Грешница

Глава четиридесет и трета

Синджън стоеше в стаята. Чу звук от заключващата се врата и разбра, че пазачите му са останали отвън. Винаги го обземаше безсилен гняв, когато усещаше унизителния ярем на робското си положение. Това подчинение бе жесток удар за гордостта му и всяка нощ, докато обслужваше жените от харема на султана, той проклинаше своето пленничество.

Гневът му го караше да проявява груба невъздържаност по отношение на жените, което очароваше султана. Яростта му, потискана от жестоките удари с пръчка на Имир, го караше да се нахвърля буйно върху наложниците на султана, което довеждаше до пламенна кулминация, изгладнелите за мъж жени.

Хамуд бе доволен. Този расов жребец щеше да създаде силни синове.

Вратата се отвори, сетне се затвори и Челси чу звук от стъпки. Отначало отказваше храната, но сетне си каза, че ако иска да оживее и по някакъв начин да се измъкне от това място, трябва да се храни. Бяха я предупредили, че не бива да говори много, тъй като султанът не обичал бъбривите наложници. За него жените бяха безправни създания, нещо като съдове за мъжкото му семе. Наложниците бяха промърморили нещо за жестоки наказания, които очакват тази, която разгневи господаря. Челси ги чу да си шепнат възбудено за някакъв ференджи, който посещавал харема, имал огромна мъжественост и всяка от наложниците очаквала с нетърпение и радост, кога ще й дойде редът да го обслужи. Ала когато започна да разпитва одалиските, те само се изхихикаха и отказаха да разговарят на тази тема. Челси реши, че тези клюки са типични за жени, които, с изключение на султана, са лишени от мъжка компания. Тя потръпна от ужас като разбра, че някоя вечер могат да изберат нея, за да забавлява султана. Султанът беше решил да има наследник и за тази цел през последния месец всяка нощ една от най-младите и най-новите жени в харема бе призовавана.

Целият ден се посвещаваше за подготовка на жената, избрана за нощните наслади на султана. Изкъпаха Челси, изтриха до зачервяване кожата й с пемза и обръснаха космите по цялото и тяло. Мюсюлманите считаха за грях жената да има косми под мишниците, между бедрата и в ноздрите. След това робините я измиха с парфюмирана вода и я разтриха с благовонни масла. Кожата й стана гладка и нежна като атлаз. Една от робините напарфюмира лъскавата й коса и я сплете на плитки, които украси с перли и златни ленти.

Две слугини й донесоха подноси с храна — сладкиши, шербет с приятен аромат и резени пъпеш. Когато се нахрани, изплакнаха ръцете й в розова вода. Изтощена от горещата баня, Челси се отпусна на копринения диван и се унесе в сън.

Тази нощ тя, парфюмирана и нагласена, ще бъде жертва на похотта на стария султан, за да му роди наследник.

„Жените са нивата, в която мъжете трябва да засеят своите семена“, се казва в Корана.

Докато вървеше към дивана, Синджън усети уханието на нощния въздух, който влизаше през филиграните прозорци. Откакто бе ослепял, обонянието му се бе изострило. Различаваше тежката миризма на жасмин и мускус, усети аромат на жена, какъвто досега не бе доловил в харема. Спря на няколко крачки от дивана. Знаеше наизуст колко са стъпките от вратата до леглото. Вдигна глава и застина неподвижно. Ала след миг странното благоухание изчезна, изместено от полъхът на амбра.

Захвърли халата си на пода. Платът тихо прошумоля. Синджън търпеливо чакаше манипулациите, които трябваше да го подготвят за изпълнението на заповедите на султана. Султанът имаше специални средства за убеждение и Синджън повече не можеше да се противопоставя на странното желание на султана. Гърбът му още пазеше следите от опитите му за съпротива, а в ушите му отекваха последните думи на Хамуд.

— Мога да бъда търпелив, англичанино, но моят палач може с радост да се заеме с теб. Когато си готов да се покориш, кажи на везира ми.

След едноседмична съпротива Синджън се покори.

Обикновено наложницата, с която трябваше да прекара нощта, го очакваше на леглото, но сега от леглото не се долавяше никакво движение. Тази вечер жената коленичи до него. Първо почувства ръката, а сетне и устните й върху члена си. Синджън затвори очи от предателското потръпване на тялото си, докато тя го смучеше и галеше. Благодарение на умелите движения на момичето, пенисът му се втвърди и болезнено запулсира.

— Сега си готов, господарю — тихо прошепна един глас на арабски и по шума от дрехите й той разбра, че непознатата се изправи. Една нежна ръка го поведе към леглото. Той напипа краищата на леглото, наведе се и се отпусна върху женското тяло. Очакваше нейните ръце да го обгърнат с желание. Наложниците на султана винаги го посрещаха с трепет след дългия период на сексуално въздържание. Султанът се нуждаеше от друг вид удоволствия, след като опиумът го бе направил импотентен. След като Синджън започна да го замества в леглото, той с наслада наблюдаваше любовните сеанси на необикновено надарения чужденец.

Ала този път не го посрещнаха с нетърпелива женска прегръдка. Синджън протегна ръка, за да напипа тялото на одалиската, с която трябваше да се съвкупява тази нощ. Когато ръцете му докоснаха женското рамо, той разбра, че тялото й е напрегнато, а ръцете й са широко разтворени. Това го изненада, защото обикновено наложниците го посрещаха с нескрита радост. Синджън плъзна пръсти по ръката й.

Смая се, когато разбра, че тя бе вързана. Ръката му напипа коприненото въже около китката й и бързо се протегна към другата ръка. Втората й китка също бе вързана.

Непокорна наложница! Това беше нещо съвсем необичайно! Вероятно са я довели съвсем наскоро и е много млада. Ала не се осмели да я успокои. Много добре бе научил урока си. Трябваше да мълчи, ако не иска да опита отново камшика на Имир.

Челси едва дишаше, полумъртва от страх. В ушите й звучаха думите на султана:

— Тази вечер ще имам нужда от теб. Евнухът ще дойде да те вземе в осем — каза й на излизане от банята, заобиколен от чернокожите си евнуси. Черните му очи се плъзнаха равнодушно по тялото й. Останалата част от деня бе прекарала в подготовка за сладострастната нощ. Облякоха я в коприни и в перли и я накараха да изпие една чаша с някакъв еликсир, за който робините й подшушнаха, че ще помогне да покълне в нея семето на господаря.

Тихо ридание наруши тишината, въпреки старанието на Челси да го потисне. Представата за тлъстото тяло на арабина и студените му черни очи изпълниха сърцето й с ужас. Как щеше да понесе докосването му? Как можеха другите жени да се усмихват, когато се връщаха от нощните си срещи с него? Колко унизително бе да лежи вързана на това легло, робиня на похотливите желания на един стар мъж? С усилие сподави надигащите се ридания в гърлото си. Изплашена от предупрежденията на наложниците за възможните наказания, тя се сви под копринената завивка.

Когато изхлипа, Синджън докосна лицето й и пръстите му нежно го погалиха. Както всички останали наложници на султана, които трябваше да обслужва, и тя беше с превръзка на очите. Пръстите му се плъзнаха по веждите й и се спряха на слепоочията. Усети бясното туптене на пулса й. Сетне помилва гладките й бузи и докосна тръпнещите от страх полуразтворени устни.

Нежните му докосвания я изненадаха. Имаше нещо странно. Султанът не беше нежен мъж. Той принадлежеше на един свят, в който господстваха насилието и страхът и, в който нежността към жената бе непознато чувство. През седмиците откакто бе пленена, тя го бе видяла със смайващо равнодушие да пребива до смърт двама мъже.

Синджън отново долови познатия аромат и наведе глава като животно, подушило следа. „Как бе възможно?“

Не… разбира се, че бе невъзможно. Жена му се намираше в Неапол, на стотици километри оттук. Напоследък не преставаше да мисли за нея и сега явно измъченото му съзнание си правеше шеги с него. Отпъди болезнения спомен и си припомни, че е тук, за да изпълнява желанията на владетеля на Тунис. В противен случай камшикът на Имир ще му напомни за задълженията.

Трябваше да си свърши работата.

Султанът го наблюдаваше през скрит отвор в копринения параван в дъното на стаята. Синджън знаеше за тайния отвор, защото когато се срещаха през деня, арабинът коментираше нощните му изпълнения. Той се поклони леко в посока на паравана, единствената проява на непокорство, която можеше безнаказано да си позволи. Надигна се от леглото, за да развърже ръцете на жената.

След като сломиха напълно волята му, към Синджън проявяваха необикновени грижи, като към жребец за разплод. Хранеха го с изискани ястия, голямо количество яйца, нахут, пресни аспержи и камилско мляко, подсладено с мед, за да стане семето му по-гъсто. Почиваше през целия ден в луксозния си, пищно обзаведен апартамент. Раните му от камшиците по гърба, ръцете и краката бяха заздравели. Бяха останали само тъмни белези, свидетели за непокорството му. Силите му се бяха възвърнали напълно, той се изпълни с енергия и мъжка сила. Под него се изреждаха по три жени на нощ и той нито веднъж не пропусна да изпълни задължението си.

Напипа края на въжето и халката в стената зад леглото. Ловко развърза възлите и освободи ръцете на жената. Премести се на другия край на леглото и установи, че и краката й бяха вързани.

Лекото полюшване на леглото му подсказа, че жената е помръднала. Придвижи се по-нагоре и разбра, че тя се е свила до стената.

„Тази наложница е отскоро в харема и трябва да я обучиш“ — припомни си думите на евнуха, преди да влезе в стаята, но не очакваше, че е толкова неопитна и враждебно настроена. Султан Хамуд бил нетърпелив да я види как ще се държи в леглото, затова не пожелал да бъде обучавана от по-опитните наложници.

Ала трябваше да я накара да стане по-благосклонна, ако въобще можеше да се говори за благосклонност от страна на тази ужасена жена. Не можеше да си позволи неуспех, а освен това тази нощ го чакаха още две наложници и нямаше никакво време за губене. Затова протегна ръце и я хвана за раменете. Усети напрежението на тялото й и я притегли към себе си по копринената покривка на леглото. Звукът отекна в притихналата стая.

Искаше му се да я успокои, ако въобще това бе възможно при тези чудовищни обстоятелства, но и двамата знаеха, че не бива да разговарят. Господарят на Тунис обичаше да съзерцава половия акт, без да бъде обезпокояван от други звуци, освен от естествените звуци на любовта. А освен това султанът не желаеше да се установяват приятелски отношения между Синджън и наложниците му.

Допускането на друг мъж в харема на султана беше изключително необичайно, но ако Хамуд не се сдобиеше с наследник, омразният му брат щеше да спечели престола. И заради това той бе твърдо решил да се сдобие с наследник. Синджън бе идеалният мъж за тази цел, тъй като не можеше да вижда лицата на жените.

Господи, колко време ще му е нужно, за да успокои тази трепереща жена? Или може би султанът нарочно му бе подхвърлил тази своенравна наложница, за да се възбуди от необичайната гледка?

По дяволите! Никога не бе очаквал, че ще изпадне в това жалко положение. То нямаше нищо общо с безкрайните часове на удоволствия, които бе изживял в будоарите на лондонските дами. Нима извратеният арабин очакваше от него да изнасили тази жена? Нима искаше да се наслади на сцена на насилие? Синджън тъжно въздъхна и си каза, че може би Бог го наказва за досегашния му разгулен живот.

Тази ужасена жена не бе виновна за неговите грехове и не биваше да страда. Ръцете му обхванаха лицето й и той се наведе, за да я целуне. Може би нежността ще премахне страха й. Тя се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво, а устните му неотклонно се приближаваха към нейните. Усети вкуса на ванилия и разбра, че са й дали да пие от специалния еликсир. Внезапно се запита дали тази млада жена ще зачене дете от него.

Само от две седмици бе в харема и още не се знаеше дали дръзкият опит на владетеля на Тунис ще се увенчае с успех. Ала вероятно скоро щеше да научи, ако въобще си направят труда да му кажат. Ако някоя от наложниците родеше очаквания наследник, Хамуд нямаше да има повече нужда от него.

След като взе решение да се подчини, за да спаси живота си, той бе прекарал много безсънни нощи в стаята си. Откри, че искаше да живее… желанието му за живот бе по-силно от унижението, по-силно от всичко. Крепеше го надеждата, че ще успее да се измъкне от този ад. Крепяха го мечтите за Челси. Изглежда трябваше да попадне в този позлатен затвор, за да разбере колко много обича жена си.

Това беше изненадващо откритие за светски мъж като него, а още повече за мъж в неговото отчаяно положение. В мигове на отчаяние спомените за щастливите дни поддържаха духа му, а кратките проблясъци от светлина му даваха надежда, че един ден ще вижда отново.

Ако ударът по главата бе причина за слепотата му, може би след време зрението му ще се възстанови? Тази надежда го крепеше и му даваше сили да оцелее.

Жената потръпна от докосването му, устните й бяха меки, но трепереха от страх. Искаше му се да й прошепне: „Няма да те нараня“, но нямаше право, затова се опита да я успокои с целувки и ласки. Езикът му се плъзна по горната й устна и леко се опита да разтвори устата й. Целувката му бе нежна като полъх от крило на пеперуда, бе целувка на неопитен младеж. Ръцете му се заровиха в копринената мекота на косите й, напипаха перлите в плитките й и се спуснаха надолу по гърба й.

Почувства нежната извивка на гърба й и се сепна от усещането за нещо познато. Черкезките, които се предпочитаха за наложници в харемите, имаха тежки черни коси, а не такива меки коси като на ангел. Веднага отпъди тази налудничава мисъл, повдигна жената и я настани в скута си.

Когато бедрото й се докосна до втвърдения му член, тя рязко се отдръпна. Синджън се запита дали тя не е все още дете. Дори страхът от камшика на Имир не можеше да го застави да обезчести толкова малко и невинно създание. Ръцете му се плъзнаха по извивката на рамото й и напипаха гърдите й. После опипаха нежните им извивки и дланите му ги обхванаха.

Не, това не бяха гърди на дете. Тези пълни и заоблени гърди, меки като коприна, бяха гърди на зряла жена.

Чий бяха тези ръце, внезапно се запита Челси. Тяхната нежност й бе позната, както и тези силни бедра, които я обгръщаха. Султанът беше нисък и стар развратник, с отпуснато и тлъсто тяло. Нима приказките на наложниците в харема бяха истина? Наистина ли сега при нея в леглото бе тайнственият ференджи? Мисълта, че ще бъде обладана от друг мъж, не би трябвало да я успокоява, но тя почувства странно облекчение.

Всеки друг бе за предпочитане пред отвратителния арабин. Челси си отдъхна като осъден на смърт, който внезапно е бил помилван. Тази мисъл би трябвало да я възмути, но при сегашните необикновени обстоятелства това бе почти като избавление. Гордостта няма да я спаси нито от пленничество, нито от унизителната й роля на харемска наложница.

Обзе я неочаквано любопитство и ако не бе страхът от наказанието, щеше да свали превръзката от очите си. Ако този мъж наистина е султанът, то тогава защо бяха вързали очите й? Господарят на Тунис често посещаваше харема си и всички жени го познаваха много добре.

Синджън се сепна, когато усети пръстите на жената върху лицето си. Те се движеха неуверено. Докосванията й го изненадаха, но той не се противопостави. Вероятно, ако знае как изглежда, страхът й ще намалее и той би могъл да я предразположи.

Пръстите й нежно обходиха лицето му. За миг се спряха на устните му и когато разбра, че той се усмихва, пръстите й леко обходиха извивката на горната му устна.

Синджън също плъзна ръка по нейните устни и откри, че жената се усмихва колебливо. Леко задоволство завладя сетивата му, обикновено безчувствени през тези нощни ритуали. Устните му последваха пръстите му и той отново усети сладкия вкус на ванилия. Езикът му разтвори меките й устни и този път тя не протестира.

Тази малка победа го зарадва неочаквано много, макар да знаеше, че и двамата в момента бяха само съвкупяващи се животни, доставящи развлечение и наслада на извратения и импотентен арабин. Тя не приличаше на жадните за секс наложници от харема. Бе очарователно различна и странно възбуждаща.

Езикът му бавно изследваше нежната сладост на устата й и той усети как дишането й се учести и тялото й постепенно се освободи от сковаността. Вдигна ръцете й и ги сложи на раменете си. Тя не протестира и Синджън долови как кръвта запулсира в члена му.

Би трябвало да ненавижда тялото си за тези изменнически желания, предизвикани от тази одалиска, но не можеше да ги потисне. Ако се отдръпне от нея, Хамуд щеше да го накаже.

Откакто живееше в този затворен свят, сетивата му бяха необикновено изострени и когато нежно разтри зърното на гърдата й и тя тихо изохка, неволният стон сякаш докосна оголен нерв.

Не би трябвало тялото й да реагира така на докосванията на този непознат мъж, когото дори не бе виждала. Нима и тя е станала като другите жени в харема, които прекарваха дните си в мечти за любов? Но тези топли устни, впити в гърдите й, отначало нежни и плахи, сетне настойчиво смучещи набъбналото й зърно и предизвикващи горещи вълни, заплашваха да завладеят разума й. Може би бяха сипали кантаридин в шербета, който я накараха да изпие, и това усилваше сексуалната й реакция и възпламеняваше страстта й. Когато стройните бедра на мъжа се докоснаха до нейните, Челси изпита изгарящо желание да се слее с него.

Тя се опита да се отдръпне, ужасена от себе си, но той не й позволи. Устните му не се отделиха от втвърдяващото се зърно на гърдата й. Ръцете му я обгръщаха като железни обръчи. Големите му длани обхванаха задника й. Когато устните му се впиха в женствеността й тя се изви на дъга, пронизана от върхова наслада.

Викът й проехтя в тихата стая. Това бе същият омагьосващ вик на върховен екстаз, който бе ехтял в спалнята му в Оукъм и Хетън. Повдигна глава. Разумът му отказваше да признае жестоката истина, ала когато малко по-късно ръцете му невярващо се плъзнаха по цялото й тяло, Синджън си помисли, че сърцето му е спряло да бие. Познаваше всяка извивка, всяка гънка на това тяло и за миг се вцепени. Това бе тя, неговата съпруга и над нея бе надвиснала ужасяваща опасност!

Тя бе дошла, за да го спаси, рискувайки живота си, и ако до този миг се съмняваше, че я обича, сега вече бе напълно сигурен. Тя беше тук, до него и в един кратък миг го завладя безмерно щастие, но след минута страхът за живота й отново скова сърцето му.

Никога не бе изпитвал подобен ужас, дори и в най-тежките мигове под камшика на Имир. Душата му се сгърчи при мисълта, че и Челси е пленница на този капризен и извратен владетел.

Султанът бе прочут с жестокостта си. Убиваше всяка от наложниците, която си навлечеше гнева му. В харема на Хамуд животът на Челси бе в постоянна опасност.

— Вече изгубих търпение — тихо, но властно прозвуча гласът на султана.

Челси се вцепени. Тръпка на ужас прониза тялото й.

Трябва да приложа единадесетата поза, каза си Синджън. Всяка вечер господарят на Тунис избираше по някоя от позите, описани в „Парфюмираните градини“. Ала тя не бе достатъчно възбудена за тази поза. Фактът, че султанът говореше означаваше, че или бе раздразнен или бе прекалил с опиума.

Синджън отчаяно се опитваше да измисли изход от ситуацията. Протегна ръка и напипа една от възглавниците. Повече не можеше да отлага изпълнението на единадесетата поза.

Целуна страстно Челси, макар да знаеше, че рискува живота и на двамата. Устните й се разтвориха под неговите и тя тихо простена. Той я повдигна, за да може Хамуд да се забавлява по-добре. Само така можеше да спаси живота й.

Сетне я сложи да легне на копринената завивка и пъхна под кръста й копринената възглавница, разтвори широко бедрата й, така че ясно да се виждат набъбналите от възбуда срамни устни. Намести се между бедрата й, погали пълните й гърди, после ръцете му бавно се плъзнаха по нежната й шия, а устните му се впиха в нейните.

Твърдата му мъжественост се притисна към корема й. Челси се надигна, възпламенена от целувките му. Наркотикът в кръвта й, допирът на коравата му мъжественост и настойчивото проникване на езика му в устата и, я караха да го моли да я обладае.

Затвори очи, за да спре изгарящото я желание, но не можа да се сдържи и го докосна. Ала когато пръстите й достигнаха набъбналия от възбуда член, той се отдръпна. Султанът обичаше наложниците му да го молят да ги обладае. Само тези думи им бяха позволени. Обичаше подчиняването на жената пред силата на мъжа и се стараеше да удължи тези мигове докато жената напълно се покори.

Любовната прелюдия не интересуваше арабина и при пълен харем с наложници, които мечтаят да бъдат обладавани, продължителните увертюри го дразнеха. Женските молби удовлетворяваха бруталните му инстинкти, затова Синджън бе длъжен да забави проникването си, за да задоволи извратения вкус на Хамуд.

Това, което обикновено ставаше, бе, че наложницата достигаше оргазъм преди той да влезе в нея и тя не изпитваше пълно удоволствие. Тогава започваше да моли за още наслада, а виковете й доставяха най-голяма радост на султана.

И тогава, ако се подчиняваше на командите на Синджън, щеше да бъде възнаградена.

Преди много години Синджън бе усвоил изкуството да задържа оргазма си и членът му оставаше корав и набъбнал достатъчно дълго време, за да задоволи желанията на султана.

Тази вечер бе различна и изпълнението на познатия сценарий го измъчваше.

— Прости ми — прошепна той.

— Синджън! — Най-после всичко си идваше на мястото.

Тялото й го бе познало. Сетивата й го бяха познали.

Леките докосвания на мъжа, когото обичаше, бяха разпознати от плътта й и тялото й го бе приело с наслада. Ръцете й обхванаха врата му и тя безмълвно се вкопчи в него. Разбираше, че и най-малката непредпазливост може да ги издаде.

Ако Хамуд разбере, че те са съпруг и съпруга, с тях бе свършено.

Синджън беше на седмото небе от щастие, макар че се намираха в смъртна опасност.

— Сега трябва да ме молиш — задъхано прошепна той на ухото й, единственото предупреждение, което се осмели да изрече.

И тя го направи… щеше да го направи и без неговото напомняне, защото тялото й изгаряше от желание и алчна потребност да се слее с него.

— Моля те… господарю на моята нужда, влез в мен — простена тя и тялото й се изви към него. Ръката й се протегна към твърдия член между краката й.

Но той я отблъсна малко преди тя да го достигне и я целуна.

— Трябва да си по-смирена — промърмори той и опъна ръцете й покрай тялото й.

— Аз съм твоя робиня, господарю мой. Ще направя всичко, което пожелаеш, аз съм зрял плод, който чака да го откъснеш, да го вкусиш… — Тя отново се притисна към него.

— Ако твоята вулва не е достатъчно сладка и сочна — нежно, я сгълча Синджън, — как бих могъл да те вкуся? — Той клекна пред разтворените й крака и пръстите му навлязоха в набъбналата мекота между бедрата й, надигнати от възглавницата под кръста й.

Челси затвори очи, възбудена от разтърсващия екстаз на докосването му и задъхано прошепна:

— Влез в мен, господарю мой… и виж… аз съм готова за теб… аз изгарям от желание по теб…

Фините му пръсти се плъзнаха по нежната й плът, влажна от възбуда, и леко я разтъркаха.

— Изглежда… наистина си… — пръстите му се плъзнаха в нея и тя изви бедра, за да ги поеме по-навътре — готова… — промърмори той, докато дългите му пръсти проникваха все по-дълбоко.

Синджън усети началото на контракциите и силно притисна слабините й с другата си ръка. От гърлото й се изтръгна силен вик на безумна наслада.

Доста по-непокорна от другите жени в харема, викът на Челси изпълни стаята, прониза замаяното от опиум съзнание на султана и разпръсна и последната следа от скука в преситената му душа.

Синджън веднага се настани между бедрата й и проникна в нея в мига, в който заглъхваше последното й стенание. Огромният му възбуден член се опита да навлезе по-навътре в сладката й мекота, ала Челси се опита да го спре. Тялото й не беше готово да приеме новата вълна на възбуда.

— Не — изохка тя и постави ръце на гърдите му. — Не, не още, моля те…

— Молиш ли ме? — промърмори Синджън, но продължи да я изпълва, без да обръща внимание на протестите й.

— Да, моля те… — Челси се опита да измъкне копринената възглавница изпод себе си. Сетивата й бяха изострени до край.

— Трябва да ми се покориш. — Гласът му бе дълбок и нисък.

— Не… — продължи да протестира тя, но в тялото й започна да се заражда топлина и думите й сподавено заглъхнаха.

Нито той нито тя имаха друг избор в това представление. Синджън я хвана за глезените, усука краката й около кръста си и събра петите й, така че тя да се разтвори още повече.

— Жената трябва да се подчинява на мъжа — рече той като молла, който цитира Корана. Сетне проникна дълбоко в нея.

— Подчинявам се — задъхано отвърна Челси, когато огромният му член изпълни тръпнещата й утроба и тялото й се разтърси от огнената вълна на екстаза.

Синджън изкусно се размърда в нея и тялото й го последва. Телата им се извиха в похотливия танц на плътта, движеха се в ритъм, както толкова често в миналото, в пълно съзвучие, обзети от треската на желанието, забравили за миг, че са пленници.

Челси потръпна в оргазъм и сълзи на радост и екстаз бликнаха от очите й, сълзи на неописуемо щастие, че най-после бе намерила любимия си, жив и изпълнен със сили. Ала след миг щастието и радостта бяха изместени от страха за съдбата им и тя тихо заплака.

Горчивите й сълзи разбиха сърцето му и той неистово я притисна към себе си. Искаше да й даде цялата си любов, цялата сила на тялото си, да я защити и успокои. За миг се замисли дали да не скочи и да удуши арабина.

Ала животът му бе прекалено скъп. Досега бе искал да оцелее, защото се надяваше, че един ден отново ще се види с жена си, а сега, когато я държеше в прегръдките си, желанието му за живот бе по-силно от всякога. Челси бе до него, макар и за няколко откраднати мига. И най-безумните му мечти се бяха сбъднали.

— Великолепно. Изключително. Слава на Аллаха, който е създал жената за удоволствие на мъжа — напевно произнесе Хамуд, очарован както никога досега от представлението. — Утре искам отново да ме забавлявате. — Надигна се тежко от дивана. Опиумът бе завладял тялото му и той се движеше бавно и отпуснато.

Необичайното раздвижване на султана накара Синджън бързо да излезе от Челси и да я покрие с копринен чаршаф. Защо султанът бе станал?

— Тази чужденка има разкошна коса — каза Хамуд, като се поклащаше. — Тя е като слънчева светлина в утринна зора. Топла ли е?

Думите подсказваха желанието на арабина да я докосне. Синджън бързо изтегли Челси зад гърба си, за да я защити с тялото си.

Султанът доволно се изкиска. Отличното зрелище бе повдигнало настроението му. Тези двама роби се оказаха много подходящи един за друг, като сатир и нимфа.

— Намерихме достойна кобила за този жребец — шеговито подхвърли той. — Нека да покажем на това златисто цвете нейният сляп жребец.

Сляп! Челси дръпна силно копринената превръзка от очите си и погледна Синджън, застанал между нея и развеселения арабин. Отначало бе помислила, че стаята е тъмна и той не е могъл да я познае или се е преструвал, че не я познава, за да я предпази. Но не бе допускала, че нейният любим е ослепял.

Опита се да потисне чувствата си.

— Хареса ли ти? — усмихнато попита султанът.

— Ако и на теб ти е харесало, господарю — благоразумно отвърна Челси, без да забравя нито за миг, че животът им е в ръцете на този тлъст арабин.

— Да, много ми хареса — дрезгаво отвърна Хамуд.

— Тогава смирено признавам, господарю, че и на мен ми достави удоволствие.

— Утре вечер отново ще ми покажеш колко ти е приятен. А също и ти, жребецо мой — продължи той и потупа Синджън по рамото, сякаш галеше един от конете си. — Нахранете го добре. Имам нужда от семето му. Стража! — извика той. — Изведете го оттук.

В мига, в който Хамуд се обърна към вратата, Челси пъхна незабелязано ръка в неговата и Синджън нежно я стисна, като целувка за раздяла. Взе халата си и се загърна в него.

С нищо не показа, че я познава.

Челси едва сдържаше напиращите в очите й сълзи, докато я отвеждаха към харема.