Дунавският лодкар

Глава седемнадесетаПо реката

Лодката летеше по водата. Възбуден, обзет от ярост, Стефан Ладков гребеше по-трескаво от всякога.

Свидетел на неговите свръхчовешки усилия, Драгош се чудеше, че един човешки организъм може да издържи толкова.

За да не го смущава, той мълчеше и се стараеше да стои настрана. Всичко важно те си казаха при тръгването от Русчук. Щом лодката се понесе по течението, Карл Драгош му откри истината. Най-напред му разказа кой е той. След това му разкри защо бе предприел това пътуване. Лодкарят го изслуша разсеяно. Какво го засягаше всичко това? Той имаше само една мисъл, само една цел, само една надежда — Неша! Вниманието му се изостри в момента, когато Драгош заговори за младата жена. Щом чу името на разбойника, който я държеше в плен на своя кораб, Ладков извика яростно, стиснал още по-здраво веслото: „Стригов!“ Лодкарят сега имаше само една цел… По-скоро да достигне кораба. Той беше сигурен, че ще го открие още от пръв поглед. В него беше затворена Неша. Чак сега разбираше, защо толкова го развълнуваха гласовете, които смътно бе чул при бягството си от кораба. Това са били гласовете на Стригов и на Неша.

Сутринта на 14 октомври, четвъртия ден след тръгването им от Русчук, лодката достигна делтата на Дунава. Към обяд минаха през Измаил, последният по-голям град на Дунава. Пустият вид на реката отначало им вдъхна известно безпокойство. Но към четири часа следобед те забелязаха кораб, пуснал котва на около дванадесет километра от там. Ладков престана да гребе, взе бинокъла и внимателно разгледа кораба.

— Той е — каза той със сподавен глас.

— Сигурен ли сте?

— Напълно! — заяви Ладков. — Познах кормчията Якуб Огул, един от бандата на Стригов, който сигурно му води кораба.

— Какво ще правим? — попита Драгош.

Ладков не отговори веднага, той се замисли. Детективът подзе:

— Ще трябва да се върнем в Измаил и там да потърсим помощ.

Лодкарят поклати отрицателно глава.

— Да се връщаме назад срещу течението, значи да изгубим много време. Корабът може да тръгне, а в морето трудно ще го намерим. Ще останем тук и ще чакаме да се стъмни. Имам нещо предвид. Ако не успеем, ще следваме кораба и когато видим къде ще спре, ще отидем за помощ в Сулина.

Към осем часа, когато се стъмни, Ладков закара лодката на около двеста метра от кораба. После, без да каже нещо на Драгош, който го следеше учуден, той се съблече и скочи в реката.

Порейки водата с яките си ръце, той се насочи право към кораба, който едва се мержелееше в тъмнината. Когато се приближи, той се ослуша. До ушите му стигна някаква песен. Над него някой тихо пееше. Ладков безшумно изпълзя до горната част на кораба и позна Якуб Огул.

На борда беше тихо. От каютата на Стригов не идваше никакъв шум. Няколко души от екипажа разговаряха на предната част на кораба. Само Якуб беше останал на задната част, облегнат върху дръжките на кормилото. Увлечен от вечерния покой, той тананикаше някаква любима песен.

Изведнъж песента прекъсна. Две железни ръце стиснаха шията на певеца.

След малко Ладков плуваше обратно срещу течението, тласкайки пред себе си тялото на Якуб. Последният не мърдаше и Ладков започна да се страхува, че го е стиснал твърде силно.

След тежко и дълго плуване, Стефан Ладков най-после се добра до лодката.

— Помогнете ми — каза той на Драгош, когато се улови за нея. С помощта на детектива, Якуб Огул беше прехвърлен на борда.

— Мъртъв ли е? — попита Ладков.

Драгош се наведе над пленника.

— Не — каза той. — Още диша.

Лодкарят въздъхна с облекчение и отново пое веслото.

— Тогава го завържете добре — каза той. — Ще ви оставя на брега, а аз ще се върна близо до кораба. Утре ще се опитам да се кача в него.

— През деня?

— Да, през деня. Бъдете спокоен. Поне за известно време ще внимавам да не се излагам на опасност. По-късно, когато стигнем до Черно море, аз вече ще разчитам на вашата помощ.

— Ще направя всичко възможно, вярвайте ми — каза сърдечно Карл Драгош.

— Не се съмнявам, но вие навярно ще срещнете доста затруднения. Не забравяйте, че кораба ще вдигне котва утре на обяд и ако нищо не го спре, той ще бъде в морето към четири часа.

— Защо не останете с мен? — попита Драгош, обезпокоен.

— Защото Вие можете да закъснеете, а това ще позволи на Стригов да ни изпревари и да изчезне. Той не трябва да достигне морето. И той няма да го достигне, дори ако вашата помощ закъснее.

Разбирайки, че нищо не може да промени решението на лодкаря, Карл Драгош не настоя. Лодката беше откарана на брега и там беше свален намиращият се все още в безсъзнание бандит. Веднага след това Стефан Ладков отпътува. Лодката изчезна в нощта.