Изгорени мостове

8.

Гартънсайд беше квартал, в който никой не би се заселил по свой избор. Дори по времето, когато са били издигнати по възможно най-икономичен начин редовите къщички по тесните му улици — в края на деветнайсети век, първите им обитатели са били наясно, че те ще се превърнат в бордеи само за десетилетие. Тънките стени означавали, че тук ще има постоянни проблеми с влагата и студа. Евтините материали, ползвани при строежа, означавали много малка възможност за запазване на личното пространство. Външните тоалетни и липсата на бани не помагали никак за хигиената и доброто здравословно състояние на фабричните работници, изпълнили двустайните къщички до пръсване. Гартънсайд се превърнал в безрадостно убежище на хора, лишени от помощ и надежда, както и на новопристигналите в града. Единствено на имигрантите понякога се удавало да се измъкнат от задънените му улички.

Накрая, в един от последните си пристъпи на инициативност за двайсети век, общинският съвет на Брадфийлд бе решил да изравни Гартънсайд със земята и да издигне на негово място планиран жилищен комплекс от по-просторни къщи с места за паркиране отпред и малки градинки отзад. Десетилетие по-късно първата фаза — опразването на къщите от сегашните им обитатели и разрушаването на старите постройки — все още не беше приключила. Все още имаше няколко улички в сянката на огромния стадион на „Брадфийлд Виктория“, където обитателите не бяха напуснали домовете си. Отвъд тези улички имаше други, схлупени къщи със заковани прозорци, които очакваха екипите по разрушаването да ги превърнат в строителни отпадъци.

Навигацията в колата на Пола явно все още вярваше в старите улици на Гартънсайд, поради което тя пристигна на местопрестъплението дори по-късно, отколкото първоначално предполагаше. Когато най-сетне стигна до Роситър Стрийт, местопрестъплението беше категорично отцепено с подобните на гирлянди жълти полицейски ленти, и охранявано от униформени полицаи с жилетки в сигнален цвят и каменни изражения. Тя остави и своята кола на импровизирания паркинг в края на улицата и се включи в сцената.

— Къде е главен инспектор Фийлдинг?

Полицаят, който държеше клипборд с куп листа, посочи с глава към фургона, изпълняващ ролята на подвижна оперативна централа, паркиран малко по-нататък.

— Във фургона е, слага си екипировката за местопрестъплението.

Тя изпита облекчение. Не беше закъсняла толкова, колкото си мислеше. Когато най-сетне се раздели с Торин и стигна до стаята на криминалния отдел, Пола установи с учудване, че там нямаше никой. Вместо обичайния равномерен шум от разговори на място и по телефона, в стаята цареше неестествена тишина, нарушавана косвено от тихото щракане на клавиатурите, чиито клавиши бяха натискани с тежка ръка от двама оперативни служители.

Онзи, който седеше по-близо до вратата, откъсна поглед от монитора и повдигна рунтавите си вежди.

— Вие трябва да сте новият помощник, нали? Макинтайър, прав ли съм?

Пола се изкуши да го среже с едно рязко „за вас съм сержант Макинтайър“, но не познаваше обстановката, затова се задоволи само да отвърне:

— А вие кой сте?

Той отметна кичур гъста черна коса от запотеното си чело.

— Детектив Нат Коуди — после махна широко с ръка. — А това е криминалният отдел на участъка на Скенфрит Стрийт. Само че колегите са навън по работа. Убийство в Гартънсайд.

Отидоха надеждите за един спокоен ден.

— Там ли е и главен инспектор Фийлдинг?

Коуди й отвърна с лека, крива усмивка.

— Съобразихте мигновено. Освен това тя не е във възторг, че трябваше да тръгне без новия си помощник — рунтавите вежди отново се повдигнаха. Той явно се забавляваше.

Пола нямаше намерение да му дава обяснения.

— Ще ми дадете ли адреса?

— Роситър Стрийт, Гартънсайд.

— Не разполагаме ли с номер?

Той се ухили.

— Там номерата са паднали от вратите още преди години. Къщите са подготвени за разрушаване, чакат само общината да отдели пари за булдозери. Ще разпознаете местопрестъплението по суматохата.

Така и стана. Пола заобикаляше локвите и дупките по настилката, после се изкачи по металните стъпала към подвижната централа. Когато влезе, видя една дребна жена да нахлузва защитния гащеризон. Жената спря за миг, за да я огледа от горе до долу.

— Макинтайър?

Очевидно това обръщение беше обичайно по тези места.

— Точно така. Главен инспектор Фийлдинг?

— Аз съм. Много мило, че решихте да се присъедините към нас. Обличайте се колкото е възможно по-бързо.

Имаше нещо птиче у главен инспектор Фийлдинг — и то не се дължеше само на дребния й ръст и фините кости. Очите й се стрелкаха, докато продължаваше да навлича гащеризона, движенията й бяха бързи и резки, заради което Пола я оприличи на кос, който рови земята за червеи.

— Вземах показания от свидетел. Става дума за изчезнало лице.

Пола прехвърли гащеризоните. Фийлдинг беше докопала единствения с малък размер. Тя се задоволи със среден и се зае с неудобния процес на навличането му.

— Това не съответства на чина, за който получавате заплата — шотландският акцент на Фийлдинг беше от меденоизкустителния вариант, не онзи, агресивният, който кара думите да падат тежко като тухли.

— Оказа се, че познавам момчето, което бе дошло да съобщи за изчезването. Познавам дори изчезналата му майка. Казах си, че ще спестя време, ако се заема с това, тъй като служителят в приемната се беше заинатил да спази изискването да се изчака едно денонощие.

Фийлдинг издърпа ципа до малкия си бюст. Смръщи се така, че гладката й кожа се превърна в релефна карта, изпъстрена с вдлъбнатини и гънки.

— Това е, защото е бил обучен да спазва протокола. А протокола е създаден, за да се избегне опасността детективи като нас да си губят времето с издирване на хора, на които им е хрумнало да не се приберат една вечер у дома.

Пола пъхна и втория си крак в крачола, раздразнена от начина, по който панталонът се усукваше около коляното й.

— Доколкото ми е известно, когато изчезването излага на опасност дете или уязвим възрастен, се намесваме незабавно — от служебните клюки знаеше, че Фийлдинг има деца. Би трябвало да прояви разбиране.

Фийлдинг изсумтя.

— Явно от доста време не сте работили без специални правомощия, Макинтайър. Разглезили сте се в отдела за особено тежки престъпления — тя направи гримаса. — В един идеален свят бихте имали право. Но ние не живеем в идеален свят. Съкращенията на работна сила и разходи ни поставиха в много тежко положение. — Тя отново се намръщи и погледна мрачно с кафявите си очи на Пола. — Не разполагаме с достатъчно хора, за да се намесваме прекалено рано в случаи на изчезване. Оставяме тази работа на униформените колеги. Вие сте ми необходима тук, вместо да се носите подир някой си, който вероятно по свой избор не се намира там, където се очаква да бъде — тя вдигна ръка, за да попречи на Пола да заговори. — Знам, причините за такъв избор обикновено са ужасни. Но ние не работим в социалните служби.

— Да, шефе — гневна, но не и разкаяна, Пола се извърна и дръпна ципа на своя гащеризон. Добре де, в известен смисъл Фийлдинг беше права, но това не означаваше, че Пола ще окачи човечността си като ненужна дреха на вратата, когато отива на работа. Щеше да проучи дневната програма на Бев в свободното си време — по някакъв начин. Все така обърната с гръб към Фийлдинг, която по някакъв начин успяваше да изпълни помещението с физическото си присъствие, нещо, наглед невъзможно за толкова дребен човек, Пола отклони разговора от предполагаемото си провинение.

— Какво трябва да оглеждаме тук?

— Самонанесли се наркомани използвали от време на време една от тези къщи вече в продължение на няколко месеца. През уикенда отишли на някакъв музикален фестивал близо до Шефийлд. Върнали се преди два часа и открили труп на жена насред дневната — гласът й зазвуча приглушено, когато тя се наведе, за да нахлузи сините найлонови калцуни. — Предполагам, че трябва да сме благодарни, че се обадиха, вместо да си плюят на петите.

— Познават ли я?

— Не, поне така твърдят.

Пола вдигна качулката, покри косата си с нея и нахлузи сините латексови ръкавици.

— След като са се обадили, вместо да избягат, вероятно казват истината. Ако я познаваха, по-вероятно би било да не съобщят. Хора, които живеят извън стандартните граници на обществото, обикновено не вярват, че сме способни да работим без предразсъдъци.

Фийлдинг наклони глава на една страна, приемайки забележката й.

— Има логика в това, което казвате. Е, хайде да се хваща на работа.

Изобщо не се опита да задържи вратата за Пола, която успя да я хване секунди преди пружината да я захлопне.