Изгорени мостове

57.

Ден двайсет и седми

Беше вбесяващо. Защо жените бяха толкова глупави? Не е необходимо да си Айнщайн, за да прецениш, че ако съпругът ти е мъртъв, най-добре ще е да се представиш добре пред мъжа, склонен да заеме мястото му. Но тази мисъл като че ли не проникваше в дървената й глава. Беше я оставил на спокойствие през нощта, за да има време да пропъди мислите за Марко и да се адаптира към новата действителност, но му стана ясно, че е можел и да не си дава този труд.

Умишлено беше навил будилника за по-ранен час, за да й даде първия урок, преди да се заеме със задълженията си за деня. Но когато отвори капака на фризера, тя почти не реагира. Нямаше паника, ужас, обещания за покорство. Остана си свита в единия край на фризера, притиснала колене към гърдите си, обвила с ръце главата си. Той започна да й крещи, но тя не трепна. Като че ли изобщо не го чуваше. Беше чувал за кататонични състояния, но не му се вярваше, че се сблъсква с такова нещо в действителност. Беше убеден, че тя се преструва, затова й удари няколко плесници, за да я накара да се откаже. Но единственият резултат беше, че го заболя дланта. Тя не направи опит да се защитава или да се съпротивлява.

Опита се да й въздейства с електрошок и я хвърли на пода на гаража, но тя остана там, където я беше хвърлил, просната в неудобна поза на цимента. Той й изкрещя да се изправи, но тя не помръдна. Ритна я в кръста; тя се надигна и се отпусна като чувал с картофи. Не изпротестира, дори не простена.

Нямаше време да се занимава с това, не и сега. Затова отново насочи електрошоковия пистолет към нея, а после я хвърли обратно във фризера.

— Налага се да преосмислиш представите си — каза той. — Можеш да си живееш чудесно с мен. А може и да свършиш в моргата като останалите. Изборът е твой. Очаквам, когато се прибера довечера, да си променила отношението си. Марко е мъртъв. Свикни с тази мисъл. Можеш да отидеш при него или да останеш с мен. Бих казал, че няма какво толкова да му се мисли. Но хората постоянно вземат тъпи решения. Все пак, предполага се, че си умна кучка. Избери живота, кучко. Или си плати за избора.

Той затръшна капака на фризера. Яростта изгаряше като с киселина гърлото му. За каква, по дяволите, се имаше тя? Едно беше да се провали при изпитанията, но съвсем друго да му отправя предизвикателство. Тъкмо в това беше вината и на онази, истинската. Когато отношенията им се обтегнаха и той й обясни, че поведението й е неприемливо, тя се противопостави на исканията му да се поправи. Реши, че може да се възпротиви, да вземе децата и да го напусне. Мислеше си, че се спасява.

А вместо това, защото беше шофирала отвратително, свърши във верижна катастрофа на магистрала М-62. Той нямаше нищо против това, че тя загина, въпреки че би предпочел да я убие сам. Но с предателството си тя уби и децата. Неговите деца. Неговият син и неговата дъщеря, все още в процес на формиране, чиято цел бе да се превърнат в деца, с които всеки би могъл да се гордее. С това свое деяние тя успя и да се спаси от разплатата. Би я убивал с радост не само веднъж, а отново и отново, заради оскърблението, което му нанесе с бягството си. Но това, че взе децата, беше по-тежко престъпление; за това би я подложил на бавни мъчения, би я инквизирал страшно, жестоко, толкова дълго, колкото успееше да разтегне страданията й.

Е, сега тази тук щеше много скоро да узнае каква е цената на непокорството. Но първо той трябваше да отиде на работа.