Грешница

Глава пета

Блестящата пролетна луна бе окъпала спалнята й в сребърна светлина. Челси лежеше напълно облечена в леглото, погледът й блуждаеше и през две минути се спираше върху стенния часовник над камината. Позлатените стрелки и цифрите на циферблата проблясваха в полумрака. Трябваше да изчака да заспят всички, за да не забележат, че излиза от притихналата къща. За щастие мъжете си легнаха рано. Утре трябваше да са на крак преди съмване, за да отидат в конюшнята. Веднага след това Дънкан щеше да замине за хиподрума.

Десет и половина. Челси не можеше да чака повече.

Дири и Нейл още да не си е легнал и да стои в креслото до камината във всекидневната, тя щеше да се промъкне през задната стълба. Душата й се разтърсваше от вълнение, въпреки че бе измислила как да се отърве от епископ Хетфийлд. Постъпката й бе крайно рискована, напълно безразсъдна и никак не подхождаше на поведението на една истинска лейди. Последната мисъл я накара да се усмихне. Наистина не спазваше свещените и строго очертани правила в живота на всяка благовъзпитана лейди. Нали бе отраснала в къща, заобиколена само от мъже, погълнати от мисли и грижи за конете, конните надбягвания, хиподрумите и печалбите след победите! Чудно ли бе, че доста девойката се отличаваше от своите връстнички, възпитавани от любящи майки, грижовни лели и строги гувернантки? Челси не умееше да бродира, нито можеше да бъбри с часове за качествата на коприната или за рецептите на готвачката си. Не можеше да стои кротко в салоните, притихнала и срамежливо свела мигли. Когато баща й изпаднеше в едно от типичните за него гневни състояния, той не пропускаше случая да й припомни тези недостатъци, непростими за една благонравна девойка.

Рисуваше добре, но това занятие не се смяташе подходящо за една знатна дама. Това, че от дете бе израсла сред конете на баща си, много й помогна. Първите груби и несъвършени скици на коне Челси направи още когато не беше навършила шест години. Въпреки неопитността понякога скиците й се получаваха толкова живи, че след няколко години тя се отказа от акварела и започна да рисува само с маслени бои. Скоро постигна рядко добра техника при сюжети, в които централни фигури бяха дългоногите и стройни жребци от подбрани арабски породи. Стените на дома им все повече се изпълваха с рисунки на прославени шампиони от конни надбягвания.

Отлично умееше да свири на лютня, дарба, която бе наследила от майка си и която баща й поощряваше. Тя често свиреше и той с умиление си припомняше за тъй рано починалата си съпруга.

В момента Челси нямаше време дълго да се замисля дали поведението й не нарушава нормите на възпитание, които от векове са били свещени за всяка истинска лейди. Сега за нея много по-важно бе да измисли как да се добере до спалнята на херцог Сет. Явно не биваше да действа направо. Познанството между херцога и брат й Дънкан неимоверно усложни и без това трудната й задача. След като разпита Нейл, тя разбра, че тази вечер Дънкан и херцогът ще се забавляват в компанията на светски дами. При това доста опитни в леглото.

Как можеше да се конкурира с тях?

Нямаше голям опит като съблазнителка. Седнала в леглото, обляна от сребристата лунна светлина, младото момиче си припомни сладостното усещане от допира до устните на Синджън и топлото му мускулесто тяло. Но сега, когато я очакваше втора среща с този възбуждащ страстта й мъж, в душата й цареше невероятен хаос. Отчаяната девойка едва сега осъзна колко е беден нейния репертоар като съблазнителка. Мисълта за срещата с обаятелно красивия и млад херцог й даде сили и пропъди нерешителността си. За нищо на света няма да се остави да попадне в ръцете на омразния Джордж Прайн. Няма да позволи да я използват като разменна монета. Не понасяше белезникавото му лице и студени ръце.

Красивият херцог Сет щеше да й помогне.

Повтори наум думата „помощ“. Харесваше й тази дума. Звучеше й приятелски, успокояваше я, ласкаеше я. Мисълта, че херцогът ще й се притече на помощ, я ободри и окуражи.

Трябваше да се погрижи и за неговия дял от насладата, да се постарае да му достави удоволствие. Той от своя страна щеше да й помогне да се отърве от омразния епископ Хетфийлд. При тази мисъл девойката скочи от леглото си изпълнена с решителност и енергия. Бързо облече най-хубавата си и най-нова рокля, като сметна, че това би могло да и помогне в опита да съблазни херцога. Надяваше се, че чарът й ще компенсира неопитността. Извади от скрина една черна пелерина, посипана с листенца от рози, кои го бе взела от зимната градина, наметна я върху раменете си и излезе от спалнята, без да се оглежда назад.

Челси се измъкна безшумно от къщата, заобиколи конюшнята, за да не се натъкне случайно на някой от конярите и се озова в обширния парк на имението на херцог Съдърленд. Сикс Майл Ботъм, замъкът, където херцог Сет отсядаше по време на конните надбягвания не беше много далеч.

Тревата бе влажна, със свеж и силен аромат, а въздухът бе топъл и приятно ухаеше на пролетни цветя. Вятърът бе утихнал. Луната грееше ярко и изглеждаше необикновено красива. Челси се усмихна при мисълта, че и те се промъква крадешком под лунна светлина подобно на далечните й предшественици, при нападение на някое вражеско племе. Младата жена отиваше също да завладее нещо, което желаеше. А то бе красивото и мъжествено тяло на херцог Сет.

В нощната тишина до слуха й достигнаха шумове, идващи от къщата на херцога. Звънък женски смях, приглушени, но развеселени мъжки гласове, нежни звуци на цигулка, придружени от мелодични акорди на клавесин отчетливо отекваха сред веселата глъч. През рядката мъгла около приземния етаж изплуваха ярко осветените фантастично уголемени на фона на обкръжаващия мрак прозорци. Когато Челси приближи, тя видя през стъклата канделабрите, отрупани с десетки свещи. Светлината им струеше през многобройните прозорци на обширната двуетажна къща. Разкошното имение на херцог Сет в околностите на Нюмаркет безпогрешно издаваше, че собственикът е баснословно богат. Ергенското му жилище, където той отсядаше само през сезона на конните надбягвания, бе много по-просторно от къщата, обитавана от семейството на Челси.

Смутената девойка се спря за миг и се вгледа в сенките на желязната ограда, опасваща терасата в дъното на градината. Замисли се, как може по най-незабелязан начин да проникне в къщата. Погледът й набързо обходи множеството гости, които ясно се виждаха през широките прозорци. Всички дами бяха красиви — дори и тези, чиито фризури вече бяха поразрошени от настойчивите ласки на кавалерите им. Изглеждаха тъй прелестни и закачливи, безгрижно флиртуващи с младите благородници, че сърцето й се сви. Вгледа се напрегнато и след две-три минути откри брат си Дънкан, който танцуваше унесено с някакво очарователно червенокосо създание. И двамата изглеждаха изцяло погълнати от ритъма на танца. Херцогът се оказа в една от съседните стаи, увлечен в игра на карти. На коленете му се бе настанила някаква доста красива жена. Нейните целувки и нашепвания непрекъснато отвличаха вниманието му от играта, но той с нищо не показваше, че е недоволен от намесата й. Усмихваше й се снизходително, докато тя му шепнеше нещо в ухото. Той от своя страна понякога й отвръщаше с продължителна целувка. Партньорите му търпеливо го изчакваха да обърне отново внимание на картите. Изглежда никой около масата, покрита със зелено сукно, не се дразнеше от нехайния стил на игра на херцога. Купчината златни гвинеи пред него красноречиво свидетелстваше, че има успех в играта. От време на време се обръщаше назад, за да провери дали гостите му се забавляват, дали многобройните му прислужници задоволяват капризите им. Веднъж само даде знак с ръка на най-близкия прислужник да му донесе чиста чаша и още една бутилка. Очевидно тази вечер всички в къщата на Синджън предпочитаха шампанското пред останалите видове напитки.

Как би могла да откъсне херцога от ослепителната брюнетка, която изглежда нямаше намерение да става от скута му. Какво щеше да прави, ако не успее да остане насаме него? Нима старателно замисленият й план ще пропадне? Как ще успее да се отърве от отвратителният Джордж Прайн?

Не! Тя решително стисна устни. За нищо на света няма да се откаже от плана си. Поне не, без да опита още веднъж да осъществи намеренията си. Може би ще успее да остане насаме с херцога, когато по-късно гостите си отидат. Обаче как да се промъкне незабелязано и пищно осветената къща?

Заобиколи ъгъла на къщата и бързо откри входа за прислугата, влезе в полутъмния коридор и започна безшумно да се изкачва към етажа на слугите. Сърцето й едва не се пръсна от страх, когато кракът й напипа края на стъпалата. Очевидно се беше озовала на площадката на втория етаж. Покри главата си с качулката на пелерината, за да скрие лицето и косата си, при случай че случайно срещне някой слуга или готвач. Бе решила да се преструва, че е една от гостенките, пристигнали от Лондон за приема на Синджън. Не биваше да се вживява, прекалено в ролята си на куртизанка, тъй като не притежаваше необходимия опит.

Сви наляво и тръгна по пустия коридор, който я отведе до парадното стълбище на къщата. Бързо се шмугна зад завесата на близкия прозорец с изглед към централната алея. Оттук можеше да наблюдава вратата, през която излизаха гостите на херцога, както и да го проследи незабелязано до спалнята му.

И тогава… дано нищо не й попречи да се озове в неговото легло. Изобщо не мислеше за отказа на Синджън при първата им среща. Нали тялото му незабавно бе реагирало. Когато останат сами в спалнята, тя ще успее да преодолее съпротивата му, скрупулите му… На лицето й внезапно се появи многозначителна усмивка. Мъжете са много по-податливи на женските ласки след изискана вечеря и обилно пийване.

А може би той бе забравил за нея?

За миг тази вероятност превзе съзнанието й, вдъхна й кураж, дори я напуши смях. Колко интригуващо би било той да я обладае, без да разбере коя е тя!

Ами ако се качи в спалнята си, прегърнал през талията привлекателната брюнетка? Този въпрос прониза като с игла мозъка й и рязко я върна към действителната ситуация. Малко е вероятно красивият, млад, богат и щедър херцог да остане сам тази нощ, когато къщата е пълна с ослепителни красавици, дори и да реши да отхвърли домогванията на онази брюнетка. Нима никоя от лондонските куртизанки би се отказала от най-приятната част на вечерта? Сигурно не, при наличието на толкова млад и обаятелен херцог, при това прославен с уменията си превъзходен любовник! Триста дяволи! Кой би могъл да предположи, че обезчестяването на една девица може да се окаже толкова трудна задача?

Винаги си бе представяла, че ще бъде изключително лесно.

Челси бе спряла избора си на херцог Сет заради славата му на донжуан. Освен това още преди откриването на сезона на конните надбягвания знаеше, че задължително ще пристига в Нюмаркет. Тя бе уверена, че много лесно ще успее да го прелъсти, стига да остане, поне за малко насаме с него.

Челси отчаяно въздъхна. Ако не беше притеснена от мисълта за предстоящата вечеря с Джордж Прайн, щеше да избере по-подходящо време и място, за да убеди херцога.

По всяка вероятност някакво древно шотландско божество бдеше над нея. Малко по-късно Синджън се появи на стълбите съвсем сам! Обзе я радост, но след миг надеждите й жестоко рухнаха. В момента, в който той отваряше остъклената врата на площадката на горния етаж една пищна и оскъдно облечена красавица се втурна нагоре по стълбите към него. След миг ръцете им се сплетоха. Устните им се сляха в дълга и бавна целувка, която неусетно премина в любовен шепот. Жената протегна ръка към копчетата на жилетката му, а той я побутна леко към спалнята и затвори вратата между стълбището и площадката.

Такъв развратник навсякъде намира по някоя жена, мислеше си Челси. Нима ще го заваря преситен и уморен, ако изобщо успея да се добера до леглото му преди разсъмване?

Смаяната девойка започна трескаво да обмисля ограничените възможности за действие. Ако познаваше навиците на херцога, може би все пак щеше да успее да се промъкне в спалнята му, независимо от многобройните гости, изпълващи всички стаи на партера. След това може би щеше да й хрумне някаква спасителна идея. Щеше да убеди пищната блондинка, че тя, Челси Фергюсън, непременно трябва да остане насаме с херцога. Ох, само да не беше сестра на Дънкан! В такъв случай Синджън Сейнт Джон можеше да отвори с размах вратата на спалнята си и да я покани с онази неотразима усмивка. Тя нямаше да се подвоуми дори за миг. Беше се наслушала на десетките разкази и клюки, описващи необикновените му способности да доставя любовна наслада. Едва навършил седемнадесет години, Синджън непрекъснато печелеше какви ли не облози благодарение на неизчерпаемите си сексуални възможности, относно продължителността на половия акт, колко пъти го прави, с колко партньорки може да бъде едновременно. Кой знае може би тази нощ ще успее да се справи и с двете?

Какви ли не мисли нахлуха в главата й. Какво да предприеме, по дяволите, когато оставаха броени часове до срещата с проклетия епископ Хетфийлд…

Тъкмо когато бе обхваната от пълно раздвоение, Челси се сепна. Разнежената двойка приближаваше нишата, зад която тя се бе скрила. Смущението й нарасна още повече, когато с ужас разбра, че те се насочват тъкмо към нея. Нима бяха избрали скривалището й за най-удобното място, където могат да задоволят страстите си! Ако херцогът в този момент излезеше от спалнята си, нямаше да може да остане насаме с него.

По дяволите!

Ако бе суеверна, щеше да си признае, че звездите тази нощ не са благосклонни към нея. Или ако вярваше в предопределеността на човешката орис, щеше да се откаже от безумния си план. Но вместо това Челси си припомни девиза на рода Фергюсън: „Колкото са повече препятствията, толкова по-славна е победата“ и не се подаде на моментната слабост. До разсъмване оставаха още няколко часа. Дотогава трябваше да е привела в действие плана си и да се върне в собственото си легло, без никой да я забележи. Щеше да чака с часове дори и в преддверието на ада, само и само да се отърве от непоносимия и отблъскващ Джордж Прайн.

Малката ниша обаче едва ли би могла да се нарече преддверие на ада. Вместо това тя се превърна в любовно убежище за Синджън и компаньонката му. Притисната до прозореца зад завесата, останала без дъх, Челси стана неволен свидетел на бурна любовна сцена.

— Трябваше да те накажа! Трябваше да те накарам да ме чакаш, след като цяла вечер унесен в игра на карти не ми обърна внимание — укорително измърка блондинката.

Челси бе нещастна. Имаше чувство, че гласът прозвуча на педя от ухото й.

— Но спечелих, скъпа! А сега ще спечеля отново.

До слуха й достигна шумоленето на копринената рокля на русокосата.

— Все пак, скъпа, дори твоите прелести не могат да ме накарат да забравя за печалбата от пет хиляди гвинеи. — Настъпи тишина, а след малко се чу звук от целувка. — Доста време чаках…

— Но нали аз ти донесох късмет? — Гласът на жената издаваше незадоволената й страст.

— Хм… — Мърморенето на мъжа се заглуши от шумоленето на дрехите, падащи на пода. — Да, ти ми донесе късмет.

— О, ще видиш сега какво щастие те очаква…

— Готов съм да ти дам хиляда гвинеи, мила, ако ми обещаеш, че и занапред ще ми носиш късмет.

Сенчестата ниша се изпълни с радостните възклицания на куртизанката и едва сега Челси проумя колко е изгодно да се печелят пари по този начин. С хиляда гвинеи баща й би могъл да поддържа конюшнята си цели шест месеца. Излизаше, че ако тя не страда от прекалено много скрупули, лесно би могла да спечели купчина пари, достатъчни да се погасят всички дългове на семейството. Всички знаеха, че херцог Сет бе един от най-богатите мъже в Англия. Ала в този миг си припомни, че все още не е успяла да остане насаме с него. Мечтата за хилядата гвинеи й се видя далечна и неосъществима, независимо дали ще се пребори с моралните си скрупули.

До слуха й достигнаха тежко дишане и приглушени охкания.

— Не толкова силно, скъпи, ще ме заболи — простена куртизанката.

— Нищо ти няма, мила — няколко мига по-късно прозвуча мъжкият глас. — Свикнала си и на по-груби прегръдки, нали? — Той бе преминал във възбуждащ шепот. Челси чу някакво трополене и се досети, че това е шум от събуване на мъжки ботуши и дамски обувки. Девойката затаи дъх, ужасена от мисълта, че ще открият присъствието й. От конвулсиите на разгорещената двойка подът потрепери. На Челси й се стори, че е изтекло безкрайно, много време, когато чу шумния мъжки възглас:

— Ох, Господи, Лиз, ох… Господи… — и мъжкият глас заглъхна в страстни въздишки.

Отново стана тихо. Челси бе затаила дъх, не смееше да мръдне, страхувайки се, че и най-лекия шум би могъл да издаде присъствието й. Колко още ще трябва да чака? Безмълвно отправи гореща молитва към Бога дано нито един от двамата не дръпне завесите пред прозореца, подтикнат от желанието да се наслади на лунната нощ.

— Скъпи, знаеш ли колко красива е тази нощ луната?

По дяволите, очевидно тази нощ Господ я бе лишил от закрилата си! Как да се измъкне незабелязано от този капан? До стълбите имаше не по-малко от десет крачки. Да прескочи излегналите се на пода тела и да се втурне към салона? Не, тази безумна идея само показваше, че е на ръба на паниката. Смелостта й се изчерпваше с всяка изминала минута, по-бързо и от скоростта, с която се изчерпваха запасите от шампанско в избата на херцога.

— Ако поискаш, ще ти купя и луната, скъпа Лиз, и ще я окача да свети над една малка къща на Харли Стрийт.

— А ще ми купиш ли и карета, скъпи? — тихо запита Лиз.

Челси забеляза, че Лиз добре умее да си прави сметката.

— Дори две карети ще имаш, лакомнице моя — захили се той, — при това с най-хубавите коне. Съгласна ли си?

— Ами кочияш и слуги? — сладникаво прошепна тя.

— Ще получиш всичко… и кочияш, и иконом, и колкото искаш слуги… ще ти открия сметка при Бъркли, ще получаваш рента от петстотин златни гвинеи на месец. Само ми кажи обичаш ли ме от сърце, моя сладка Лиз? Искам да се закълнеш, че ме обичаш! — гласът му прозвуча леко предизвикателно, но бе изпълнен със страст и нежност.

В отговор жената безгрижно започна да се смее.

— Цялото ми сърце ти принадлежи — меко прошепна тя, — заедно с всичко останало. Кажи ми само какво искаш и ще изпълня всяко твое желание.

— Искам да се закълнеш още сега, тук, на лунната светлина, че ще ми принадлежиш с цялото си сърце!

Вцепенената Челси чу как тежките мъжки стъпки се приближиха към завесата.

Още миг и щеше да бъде разкрита.

Наблизо се хлопна врата, после още една.

— Разбирам, че си успял да се справиш с всичките си млади любовници — плътен женски глас раздра тишината. От всяка дума на непознатата се долавяше сарказъм. — Той заспа, прекрасният Сейнт Джон. Заспа непробудно, а нощта едва сега започва. Хайде, Лиз, да слезем долу и да продължим да се забавляваме. Знаеш, че Сейнт Джон винаги става сутрин много рано и веднага се отправя към конюшнята си. Следователно утре ще можем да спим до обяд. Хайде, да слезем при гостите. Искам да ти изпея една нова песен.

Като че ли Господ най-накрая се бе смилил над нея, защото след минута Челси остана сама.

Херцог Сет спеше в спалнята си, от която я делеше само една врата.

Наоколо нямаше никой, освен тях двамата.