Грешница

Глава деветнадесета

Следващата седмица Синджън пристигна в Лондон. Започваше сезонът на светските забавления. В столицата се събираха семействата на благородниците от цялата страна. Пристигнаха и неговите роднини. Всяка от внушителните къщи на знатните фамилии се почистваше и излъскваше от тавана до мазето или както обичаше да се шегува херцог Сет, майка му най-после имаше възможност да се убеди, че все пак има някаква полза от многочислената прислуга на сина й. При това струпване на значителен брой млади аристократи в града — контета без никакви задължения, освен да прахосват времето си в забавления, не бе чудно, че всяка вечер се организираха мъжки гуляи, в които интелигентният и чаровен Синджън Сейнт Джон играеше водеща роля.

Във вихъра на светските празненства Касандра непрекъснато се стараеше да обсеби по-голямата част от времето му. Доста време му отнемаха и най-близките му роднини: майка му, брат му и синът му Боклерк или Бо, както галено го наричаха в семейството.

Макар да не бе забравил за прелестната лейди Челси Фергюсън, образът й постепенно избледняваше в паметта му. Той бе затъмнен от десетките стари и нови лица, с които му се налагаше да се сблъска в Лондон. Досещаше се за нея само когато пред преситения му поглед се изпречваше някоя дама със златисти коси или когато, в редките мигове на самота, мисълта за чудните, но отлетели любовни мигове с Челси го пробождаше като кинжал. В следващите часове приказното видение се стопяваше и младият херцог отново се потапяше във водовъртежа на баловете и пиршествата, флиртовете и любовните нощи.

Майка му непрекъснато настояваше синът й да я придружава навсякъде и той с мъка успяваше да се отклони от синовните си задължения. Съпругата на брат му не се умори да устройва пищни приеми в лондонската резиденция на херцозите Сет и Синджън трябваше да присъства на всеки прием. Касандра пък често го молеше да я съпровожда на вечери в по-тесен кръг, където бе изключено да срещнат съпруга й. Доста часове трябваше да отделя и за посещенията си в будоара й. През деня не можеше да не се занимава и със сина си, Боклерк Сейнт Джулиъс. Момчето бе пристигнало в Лондон заедно с майката му, вдовстващата херцогиня Сет.

Семейството на Челси се върна в имението им веднага след последното състезание в Йорк и тя прекара целия април в тихата провинциална къща. От всички сезони най-много обичаше пролетта. Новородените жребчета изискваха много грижи, но девойката с радост следеше първите им стъпки извън конюшнята, забравила за умората и мръсотията. Понякога Челси напускаше имението, за да поскита сред хълмовете, откъдето се любуваше на притихналите пасища, където на воля препускаха нейните коне.

Измина цял месец, преди да отведат Минто и Тън на хиподрума в Дънкастър, за да ги изправят пред сериозните конкуренти от северните графства. Междувременно останалите коне от конюшнята на граф Фергюсън не пропускаха нито едно от по-малко престижните състезания. Челси получи Тън преди две седмици, като заплати за него с парите, спечелени от победите в Йорк. Понеже новият собственик на Тън не пожела да разкрие анонимността си, девойката откупи обратно Тън чрез един от многобройните посредници в търговията със състезателни коне. Пред баща си заяви, че неизвестният богаташ внезапно се разорил и трябвало да разпродаде всичките си расови жребци и кобили, за да плати дълговете си от залаганията — версия, напълно разбираема за стария граф. Всички бяха единодушни в преценката си, че Челси е извадила необикновен късмет, като е успяла да си върне великолепния жребец.