Златните паяци

13

Нужни са ми осем и половина часа сън, но предпочитам девет. Всяка сутрин будилникът до леглото ми включва радиото в седем и трийсет, а аз се обръщам на другата страна и се завивам презглава. След малко протягам ръка да го спра, отпускам се на възглавницата и се мъча да си представя, че е неделя. Знам обаче много добре, че Фриц ще е приготвил закуската ми в осем и десет. Две-три минути се боря с изкушението да му звънна и да кажа, че ще се позабавя, после се отказвам, отмятам юргана, стъпвам на пода, протягам се и се изправям пред действителността.

Тази сутрин не стана точно така. Бях нагласил часовника с един час по-рано — за шест и половина и когато от радиото се разнесе едно отвратително жизнерадостно утринно предаване, с отчаяно усилие едновременно го изключих и станах. )ЯХ прекарал в хоризонтално положение само два часа. Изкъпах се, обръснах се, вчесах се, облякох се, слязох долу и влязох в предната стая.

Сцената не беше никак весела. Мортимър Ървин се беше проснал на килима, а под главата му беше подложена една възглавница от канапето. На самото канапе лежеше Липс Игън. Денис Хорън седеше в креслото и въпреки че дрехите му бяха измачкани, нямаше отпочинал вид. Сол Панцър беше на един стол с гръб към прозореца, за да наблюдава всичките си пленници, без да си напряга зрението.

— Добро утро — казах мрачно аз. — След малко ще ви поднесем закуска.

— Това е непоносимо! — изквича Хорън.

— Не сте длъжен да го понасяте. Повторих ви най-малко пет пъти, че сте свободен да си вървите. Що се отнася до тях, осигурили сме им луксозна обстановка. Единият лежи на канапе, другият — на мек килим. Доктор Волмър, когото събудихме в два часа през нощта да превърже ръката на Морт, е сред най-добрите в професията. Правим всичко по силите си да ви угодим. Мистър Улф се опасяваше да не си помислите, че ще се възползва от обстоятелствата и ще ги разпита самостоятелно, преди да е уведомил полицията, затова дори не стана да ги погледне. Усамотил се е в стаята си и спи или се разхожда напред-назад — не знам кое от двете. Във ваше присъствие позвъних на Отдел „Убийства“ — Манхатън, в един и четирийсет сутринта, предадох, че мистър Улф иска да съобщи нещо важно лично на инспектор Креймър и го моли да му се обади при първа възможност. Що се отнася до желанието ви да останете насаме с клиента си, в никакъв случай не бихме могли да изпуснем такъв грубиян като Игън от погледа си. Креймър много ще ни се кара. Как си, Сол?

— Добре. Поспах три часа, преди да сменя Фред в пет и трийсет.

— Не ти личи. Ще отида да видя какво става със закуската. Докато бях в кухнята с Фриц, влезе Фред, напълно облечен и донесе изумителна новина. Двамата с Ори дремели на леглата в южната стая, която е на моя етаж и се събудили, защото някой започнал да чука отдолу — там е стаята на Улф. Фред слязъл да провери и Улф му наредил веднага да изпрати Ори при него. Трябваше да се поровя дълбоко в паметта си, за да се сетя за друг такъв случай, при който Улф е вършил каквото и да е преди да закуси.

Фриц нямаше свободна минута, тъй като трябваше да приготви и сервира закуска за осем души, без да се брои неговата, но с Фред му помогнахме — наредихме една маса в предната стая и пренесохме храна и прибори. Ние закусвахме в кухнята и тъкмо довършвахме царевичните кифлички с препечена шунка и мед, когато Ори се втурна и нареди на Фриц:

— Остави тези безделници и се погрижи за мен. Гладен съм, а трябва да излизам по работа. Арчи, отиди да ми донесеш петстотин долара. През това време ще ти отнема стола. Дай ми и името на онази фирма, която се обажда от твое име по телефона и за услугата ти взима толкова и толкова на хиляда разговора.

Не му отстъпих мястото си, докато не си изядох закуската и не изпих още чаша кафе, така че той трябваше да използва високия стол без облегалка. После изпълних нарежданията му. Безполезно беше да се мъча да отгатна какво ще прави с петстотинте долара, но ако значителна част от тази сума беше за покупка на телефонни запитвания на едро, за тренировка можех да се опитам да се сетя защо. Вече бях докладвал подробно на Улф и той знаеше точно толкова, колкото знаех и аз — нищо повече. Кои ли бяха евентуалните кандидати за тези хиляди телефонни разговори? Едва ли бяха хората, фигуриращи в бележника с клиентелата на Игън, защото беше заключен в сейфа — видях го вътре, като извадих парите от чекмеджето за текущи разноски, а и Ори не го поиска. Отбелязах си мислено този въпрос, за да го разгледам, когато имам свободно време. Не за първи път Улф изпращаше някой от помощния персонал да свърши нещо, без да се консултира с мен.

Към осем часа Фриц вече беше свалил подноса на Улф, Ори беше излязъл, а двамата с Фриц вдигнахме масата в предната стая и миехме чиниите в кухнята, когато се позвъни. Хвърлих кърпата, излязох в коридора и видях пред вратата инспектор Креймър и сержант Пърли Стъбинс. Не се налагаше да ги оставя да чакат, за да питам Улф какво да правя. Той вече ми беше дал инструкции, погледнах към предната стая да проверя дали е затворена и после ги поканих.

Те не влязоха.

— Бързаме за някъде — рязко каза Креймър. — Какво искаш да ми съобщиш?

— Нищо. Мистър Улф се занимава със съобщенията. Заповядайте.

— Не мога да седя да го чакам.

— Не е нужно. Самият той ви очаква с нетърпение вече шест часа.

Двамата влязоха и се отправиха към офиса. Последвах ги и Креймър изръмжа:

— Няма го!

Направих се, че не съм чул. Предложих им да седнат, отидох до бюрото си, звъннах в стаята на Улф по домофона и му съобщих кой е пристигнал. Креймър извади пура от джоба си, разтърка я между дланите си, огледа внимателно крайчето, сякаш да провери дали някой не го е намазал с рядко срещана и малко известна отрова, сложи я в устата си и я стисна със зъби. Никога не съм го виждал да я запали. Стъбинс седеше и ме гледаше накриво. Не му беше приятно, че шефът му идва при нас, докато има сензационно убийство, което чака да бъде разкрито — не бих се обзаложил дали няма да продължи да изпитва същите чувства, дори ако научеше, че вече сме заловили убиеца с предостатъчно доказателства, опаковали сме го и ги чакаме да си го приберат. Разнесе се звукът от слизащия асансьор и след миг се появи и самият Улф. Той поздрави компанията без особен възторг, отиде на бюрото си и преди да седне, попита:

— Защо се забавихте толкова много? Мистър Гудуин ви позвъни преди повече от шест часа. Къщата ми е пълна със съмнителни лица и искам да се отърва от тях.

— Без много приказки — прекъсна го Креймър. — Бързаме. Какви са тези лица?

Улф седна и доста се помая, докато се настани удобно.

— Първо — започна той, — имате ли някакъв коментар относно обвинението на мис Ести, че мистър Гудуин предложил да й продаде съдържанието на разговора ми с мисис Фром?

— Не. Това е работа за прокурора. Нещо го усуквате. Улф сви рамене.

— Второ, обиците-паяци. Мисис Фром ги е купила от магазин в центъра на Манхатън в понеделник следобед, единайсети май. Както без съмнение сте открили, вероятно в Ню Йорк няма и никога не е имало друг такъв чифт обици.

Стъбинс извади бележника си.

— Откъде научихте това? — попита Креймър.

— Разследвахме. Съобщавам ви факта — как съм го научил е моя работа. Мисис Фром ги е видяла на витрината, купила ги е, платила е с чек и ги е взела със себе си. Тъй като имате достъп до чековата й книжка, сигурно е възможно да намерите магазина и да проверите това, но не мога да си представя по-глупав начин да си губите времето. Гарантирам този факт, а ако помислите, ще разберете, че е изключително важен.

— В какво отношение?

— Не. Сам си правете изводите. Аз предоставям единствено фактите. Ето още един. Познавате Сол Панцър, нали?

— Да.

— Вчера той отиде в Асоциацията за подпомагане на бежанци, представи се като Леополд Хайм и им даде адрес в евтин хотел на Първо авеню. Разговарял е с мис Анджела Райт и с някакъв човек на име Чейни. Казал им е, че се намира в Съединените щати нелегално, страхува се да не бъде разкрит и депортиран и моли за помощ. Те отвърнали, че нещастието му е извън тяхното поле на дейност, посъветвали го да потърси адвокат и му дали името на Денис Хорън. Той отишъл при мистър Хорън, разговарял с него и после се прибрал в хотела си. Малко преди осем вечерта в стаята му пристигнал някакъв човек и предложил да го предпази от разкриване и неприятности срещу десет хиляди долара. Мистър Панцър ще ви съобщи всички подробности. Човекът му дал двайсет и четири часа да събере каквито може пари, а щом си излязъл, мистър Панцър го проследил. Той има изключителен талант за това.

— Знам. После какво?

— Мистър Гудуин ще продължи нататък. Преди да започне, трябва да обясня, че възприех една хипотеза относно мъжа в колата с жената миналия вторник, когато жената казала на момчето да повика полиция. Допуснах, че този мъж е Матю Бърч.

Креймър го изгледа с учудване.

— Защо Бърч?

— Не е нужно да обяснявам, тъй като хипотезата беше доказана. Със сигурност е Бърч. Още един факт.

— Докажете ми. Този факт трябва да бъде добре подплатен.

— Мистър Гудуин ще се погрижи за това. Арчи, започни от снощното обаждане на Фред и продължавай нататък.

Изпълних нареждането. Тъй като знаех, че рано или късно това ще бъде включено в програмата, прекарах почти цял час — по време на дежурството ми в предната стая от три и трийсет до четири и трийсет — да преговоря внимателно всичко. Бях решил да пропусна само два по-съществени елемента — точния начин за стимулация, приложен върху Липс Игън и бележника му. Последният не биваше да се споменава. Улф заяви, докато се съвещавахме в стаята му, че ако по-късно той се окаже необходимо доказателство, ще трябва да го представим. Иначе не.

Поднесох им цялата история с изключение на тези две неща. Стъбинс започна да си води бележки, но по средата се отказа. Не беше по силите му. Връчих му пистолета на Морт и представих клещите — челюстите им бяха дебело омотани с черна лента, за да не разкъсват кожата и да не правят рани. Когато свърших, Креймър и Стъбинс се спогледаха. Креймър се обърна към Улф:

— Това трябва малко да се изясни.

— Да — съгласи се Улф. — Наистина трябва. Креймър попита Стъбинс:

— Познаваме ли този Игън?

— Аз не. Но открай време работя само в Отдел „Убийства“.

— Намери Роуклиф и му кажи бързо да го провери. Отстъпих мястото си на Пърли, той седна и набра номера.

Докато говореше, Креймър държеше пурата в едната ръка, разглеждаше я намръщено и потъркваше устните си с кокалчетата на другата. Имаше вид на човек, който се чуди защо не вземе да се откаже от навика си да дъвче пури. Когато Пърли свърши и се върна на стола си, Креймър вдигна поглед към Улф:

— Хорън е затънал в тази работа до гуша, но сега не може да го задържим.

— Аз не го задържам — той доброволно прави компания на свой клиент, изпаднал в беда.

— Да, така е. Добре сте го изработили. Нещата с Хорън са ясни. Ако може да накараме Игън да проговори, всичко ще е в ръцете ни.

Улф поклати глава.

— Но не непременно и убиецът. Възможно е Игън да не знае за убийствата нищо повече от вас.

Това беше подла шега, но Креймър не й обърна внимание.

— Ще му дадем възможност — заяви той. — Много възможности. Трябва да си изясня нещата. Не е абсолютно сигурно, че Бърч е бил в колата с онази жена. Да допуснем, че не е бил той. Да приемем, че мъжът в колата е някой от онези нещастници, които са били изнудвани. Жената е участвала в рекета, тя е давала по телефона сведенията на Игън. Помислила е, че мъжът ще я убие, затова е казала на момчето да повика полиция. По някакъв начин е успяла да се измъкне, но същата вечер е открила Бърч — организатора па рекета — и го е убила. Същият човек се страхувал, че момчето ще го разпознае, възможно е дори той да е убил жената и още да не сме открили тялото й, така че на другия ден убил и момчето. Знаел е още, че мисис Фром е шеф на тази Асоциация, затова убил и нея. Боже мой! Така всичко излиза наяве. Рекетът и участието на Хорън. Тези хора са в отчаяно положение, а в Ню Йорк има хиляди като тях. Хора, които са пристигнали нелегално и се страхуват, че ще бъдат изритани. Те са лесна плячка за изнудвачи. Някъде трябва да има списък на нещастниците, попаднали в лапите на тези мръсници и бих искал да се добера до него. Бих се обзаложил, че името на убиеца е в него. А вие?

— Аз не бих се обзаложил.

— Само и само да ми противоречите. Защо казвате не?

— Още не сте си изяснили нещата, мистър Креймър. Но щом избирате за убиец една от жертвите на този рекет, разбирам, че сте силно затруднен. Бяха извършени три убийства. Като допускате, за да ви е по-лесно, че убиецът е един и същ, отказвате ли се от всички други, които са ви подръка?

— Не.

— От кого се отказвате?

— Никого не съм зачеркнал. Разбира се, има усложнения. Например, мисис Хорън твърди, че в петък вечерта съпругът й е излязъл да изпрати мисис Фром до колата й, прибрал се е след десет минути, легнал си е и не е ставал от леглото до сутринта. Но това са показания на съпруга за съпруг. Ако сте готов да назовете кандидат, няма да ви спирам. Имате ли такъв?

— Да.

— Е, щом имате, кажете му името.

— Въпросът ви беше дали имам кандидат, не дали съм готов да го назова. Възможно е да съм готов след час, или след седмица, но не сега.

Креймър изпръхтя:

— Или си придавате важност, което няма да ви е за пръв път, или премълчавате нещо. Признавам, че сте се добрали до много факти — този рекет, Игън и по случайност и Хорън. И съм ви много задължен. Добре. Но нито един от тях не сочи кой е убиецът. Има ли друго? Ако искате да се споразумеем за нещо — ето ме. Ще ви дам всичко, с което разполагаме. Питайте ме каквото искате — естествено, вие точно това целите — стига в замяна да ми съобщите онова, с което разполагате вие.

Стъбинс издаде някакъв звук, а после си даде вид, че няма нищо.

— Това — каза Улф — на теория може да е честно и прямо предложение, но на практика е безсмислено. Първо, вече ви дадох всичко, с което разполагам, и второ, вие нямате нищо, което искам или ми е нужно.

Креймър и Стъбинс го изгледаха с изненада и подозрение.

— Вече ми казахте — продължи Улф, — че никой от заподозрените не е зачеркнат от списъка, повече от три дни след убийството на мисис Фром. Това ми е достатъчно. До този момент имате доклади и декларации, съдържащи десетки хиляди думи. Признавам, че е възможно някъде там да се крие факт или фраза, които биха могли да са важни за мен. Но дори да докарате всичко това тук, нямам намерение да се ровя в него. Например, с колко страници разполагате за биографията, близките и действията в последно време на мис Анджела Райт?

— Достатъчно са — изръмжа Креймър.

— Разбира се. Не омаловажавам това. Подобен подход на разследване често довежда до отговор, но в този случай очевидно не ви е насочили към нищо, иначе нямаше да сте тук. Бих ли намерил във вашите папки отговор на следния въпрос: защо мъжът, който е убил момчето посред бял ден пред очите на толкова хора, се е решил да поеме риска да бъде идентифициран по-късно от един или повече свидетели на случилото се? Или на друг въпрос: как да си обясним пътя на обиците — купени от мисис Фром на единайсети май, носени от друга жена на деветнайсети май, и пак от мисис Фром на двайсет и втори? Открихте ли някаква по-късна следа от обиците? Да ги е носил някой друг в даден момент?

— Не.

— Аз вече намерих отговори за себе си, но тъй като не мога да ги споделя, без да посоча името на моя кандидат, налага се да отложим това. Междувременно…

Той спря, защото вратата се отвори. Отвори се наполовина, Фред подаде глава и ми направи знак да изляза.

Станах, но Улф попита:

— Какво има, Фред?

— Съобщение за Арчи от Сол.

— Предай му го. Ние нямаме тайни от мистър Креймър.

— Да, сър. Хорън иска да говори с вас. Сега. Спешно.

— Той знае ли, че мистър Креймър и мистър Стъбинс са тук?

— Не, сър.

Улф се обърна към Креймър:

— Този Хорън е истински лешояд и ме дразни. Мислех си, че вие бихте предпочели да се разправяте с него на собствена територия, а също и с другите двама. Защо не ги отведете?

Креймър го изгледа. Извади пурата от устата си, повъртя я половин минута и пак я захапа.

— А аз си мислех — каза той неодобрително, — че вече сте използвали всички възможни трикове, но този е нов. Признавам си, че не го разбирам. Хорън и онзи адвокат Мадокс са идвали при вас, а вие сте ги изгонили. Постъпили сте по същия начин с Пол Кафнър. Сега Хорън и другите двама са оттатък в предната стая, а вие дори не искате да ги видите, като едновременно твърдите, че търсите убиеца. Познавам ви прекалено добре, за да ви питам защо е всичко това, но Бог ми е свидетел, че много бих искал да разбера. — Креймър обърна глава към Фред: — Доведи Хорън тук.

Фред не помръдна, а погледна Улф, който изпусна дълбока въздишка и кимна:

— Доведи го, Фред.