Грешница

Епилог

Трябваха му повече от две седмици, за да докаже любовта си и пътуването им до родината се отложи до началото на октомври. Въпреки че пътуваха бавно, заради бременността на Челси, херцогът и херцогинята на Сет пристигнаха навреме за есенните надбягвания в Нюмаркет.

— Нима се срещнахме в началото на пролетта? — запита една сутрин Челси, когато се приготвяха да напуснат Сикс Майл Ботъм, за да присъстват на надбягванията.

— Да, а ти си вече бременна за втори път — усмихна се съпругът й, докато държеше отворена вратата на каретата. — Струва ми се, че ако продължаваме така, ще трябва да построя допълнителна детска стая.

— Мислех, че не искаш повече деца.

— Не исках — безцеремонно заяви той, — докато не те срещнах.

— Тогава ще трябва да стоиш у дома и да се откажеш от предишните гуляи, защото не възнамерявам сама да отглеждам децата си.

— Трябва ли да го направя?

Пътуваха в същата карета, в която се бяха срещнали за пръв път. Джъд бе на капрата. Единствената разлика бе, че сега бе топъл есенен ден, а не ранна пролет.

— Ще съумея да те забавлявам — закачливо рече Челси, уверена в любовта на съпруга си. Откакто се върнаха, Синджън бе изцяло променен и сега в клубовете се обзалагаха за рождените дни на децата му, а не за краткотрайните му любовни истории.

Челси се облегна на тапицираната с коприна седалка и доволно промърмори:

— Обичам тази карета.

— Изглеждаш също толкова сладка, колкото когато за пръв път те срещнах — въздъхна Синджън, мързеливо излегнат срещу нея. — Макар че сега си много по-зряла, скъпа моя… — Сините му очи я изгледаха с любов и обожание. — С какво ще ме дариш — с момиче или с момче? — закачливо я попита той.

— Ще ти кажа, ако ми обещаеш да не се връщаш в Тунис.

Заинтригуван от сигурността й, Синджън се съгласи, като си каза, че може би по-късно ще я склони да промени решението й, ако поиска да се върне в Тунис. А и без това, засега не мислеше да пътува отново за Африка.

— Откъде можеш да знаеш? — настоятелно запита той и се наведе напред.

— Мисис Хобс ми каза, че полът на детето може да се определи от тоновете на сърцето му, а старата ми бавачка казваше, че ако в полунощ оставиш поднос с различни ястия за феите, в зависимост от това, което са яли също можеш да разбереш дали ще се роди момиче или момче.

— А Стийли каза, че ще бъде момче, защото вече е оплела пуловер за момче — добави с усмивка той. — А сега, след като се разбрахме по този въпрос…

— Искам момиче.

— Тогава трябва да имаш едно момиченце. — Ако зависеше от него, щеше да й даде една дъщеря… защото нейното щастие беше и негово. Факт, за който се чудеше защо не е разбрал по-рано.

Повечето от конете им спечелиха в състезанията в Нюмаркет. Конкурентите им, както обикновено, недоволно мърмореха. Ала поне херцогинята не бе яздила, иначе херцогът щеше да спечели всички първи награди. Мисълта, че ако Синджън продължава да изпълнява така усърдно и занапред съпружеските си задължения, херцогинята едва ли скоро ще се състезава ги утешаваше.

След приключване на състезателния сезон, Челси и Синджън се върнаха в любимата им хижа в Оукъм, за да чакат раждането на детето. Бо също беше с тях. Бебето се роди през пролетта. Този път Стийли бе сгрешила, за което Синджън щедро я възнагради.

Челси имаше дъщеричката, за която бе мечтала.

— По-късно ще родя и момче — каза тя и добави: — Ако желаеш.

Разбираше любовта му към Бо.

През следващите десет години им се родиха още две деца — момче и момиче. Херцог Сет бе напълно задоволен, безгранично щастлив и се превърна в образец на баща, както на времето бе образец за най-развратния гуляйджия в Лондон. Красивото му лице и стройното тяло все още предизвикваха влюбените погледи на жените и макар да бе приключил с предишния разпуснат живот, той продължаваше да ги очарова, както в миналото. Дамите тайно се надяваха, че някоя от тях един ден ще привлече вниманието му.

След няколко години Бо зае мястото на баща си, като най-очарователния любовник във висшето общество. Младият, приказно богат граф, току-що пристигнал от Кеймбридж, притежаваше същата чувствена красота като баща си и същата безкрайна енергия. Любовните му подвизи из дамските будоари бяха не по-малко от тези на Синджън.

— Кръвта вода не става — иронично отбелязваха старите приятели на баща му.

Сякаш херцог Сет отново се бе върнал във водовъртежа на лондонския светски живот. Всяка млада красавица искаше да завладее сърцето на младия бохем.

Заради известността му на страстен любовник, дамите прибавиха още едно име към имената му — Glory6.

Красивият и темпераментен младеж наистина заслужаваше този прякор.