Голямото накисване

ГЛАВА ДЕСЕТА

След като чу затварянето на телефона в Мелингъм Хол известно време Уилоуби стоя неподвижен, в поза, не много различна от тази на световноизвестния „Мислител“ на Роден. Той се обвиняваше, че е прахосал пари за междуградски разговор с някой, от когото не можеше да очаква никаква помощ. И този „някой“ бе собствения му брат Криспин. Винаги го бе обичал, но не беше сляп за факта, че в случай на нужда той бе последният човек, на когото можеше да се разчита. Дори и да беше реагирал както трябва на последния SО5, нищо съществено нямаше да свърши. Криспин, както бе казала и Барни, беше любезен трезвеник, честен и мил с животните, но за откривател на откраднати миниатюри просто нямаше необходимата квалификация. Не че трябваше да бъде обвиняван за това. Просто някои хора ги бива в намирането на откраднати миниатюри, а други — не. Тази работа със сигурност бе свързана с хормоните.

За такава задача — мислеше Уилоуби — трябваше някой по-млад, по-схватлив и когато ситуацията изисква решителни действия, да е по-малко склонен да се мотае бездеен със зинала уста и изцъклен поглед; някой като Арчи Гудуин, например, от разказите за Ниро Улф (Ниро Улф е дебелият детектив от криминалните романи на Рекс Стаут, 1886-1975г. Той разкрива повечето престъпления от писалището си и предоставя досадната работа на своя асистент Арчи Гудуин, бел. пр.) или… Внезапно в съзнанието му блесна като божествено откровение спасението — като племенника Джералд.

Колкото и да внимаваше да не го показва, защото вярваше в принципа, че младите трябва да се държат изкъсо, Уилоуби винаги се бе отнасял с възхищение към Джери. Това бе естественото възхищение на играч на голф с хендикап осемнайсет (хендикап в голфа е допълнителния брой удари, които се дават на по-нискоразрядните състезатели, за да могат да завършат срещата, бел. пр.) към такъв, който е с плюс две и играе в шампионата за аматьори. И ако майсторството със етика и топката не гарантира задължително умения и в други области, поне говори за хладнокръвие и възможност за концентрация в конкретната задача — две много важни качества за деликатната операция, която обмисляше.

Хора като Уилоуби бързо взимат решения. Едва мисълта за Джери го беше споходила и той беше вече на телефона.

— Ало, Джери?

— О, здравей, вуйчо Бил.

— Зает ли си?

— Не.

— Можеш ли да наминеш при мен?

— В офиса ли?

— Не, вкъщи.

— Добре.

— Побързай.

Не му се наложи да чака дълго. Джери живееше само на няколко улици от „Кингс Роуд“, само на един хвърлей от „Челси“, а в този момент имаше много голяма нужда да поговори с вуйчо си, защото искаше да се сложи край веднъж завинаги на тези глупости за попечителства и попечители. Щеше да поиска парите си и по този начин да стане ако не равен финансово на момичето, което обича, то поне да бъде един достоен ухажор, на когото никой няма да може да се присмива.

Вера Ъпшоу му беше казала как могат да се уредят нещата. Нищо по-просто от това. Отиваш при вуйчо си Бил и му казваш право куме в очи: „Вуйчо Бил, трябва да те уведомя, че прегледах обстойно всички документи и открих, че това попечителство може да се прекрати, така че хайде да се разберем като разумни хора, в противен случай ще отнеса нещата до съда“.

Не веднага, разбира се. Не можеш да влезеш ей така в дома на един човек и да започнеш да го тъпчеш с подковани ботуши, без дори да си казал едно „здравей“. Очевидно трябваше да се кажат някои въвеждащи към темата фрази, просто да тръгне разговорът — например как вуйчо Бил е един прекрасен роднина, с когото отношенията винаги са били най-сърдечни. Ето защо първите минути на срещата им бяха запълнени с въпроси за това как е минала кратката почивка на игрището за голф и едва когато с помощта на една маша и парченце брикет Уилоуби показваше как е замахнал на шестнайстата дупка, Джери реши да захване по-делови разговор.

— Онова попечителство, вуйчо Бил.

— А, да, затова исках да се видим — каза Уилоуби. — Прекратявам го. Ще получиш парите другата седмица.

Джери не залитна, но това беше само защото беше седнал на един удобен мек фотьойл. Чувстваше се по същия начин, както Криспин, след като Уилоуби му подписа чека за двеста и три паунда, шест шилинга и четири пенса без миг колебание; радост от щастливата развръзка и в същото време нещо като разочарование от това, че всички аргументи в своя полза, които беше репетирал внимателно, бяха станали безполезни. В случая на Криспин преобладаваше радостта и той я беше изразил с кратко и остро изсумтяване — сигурен белег на душевен екстаз. По същия начин изразяваше еуфорията си и когато вкарваше топката на игрището за голф от цели десет крачки. Джери беше изгубил дар-слово и докато се мъчеше да намери думи, с които да изкаже благодарността си, Уилоуби продължи:

— Сигурно се чудиш защо баща ти е наложил това попечителство? Защо не ти е оставил парите да ги наследиш направо? Сигурно те е озадачавало, нали?

Джери призна, че е така.

— Какво ти е известно за младините му?

— Чувал съм, че не е бил много състоятелен до трийсетгодишен.

— Това, което ни касае сега е какво е правил, когато е бил на двайсет и две. Оженил се за разпоредителка в кино, която често е посягала към чашката. Това е било преди да се ожени за майка ти.

— Искаш да кажеш, че е бил бигамен?

— Разбира се, че не — заклати глава Уилоуби. — След като сам си е направил живота изключително неприятен в продължение на две години, неговата благоверна се споминала от погълнатото количество. Това го направило предубеден към ранните бракове. Възприел мнението, че всички мъже до трийсетгодишна възраст са малоумни, склонни към впускане в брачно съжителство с първата уличница, която срещнат, а той не искаше такова нещо да се случи с теб. И така, баща ти оформи това попечителство, като ме назначи за попечител с правото да ти дам всичко, щом се убедя, че си готов за това. Затова аз пазих нужното мълчание до преди ден, виждайки, че не си готов, а си се засилил към олтара с неподходяща партия. Вера Ъпшоу може и да е подходяща за някой милионер, но не и за теб. На нея й трябва съпруг, който ще я отрупа с бижута и Ролс-Ройси. Може би при това условие тя би била добра съпруга, въпреки че аз не бих се обзаложил. Годежът наистина е развален, нали?

— Да, слава богу!

— И ти като мен мислиш, че това е спасение на косъм? Да? Точно така. Винаги имай едно наум, че колкото и красиво да е едно момиче, а аз винаги ще твърдя, че Вера Ъпшоу е определено в топ десет, не е разумно да се жениш за нея, ако тя няма други достойнства. Подобен пример беше и Мадам Флора Феи преди двайсет и пет години, а Вера е възпитавана да стане една втора Мадам Флора Феи и като че ли вече я е достигнала. Развалянето на годежа с гръм и трясък ли стана? — поинтересува се вече бившият му попечител.

— Бих го определил по-скоро като гукане на гълъб. Майка й ми се обади по телефона и изпълни душата ми с божествен нектар. Какъв прекрасен глас има — сподели мнението си Джери.

— Много мелодичен, нали? Помня го от едно време. И какво ти каза?

— Доста неща бяха, но общият смисъл беше, че Вера е размислила.

— Което, преведено на езика на Флора Феи, означава, че е срещнала някой с много повече пари от теб.

— Мислиш ли?

— Сигурен съм. Това е повторение на онова, което се случи с Мадам Флора и мен преда двайсет и пет години. Тя не го споменава в своите „Спомени за театъра“ (пред Реджиналд Тресилиън), но по едно време Флора и аз бяхме сгодени. Тя ме разкара заради Чарли Ъпшоу, току-що наследил милионите на фирмата „Диетичен хляб Ъпшоу“ — по-голямата част от която тя похарчи преди години.

Някой по-повърхностен племенник би измърморил едно: „Разбирам, разбирам. Ето защо никога не си се женил.“ и може би щеше да го потупа по рамото, но Джери знаеше много добре, че чичо му е останал ерген, защото просто така му харесва и че ако някога вуйчо му застане пред олтара, това ще бъде само защото е бил влачен дотам от чифт буйни коне и всеки път, когато се сещаше за Чарли Ъпшоу, той чувстваше дълбока благодарност към него заради навременното му вмешателство. Джери се задоволи само със забележката, че ангелите-хранители отпреди двайсет и пет години са били също така добросъвестни, както и днес, а когато Уилоуби го попита какви, по дяволите, ги дрънка, той обясни, че ангел-хранителят му го е спасил от брак с Мадам Флора Феи, като е извадил на сцената Чарли Ъпшоу в най-важния момент.

— А моят ангел-хранител — добави Джери — уреди нещата така, че Вера да срещне този, за когото твърдиш, че има много повече пари от мен. А сега, след като отмени попечителството, мога да предприема някои действия, свързани с момичето, което обичам.

— О, господа! Пак ли си влюбен?

— Да, но този път е истинско.

— Някоя неподходяща, разбира се.

— Напротив, тя е милионерка. И това беше големият проблем, освен че бях сгоден за Вера. Докато бях беден, не можех да предприема нищо, защото знаеш как се отнасят хората към мъж без никакви средства, който преследва момиче с авоари между един и два милиона. Презират го, защото си мислят, че е един гнусен търсач на богата зестра, който иска само да си уреди охолен живот на гърба на съпругата.

Уилоуби ококори очи. Той беше човек, който можеше да събере две и две и фразата „между един и два милиона“, прибавена към спомена за телефонния разговор, в който Джери попита за името й, насочваше към наследницата на господин Донахю.

— В младата Джейн Хъникът ли си влюбен?

Удивен от прозорливостта на вуйчо си, Джери замлъкна и Уилоуби продължи:

— Но ти си я виждал само веднъж.

— Всъщност, два пъти, въпреки че и един път е достатъчно.

— Да, разбирам. Тя е една млада привлекателна кукличка.

— Трябва ли да я наричаш така? — настръхна Джери.

— Разбира се, едно момиче или е млада привлекателна кукличка, или не е. Ако е млада привлекателна кукличка, защо да не я наричам така? А има и толкова много пари.

— Само да знаеш колко ми се искаше да ги няма.

— Да, вярвам ти. Но минавало ли ти е през ум, че ще трябва да се състезаваш с голяма конкуренция? Още щом новината се разчуе, презрените ловци на зестри с вкус към охолния живот ще започнат да никнат като гъби след дъжд.

— Зная, точно затова трябва веднага да я видя.

— Страхувам се, че няма да стане. Тази вечер заминаваш за Мелингъм.

— Какво!

— О, да, забравих да ти спомена, че има едно малко условие, свързано с отменянето на попечителството. Преди да ти предам парите, има една малка задача, която искам да свършиш за мен. Спомняш ли си оная миниатюра, която ти показах на обяда?

— Онази на пра-пра-баба ти?

— Или може би на пра-пра-прабаба. Да, точно тази. „Момичето в синьо“. А спомняш ли си госпожа Клейборн, която беше на обяда?

— Разбира се. Ти я наричаше Барни.

— Не желая да ти казвам как бих я нарекъл в този момент. Тя ми открадна „Момичето в синьо“ и го е взела със себе си в Мелингъм.

— Шегуваш се.

— Де да беше така.

— Но жена като нея не може да бъде крадец.

— Точно това казах на брат й, когато ме предупреждаваше за нея и ми разказваше, че в Ню Йорк универсалните магазини треперят като зайци щом я видят да се запътва към входа и аз изобщо не се съмнявам, че нейните познати и приятели винаги внимателно си броят лъжиците и вилиците след като им е била на гости. След неговите думи аз отказах да му повярвам, че ще се опита да ме обере — все пак ми е гост, яде хляба от масата ми… Ох, само да знаех, както се казва в романите.

Джери бе разтърсен до дъното на душата си. Познанството му с Бернадет Клейборн беше кратко, но още от първия миг тя му беше харесала извънредно много и дори сега, изправен пред фактите, той не можеше да повярва във вината й.

— Ама ти сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Кой друг би могъл да я вземе? Не, тя я е взела и ти отиваш в Мелингъм, за да претърсиш стаята й.

— Боже господи, не мога да направя такова нещо — подскочи Джери.

— Ще ти се наложи, ако искаш да отменя попечителството. Вярвам във взаимопомощта. Всеки помага на другия.

— Но аз имам среща с Джейн Хъникът в събота.

— Ще трябва да се отложи. Прати на момичето телеграма, че спешно са те извикали в провинцията.

— Не й знам адреса.

— Имам го в офиса. Напиши телеграмата и аз ще я пусна утре сутринта.

— Не знам как се претърсва стая.

— Човек се учи с практика. За бога, престани да правиш от мухата слон за такова дребно нещо, с което ще се справи и бавноразвиващо се шестгодишно дете. Човек ще си помисли, че искам да изкачиш Еверест. Ще ти отнеме не повече от двайсет минути, за да обърнеш всичко наопаки.

Силно подозрение, че това е истинско подценяване на задачата обзе Джери и кожата му настръхна при мисълта какво го очаква в Мелингъм Хол, Мелингъм-в долината, телефон Мелингъм 631, но разбираше, че е безсмислено да се противи на желанията на вуйчо си.

— Добре — почти безшумно изрече той.

— Чудесно! — каза Уилоуби. — Има много хубав влак около седем. Ще се обадя на Криспин да те чака.