Дунавският лодкар

Глава петаКарл Драгош

Щом сложи разписката в джоба си, господин Йегер започна да се настанява. Като се осведоми кое легло може да заеме, той изчезна в кабината, отнасяйки чантата си. Десет минути по-късно той излезе отново, преобразен от главата до петите. Облечен като същински рибар, Йегер сякаш беше станал копие на Илия Бруш. Г-н Йегер остана малко изненадан, когато видя, че по време на неговото кратко отсъствие домакинът беше напуснал лодката. Верен на своите задължения, той не си позволи никакви въпроси, когато последният се завърна след половин час. Но Илия Бруш сам счете за нужно да му каже, че бил отишъл до пощата, за да изпрати няколко писма до вестниците, в които им съобщава за пристигането си в Нойщат на другия ден и в Ратисбон на следващия. Двамата спътници обядваха един срещу друг, възседнали една от пейките. Нощта мина спокойно. Рано призори Илия Бруш развърза внимателно въжетата, за да не събуди своя пътник и потегли. Нощта прекараха в Дилинген, а на другия ден вечерта, след дълго и неспирно пътуване, хвърлиха котва в едно пусто място на няколко километра от Нойбург. Призори на 15 август лодката отново се понесе по средата на течението. Както бе съобщил Бруш, той трябваше да пристигне в Нойщат. И тъй като му бе неудобно да се представи там с празни ръце, реши да поналови малко риба, още повече че времето бе благоприятно за това. Седнал върху задната част на лодката, неговият пътник следеше с интерес приготовленията му, както подобава впрочем на един истински любител. Тая сутрин Илия Бруш имаше основание да бъде доволен. Освен двайсетината червеноперки, той улови още дванадесет шевени и няколко змиорки. Ако г-н Йегер беше действително страстен любител, за какъвто се препоръчваше, той не можеше да не се възхити от бързината и сръчността, с които рибарят успяваше да извади толкова риба, колкото му беше необходима. Риболовът приключи към единадесет часа. През риболовния сезон, когато водата заблести под горещите лъчи на обедното слънце, рибата вече не кълве. Впрочем, ловът беше вече достатъчно богат. Илия Бруш дори се боеше да хване повече риба, отколкото можеше да продаде, защото градчето Нойщат, където щеше да спре към пет часа, беше съвсем незначително. Той обаче се лъжеше. Двадесет и пет или тридесет души очакваха появяването му и го поздравиха с викове и ръкопляскания, когато лодката влезе в пристана. Само за двадесетина минути рибата беше продадена и тъй като на другия ден го очакваше дълго пътуване, той набързо се освободи от ентусиазираните си посрещачи и отиде да спи. Тъй като желаеше да пристигне рано в Ратисбон, който се намираше на около седемдесет километра от Нойщат, Бруш реши да тръгне в един часа след полунощ. Петнадесетте килограма риба, която той налови до обяд, бяха достатъчна награда за любопитните, които се бяха насъбрали на кея в Ратисбон. Явно беше, че общественият ентусиазъм растеше, защото се стигна до наддаване между любителите, което позволи на наградения рибар да получи още четиридесет и един флорина. Илия Бруш, който не очакваше подобен успех, започна да си мисли, че в края на краищата г-н Йегер печелеше от това… Той реши да предаде парите от рибата на законния им притежател. Но г-н Йегер беше напуснал неусетно лодката, като му съобщаваше с една бележка да не го чака за вечеря, защото щял да се върне късно през нощта. Илия Бруш не намери нищо неестествено в това, че г-н Йегер бе пожелал да се възползва от случая и да посети града. Но той щеше да бъде по-малко доволен и повече изненадан, ако знаеше с какво се занимава неговият пътник. Г-н Йегер, ул. „Лайпциг“ 45, Виена, беше написал послушно Бруш, под диктовката на новодошлия. Но последният щеше да бъде навярно много затруднен, ако рибарят беше поискал на свой ред от г-н Йегер по примера на полицая да се легитимира. Илия Бруш беше пренебрегнал тази предвидливост и последствията от това се оказаха ужасни за него. Никой не знаеше какво бе прочел немският стражар в паспорта, който му представи г-н Йегер, но ако той беше истинският притежател на паспорта, стражарят не можеше да прочете друго име освен това на Карл Драгош.

Наистина, любителят на риболова и шефът на Дунавската полиция бяха едно и също лице. Решен да се вмъкне на всяка цена в лодката на Илия Бруш, Карл Драгош, предвиждайки упорита съпротива от негова страна, нареди от по-рано намесата на стражаря.

Събитията показаха, че Карл Драгош добре беше предвидил своя ход, защото Илия Бруш се смяташе за щастлив, че е могъл да си намери такъв мощен покровител. Решението на Карл Драгош да пътува заедно с Илия Бруш, като негов пътник, не се роди изведнъж в главата му. Истинският виновник за това беше Михаил Михайлович, който всъщност нищо не подозираше. Когато шеговитият сърбин каза на смях в „Рибарска среща“, че премираният от „Дунавска лига“ може да бъде или преследваният разбойник или преследващият го полицай, Карл Драгош обърна сериозно внимание на тези думи. Разбира се, той не ги взе в буквалния им смисъл, защото знаеше добре, че рибарят Бруш нямаше нищо общо с полицая, обаче по аналогия, търсеният разбойник можеше да има някаква връзка с рибаря. Той още не беше открил никакво сходство между тях, но от това не следваше, че трябва да отхвърли съмненията си. Карл Драгош мислеше, че шеговитият сърбин има право. Един детектив, който трябваше да надзирава Дунава, би проявил голяма ловкост, ако съумееше да се прикрие зад името на толкова прославения рибар. Във всеки случай, ако трябваше да се откаже от надеждата, че Илия Бруш ще се съгласи друг да пътува вместо него, съществуваше може би друг начин, за да постигне своята цел. Ако Драгош не можеше да стане Бруш, не би ли могъл да влезе като пътник в неговата лодка? Кой би му обърнал внимание като спътник на един човек, станал почти знаменитост и привличащ общия интерес върху себе си?

След като мисли дълго време върху този проект, Карл Драгош го намери най-после за превъзходен и реши да го реализира. Видяхме с какво майсторство той изигра първата сцена и ако се наложеше, тя щеше да бъде последвана и от други такива. Ако трябваше, Илия Бруш щеше да бъде откаран в участъка и дори затворен. Тогава Карл Драгош щеше да играе ролята на милостив посредник, докато ужасеният рибар не видеше в негово лице свой спасител.

Все пак детективът беше доволен, че не стана нужда да прибегне към насилие и да разиграва още комедията, първото действие на която бе завършило.

Сега той се беше настанил в лодката и лодкарят навярно би се противопоставил на заминаването му със същата енергия, с която се беше противопоставил при влизането му в нея. Оставаше само да използва положението си.

Докато рибарят ловеше риба или гребеше, Карл Драгош можеше спокойно да наблюдава реката, от която нищо необикновено не би могло да се изплъзне от неговото опитно око. По пътя той влизаше във връзка със своите хора, пръснати по крайбрежието.

Всичко беше добре обмислено и колкото повече Карел Драгош мислеше за това, толкова повече се възхищаваше от своята идея, която му осигуряваше тайно присъствие по цялото течение на Дунава, увеличавайки възможностите му за успех.

За нещастие, в своите разсъждения детективът не държеше сметка на случайностите. Той не допускаше, че редица факти ще насочат скоро издирванията му в непредвидена посока и ще дадат неочаквана широта на мисията му.