Изгорени мостове

54.

Сънят бе отлетял далече от Тони. Самото пребиваване в една стая с Карол беше върнало цялото му същество към живот. Беше си представял толкова различни сценарии, според които бремето на скръбта и загубата разрушаваха личността на Карол, че облекчението да я види във видимо добро състояние го изпълваше с оживление, независимо от факта, че беше затворен в тази миризлива килия, без преки изгледи да излезе от нея като свободен човек.

Прехвърли наум списъка на всичко, което бе отбелязал. Тя винаги бе успявала да измами времето, винаги бе изглеждала по-млада от годините си, но сега вече миналото й бе започнало да взема своето. В неговите очи тя беше все така привлекателна, но цветущата й свежест бе започнала да избледнява, отстъпвайки място на външен вид, който разказваше по-мрачна история. Но поне изглежда спеше добре. Тъмните сенки, появяващи се редовно под сиво-сините й очи, когато тя будуваше през по-голямата част от нощта, търсейки разрешение на сериозни престъпления, вече ги нямаше, но в погледа й все така се таеше умора.

Карол никога не бе робувала на суетата, но онзи елемент от външния й вид, на който тя винаги отделяше внимание, беше косата. Естествено руса и гъста, тя винаги изглеждаше небрежно поразчорлена, но веднъж Карол бе обяснила на Тони, че се изискват доста умения, за да се постигне този естествен ефект. Който и да я подстригваше сега, явно не разполагаше с такива умения, и косата й изглеждаше просто несресана. А и сребристите нишки, които тя бе прикривала с умело подбрана боя за коса, сега бяха ясно видими и бяха променили оттенъка — докато преди косата й беше с цвета на светъл пчелен мед, сега беше по-скоро пепеляворуса. Промените, които забеляза, говореха много на Тони. Карол беше изгубила способността да се гордее със себе си. Вече не придаваше никаква стойност на това, което беше и което вършеше.

А какво вършеше тя в действителност? Във фигурата й също имаше някои по-трудно забележими промени. Раменете й сякаш бяха станали по-широки, нямаше излишни тлъстини около талията. Беше свалила турския сребърен пръстен от дванайсет преплетени халки, който носеше обикновено, по ръцете й имаше следи от тежък физически труд, а при това тъкмо тя винаги бе настоявала да се повика майстор, когато имаше да се поправи нещо в къщата.

Доколкото той можеше да прецени, тя надали знаеше за какво служи отвертката. Каквато и дейност да бе избрала като своеобразна терапия, за да я отклонява от мислите за случилото се, тя бе излязла доста извън границите на предишната си зона на комфорт.

А ето че сега той, също озовал се доста извън границите на собствената си зона на комфорта, бе си възвърнал изцяло спокойствието поради появата на жената, която бе непреклонна в желанието си да не дава пукната пара за него. Самото й присъствие му вдъхваше надежда. И сега, когато вече наистина искрено се надяваше, му беше възможно да погледне открито безнадеждното положение, в което се бе озовал по-рано. Запита се какво ли символизира в очите на Алекс Фийлдинг, за да произнесе тя така бързо и уверено присъдата си над него. Дали това се дължеше само на предчувствието, че подобна сензация би й донесла слава? На стремежа арестът и бързото осъждане на арестувания да заемат първите страници във вестниците? Според него беше необходимо да се положи сериозно усилие, за да се повярва, че той е способен на такива престъпления. В края на краищата, той работеше от години като консултант на полицията в Брадфийлд. Имаха му доверие, че няма да наруши забраната за разгласа и ще осигури профили, на които криминалистите ще могат да разчитат. Беше му ясно, че немалко висши полицейски служители го имаха за, меко казано, странен, но доколкото му беше известно, никой не смяташе, че може да убие. А след като Фийлдинг бе преминала в атака по този начин, тя трябва да бе уверена в подкрепа от горните етажи.

И, реалистично погледнато, това означаваше, че независимо от това, в което вярваше Пола, тя не би могла да го спаси иззад бариерата, където я поставяше служебното й положение. Ако тя вече веднъж не бе нарушила правилата заради него, той щеше да е загубен. Фийлдинг със сигурност щеше да му повдигне обвинение на сутринта, а магистратите почти никога не разрешаваха освобождаване под гаранция, когато ставаше дума за обвинение в убийство. И такова нещо категорично нямаше да се случи сега, когато ставаше дума за две убийства, без значение кой беше арестуваният. Оскар Писториус никога не би бил пуснат под гаранция от британски съд.

Без Карол Тони щеше да е загубен. С Карол имаше някакъв шанс. А най-доброто, което можеше да направи, за да й помогне да го освободи, беше да се съсредоточи не върху нея и промените, които бе претърпяла, или върху разсъжденията какво ли си мисли тя, а върху убиеца на жени от определен тип, към който и тя самата би могла да бъде причислена.

Той се изправи и закрачи напред-назад. Предполагаше се, че профилирането на престъпници е силата му. Трябваше да мисли за убиеца, като че ли му беше възложено да изгради неговия психологически профил. Беше писал уводната част на своите профили толкова често, че я знаеше наизуст. Докато крачеше насам-натам, си повтаряше въведението като мантра, за да тръгнат мислите му в правилната посока.

„Настоящият психологически профил на престъпник може да служи само като най-общо напътствие и в никакъв случай не бива да бъде приеман като описание на конкретна личност. Надали престъпникът отговаря на всички елементи на профила, въпреки че очаквам висока степен на съвпаденията между описаните по-долу характеристики и действителната личност. Всички точки на профила се отнасят до вероятности и предположения — не може да се говори за факти.“

Той спря и се подпря с длани на студената стена. Искаше му се да има пред себе си снимки от местопрестъплението; паметта му, също както и зрението, вече не се отличаваше с предишната острота, а откакто бе видял снимките, показани му от Пола, се бяха случили много неща. Все пак, някои картини все още ясно пред себе си. Например премазаното лице на жертвата. Следите от тежки удари, с които бе покрито тялото й.

Обръснатите полови органи и залепените срамни устни.

— Смесени послания — заговори той. — Унищожаването на лицето говори за ярост. А докато си нанасял ударите по тялото, си се владеел. Не си стъпвал върху нея с цяло стъпало, което вероятно щеше да се случи, ако действаше в пристъп на ярост. Следователно за това, както и за обезобразяването на лицето, си има причини, независимо че на пръв поглед възниква различно впечатление. При ударите върху тялото си внимавал да не оставиш следи, които биха могли да бъдат разшифровани от аналитиците.

Твърдо си решен да не позволиш да те заловят, а си достатъчно хитър, за да разработиш стратегия с такава цел. Известни са ти били ограниченията в покритието на камерите за наблюдение, и все пак си се постарал да направиш необходимото, за да не бъдеш разпознат. Това, което си мислим, че знаем за външния ти вид, може изобщо да не е вярно. Носиш очила, но те може да са с обикновени стъкла. Накуцваш, но може да се преструваш. Изглеждаш сравнително добре сложен, но може просто да си навлякъл по-дебели дрехи от кръста нагоре. Единственото нещо, което ще можем да знаем със сигурност, след като някой от специалистите приключи с биометричните показатели, ще бъде ръстът ти — с някой и друг сантиметър повече или по-малко.

Той се отблъсна от стената и закрачи отново.

— И как можем да се възползваме от тези противоречия, за да получим данни, полезни за разследването? — той започна да изброява на пръсти.

Малък пръст.

— Първо, жертвите си приличат. С подобно телосложение, сходни по ръст, руси, със сини очи, делови жени, без постоянна връзка — доколкото ни е известно. Ориентираш се към определен тип, който има някакво значение за теб. Искаш тези жени да запълват една определена ниша в твоята представа за света. А когато се оказва, че не могат да я запълнят, унищожаваш лицата им.

Шест крачки, осем крачки. Шест, осем. Челото му бе смръщено в размисъл.

— Унищожаваш лицата им, защото се оказва, че не отговарят на очакванията. На вид изглеждат подходящи, но не се държат така, както трябва. Следователно нямат право да се числят към избраниците ти. Изгубили са правото да бъдат приети в тази група. И това трябва да бъде пределно ясно. Те са безполезни. Те остават в миналото.

Безименен пръст.

— Следователно изобщо не става дума за побой в пристъп на ярост. Чувството по-скоро е тъга, отколкото гняв. И така останалите неща започват да придобиват смисъл. Риташ ги до смърт, за да им дадеш урок. Как смеят да те разочароват? Как смеят да те подвеждат така, че да ги вземеш за подходящи, а после да се окаже, че не са такива? Така изпращаш послание, само че няма кой да го разчете. „Ето какво ще ти се случи, ако се окажеш недостойна“ — той замълча и отново се смръщи. — Това е убийствена, дивашка жестокост, но ти нито за миг не губиш контрол над себе си, нали?

Среден пръст.

— Същото се отнася и до миенето, бръсненето и залепването на вагината. Не го правиш само за да премахнеш евентуални следи, които биха водили към теб. Това също е послание, все едно, че слагаш натрупа печат „негоден за човешка консумация“. Предупреждаваш нас, останалите — „не се заблуждавайте, тази не става дори за чукане“. Защитаваш другите мъже от грешките, които си допуснал. Ти си добрият, ти правиш услуга, постарал си се да направиш така, че друг да не си губи времето с тях. — Тони се почеса с две ръце по главата, като че ли по нея пълзяха някакви дребни насекоми. — И какво търсиш ти всъщност? Това е нещо повече от кастинг, с цел да си намериш приятелка. Струва ми се, че търсиш заместница. Имал си своята съвършена жена и после нещо се е объркало. И преди да я накараш да си плати, задето е нарушила съвършения си образ, тя се е измъкнала. Ти не можеш да си възвърнеш душевния покой без нея, затова ти трябва заместница.

Той се хвърли със замах на леглото, забравил колко е твърдо. Изохка, изправи се и седна.

— Не бях обмислил всичко, когато казах на Карол да търси мъртва жена, която прилича на нея. И все пак, точно така е. Тя или е мъртва, или е обявена за издирване. Защото, ако му беше подръка и можеше да бъде убита, той не би имал нужда да си губи времето с други. Освен това, навремето той не я е убил, затова, въпреки че си внушава, че й търси заместница, той всъщност търси повод да ги убива. Държал е Надя жива в продължение на почти три седмици. Вярвал е, че може да я преобрази, но после се е наложило да я убие, защото тя не е издържала тестовете. А тъй като убийството му е доставило такова удоволствие, той е успял да се убеди, че опитите да ги приучва към покриване на неговите нормативи са чиста загуба на време. Не му достига търпение да ги обучава, защото, независимо от това дали си го признава или не, предпочита да ги убива, вместо да ги държи при себе си.

Показалец.

— Сега той вече не търси заместница, търси удовлетворение, и ако не намери почти незабавно идеалното копие, му предстои да постъпва също като Мик Джагър — да опитва отново и отново27.

Всичко това беше интересно, но не вършеше работа, когато ставаше дума за залавяне на убиец. Карол — и Пола — се нуждаеха от нещо по-конкретно.

— Не си млад — каза той замислено. — Бев беше към четиридесетте, а ти си я приел за възможна партньорка. Което вероятно означава, че си някъде между трийсет и пет и петдесетгодишен. Ти си авторитарен и арогантен, отнасяш се с презрение към другите. Не се възпираш да посочваш несъвършенствата на хората, което вероятно се отразява зле на кариерата ти. А това също те кара да таиш негодувание. Практичен си. Снабдил си се с електрошоков пистолет или нещо подобно за случая — той помълча, после се плесна по челото. — Разбира се. Това е преносим комплект за анестезия, от онези, които носят екипите за спешна помощ. Ти ги упойваш, за да не вдигат шум в багажника на колата. Точно така постъпваш — той започна да потупва джобовете си, търсейки по навик телефона. После осъзна, че няма как да се обади на Карол или дори да й прати съобщение, за да сподели прозрението си. Разочарованието го заля като вълна, оставяйки го раздразнен и огорчен.

— Съсредоточи се, глупако — упрекна се той. — И се постарай да не забравиш тези неща до сутринта. Що се отнася до теб, съобразителен мръснико, ти най-вероятно работиш в офис и работата ти изисква определено ниво на квалификация, но не и толкова високо, като при юристите и лекарите. Вероятно си някакъв мениджър на средно ниво. Но си убеден, че способностите ти не са оценени по достойнство. Затова оставяш телата на място, на което ще бъдат открити. Искаш да ти обърнем внимание, да те възприемаме сериозно.

Тони отново стана и започна да обикаля стаята, плъзгайки пръсти по стената, докато вървеше.

— Ти си местен. И двете ти жертви са от Брадфийлд. Струва ми се, че ги подбираш произволно. Виждаш някоя на улицата или в автобуса, решаваш, че е подходяща на вид, и я проследяваш, за да се убедиш, че ще ти свърши работа. Отвлече и уби Бев много скоро след Надя, което ме кара да се питам дали си нямаш малък списък с подходящи кандидатки.

Вероятно живееш в къща с гараж или малък частен паркинг. Откарваш колите им някъде, а после се връщаш, за да прибереш своята. После се отърваваш от техните. Трябва да разберем какво става с тези коли. Подпалваш ли ги? Или може би ги оставяш с фалшиви номера на места, предвидени за дългосрочно паркиране? Какво правиш с тях?

— Освен това ти трябва да имаш начин да ги укриваш. Да ги държиш като затворнички, без опасност да бъдат видени или чути. Да не се стига дотам, че любопитни съседи да се питат какви са тези викове и писъци.

Тони беше принуден да признае, че това е недостатъчно. Но все пак бе положил някакво начало с ограничения наличен материал. Започваше да си изяснява що за човек беше този убиец. И ако предположението му за преносимия комплект за анестезия се окажеше основателно, то можеше да послужи на Пола като полезна следа.

Той се отпусна на ръба на леглото, усещайки как адреналинът най-сетне се отлива, оставяйки го уморен и изчерпан. Но отчаянието вече го нямаше. Карол може и все още да не го съзнаваше, но появата й на Скенфрит Стрийт бе дала сигнал за разполагане на кесоните. Сега вече можеше да започне истинската работа по възстановяването на колоните, върху които щеше да почива наново изграденият между тях мост.

За първи път от месеци насам той наистина вярваше, че това е възможно.