Грешница

Глава шеста

Челси безшумно отвори вратата на спалнята на Синджън. Сърцето й биеше до пръсване. Притисна ръка към гърдите си, за да заглуши ударите му. Страхуваше се, че ще събуди спящия херцог.

Ала в следващия миг все се питаше дали въобще ще успее да го събуди? Може би не спеше? Може би бе зашеметен от шампанското или пунша? Какво ще прави, ако херцогът е заспал непробудно?

Девойката потрепери. Нервите, й бяха опънати до скъсване. Струваше й се, че в следващия миг ще я обхване паниката и ще се втурне към изхода за прислугата с насълзени очи.

Няма ли да е по-лесно, ако се съгласи да се омъжи за неприятния епископ Хетфийлд? Може би свещеническият сан и многобройните задължения няма да му оставят много време и сили за любовни преживявания? Ех, ако брачните й задължения щяха да се изчерпат само с присъствието й на официалните вечери, посрещане на гости, следобеден чай с майка му… Но в следващия миг Челси си спомни отчаяните му опити да я прегърне в конюшнята, където баща й ги бе оставил сами за малко, за да поговори с единия от конярите. Джордж Прайн я бе гледал с похот и страст, без следа от набожно благочестие и скромност. А пръстите му бяха тъй неприятно студени и лепкави, когато докоснаха кожата й…

Не, Джордж Прайн бе най-отблъскващият от всички мъже в Англия. За съжаление баща й бе решил да я продаде тъкмо на него и то за цял живот. Независимо от всички оправдания на граф Фергюсън, въпреки всички практични доводи, ставаше дума именно за продажба. Тя трябваше да размени младостта, красотата и свободата си срещу парите на епископа.

Баща й не се бе оженил по сметка, следователно нямаше право да й чете проповеди за ползата от изгодния брак. Той се бе оженил по любов, макар че в онези години, изпълнени с бунтове срещу англичаните, семейство Фергюсън е било по-бедно от всякога.

Баща й можеше и да настоява на своето, ала Челси на всяка цена трябваше да се отърве от противния епископ Хетфийлд. Не я интересуваха изгодите от женитбата с него. След като премине гнева на баща й, заради неподчинението й и опозореното й име тя се надяваше да го убеди, че трябва да й разреши да опита щастието си и да се яви на хиподрума с някой от най-добрите им състезателни коне.

Сега, подредила мислите си, девойката се окопити и успя да потисне трепетите, обзели я още преди да напусне дома си през тази тревожна вечер.

Тази нощ бе първата стъпка от рискования й план за възстановяване на семейното благополучие. Приличаше и на военна хитрост, без която бе невъзможно да се спечели решителната битка.

Предпазливо протегна ръка към свещника с три запалени свещи, оставен върху мраморната масичка. Бързо духна свещите. Ако херцогът се събуди, в мрака можеше и да си помисли, че е в леглото с някоя от многобройните си куртизанки. В дръзкия й план не се предвиждаше да се разгласява името на партньора й от първата й любовна нощ. Достатъчно бе само да се раздели с непорочността си. Ако я притиснат, тя гордо ще откаже да съобщи името на мъжа. За миг се замисли дали да не угаси и огъня в камината, но реши, че светлината от въглените е недостатъчна, за да освети леглото в другия ъгъл на просторната спалня. А и острата миризма на загасената, но тлееща жарава може да възбуди обонянието му и да предизвика ненужни въпроси. Бързо се отдръпна в най-тъмния ъгъл на спалнята и съвсем безумно и бързо се съблече, като внимаваше да не събуди тъмнокосия мъж, заровил лице във възглавницата.

Чаршафите бяха струпани в безпорядък на пода. Челси само трябваше да легне до спящия херцог и да изчака да се успокои бясно биещото й сърце. Опита се да си вдъхне смелост с мисълта, че й предстои да изтърпи участието си в съдбоносна битка, на която е заложила всичко и която трябва да спечели на всяка цена. Оказа се истинско мъчение за нея да лежи неподвижна, напълно гола, до притихналия и дълбоко заспал херцог Сет. Едрото му тяло бе отпуснато в леглото и в мрака смътно се очертаваха красивите му черти.

Челси бе смутена и объркана. Не знаеше каква трябва да бъде следващата й стъпка.

Може би херцогът бе усетил затруднението й или по-скоро раздразнен от уханието на розово масло, излъчващо се от топлата й кожа, бавно вдигна ръка и за неин ужас я плъзна о бедрото й. След което я притисна към себе си.

В просъница Синджън напипа топла и мека женска плът. Прекрасно и добре познато усещане за него. Въздъхна доволно, притисна се по-плътно към нея и отново заспа.

Херцогът лежеше по корем, дишаше ритмично, а дъхът от устните му поклащаше косата на Челси. Лицето му бе обърнато към нейното, а тежката му ръка се бе отпуснала върху корема й. Дългото му горещо тяло изпълваше леглото, а сгряващата топлина, която излъчвате й вдъхна чувство за уют. Нещо напълно неочаквано за смутеното момиче. Уханието на дългата му коса разпиляна в безпорядък върху снежнобялата възглавница, погъделичка ноздрите й. Странно, но този аромат й напомни за горска поляна, застинала в безмълвно очакване на зората.

Мъжът до нея внезапно помръдна крака и прекъсна поетичните видения в съзнанието й. Той се отпусна с цялата си тежест върху бедрата й и здраво я притисна към леглото. Онази част от тялото му, на която херцогът дължеше скандалната си слава, и на която Челси възнамеряваше да поднесе в жертва девствеността си, започна да набъбва и да се уголемява.

Като дете, отраснало в конюшня, сред жребци и кобили, Челси отдавна бе наясно с тайната на оплождането и ето че херцогът започваше да се включва в този съзидателен процес, във вечния капан, заложен от природата във всяко човешко същество.

Все още полузаспал Синджън реагира първо на аромата й. Очевидно уханието на рози, излъчвано от тялото й, оказваше благотворно въздействие.

— Хм… — промърмори той, — разкошно ухаеш, Поли. Пръстите му нежно се плъзнаха по тънкия й кръст. — Ухаеш на лято.

— Благодаря, Ваша Светлост — тихо отвърна Челси, макар да не бе напълно уверена, че обстановката изисква толкова вежлив стил на изразяване. Все пак не се намираха в салона, пълен с дами и кавалери?

— Наричай ме просто Синджън, скъпа… — Гласът му прозвуча дрезгаво, задавен от вълнение, макар очите му все още да бяха затворени. — Не са нужни титли в леглото… — Дланта му погали зърната на гърдите й, които започнаха да се втвърдяват, а сетне пръстите му ги обхванаха целите. — О, ти си съвършена! — въздъхна доволен херцогът.

Ръката му бавно и чувствено се плъзна по бедрото й. Дали трябваше отново да му благодари? Какво означаваха думите му. Комплимент или оценка на познавач? Трябваше ли благоразумно да замълчи? В този миг нежните му дълги пръсти отново докоснаха розовото зърно на заоблената й гърда и огнена вълна се разля по тялото й. Не можеше да мисли за любовната етикеция. Той нежно разтриваше зърното, пръстите му обикаляха около него, докато накрая то се втвърди и щръкна нагоре.

Челси потръпна, разтърсена от силното усещане, което заля сетивата й.

— Вече си будна, любов моя — прошепна Синджън е се усмихна в мрака, а клепачите му най-после се повдигнаха и в очите му проблесна искра на желанието. — Да не съм те събудил? — промърмори той. — Да, сигурно така е станало.

— Поспах малко — промълви Челси, почувствала се задължена да отговори на въпроса му, обаче ръката на херцога се спусна към корема й, а сетне по-надолу, изтривайки, последните остатъци от разум в главата й. Дълбоко в нея се разгоря огън, сладък и пулсиращ, разпръскващ блажени вълни по цялото й тяло. Дишането й се учести. Пръстите му разтвориха копринените косъмчета между бедрата й и се плъзнаха във влажната сърцевина на нейната женственост. Приглушените й, но страстни въздишки отекнаха в мрака.

— Вече си готова да ме приемеш, скъпа моя, Поли — нежно прошепна Синджън и с лекота се настани върху нея. Усмихна се и зъбите му блеснаха в тъмнината. — Хубаво ми е с теб… Намести се между бедрата й твърдата му мъжественост се допря в подножието на венериния хълм, оросен от напиращото желание. Ново и непознато за нея състояние, но по-прекрасно от всичко останало на този свят.

Секунди преди да му се отдаде, Челси си пожела — той да продължи да се заблуждава, че под него е Поли, макар да знаеше, че това е невъзможно.

Той влезе много нежно в нея, но веднага спря.

Помръдна, за да се нагласи в по-удобна поза и отново се опита да проникне по-дълбоко в топлата й плът.

Този път усети ясно бариерата пред члена си.

— Но ти не си Поли! — възкликна озадаченият херцогът, вече напълно буден.

— Не, сър — тихо си призна Челси и потръпна, притисната от мускулестото му тяло, разгорещено, сякаш излъчващо в мрака искри, с все още притисната към девствената й ципа мъжественост. Застиналата му стойка недвусмислено издаваше безкрайно удивление.

— Хариет не ми спомена, че ми е изпратила девственица. — Това бе по-скоро въпрос, отколкото констатация. — Да не си допълнителна премия за стар клиент?

Тонът му бе предизвикателен, гласът му издаваше опита на светски мъж, преситен от чувствени наслади. В същото време пъргавият му ум веднага се пренастрои към новата, девствена партньорка, излетната под него в широкото легло.

Този път Хариет е подбрала момиче с прекрасни рамене, гърди и бедра. Може би се е вслушала в указанията на Сенека относно вкуса и предпочитанията му? Навярно ще ми поиска да доплатя, заради рядкото преживяване да обладая една девственица… Допълнителните разходи не го безпокояха. Деловите отношения между него и Хариет винаги са били безупречни.

— Страхуваш ли се? — внезапно попита херцогът, осъзнал едва сега, че момичето под него лежи странно сковано.

— Не — честно отвърна девойката. Не би могла да се страхува от вълните на насладата, заливащи тялото й. Струваше й се, че се рее, че плува някъде между небето и земята.

— Е, скъпа, болката в първия миг не може да се избегне — тихо промълви Синджън, като се опита да успокои напиращата в гърдите му стръв към свежото и разкошно женско тяло под него. След това съвсем нежно с пръст погали девствената й преграда. — Има само един начин да се справя с това препятствие.

— Разбирам, сър — едва чуто въздъхна Челси, необяснимо разсеяна. В този миг последиците от този съдбоносен акт й се струваха далеч по-маловажни от непознатия за нея пламък, разгорял се в недрата на нейната женственост.

— Надявам се, че Хариет щедро ще те възнагради. Макар че всичко това е доста объркващо… — добави той, възбуден много повече от друг път, жаден да се слее с нея. Ала не бе уверен какво чувства непознатото момиче. Отлично познаваше опитните жрици на любовта. Както неговите, така и техните страсти преминаваха през няколко добре познати кулминации. Дали да й се извини? Сега или като свършат? Дали въобще трябва да й се извинява? Хариет би трябвало да е обучила поне малко тази проститутка. Може би има клиенти, които предпочитат девственици, ала кой би желал компаньонката му в леглото да закрещи от болка или да се залее в сълзи?

Затова просто я попита:

— Уверена ли си, че искаш да го направим?

— О, да!

Разпаленото му от страст съзнание с облекчение долови, че девойката отговори без никакво колебание.

— Целуни ме — нежно й заповяда той, загрижен да заглуши неизбежната болка с някое приятно усещане.

И когато меките й устни се допряха до неговите, някъде дълбоко в подсъзнанието му, една струна бе докосната от странно познато видение. Пронизалият го спомен начаса бе залят и отнесен от надигналата се в него вълна от страст. Тя му се струваше като райско създание, мека, топла и уханна. Дребното й тяло бе съвършено, бедрата широко разтворени, за да го поемат, а прелестните й устни потръпваха от желание.

Дали може да се умре от този див и болезнено сладък екстаз? — запита се Челси, внезапно проумяла защо херцог Сет така стръвно бе търсил чувствени наслади. В тези мигове човек винаги се усеща понесен от вихъра на изгаряща страст, а сърцето му бие до пръсване и крещи за още и още наслади. Нищо чудно това да се превърне в главната цел на живота му.

— Извинявай — неволно промърмори Синджън миг преди да проникне в нея. Думата сама се отрони от устните му — Сега!

Той бързо влезе в нея, ръцете й се впиха в раменете му. Челси извика леко от болката.

— Повече няма да те боли — прошепна херцогът, а пръстите му нежно погалиха лицето й. Отпусна се върху нея и дългата му коса докосна раменете й. Членът му остана в нея.

— Болката премина — тихо въздъхна тя с наслада. Беше смутена и объркана. Дали всички жени така лесно губят девствеността си, дали всички изпитват същото, потопени във вълните на желанието, по-силно от всичко друго, тъй всепоглъщащо, че ти се иска да няма крий? Горещите й ръце останаха вкопчени в раменете му, няколко кичура от косата на херцога се бяха преплели около пръстите й, а силното му и напрегнато тяло я привличаше неудържимо.

Синджън не се движеше. Задоволяваше се само да целува устните и клепачите й, извитите вежди, изящно очертания нос, слепоочията й. За миг Челси се зачуди, объркана от замечтания блясък в очите му дали има намерение да проникне по-дълбоко в нея.

Тогава той се размърда. Отначало се плъзна леко нагоре и тя се задъха от връхлетелия я екстаз. Потръпна, тялото й се напрегна с едно-единствено желание — да го задържи в себе си. Когато, след един безкраен миг, той се отдръпна, Челси заскимтя заради загубата му. От гърлото й се отрони сподавен хлип, от който кожата на гърба му настръхна.

„Какво прави тя?“ — удивляваше се херцогът, възхитен от страстния й отклик. „Кой би очаквал такава жарка реакция от една неопитна девственица?“ Още веднъж се плъзна навътре и тласна силно. Острите нокти, впити в гърба му, го убедиха, че тази странна непозната девойка не се нуждае от уроци в леглото.

Възбудата неусетно го увлече във властния си ритъм. Сега можеше да покаже уменията, които бе усъвършенствал с годините. Достигаше почти до оргазъм, но сетне бързо намаляваше темпото и отново поемаше по върховете на насладата. Младото момиче в обятията му бе създадено сякаш само за него, сливаше се с него с такава страст и лекота, в пълна хармония и синхрон, както никоя друга партньорка досега. Увличаше го в безкраен лудешки ритъм.

Не би го пуснала дори и той да искаше, а той не искаше. Това бе неповторимо, неописуемо преживяване след десетина години, пропилени в любовни игри с хладнокръвни и пресметливи проститутки. Щом започна нейната кулминация, Синджън веднага реагира и я изпълни със семето си, изпразнен, изчерпан, безпаметен… От години не помнеше подобен екстаз.

Почувства се възроден, като юноша, тръпнещ от небивалия оргазъм, забравил за всичко на света. От гърдите му се отрониха доволни стенания. Челси свърши с див крясък, който разцепи мрака на спалнята и се блъсна във високия таван. Никога не бе подозирала, че е способна да извика тъй неудържимо. Мозъкът й пламтеше от възбуда, затихваща в омаята на напълно задоволената женственост. Накрая се отпусна, тръпнеща и задъхана в обятията му, а страстният мъж притисна влажните си устни към нейните.

Лежаха дълго, неподвижно, като корабокрушенци, изхвърлени на пясъка от тропически тайфун. Едва дишаха, изпотени, изтощени до предела на силите от фантастичното сливане на телата си.

Реалността неумолимо се промъкна в тяхната идилия. Челси с леко движение се опита да се измъкне изпод него.

— Не — едва чуто промълви Синджън и стегна прегръдката си около алабастровите й рамене.

— Но аз трябва да си тръгвам… — прошепна тя.

— Къде? — Мъжът бе искрено смаян. Обикновено куртизанките на Хариет оставаха за една, а понякога и за две седмици в имението му. Отлично знаеше това, защото той лично уреждаше сметките, а сега не беше на себе си от щастие след незапомнения екстаз:

Да не би това изключително любвеобилно момиче да възнамерява да сподели жарките си ласки с някой от гостите му в имението? Не, сигурно няма да го направи! Та нали той бе господарят в този дом!

— Сенека ми спомена, че Хариет е повишила таксата с още хиляда гвинеи. Ако трябва да заплатя за отнетата ти девственост и за безкрайното щастие, с което ме дари, може би ще се разделя с доста значителна сума. — Гласът му бе нежен, но ръцете продължаваха здраво да я стискат за раменете. Челси не можеше да отмести силното му тяло, излегнато върху нейното. — Дай ми още няколко мига щастие на раздяла, сладка моя — прошепна той и притисна устни към нейните. — Искам да запомня прелестния ти вкус.

Тя почувства как членът му отново набъбна и се втвърди в нея, изпълни я и отново възбуди неясно желание в гърдите й.

— Кажи ми, че ме желаеш — тихо заповяда херцогът, сам изненадан от искането си, но странно увлечен в любовната игра с очарователната непозната. Може би това се случва само с девствениците? Мъжът ги обладава за пръв път и иска да получи пълната им покорност? Не знаеше отговорите на тези въпроси… Но знаеше какъв отговор очакват от нея в този миг. — Кажи ми! — настоятелно повтори Синджън.

— Искам те… отчаяно… Синджън — прошепна Челси и страстно изохка.

Преситеният от удоволствия мъж се усмихна, щом чу името си.

— Кажи ми как се казваш — промърмори той и яростно се притисна към нежната й плът. Очите му се притвориха в захлас.

— Флора… — прошепна Челси. Повече не можеше да се контролира. От върховното блаженство, разливащо се по вените й, сърцето и дъхът й замряха. Името на майка й неволно се отрони от устните й.

— Трябваше да го отгатна. Ти наистина си като цвете — промълви задъхано Синджън и леко ухапа ухото й. — Сладко и благоуханно цвете, наторено със страст. — Няма да те пусна да си тръгнеш от мен. Поне докато ти се наситя — егоистично си помисли херцогът. — Нека ти покажа ароматните градини на рая… — Гласът трепери от желание.

И той го направи, с умение и нежност, благодарен на Хариет, че му бе изпратила този небесен дар, тази недокосната розова пъпка. Не само че посетиха райските градини, но се забравиха в пълно себеотдаване, сплели тела в огнени прегръдки и безброй ласки. След няколко часа заспаха прегърнати, усмихнати, напълно изчерпани и задоволени, но не пропуснаха да си обещаят, че когато се събудят ще продължат.

Епископ Хетфийлд бе напълно забравен.