Демон, юда и магьосник

Той разбра, че е сбъркал и си помисли: Аз се чудех кой е виновен и мислех, че това, което ми се случи, не е справедливо, защото аз паднах, а другите продължаваха пътя си, качени на красивите си колесници. Но аз трябва да следвам пътя си и да не мисля дали е справедливо, или не, защото няма как да науча отговора.

Изправи се и тръгна по пътя си. Докато вървеше и колесниците профучаваха покрай него, той изведнъж разбра отговора:

Справедливо е това, че пред мен има път, както и пред всички останали. Независимо как вървя по него, важното е, че има път.

Като си помисли това, му стана леко и спокойно на душата.