Демон, юда и магьосник

Двамата дълго вървяха и накрая стигнаха до една колесница с два коня. В колесницата имаше само едно място, на което със златни букви беше написано неговото име. Момичето се разплака:

— Сигурно аз не съм твоята душа, нито ти моята, щом животът ни разделя.

Той обаче без колебание я хвана за ръцете и й каза:

— Това е моят дълг. Аз имам да извърша много дела и трябва да се кача на колесницата, но ако ти си моята душа, а аз съм твоята, несъмнено ние ще се съберем някой ден. Когато те видях в огледалото, ти ми каза, че гласът ти понякога ще достига трудно до мен, но че ние сме едно и също, разделено от материята. Ако това е така, ние ще се разделим само временно. Виж, и твоята колесница пристигна.

Момичето се обърна и наистина — още една колесница, подобна на първата, но с нейното име, се появи до нея.

— Но защо е необходимо да се разделим? Няма ли така да се отдалечим повече един от друг и никога да не се намерим — попита момичето и от очите и продължаваха да капят сълзи.

Момчето се замисли и отвърна:

— Помниш ли, че тръгнахме да търсим отговор дали аз съм твоята душа, или ти моята. Щом животът ни разделя, значи това е начин да разберем отговора?

Момичето не продума и думичка, само се повдигна на пръсти и го целуна по бузата, после се извърна рязко, бързо се качи в колесницата и потегли. Той гледа известно време след нея и когато тя се изгуби в далечината, се качи в своята колесница.