Златните паяци

8

По държанието на посетителите и разменените помежду им погледи, като ги поканих в офиса и ги настаних да седнат, разбрах, че прибързано съм ги сметнал за приятели. Не се гледаха дружелюбно.

Всичко във външността на Денис Хорън беше малко прекалено. Имаше малко прекалено дълги мигли, беше малко прекалено висок за раменете си и малко прекалено стар за вталени сака. Трябваше му съвет от специалист по приглушаване на външността, но тъй като явно беше прекарал повече от четирийсет години да я подчертава, съмнявах се дали би приел такова предложение.

Мадокс се погрижи Улф да разбере, че името му е Джеймс Албърт Мадокс. Сигурно по рождение страдаше от язва, с други думи — близо половин век, но ако не беше така, налагаше се да обясни как е придобил това мрачно изражение, от което само при един поглед и собственото му куче би се превърнало в песимист. Настаних ги на два жълти стола, току-що освободени от момчетата, защото не знаех кой от двамата заслужава червеното кожено кресло.

Хорън започна пръв. Каза, че сутринта по телефона не е искал да обвини Улф в непочтена и неетична постъпка или намерение. Просто се мъчел да защити интересите на бившата си приятелка и клиентка мисис Деймън Фром, която била… Тя не ви беше клиентка! — намеси се Мадокс с тон, който идеално подхождаше на физиономията му.

— Аз й давах съвети — озъби се Хорън.

— Лоши — не му остана длъжен Мадокс.

От погледите, които размениха, стана пределно ясно, че не са никакви приятели.

— Може би било най-добре всеки да ми каже, без да прекъсва другия, до каква степен и с какви пълномощия представлява мисис Фром — предложи хладно Улф. — После противоречията могат да се изгладят или пренебрегнат според обстоятелствата. Мистър Хорън?

Хорън запази самообладание. Тънкият му тенор си остана същият, но не звучеше така пискливо, както по телефона.

— Вярно е, че никога не съм представлявал мисис Фром официално в съда. Тя се консултираше с мен по много въпроси и показваше, че цени съветите ми, като често ги следваше. Като юридически съветник на Асоциацията за подпомагане на бежанци, бях тясно свързан с нея. Ако беше жива, едва ли би оспорила правото ми да се нарека неин приятел.

— Вие ли сте изпълнител на завещанието?

— Не.

— Благодаря ви. Мистър Мадокс?

— Моята адвокатска фирма „Мадокс и Уелинг“ — започна той не без усилие — представляваше Деймън Фром в продължение на дванайсет години. След смъртта му представлявахме мисис Фром. Аз съм изпълнител на завещанието. Прекъснах мистър Хорън, защото твърдението му, че мисис Фром е негова клиентка, не е вярно. Искам да допълня нещо.

— Говорете.

— Тази сутрин… не, следобед, мистър Хорън ми се обади и ми съобщи за чека, който вчера мисис Фром ви е дала, и за разговора му с вас. Обаждането му е било неоснователно и нагло, за разлика от моето посещение при вас сега. Питам ви официално, като адвокат и изпълнител на завещанието на мисис Фром, при какви условия и за каква цел ви е дала чек за десет хиляди долара? Ако предпочитате да ми отговорите насаме, нека излезем. Мистър Хорън настояваше да дойде с мен, но това е вашият дом и онзи млад човек там ми се вижда напълно способен да се справи с него.

Ако погледът, който ми хвърли, беше предназначен като комплимент, не смея да си помисля как би изглеждало неодобрението му.

— Не предпочитам да ви отговарям насаме, мистър Мадокс. Предпочитам изобщо да не ви отговарям.

Мадокс не придоби по-кисело изражение, защото беше невъзможно.

— Запознат ли сте със закона, мистър Улф?

— Не.

— В такъв случай трябва да се консултирате с адвокат. Ако не сте в състояние да докажете, че мисис Фром е получила равностойна услуга, мога да ви принудя да върнете парите, които сте си присвоили. Давам ви възможност да докажете.

— Не мога. Тя не получи нищо. Както казах на мистър Хорън по телефона, имам намерение да заслужа тези пари.

— Как?

— Като се погрижа убиецът на мисис Фром да бъде разкрит и наказан.

— Смешни приказки. Това е работа на служителите на закона. Днес направих справка за вас и сведенията, които получих, сочат, че не сте мошеник, но сега говорите като такъв.

Улф се подсмихна.

— Предубеден сте, мистър Мадокс. Отношението на добродетелните адвокати към мошениците е същото като това на добродетелните жени към проститутките. Осъдително, със сигурност, но на дъното има капчица завист — нещо, което не само не бихте признали, но и едва ли съзнавате. Само че не ми завиждайте. Мошеникът е воден или от глупост, или от лудост, а аз не страдам нито от едното, нито от другото. Бих искал да ви задам един въпрос.

— Задайте го.

— Мисис Фром уведоми ли ви, че се кани да ме посети?

— Не.

— Уведоми ли ви, че е идвала при мен?

— Не.

— А вас, мистър Хорън? Отговорете на същите два въпроса.

— Не разбирам… — Хорън се поколеба: — Според мен, нямате право да ме питате.

Мадокс го изгледа:

— Не отстъпвайте, Хорън. Вие настоявахте да дойдете. Вие претендирате, че мисис Фром се е консултирала с вас по важни въпроси. Той се мъчи да спечели позиция. Ако докаже, че тя е уведомила някой от двама ни, че ще ходи или вече е била при него, без да споменава причината, ще потвърди довода си, че тя явно не е искала да знаем и следователно не може да издаде поверената му тайна. Попречете му! Хорън не се хвана на въдицата.

— Отказвам да се подложа на кръстосан разпит — заинати се той.

Мадокс се зае да го убеждава, но Улф го прекъсна:

— Обясненията ви сами по себе си са доста проницателни, мистър Мадокс, само че не разбирате затруднението на мистър Хорън. Той е изправен пред неразрешим проблем. Ако отговори с „да“ на втория ми въпрос, вие ще сте прав — имам оръжие и ще го използвам. Но ако каже „не“, то аз ще го попитам откъде знае, че мисис Фром ми е дала чек. Ще искам да знам и, струва ми се, вие също.

— Аз вече знам. Поне знам каквото ми каза. Сутринта, когато научил за смъртта на мисис Фром, телефонирал у тях и говорил с мис Ести, секретарката й, която му съобщила за чека. Прекарах събота и неделя извън Ню Йорк и Хорън ме намери по телефона. Веднага се върнах.

— Къде по-точно? Мадокс погледна възмутено.

— Това е чисто нахалство. Улф махна с ръка.

— Във всеки случай е безсмислено. Моля да ме извините, не за нахалството, а за глупостта. Направих го по силата на навика. В този сложен лабиринт ми се налага да се откажа от такива обичайни процедури като проверка на алиби и да ги оставя на полицията. Щом като не сте изправен пред неразрешим проблем, мистър Хорън, ще отговорите ли на въпросите ми?

— Не. По принцип. Нямате право да ми ги задавате.

— Но очаквате от мен да отговарям на вашите?

— Не. Не на моите, защото и аз нямам право. Но мистър Мадокс, като изпълнител на завещанието, има. На него трябва да отговорите.

— Ще видим. — Улф се позамисли и се обърна към Мадокс. — Доколкото разбирам, вие не настоявате да върна парите, които мисис Фром ми плати?

— Зависи. Кажете ми при какви условия и за каква цел ви ги е платила, а аз ще си помисля по въпроса. Няма да позволя смъртта на моя уважавана клиентка да бъде използвана и превръщана в сензация от частен детектив за негова лична и професионална изгода.

— Това е достоен и положителен начин на мислене — призна Улф. — Бих могъл да отбележа, че ще ми е трудно да придам на тази афера по-голяма сензационност, отколкото вече има, но дори и така, вашето становище е възхитително. Лошото обаче е, че няма да ви кажа нищо за вчерашния си разговор с мисис Фром.

— Значи укривате доказателства.

— Пфу! Вече го съобщих на полицията. В писмена форма, с подпис.

— Тогава защо не ми кажете?

— Защото не съм глупак. Имам основание да смятам, че този разговор е звено от веригата събития, довели до смъртта на мисис Фром, и ако наистина е така, лицето, което най-много иска да знае какво ми е казала, вероятно е нейният убиец.

— Аз не съм нейният убиец.

— Това още не е доказано.

За момент помислих, че Мадокс ще се задави. Гърлото му забележимо се поду. Но стар адвокат като него дълго се е упражнявал в самоконтрол и той се овладя.

— Това вече не е само глупост, а чисто бръщолевене.

— Не съм съгласен с вас. Полицията разпита ли ви?

— Естествено.

— Колко души бяха?

— Двама… не, трима.

— Бихте ли ми казали кои бяха?

— Някой си капитан Бънди, един сержант и помощник-комисарят Юмънс. Също така помощник-прокурорът Манделбаум.

— Някой от тях спомена ли ви за какво се е консултирала с мен мисис Фром вчера?

— Не. Не стигнахме до това.

— Съветвам ви да се обърнете към някого в прокуратурата — за предпочитане към човек, когото познавате добре — и да го помолите да ви каже. Ако той или някое друго служебно лице ви се довери, без да премълчава нещо важно, аз ще върна сумата, заплатена от мисис Фром, или както се изразихте вие, парите, които съм си присвоил.

Мадокс приличаше на човек, когото се мъчат да убедят, че носът му е обърнат наопаки.

— Уверявам ви — продължи Улф, — че не съм толкова безразсъден да укривам доказателства за углавно престъпление, особено при толкова сензационен случай. Напротив, в това отношение проявявам изключителна добросъвестност. Освен ако полицията не разполага с неизвестна за мен информация, съмнявам се дали до този момент са ви разглеждали като евентуален кандидат, но сега вече може да почнат да ви досаждат, след като им съобщя, че толкова ожесточено сте искали да научите какво ми е казала мисис Фром. Това, разбира се, е мой дълг. В този случай ще ми достави и голямо удоволствие.

— Вие… — Мадокс пак се задави. — Вие заплашвате, че ще съобщите за този разговор?

— Не е заплаха. Просто ви уведомявам, че ще постъпя така веднага щом си тръгнете.

— Тръгвам си още сега. — Той стана. — Ще ви накарам да върнете десетте хиляди със съдебно нареждане.

Обърна се и си излезе. Тръгнах да го изпратя, но той успя да ме изпревари, макар че трябваше да се отбие в предната стая за шапката си.

Когато се върнах в офиса, Хорън стоеше прав и гледаше Улф отгоре, но не разговаряха. Улф ми каза:

— Арчи, обади се на мистър Креймър.

— Почакайте една минута. — Тънкият тенор на Хорън прозвуча настойчиво. — Правите грешка, Улф. Стига наистина да се каните да разследвате убийството. Как ще го разследвате? Двама от хората, които най-добре познават мисис Фром и нейните дела, бяха тук в офиса ви и току-що изгонихте единия. Разумно ли е това?

— Глупости — каза Улф с отвращение. — Не искате дори да кажете дали мисис Фром ви е споменала за посещението си при мен.

— Начинът, по който зададохте въпроса си, беше оскърбителен.

— В такъв случай ще се помъча да бъда по-любезен. Ще ми предадете ли в общи линии за какво сте разговаряли на вечерята снощи във вашия дом?

Дългите мигли на Хорън потрепнаха.

— Не знам дали би било редно. Естествено вече разказах всичко на полицията, а те ме предупредиха да бъда дискретен.

— Естествено. Но ще ми разкажете ли?

— Не.

— Ще ми дадете ли пълно и откровено описание на характера и развитието на отношенията ви с мисис Хорн?

— В никакъв случай!

— Ако изпратя мистър Гудуин в Асоциацията за подпомагане на бежанци, където сте юридически съветник, ще наредите ли на служителите да отговарят изчерпателно на въпросите му, без да скриват нищо?

— Не.

— Ето какво постигнахме с любезност. — Улф се обърна към мен: — Арчи, обади се на мистър Креймър.

Завъртях се на стола и набрах 929 8241. От другата страна веднага вдигнаха слушалката, но после нещата се усложниха. Всички наши скъпи приятели и неприятели отсъстваха и накрая трябваше да се задоволя с някой си сержант Грифин, уведомих Улф за това, той вдигна слушалката си и каза:

— Мистър Грифин? Обажда се Ниро Улф. Това е за сведение на мистър Креймър, така че моля погрижете се да го получи. Мистър Джеймс Албърт Мадокс и мистър Денис Хорън ме посетиха тази вечер. Записахте ли точно имената? Да, предполагам, че са ви познати. Те ме помолиха да им предам разговора си с мисис Деймън Фром, който се проведе тук в моя офис вчера. Аз отказах, а те настояваха. Няма да стигна дотам да твърдя, че мистър Мадокс направи опит да ме подкупи, но останах с впечатление, че ако му бях предал разговора, той не би настоявал да върна парите, които ми плати мисис Фром, а в противен случай би настоявал. Мистър Хорън го подкрепяше, ако не с друго, то с мълчанието си. След като мистър Мадокс се ядоса и си тръгна, мистър Хорън ми каза, че правя грешка. Моля ви погрижете се мистър Креймър да бъде уведомен. Не, това е всичко засега. Ако мистър Креймър пожелае, с удоволствие ще му дам повече подробности или писмена декларация.

Улф затвори, изгледа адвоката и промърмори:

— Още ли сте тук?

Хорън си тръгна, направи три крачки и се обърна:

— Казахте, че не сте запознат със закона, но знаете как да заобиколите обвинението в клевета. След това представление ми е чудно как сте спечелили репутацията си.

Той тръгна, а аз излязох в коридора точно когато се появи от предната стая с шапката си. Изпратих го. Сложих веригата на вратата, върнах се в офиса и извиках възторжено:

— Е, несъмнено изцедихте всичко от тях. Успяхте да ги изстискате докрай. Моите поздравления.

— Млъкни! — каза ми той и грабна една книга, но не за да я запрати към мен.