Бляскавият двор

13.

Не знам дали така бе възнамерявал Джас­пър, или не, но онзи момент сутринта в крайна сметка се оказа добър бизнес ход.

Изчезването ни след онази първоначална процесия направо подлуди евентуалните ни кандидати. Бяха ни видели веднъж и искаха да видят още. Осъзнал предимството, кое­то това му предоставяше, Джас­пър започна да се държи загадъчно по въпроса за началото на балния ни сезон. Тайнствеността ни се усили и постоянно идваха пратеници от името на господарите си, за да търсят повече сведения. А скоро започнаха да пристигат и самите господари.

Бях една от най-съкрушените заради загубата на Сивата чайка, но дори аз не можех да удържа любопитството си. Двамата Торн имаха лична канцелария долу, но посрещаха вероятните клиенти в луксозно обзаведена дневна с висок таван, кой­то беше отворен от едната страна към един свързващ пасаж отгоре. Тук можехме да се спотайваме в сенките зад покрив от тънки дъсчици и тайно да наблюдаваме какво става долу. Без никакъв друг контакт с външния свят, ако не броим чудноватите истории за пирати и икори, кои­то нашите пазачи ни носеха, това се превърна в огромно развлечение за нас. На драго сърце посрещах нещата, кои­то отвличаха вниманието ми, макар че те никога не успяваха да задържат Тамзин далече от мислите ми.

Някои от кандидатите идваха с общи въпроси и двамата Торн влизаха възможно най-доб­ре в ролята си на търговци, за да им предложат евентуални бракове. Сед­рик се справяше отлично с това и дори Джас­пър не можеше да намери в какво да го упрекне. Напомняше ми за онзи Сед­рик от първата ни среща вместо за измъчения вероотстъпник, когото бях опознала.

– Е, гос­по­дин Колинс, магистрат като вас трябва осо­бе­но много да внимава каква съпруга избира – каза един ден Сед­рик на един джентълмен, дошъл да разпита за нас. Няколко от момичетата се бяхме стълпили горе и се опитвахме да видим доб­ре. Един магистрат представляваше особен интерес за нас.

– Отлагах го – призна мъжът. Изглеждаше по-въз­рас­тен от нас, в средата на трийсетте, ако трябваше да предположа. Сед­рик се занимаваше с въпроса сам, както бе обичайно. – Преговарях с Харолд Стоун за дъщеря му, но пос­ле пристигнахте вие.

– Знам кой е гос­по­дин Стоун – каза Сед­рик. – Добър човек, доколкото чувам. Има успешна ферма, нали? И предполагам, че дъщеря му е приятно, почтено момиче, отгледано и образовано вкъщи, със здрави ценности.

– Да... – гос­по­дин Колинс проговори предпазливо, несигурен накъде се опитва Сед­рик да насочи разговора.

– Но дали една мила и приятна фермерска дъщеря наистина ще ви помогне да стигнете, където трябва?

– Какво... какво искате да кажете? – попита гос­по­дин Колинс.

Сед­рик посочи с арогантен жест:

– Погледнете се. Вие сте мъж в разцвета на силите си, все още се издигате в кариерата си. Службата на магистрат ли е най-многото, кое­то искате да постигнете? В правителството почти със сигурност има по-високи постове, в надпреварата за кои­то ще се включите – в Денъм и в някои от другите новосъздадени колонии, където имат най-голяма нужда от способни мъже. Мъж, кой­то се надява да се издигне, трябва да изпъква. Има нужда от всяко предимство, с кое­то може да се сдобие – включително избора си на съпруга.

Господин Колинс замълча за няколко мига:

– И имате предвид някое момиче, кое­то би било подходящо за това?

Сед­рик беше с гръб към мен, но можех да си представя очарователната му усмивка.

– Имам няколко. – Вдигна тесте листове и затършува из тях. – Ами, ето нап­ри­мер Силвия, дребничка и хубава брюнетка, коя­то очарова всички, кои­то познава. Получи много високи оценки по планиране на светски събития – точно жената, коя­то ще ви е нужна, за да урежда вечери и партита, с кои­то да впечатлите прия­те­лите си. А пос­ле имаме и Розамънд. Златисторуса коса. Отлични познания за историята и политическите дела. Може да се представи на висота във всеки разговор с елитните класи – с благовъзпитан, подобаващ на дама маниер, разбира се.

Силвия и Розамънд, седнали до мен, се приведоха нетърпеливо нап­ред.

– Наистина харесвам блондинки – призна неохотно гос­по­дин Колинс. – Красива ли е?

– Господин Колинс, уверявам ви, всичките са красиви. Прекрасни. Зашеметяващи. На мъжете още им се вие свят от деня, когато пристигнаха в Кейп Триумф.

– Не бях там... но чух разказите. – Господин Колинс си пое дълбоко дъх. – Колко би струвало някое момиче като тази Розамънд?

– Е – каза Сед­рик, прелиствайки отново книжата. Знаех, че го правеше само за показ. Беше запаметил досиетата на всички ни и предпочиташе да прави препоръки на основата на това кои момичета прос­то не бяха дос­та­тъч­но доб­ре представени пред евентуалните клиенти в опит да ни представи по-доб­ре. Аз още не бях предложена. – Началната ѝ цена би била двеста златни долара.

– Двеста! – възкликна гос­по­дин Колинс. – Би струвала двеста златни долара?

– Такава би била началната ѝ цена поради мяс­тото ѝ в класацията. Тази цифра лесно може да се вдигне, ако дос­та­тъч­но господа наддават и искат да привлекат вниманието ѝ. Между нас казано... – Сед­рик се приведе заговорнически към другия мъж. – Е, тази седмица интересът е голям. Подобно на вас, много джентълмени предявяват особени предпочитания към блондинките.

Бях чувала Сед­рик да възхвалява достойнствата на Розамънд само като едно от многото момичета, от кои­то клиентите можеха да избират, но представата, че тя е много търсена, бе привлекателна за гос­по­дин Колинс.

– Това са много пари – каза той неуверено.

– Това е инвестиция – поправи го Сед­рик. Не се сдържах и се усмихнах. Беше толкова обаятелен, толкова самоуверен. Вероятно можеше да убеди гос­по­дин Колинс да плати за десет съпруги. – Кажете ми, когато губернаторът дава официална вечеря и има нов пост за заемане, какво ще разкаже съпругата му – дъщеря на барон, доколкото чух, след като е разговаряла с дъщерята на гос­по­дин Стоун? А ако някой от кралските посланици на Негово Величество дойде на посещение, за да проучи подробно доколко Новият свят успява да бъде в крак със стария, какво ще каже, когато срещне дъщерята на някакъв си фермер? Ще може ли тя да разговаря за изкуства и музика? Да бъде доб­ре осведомена за сложните лабиринти на политиката в Денъм? Разбрах, че вие самият произхождате от средната класа. Със сигурност сте се издигнали над този произход, но предполагам, че една млада жена, опитна в аристократичните порядки, би могла да ви бъде много полезна, докато се ориентирате в политическите води.

Жестовете на Сед­рик ми напомняха за хищно животно, напрегнато и дебнещо да съзре у плячката си някакъв признак на слабост, за да може да се хвърли в атака. Господин Колинс отново замълча. Най-пос­ле каза:

– Може ли да я видя?

– Разбира се – на бала ни по случай откриването на сезона, заедно с всички други. Ще се погрижа да сте в списъка ни с поканените, когато го оповестим.

И ето как остави повечето мъже да тънат в несигурност, примамвайки ги с представата за момиче, кое­то е идеално за тях, но търсено от още много други. Тези господа си тръгваха, погълнати от идеята, и скоро си представяха далеч повече неща за нас, отколкото Сед­рик можеше да опише.

Бяхме там от около седмица и половина, когато Сед­рик най-сетне намери възможност да ме дръпне настрана, за да поговорим насаме.

– Картината и боите са в голямата изба. Мислиш ли, че може да успееш да се вмъкнеш тайно и да я завър­шиш? – Картината беше почти завършена, когато ни връхлетя бурята; нужни бяха само няколко пос­ледни щриха.

– Ако успея да се измъкна от мистрес Кълпепър. Тя следи всичко, кое­то правим – много по-изкъсо, отколкото някога ни е следила мистрес Мастърсън.

Той кимна:

– Ще намеря начин да я измъкна един следобед. Да ѝ кажа, че спешно ни трябва плат или някакви материали за някое от момичетата. Не е чак толкова трудно за вярване – балът за откриването на сезона е в края на тази седмица.

– Така ли? – попитах. Знаех, че това затишие не може да про­дъл­жи вечно, но въпреки това се стреснах.

– Съобщението ще бъде направено утре. Тук ще цари истински хаос, докато мистрес Кълпепър подготви всички ви. Би трябвало да ти е дос­та­тъч­но лесно да се измъкнеш. Ще има възникнали в пос­ледната минута проб­леми с облеклото и с още мъже, наминали да направят още един опит за среща насаме, преди всички да се устремят към всяка от вас.

Изгледах го косо:

– Защо никога не изтъкваш качествата ми?

– Какво?

– Гледала съм повечето от срещите ти. Редуваш всички момичета, стараеш се да изтъкнеш всяка пред един или друг кандидат. Но никога мен.

– Сигурен съм, че съм го правил – каза той небрежно. – Вероятно прос­то си пропуснала точно тези срещи.

Не ми се струваше ве­роят­но. Бях гледала почти всичките, а когато не го правех, винаги имаше някое момиче, преливащо от готовност да преразкаже абсолютно всяка подробност от разговора. Преди да успея да възразя, мистрес Кълпепър влезе забър­за­но в трапезарията.

– Господин Торн, дошъл е един джентълмен да говори с вас. – За пръв път я виждах да изглежда несигурна.

Сед­рик повдигна вежда:

– Мислех, че днес следобед нямаме никакви уговорени срещи.

– Нямаме, но сър, това е... синът на губернатора. Уо­рън Дойл.

Това завари дори Сед­рик неподготвен:

– Добре тогава. Предполагам, че е по-доб­ре да го поканите в дневната. – Тя тръгна припряно, а той хвърли поглед към мен. – И предполагам, че е по-доб­ре да изтичаш до шпионския си пост.

Ухилих му се набързо и излязох от стаята. Докато се качвах горе, зърнах как Джас­пър влезе почти тичешком в къщата. Явно вестта за посещението на сина на губернатора бе стигнала до него. При обичайни обстоятелства за Джас­пър може би не беше проб­лем да остави Сед­рик да се оправя сам със срещите, но явно искаше да присъства на тази.

Всички момичета се събраха в свързващия пасаж горе – дори Мира, коя­то обикновено избягваше тези тайни наблюдения. Проточихме вратове с надеждата да зърнем кандидата за женитба, кой­то бе привлякъл вниманието както на Сед­рик, така и на Джас­пър.

– Не е зле – промърмори Клара. Бях принудена да се съглася. Уо­рън Дойл беше само няколко години по-въз­рас­тен от нас – кое­то бе известно облекчение, тъй като множество посивели господа бяха удостоили с присъствието си прага ни. Дори от тази височина видях лице с волеви, красиви черти и смолисто черна коса, прибрана назад в късата модна опашка, популярна и от двете страни на Морето на залеза.

– Господин Дойл – каза Джас­пър и пое ръката на новодошлия. – За нас е чест.

– Наричайте ме Уо­рън, моля ви. Най-доб­ре да зарежем формалностите, тъй като възнамерявам да бъда доста прям в случая. Такъв съм си – ами, надя­вам се да ми простите. Не ме бива в празните светски разговори.

Джас­пър се спогледа само за миг със сина си, а пос­ле отново насочи усмивката си към Уо­рън:

– Разбира се. Моля – заповядайте, седнете.

Уо­рън го направи, сключвайки ръце в скута си. Едно дневно посещение би поз­во­лило по-небрежно облекло, но той беше офи­циал­но облечен в ръждивочервено сако и жилетка от златен брокат. Още в този миг можеше да присъства на бала ни.

– Дойдох заради едно от вашите момичета. Най-доброто – онова, кое­то беше начело на шествието ви, в сивата рок­ля.

Напрегнах се.

– Аделейд ли имате предвид? – попита Сед­рик неуверено.

– Така ли се казва? – попита Уо­рън и се разведри. – Тя е най-добрата, нали? Нали така работи вашата класация? Имаше кафява коса – е, всъщност златистокафява. Прекрасна.

Мира се ухили до мен:

– Описа правилно цвета на косата ти. Би трябвало да си доволна.

– „Най-добра“ е субективно определение – каза Джас­пър тактично. Всичките ни момичета са...

Уо­рън се усмихна любезно:

– Не е нужно да ми прилагате обичайната си тактика. Не е нужно да се опитвате да ми продадете всичките. Вече съм си избрал. Искам я. Нуждая се от нея. Разбирате ли, назначиха ме на губернаторския пост в новата колония Хадисън.

Джас­пър се усмихна широко, но знаех какви пресметливи мисли се въртяха в главата му.

– Поздрав­ле­ния. Това е неве­роят­но постижение за човек на вашата възраст, ако не възразявате, че го казвам.

– Благодаря ви – каза Уо­рън и закима нетърпеливо. – Имам много, много голям късмет. И именно затова е наложително да имам образцова съпруга. Тя ще бъде първата дама на колонията. Дори в началните, груби етапи от създаването на колонията всички ще гледат на нея като на пример. А щом се утвърдим истински, тя ще отговаря за всички светски събития в дома ми. Имам нужда от жена, коя­то се представя отлично във всички области – интелигентна, начетена и достойна за възхищение. Предполагам, като вашето момиче на върха...

– Нашият диамант – поправи го Джас­пър. – Наричаме я нашия диамант.

– Вашият диамант тогава. Предполагам, че сигурно е надминала всички други на всеки изпит. Ако смятам да успея в това начинание, трябва да имам несравнима жена.

Можех да почувст­вам върху себе си очите на останалите, опитващи се да преценят реакцията ми. Най-вече бях зашеметена. След като никога не бях чувала да споменават името ми, бях шокирана от този обрат на събитията. Положението на губернаторска съпруга беше възможно най-високото. И не ми беше убягнал фактът, че вниманието му беше привлечено колкото от външността ми, толкова и от вътрешните ми качества и способности. Повечето мъже, минали оттук, бяха превърнали красотата в свой приоритет.

– Тя със сигурност е несравнима – каза Джас­пър. Успя да не допусне нотка на сарказъм в гласа си. – И ще ви издам една тайна – наближава нашият бал за откриването на сезона, така че ще трябва да почакате само няколко дни, за да се срещнете с нея.

– Всъщност не е нужно да се срещам с нея – каза Уо­рън. – Сигурен съм, че е изключителна. И бих искал да подпечатам брачен договор още сега.

– Това... не става така – възрази Сед­рик сковано. – Момичетата се срещат с всички потенциални кандидати по време на светския ни сезон. Пос­ле избират.

Уо­рън не се смути:

– Не искам да рискувам да я изгубя от някого, кой­то би могъл да я спечели с много външен блясък без покритие. Ще предложа цена, коя­то да ви компенсира, задето сте я извадили по-рано от надпреварата – цена, с коя­то може и да не съм готов да си съпернича, ако трябва да чакам. Хиляда златни долара, ако сключите сделката още сега.

Някои от момичетата близо до мен ахнаха. Никога в историята на Бляскавия двор не беше предлагана такава сума. Беше двойно повече от началната ми цена.

Дори Джас­пър не можеше да повярва:

– Това е много щедра сума, гос­по­дин Дойл. Уо­рън.

– Знам, че това, за кое­то моля, е нетрадиционно – обясни Уо­рън почти овчедушно. – И именно затова съм готов да ви компенсирам, задето променяте политиката си.

– Разбираемо – каза Джас­пър и почти се облиза. – И много обмислено.

– Нашата политика – заяви Сед­рик, стрелвайки баща си с предупредителен поглед – изиск­ва тя да получи шанс да види вариантите си и да избере. Не можем прос­то да я продадем без нейно знание и съгласие.

– Не бих си го и помислил – каза Уо­рън. Изглеждаше малко смутен от тона на Сед­рик. – Мога да се срещна с нея днес, а пос­ле да подпечатам сделката ни.

– Това би било нарушение на обичайната ни политика – каза Джас­пър. – Сигурен съм обаче, предвид обстоятелствата, че няма да е проб­лем, ако тя поне се срещне с него сега и...

– Тя има право да види вариантите си и да избере – повтори Сед­рик. – Включено е в договора ѝ. Никакви предварителни сделки.

Разбирах, че на Джас­пър му бе много трудно да поддържа привидното си дружелюбно държание. Той се обърна към Уо­рън:

– Простете ми, ясно е, че това е въпрос, кой­то трябва да обсъдим по-подробно. Да го направим и ще се свържем с вас, щом вземем някакви решения.

Уо­рън явно се колебаеше да си тръгне, без нещата да са решени окончателно, но накрая кимна отстъпчиво:

– Много доб­ре тогава. Очаквам с нетърпение отговора ви – и по-ранна среща преди бала. Благодаря ви отново, че допуснахте нетрадиционния ми подход.

Веднага след като двамата Торн го изпратиха да си върви, Джас­пър дръпна Сед­рик в личния им кабинет и затвори вратата. Ние, останалите, се оттеглихме в отделеното за нас крило, където веднага бях връхлетяна от въпроси и коментари. Нямах отговори, а от бъбренето скоро ме заболя главата. Беше истинско облекчение, когато успях да се затворя в стаята си с Мира. Тя ми се усмихна лукаво.

– Е – каза. – Това безспорно беше вълнуващ обрат на деня.

Изтегнах се на леглото си, все още замаяна.

– Меко казано.

– Какво ще правиш? – попита тя.

– Не мисля, че мога да направя каквото и да е. Двамата Торн ще решат.

Тя седна до мен.

– Ако слезеш долу още сега и кажеш, че си готова да приемеш сделката, няма да има възражения. Дори от страна на Сед­рик.

Изправих се:

– Мислиш ли, че би трябвало да го направя?

– Важното не е какво мисля аз. Но знам, че си се прицелила високо. А това е най-високото, до кое­то можеш да стигнеш.

– Със сигурност ще се отрази доб­ре на бъдещето ми. Искам да кажа, нали точно затова сме тук. – Макар че не бяхме длъжни да приемем предложението на този, дал най-висока цена, мъж, кой­то предлагаше голяма сума пари, като цяло намекваше, че разполага с нужните средства, за да подсигури щедро съпругата си. Това предоставяше на двамата Торн по-висока комисионна, а освен това увеличаваше парите за издръж­ката на съпругата. – Макар че... беше малко безочливо да пристигне тук по този начин и да иска да купи „най-добрата“ моментално.

Мира се засмя:

– Със сигурност беше – макар че дори той, изглежда, си даваше сметка за това. В постъпката му имаше безсрамен и неприкрит чар. Поне не беше един от онези, кои­то питат дали може да купят „сирминиканката“ с отстъпка.

Стиснах ръката ѝ. Бяхме чували това предложение много пъти.

– Беше мило, че сякаш се интересуваше повече от личността, отколкото от външността ми.

– Вече те е виждал. Няма нужда да се безпокои за външността ти.

– Но ти нямаше да приемеш сделката. Все още искаш да откупиш договора си.

Тя сви рамене:

– Казах ти, не става дума за това какво мисля. Но не, ще постъпя, както каза Сед­рик, и ще видя останалите си варианти. Все още можеш да го избереш по-късно.

– Тамзин щеше да приеме сделката – отбелязах печално.

– Тамзин щеше да повика свещеник и да предложи да се омъжи за него моментално –каза Мира.

Сърцето ми се сви:

– Тамзин трябваше да е тази, коя­то получава предложението. Тя трябваше да е диамантът.

По-късно до мен стигна вестта, че Сед­рик беше спечелил спора с баща си: нямаше да се срещам с Уо­рън до бала. Подозирах, че Джас­пър беше отстъпил с надеждата, че след като ме види с други мъже, в крайна сметка Уо­рън може да предложи повече. В следващите дни в дома се възцари хаосът, кой­то Сед­рик беше предрекъл. Открих, че изпитвам смесени чувства относно станалото с Уо­рън. Уважавах онова, за кое­то се беше борил Сед­рик. От друга страна, се тревожех, че заради мен Сед­рик може да е изгубил коми­сион­на­та, от коя­то имаше нужда. Наистина какво друго можех да търся? Тук, в колониите, женитбата с Уо­рън щеше да ме доближи най-много до предишния ми начин на живот. Икорите не представляваха опасност за Хадисън. Това бе прос­то незаселена земя, нуждаеща се от общество, кое­то да процъфтява в нея и да експлоатира златните ѝ мини.

По някакъв начин насред суматохата преди бала намерих възможност да довърша картината, когато мистрес Кълпепър я нямаше. Едно прозорче в избата предоставяше забележително добра светлина и един ден, когато отстъпих назад, бях удивена, че наистина бях уловила стила на Тодорос. Това беше най-страхотната ми творба. Неопитен купувач със сигурност нямаше да забележи никаква разлика. Експерт по изкуство ве­роят­но също нямаше да забележи.

Вратата на избата се отвори със скърцане и аз се обър­нах стреснато: отпуснах се, когато видях Сед­рик да слиза по стълбите. Спря до мен и се взря в картината.

– Това е – каза.

– Това е – потвърдих.

– Удивително. В деня, когато се запознахме, маковете ми се сториха невероятни, но това... това е нещо съвсем друго. – Продължи да я оглежда, омаян. – Ще я измъкна тайно оттук тази вечер и ще я отнеса на агента си. Той ще я оцени и ще ми каже колко ще струва според него, но нещо ми подсказва, че цената ще е висока. Достатъчна, за да покрие дела ми в Уестхейвън.

– Знаеш ли какво друго би помогнало за закупуването на дела ти? – попитах дяволито. –Двайсет процента комисионна върху хиляда златни долара.

Сед­рик се извърна от картината и ме погледна в очите:

– Наистина ли? Дойде чак дотук и се подготви за цял сезон на пищни събития само за да ги пропуснеш и да се омъжиш за първия мъж, кой­то те иска? Без дори да се срещнеш с него?

– В крайна сметка щях да се срещна с него – възразих. – И никога не съм казвала, че това е, кое­то искам. Просто съм изненадана, че се възпротиви така. Мислех, че осигуряването на подобно предложение е най-важният приоритет.

– Най-важният приоритет е опазването на самоуважението ти. Не те доведох в Бляскавия двор, за да можеш да бъдеш предадена като някаква вещ на първия мъж, кой­то прояви интерес към теб.

– Хей – отвър­нах рязко. – Аз сама се доведох в Бляскавия двор.

– Потвърждаваш довода ми. Ти си твърде силна, твърде упорита и самоуверена, за да допуснеш прос­то да приемеш още първото предложение. Заслужаваш повече. Заслужаваш да се редят на опашка пред теб. Може би в крайна сметка ще поискаш именно него и в това няма абсолютно нищо лошо – дори и като резултат заплащането да е по-нис­ко. Или може би ще харесаш някой друг мъж. Може би няколко други мъже. Може би ще има вой­на на наддаване. Може би някой ще предложи повече от него.

– Може би... но не намирам пос­ледното за твърде ве­роят­но. И се обзалагам, че баща ти също не го смята за ве­роят­но.

Сед­рик въздъхна:

– Така е. Като оставим настрана съществената сума, смяташе, че е най-доб­ре да уредим да подпишеш договор и да те сгодим, преди да си отвориш устата и да си провалиш шансовете – това са негови думи, не мои.

– Какво? – казах, без дори да си правя труда да скрия възмущението си. – Ще я видим тази работа. На много мъже ще им допадне жена, коя­то казва каквото мисли.

– Съгласен съм. На мен със сигурност ми харесва устата ти. – Внезапно Сед­рик сякаш премисли думите си. – Ъъ, това не е, каквото... Виж, прос­то искам да разполагаш с всичките си варианти. Заслужаваш го.

– А аз искам да останеш жив.

– Аз също. – Той се обърна отново към картината и въздъхна. – И благодарение на чара ти и на малко късмет може пък и наистина да се справим с всичко това.