд Хаскинс, естествено го виждаше всеки път като идваше. — Очите на Игън светнаха. — Разбира се! Бъд го е виждал!

— Без съмнение. — Креймър не се развълнува. — Хорън е подготвен за това, или поне така си мисли. Ще противопостави думата на един достопочтен адвокат срещу думата на долен престъпник като вас, подкрепен от приятел, за когото ще твърди, че сте се наговорили. Не казвам, че Хаскинс няма да е полезен. Ще го намерим и ще… Къде тръгнахте?

Улф бутна стола си назад, стана на крака и направи една крачка.

— Качвам се в оранжерията. Девет часът е — отвърна той, изгледа Креймър отвисоко и продължи.

— Вие наистина… — започна възмутено Креймър. — Излизате си точно когато…

— Когато какво? — попита Улф и се обърна преди да стигне до вратата. — Хванали сте този нещастник натясно и се мъчите Да измъкнете от него нещо, с което да докажете участието на друг нещастник, на оня непоносим Хорън, в най-презряното престъпление на света. Съгласен съм, че това е необходимо — всъщност възхитително е, но аз дадох своя принос и повече не съм ви нужен — аз не преследвам изнудвачи, а убиец. Знаете графика ми, приемам от единайсет часа. Ще ви бъда признателен, ако махнете тези жалки създания от къщата ми. Може да се справите с тях не по-зле и на друго място.

— Естествено, че мога. — Креймър стана от креслото. — Ще взема и вашите хора с мен, и четиримата — Гудуин, Панцър, Дъркин и Кедър, и не знам кога ще свършим с тях.

— Може да вземете първите трима, но не и мистър Кедър. Той не е тук.

— Трябва ми. Къде е?

— Няма го. Изпълнява задача. Не ви ли дадох достатъчно за една сутрин? Арчи, помниш ли къде отиде Ори?

— Не, сър. Не бих могъл да си спомня, дори ако от това зависеше живота ми.

— Добре. Не се мъчи.

Той се обърна и си излезе с достойнство.