Едно незнайно място

XV

Едва когато Адамсберг влезе в голямата зала, забелязаха истински мръсните му дрехи, небръснатите му бузи и мърлявото кученце в ръцете му. И веднага около му спонтанно се организира безреден кръг от столове. Комисарят разказа накратко за прекараната нощ, за Емил, фермата, болницата, кучето.

— Знаели сте къде отива и ме оставихте да търча като кон? — изръмжа Ретанкур.

— За кучето си спомних много по-късно — излъга Адамсберг. — След посещението на лекаря на Водел.

Ретанкур поклати глава в знак, че не вярва нито дума.

— Какво разправя този лекар? — попита Жюстен с тънкия си глас.

— За момента ни казва за Водел толкова, колкото му казваме ние за убийството. Битка на полето на професионалната тайна, позициите остават непроменени.

— Ако нямаше тайни, нямаше да има и битки — обади се Керноркян едва чуто.

— Лекарят твърди все пак, че Водел е имал врагове, но май въображаеми. Иначе знае повече. Човекът си го бива, намества челюсти, за да улесни сученето.

— На Водел ли?

Адамсберг не пожела да погледне Есталер, който понякога като че ли го правеше нарочно. Но хвърли поглед на Морел, който бързо пишеше нещо в тефтера си. Знаеше, че Морел записва издънките на Есталер, за да си направи антология — занимавка, която Адамсберг не намираше за невинна. Морел улови погледа му и затвори тефтера си.

— Проверихме ли дали Пиер син е бил в Авиньон по време на нападението над Емил? — попита Воазне.

— Мордан се зае. Но ченгетата от Авиньон са се разсеяли и са изтървали часа.

— Мамка му, трябвало е да настоява.

— Настоявал е — защити Адамсберг Мордан и балонестата му глава, зареяна в небесата. — Гардон казва, че са дошли резултатите от лабораторията.

Данглар по навик се изправи. Паметта, знанието и синтетичният дух на майора го предразполагаха към резюмиране на научни доклади. Сега Адамсберг виждаше пред себе си един Данглар почти изправен, с почти свеж тен, с почти оживено изражение, прероден от повторното си потапяне в британския климат.

— За тялото смятат, че е било разкъсано на около четиристотин и шейсет парчета, от които триста впоследствие стрити на прах или почти. Някои са били отрязвани с брадва, други с циркуляр върху дръвник. По парчетата има трънчета, когато е използвана брадва, и стърготини, когато е рязано с циркуляр. На същия дръвник е извършвана операцията по накълцването. Късчетата слюда и кварц, забити в плътта, показват, че убиецът е поставял парчето върху дръвника, затискал го е с гранитна плоча и е удрял отгоре й с чук. По този начин са обработени ставите, глезените, китките, коленете, лактите, главата на раменната кост, бедрената глава, както и зъбите, напълно смазани, и стъпалата на нивото на тарзуса и метатарзуса. Ставите на палците на краката също са счупени, но не и тези на другите четири пръста — от втория до петия. Най-малко засегнатите части са дланите — с изключение на костите на китката, — някои части на дългите кости, на хълбочната и седалищната кост, на ребрата и гръдната кост.

Адамсберг не успяваше да схване всичко, затова вдигна ненужна ръка, за да спре речевия поток на майора. Съсредоточеният Данглар продължаваше:

— С гръбначния стълб е подходено по друг начин, като сакралните и шийните прешлени са определено по-увредени от лумбалните и тръбните. Сред цервикалните почти нищо не е останало от атласа и аксиса. Хиоидният хрущял е запазен, ключиците са практически непокътнати.

— Момент, Данглар — прекъсна го Адамсберг, забелязал недоумението по лицата на хората си, някои от които не се и опитваха да разберат за какво става дума. — Дайте да го нарисуваме, така ще стане ясно на всички.

Адамсберг много го биваше в рисуването, ръката му бе способна всичко да изобрази само с няколко небрежни и сигурни щриха. Прекарваше дълги моменти изправен, като си драскаше върху бележника или върху лист хартия, лепнат на бедрото му, с молив, туш или въглен. Скиците му се търкаляха навсякъде из кабинетите — щом ги нахвърлеше, комисарят ги зарязваше. Някои ги харесваха и дискретно ги събираха, като Фроаси, Данглар и Меркаде, но и Ноел, който иначе никога не би си признал. Адамсберг бързо очерта на бялата дъска контурите на тяло и на скелета му в лице и в гръб и подаде на Данглар два флумастера.

— Отбележете с червено най-смазаните части и в зелено по-запазените.

Данглар илюстрира експозето си, след това добави червено на черепа и половите органи, зелено на ключиците, ушите, седалищните мускули. На така оцветената рисунка веднага си пролича наличието на определена логика, макар и безумна, която показваше, че убиецът неслучайно е размазвал едно и щадил друго. Ала смисълът на този екстравагантен избор оставаше недостъпен.

— По отношение на вътрешните органи също има подбор — подзе Данглар. — Червата, стомахът, далакът не са интересували убиеца, нито белите дробове, нито бъбреците. Съсредоточил се е на черния дроб, сърцето и мозъка, част от който е изгорил в огнището.

Данглар начерта три стрелки, които тръгваха от мозъка, сърцето и черния дроб и излизаха вън от тялото.

— Унищожил е духа му — изпробва се Меркаде, нарушавайки смаяното мълчание на колегите си, втренчени в рисунката.

— Черният дроб? — каза Воазне. — Според теб духът е в черния дроб?

— Меркаде е прав — каза Данглар. — Преди християнството, че и след това са смятали, че човек има няколко души в тялото — spiritus, animus, anima. Дух, душа и движение, разположени според случая в различни части на тялото — точно в черния дроб и сърцето, седалища на страха и емоцията.

— Ясно — веднага се съгласи Воазне, понеже познанията на Данглар не подлежаха на оспорване.

— Ставите са унищожени — израпортува Ламар, — за да не функционира тялото. Все едно чупиш зъбните колела на машина.

— А стъпалата? Защо стъпалата да, а дланите не?

— Пак за същото — каза Ламар. — За да не се движи.

— Не — обади се Фроаси. — Това не обяснява палеца на крака. Защо човек би унищожил палеца?

— Ама какво правим ние? — попита Ноел и се изправи. — От къде на къде търсим основания за тази гнус? Няма добра причина за такова нещо. Само убиецът я знае причината и ние не можем да имаме и най-малката представа за нея, и най-малкото усещане.

Ноел отново седна и Адамсберг кимна.

— То е като онзи, дето си изял гардероба.

— Точно — потвърди Данглар.

— Защо го изял? — попита Гардон.

— Именно. Не знаем защо.

Данглар се върна към дъската и откъсна чист лист хартия.

— Освен това — подзе той — убиецът не е разположил частите как да е. Доктор Ромен имаше право, разпръснал ги е. Няма смисъл да рисуваме всичко, ще видите пространственото разположение в доклада. Но ще ви дам един пример. След като е отделили смазал петте метатарзални кости на ходилото, убиецът ги е хвърлил в четирите краища на стаята. Така е направил с всяка част от тялото — две парчета тук, трето там, четвърто другаде, още две на пианото.

— Може да е някакъв тик — каза Жюстен. — Хвърля всичко в кръг.

— Не може да има добра причина — повтори Ноел раздразнено. — Губим си времето, няма смисъл да гадаем. Убиецът е побеснял, унищожава всичко, настървява се върху едно или друго, не знаем защо, и толкова.

— Бяс, която продължава часове — уточни Адамсберг.

— Именно — каза Жюстен. — Нищо чудно да е кълцал толкова точно, защото бесът му не се е уталожвал. Не може да се спре, иска да продължава и да продължава, и накрая всичко става на пюре. Като пияница, който се налива, докато падне под масата.

„Като човек, който си чеше ухапаното от паяк“, помисли Адамсберг.

— Да преминем към уликите — предложи Данглар.

Звънна мобилният му и майорът бързо се отдалечи, притиснал апарата до ухото си. Абстракт, диагностицира Адамсберг.

— Да го чакаме ли? — попита Воазне.

Фроаси се размърда притеснено. Лейтенантът се безпокоеше за обяда си — вече беше четиринайсет и трийсет и пет — и се гърчеше на стола си. Всички знаеха, че мисълта да пропусне ядене предизвиква у нея пристъп на паника, и Адамсберг бе помолил подчинените си да внимават по този въпрос, защото Фроаси бе припадала от страх на три пъти по време на мисия.