Златните паяци

16

Никога не съм влизал в интимни отношения с полицайка, но съм срещал тук-там по някоя и трябва да призная, че който беше избрал трите за събирането при Улф този следобед имаше добър вкус. Не че бяха зашеметяващи, но без колебание бих завел всяка от тях до дрогерията на ъгъла да я черпя една кола. Единствената особеност беше професионалният им поглед. Но човек не можеше да им се сърди за това, тъй като бяха на работа в присъствието на инспектор и естествено трябваше да изглеждат бдителни, добре подготвени и твърди. И трите бяха облечени като хора, а първата носеше синя рокля на ситни бели райета, която й стоеше доста добре.

Успях да се прибера преди тълпата и дадох на Улф кратък доклад за изминалия ден, което като че ли не го заинтересува много, а после помогнах на Фриц и Ори да пренесем и подредим столовете. Когато позвъниха първите гости, Ори изчезна в предната стая и затвори вратата. Вече бях влизал вътре и видях какво крие там. Човек на средна възраст със заоблени рамене, очила и прекалено стегнат колан. Ори ни беше запознал, затова знаех, че се казва Бърнард Ливайн, но това беше всичко.

Подреждането на местата беше определено от Улф. Шестте дами бяха на първия ред, като полицайките седяха между Анджела Райт, Клеър Хорън и Джийн Ести. Инспектор Креймър беше на червеното кожено кресло, а Пърли Стъбинс от лявата му страна до Джийн Ести. Зад Джийн Ести беше Липс Игън — в обсега на Стъбинс, в случай че го обземе нервност или почне да изтезава някого с клещи, а отляво на Игън, на втория ред, бяха Хорън, Липскъм и Кафнър. Сол Панцър и Фред Дъркин седяха най-отзад.

Споменах, че Креймър беше на червеното кожено кресло, но всъщност го пазехме за него. Той беше настоял да говори насаме с Улф и двамата се намираха в трапезарията. Не знам какво искаше, но се съмнявам дали го беше получил, ако се съди по изражението, с което влезе в офиса пред Улф. Стискаше зъби, устните му бяха свити, а лицето зачервено. Остана прав, огледа присъстващите, почака Улф да стигне до стола си и да седне, и после каза:

— Искам да сме на ясно, че това е официално само донякъде. Доведени сте тук от полицията с разрешение на прокурора — дотук е официалната част. Но Ниро Улф ще продължи на своя отговорност и няма право да настоява да отговаряте на въпросите, които ще ви задава. Всички ли разбирате това?

Разнесе се мърморене.

— Продължавайте, Улф — каза Креймър и седна. Улф огледа присъстващите от ляво на дясно и обратно.

— Малко е неудобно — започна общително той, — обаче съм виждал само двама от вас преди, мистър Хорън и мистър Кафнър. Мистър Гудуин ми е дал чертеж с имената, но искам пак да проверя. Вие ли сте мис Джийн Ести?

— Да.

— Мис Анджела Райт? Тя кимна.

— Мисис Денис Хорън?

— Да, така се казвам. Не мисля, че…

— Ако обичате, мисис Хорън — прекъсна я той. — По-късно, ако толкова настоявате. Вие сте мистър Винсънт Липскъм?

— Точно така.

Улф пак огледа всички.

— Благодаря ви. Струва ми се, че за първи път се наемам да посоча убиец сред група главно непознати хора. Изглежда малко самонадеяно, но да видим. Мистър Креймър ви каза, че нямам право да настоявам за отговори на въпросите си, но в това отношение ще ви успокоя. Нямам въпроси. Нито един. Докато говоря, може да се наложи да ви питам нещо, макар че не е много вероятно.

Креймър леко изръмжа. Погледите се насочиха към него, но той не ги усети. Не откъсваше очи от Улф.

— Всъщност, ще задавам въпроси — каза Улф, — но на себе си и ще си отговарям. Тази афера е толкова сложна, че може да има стотици въпроси, но ще се огранича с минимума. Например, знам защо мисис Фром носеше онези златни обици на ушите си, когато дойде да се срещне с мен в петък на обяд. Тя се мъчеше да се представи за друго лице и обиците бяха част от костюма й. Защо обаче ги е сложила в петък вечер на събирането при Хорън? Очевидно с надежда да предизвика изненада у някого. Пак например, защо мистър Хорън снощи е отишъл в гаража? Защото е знаел, че алчността му го е подтикнала към глупава постъпка — да даде името и адреса на Леополд Хайм на Игън в този критичен момент, и се е разтревожил — както се оказа, с основание.

— Протестирам! — обади се Хорън с пискливия си тенор. — Това е клевета! Инспектор Креймър, твърдите, че Улф говори на своя отговорност, но вие носите отговорност, че ни докарахте тук.

— Може да го съдите — озъби се Креймър.

— Мистър Хорън — Улф поклати пръст към него, — на ваше място не бих вдигал толкова шум за участието си в изнудване. В това отношение сте затънал до гуша и го знаете. Но сега сте изправен пред много по-голяма опасност — да бъдете идентифициран като убиеца на Питър Дросос. Едва ли може да избегнете затвора, но с моя помощ, може да останете жив. Когато свършим тук, вие ще имате дълг към мен.

— Абсолютно прав сте и ще ви го върна.

— Добре. Не се опитвайте да го платите в смисъла, който вие влагате, нито в смисъла, в който аз го казах. Както бях започнал, предполагам, че повечето от вас не знаят нищо за организираното изнудване, което доведе до смъртта на трима души, така че няма да разбирате всичко, но това може да почака. Един от вас със сигурност ще е в състояние да ме разбере.

Той се наведе малко напред, като се облегна с лакти на дръжките на стола и разпери пръсти върху бюрото си.

— Не претендирам, че мога да посоча убиеца без чужда помощ, но все пак имам някои указания. Онзи ден един от вас се е постарал да разкаже на мистър Гудуин за движенията си в петък вечер и вторник следобед, без каквато и да е причина да прави това. Същият подхвърлил странната забележка, че били изминали петдесет и девет часа от убийството на мисис Фром — изключителна точност. Тези неща си струваше да бъдат запомнени като указания, но нищо повече. Той сключи ръце върху най-изпъкналата си част.

— Имаше обаче две важни индикации. Първо, обиците. Мисис Фром ги е купила на единайсети май. Някаква друга жена ги е носила на деветнайсети май. Трябва да ги е получила назаем или като подарък от мисис Фром или пък ги е взела без разрешение. Във всеки случай, мисис Фром си ги е възвърнала и ги е носила три дни по-късно — петък, двайсет и втори. Но защо? За да се помъчи да се представи за жената, която е била с тях във вторник! Значи, тя е знаела коя е жената, изпитвала е някакво подозрение към нея и, което е най-важно като индикация, била е в състояние да си възстанови обиците открито или чрез кражба с цел да се представи за тази жена.

— Индикация за какво? — попита Креймър.

— За самоличността на тази жена. Това в никакъв случай не е окончателно, но навежда на размисъл. Естествено то е влизало в сметките ви, мистър Креймър, и вие сте го използвали максимално, но без резултат. Огромното количество отрицателни отговори, до които стигнахте във вашето следствие, се оказа безценно за мен. Не поставям под съмнение способността ви да съпоставяте фактите. Знаете, че обявата ми във вестниците относно една жена с обици във форма на паяци се появи в петък сутринта, а мисис Фром дойде тук в петък по обед с тях. Приех като добра работна хипотеза, че си ги е взела обратно през този кратък интервал от най-много два-три часа. Ако е трябвало да ходи надалече, за да си ги вземе, щяхте да сте открили това, да се възползвате от откритието си и сега нямаше да бъдете тук. Не е ли вярно?

— Щом казвате — изръмжа Креймър. — Едва днес научавам, че са купени от мисис Фром.

— И така да е, знаели сте, че те вероятно са уникати. Между другото, едно интересно разсъждение — защо мисис Фром ги е купила, когато случайно ги е видяла на една витрина? Мистър Игън каза, че, обаждайки му се по телефона, неизвестна жена използвала парола: „Казал паякът на мухата“. Възможно, дори много вероятно е, мисис Фром да е чула да се произнася тази странна парола и това сигурно е увеличило подозренията й, а когато е видяла обиците във форма на паяци, изведнъж й е хрумнало да изиграе един номер с тях.

Улф пое дълбоко въздух, което в неговия случай означаваше поне един кубически метър и го изпусна шумно.

— Да продължим. Мъжът, който е прегазил момчето Пит Дросос, е странно създание — трудно е да си го представим, невъзможно е да го възприемем. Най-простата хипотеза — че той е мъжът, който е бил в колата с жената предишния ден и се е страхувал, че момчето би могло и ще го идентифицира — беше отхвърлена, когато научих, че мъжът в колата с жената е бил Матю Бърч, убит във вторник вечерта. Но във всеки случай поведението му е странно. Поставям се на негово място. Имам някаква причина и решавам да убия момчето, като отивам с кола на онзи ъгъл посред бял ден, и когато то се появява и ми се предлага възможност, го прегазвам. Не мога да се надявам на рядкото щастие, че веднага ще ми се отдаде случай, естествено не мога да разчитам на това — трябва да предвидя, че ще се наложи да премина през кръстовището няколко пъти, може би много пъти. Наоколо ще има хора.

Той махна с ръка.

— В такъв случай какво ще направя? Естествено не мога да нося маска, но има други начини. Фалшива брада би свършила чудесна работа. Отхвърлям всички подобни средства и не правя усилие да се дегизирам. Облечен в кафяв костюм и с мека шапка, потеглям към тази опасна и смъртоносна авантюра. В такъв случай аз явно съм безподобен кретен или съм жена. Предпочитам да приема, че съм жена, поне като работна хипотеза. Ако съм жена, изчезват много усложнения, тъй като повечето роли са мои. Участвам в рекета с изнудването, може би дори аз го ръководя. Мисис Фром подразбира нещо, което не е достатъчно, за да предприеме действия, но стига, за да събуди подозренията и. Тя ми задава предпазливи въпроси, дава ми златните паяци. Във вторник следобед се срещам с Матю Бърч — един от моите съучастници. Той ми дава да карам колата, което е необичайно и изведнъж вади пистолет и опира дулото му в ребрата ми. На каквото и да се дължи враждебността му, познавам характера му и се страхувам за живота си. Той ми нарежда да карам някъде. На един ъгъл спираме пред червен светофар, приближава се момче, иска да измие стъклото и като се навежда близо до мен, беззвучно казвам „Помощ, повикай полиция!“. Светва зелено, Бърч ме мушка с пистолета и продължаваме. Съвземам се от паниката, защото и аз съм силна личност. Стигаме някъде — все едно къде, все едно кога. Аз го издебвам и го нападам. Оръжието ми е чук, гаечен ключ, тояга или собствения му пистолет — но не го застрелвам. Оставям го безпомощен в безсъзнание в колата и късно вечерта го закарвам в безлюдна уличка, изхвърлям го навън, прегазвам го, паркирам някъде колата и се прибирам вкъщи.

— И аз мога да ви разкажа подобна история — каза Креймър с раздразнение. — Дайте някакви доказателства.

— Това възнамерявам да направя. На други ден решавам, че момчето представлява непоносима заплаха. Ако по някакъв начин подозренията на мисис Фром се потвърдят и връзката ми с Бърч бъде разкрита, то би могло да ме идентифицира като спътничката на Бърч в колата. Горчиво съжалявам за моментната си слабост, когато съм го помолила да повика полиция, защото съм го изненадала и съм го накарала да се взре в нас — не мога да понеса заплахата. Затова същия следобед, преоблечена като мъж, взимам колата от мястото, където е паркирана и действам по вече описания начин. След това оставям колата в отдалечен квартал и се прибирам вкъщи с метрото. В този момент аз вече съм напълно аморално същество, егоцентрична свиня с глигански бивни. В петък утринта мисис Фром взима златните паяци, слага си ги и влиза с тях. Прибира се късно следобед, разговаря с мен и наред с другото ми съобщава, че е наела Ниро Улф, за да разследва. Много неразумно от нейна страна — би трябвало най-малкото да предполага колко съм опасна. Същата вечер получава доказателства за това, макар че така и не успява да го разбере. Отивам, намирам колата й паркирана недалеч от апартамента на Хорън и се скривам зад предната седалка, въоръжена с гаечен ключ. Хорън слиза с нея, но…

— Чакайте — прекъсна го Креймър, — обвинявате Джийн Ести в убийство без никакви доказателства. Заявих, че вие носите отговорност за онова, което ще кажете, но аз ги докарах тук и всичко си има граници. Дайте ми някакъв факт или ви отнемам думата.

Улф направи гримаса.

— Имам само един факт, мистър Креймър, и той не е потвърден.

— Нека го чуем.

— Много добре. Арчи, доведи ги.

Като станах и тръгнах към вратата на предната стая, видях, че Пърли Стъбинс поднесе на Улф един от най-големите комплименти, които някога е получавал. Обърна глава и погледна Джийн Ести в ръцете. И всичко това постигна с една реч! Както спомена Креймър, не беше дал и най-дребно доказателство. По лицето на Джийн Ести нямаше и следа от паника. Пърли обаче, който седеше до нея, не откъсваше очи от ръцете й.

Отворих вратата и извиках:

— Хайде, Ори.

При влизането им някои се обърнаха да ги погледнат, други — не. Ори остана назад, а аз преведох Ливайн през тълпата до стола, поставен за него близо до бюрото ми. От това място щеше да вижда целия първи ред. Той се мъчеше да не показва колко е нервен, но седна толкова накрая на стола, че се наложи да го поканя да се настани по-удобно.

Улф се обърна към него:

— Казвате се Бърнард Ливайн?

— Да, сър — отвърна Ливайн и облиза устни.

— Този господин на червеното кресло е инспектор Креймър от Нюйоркската полиция. Той е тук служебно, но само като наблюдател. Въпросите са лично от мен, а вие отговаряте по ваша преценка. Разбрахте ли?

— Да, сър.

— Аз се казвам Ниро Улф. Виждали ли сте ме някога преди този момент?

— Не, сър. Разбира се, чувал съм за вас…

— С какъв бизнес се занимавате, мистър Ливайн?

— Съдружник съм във фирмата „Б. и С. Ливайн“. Двамата с брат ми имаме магазин за мъжко облекло на Филмър Стрийт 514 в Нюарк.

— Защо сте тук? Какво се случи? Просто ни разкажете.

— Ами един мъж се обади по телефона в магазина и каза…

— Почакайте. Кога?

— Днес следобед към четири часа. Каза, че жена му е купила мека шапка и кафяв костюм от нашия магазин миналата сряда и попита дали си спомням. Отвърнах му, че си спомням, аз я обслужих. После ме помоли, за да няма никаква грешка, да му я опиша и аз му я описах. После…

— Почакайте. Той ли ви описа жена си или ви помоли вие да опишете клиентката?

— Както ви казах. Той попита как е изглеждала жената и аз я описах.

— Продължавайте.

— После каза, че иска да дойде, може би да смени шапката. Попита дали ще бъда там и аз отвърнах, че ще бъда. След Около половин час, възможно е да беше малко повече, влезе в магазина. Показа ми нюйоркско разрешително за детектив с неговата снимка и името му — Орвалд Кедър — и ми обясни, че жена му не е купувала костюм, а той разследва случай. Спомена, че работи за прочутия детектив Ниро Улф, около костюма и шапката излязло нещо, затова искал да дойда в Ню Йорк с него. Това беше проблем. Двамата с брат ми не обичаме никакви неприятности. Не сме „Брукс Брадърс“, но се мъчим да поддържаме един хубав, малък, честен бизнес.

— Да. Но все пак решихте да дойдете?

— Решихме двамата с брат ми. Ние решаваме всичко заедно.

— Мистър Кедър използва ли някакъв стимул? Предложи ли да ви плати?

— Не. Просто ни убеди. Той умее да говори добре, този човек. От него ще излезе добър търговец. И така, дойдохме заедно с метрото и ме доведе тук.

— Знаете ли защо?.

— Не. Не ми каза точно. Спомена само, че е нещо много важно във връзка с костюма и шапката.

— И дори не намекна, че ще ви помолят да идентифицирате жената, която е купила костюма и шапката.

— Не, сър.

— Не ви е показвал снимки или някакви рисунки на никого?

— Не, сър.

— Нито ви е дал устно описание?

— Не, сър.

— В такъв случай, би трябвало да сте непредубеден, мистър Ливайн. Сега ще ви попитам за жената, която е купила кафяв костюм и мека шапка от вашия магазин миналата сряда. Има ли някой в тази стая, който да прилича на нея?

— Разбира се, видях я още щом влязох. Жената там от края. — Той посочи Джийн Ести. — Това е тя.

— Сигурен ли сте?

— Сто процента. Улф обърна глава:

— Този факт стига ли ви, мистър Креймър?

Разбира се, Джийн Ести, която седеше между сержанта и полицайката, разполагаше с четири-пет минути да помисли. В момента, в който видя Ливайн, разбра, че е разкрита за покупката на дрехите, тъй като С. Ливайн със сигурност щеше да подкрепи Б. Ливайн. Така че беше подготвена и изпревари отговора на Креймър.

— Добре — каза тя. — Това е факт. Аз съм кръгла глупачка. Купих костюма и шапката за Клеър Хорън. Помоли ме и й услужих. Занесох пакета…

Подреждането на гостите, при което полицайките се редуваха с цивилните дами, излезе сполучливо. Мисис Хорън скочи от стола си да се нахвърли върху Джийн Ести, но беше спряна толкова бързо и грубо, че падна право в скута на полицайката от другата страна, която я пое много професионално. На задния ред някои от господата се изправиха на крака, чуха се гласове, сред тях този на инспектор Креймър. Пърли Стъбинс, който сега естествено беше малко пообъркай, остави Джийн Ести на колежката си и се насочи към Денис Хорън. Той беше станал, за да спасява жена си от лапите на служителката, която я беше хванала в движение. Хорън усети тежката ръка на Пърли на рамото си, дръпна се рязко, възвърна самообладанието си и заговори без да се обръща конкретно към никого:

— Това е лъжа! — извика той с писклив глас и посочи с треперещ пръст Джийн Ести. — Тя е лъжец и убиец! — После се обърна и насочи пръста към Липс Игън. — Ти знаеш, Игън. Знаеш как Бърч я хвана, че лъже в сметките, даваше му по-малко, а също така знаеш какво имаше предвид Бърч, когато каза, че ще се справи с нея. Колко глупаво от негова страна беше да си мисли, че ще успее. Сега тя се опитва да ми лепне убийство, а ще изиграе и тебе. Ще понесеш ли това?

— Няма — отвърна дрезгаво Игън. — Достатъчно съм изигран. Нека се пържи на стола, тази откачена кучка.

Хорън се обърна към Улф.

— Поставихте ме натясно, Улф, дявол да ви вземе. Разбирам, че за мен всичко свърши. Жена ми не знае нищо за това, абсолютно нищо, а аз не знам за убийствата. Може да съм подозирал, но не бях сигурен. Сега мога да ви кажа всичко, което наистина знам.

— Не ми е необходимо — отвърна мрачно Улф. — И за мен всичко свърши. Мистър Креймър? Ще махнете ли тези гниди от къщата ми? — Той се обърна към множеството и продължи с друг тон: — Това се отнася, дами и господа, само за онези, които са го заслужили.

Отворих най-долното чекмедже на бюрото си да извадя фотоапарата. Помислих си, че Лон Коен от „Газет“ е заслужил една хубава снимка на Бърнард Ливайн в офиса на Ниро Улф.