Измамна светлина

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА

Дори Рут наостри уши. Навън отново валеше. Дъждът се лееше от мрачното небе и яростно плющеше по прозорците, водата шуртеше надолу по старите стъкла. Питър се приближи до вратата към верандата и я затвори.

Сега всички бяха като залостени вътре.

Домакинът отново се присъедини към групата хора, които седяха скупчени един до друг в неравен кръг. И втренчено се гледаха.

— Кастонге не е убил Лилиан? — повтори Клара. — Тогава кой?

Всички се заозъртаха, като старателно избягваха погледите на останалите. Накрая всички се извърнаха отново към Гамаш. В центъра на кръга.

Лампите примигнаха и дори през плътно затворените прозорци се чу тътен на гръмотевица. Светкавица озари тъмната гора край къщата. Съвсем за кратко. После всичко отново потъна в мрак.

Арман Гамаш заговори съвсем тихо. Едва го чуваха от дъжда и гръмотевиците.

— Едно от първите неща, които ни направиха впечатление в това разследване, бе контрастът между двете Лилиан. Подлата жена, която вие сте познавали. — Погледна към Клара. — И милата, щастлива жена, която вие ни описахте. — Обърна се към Сюзан.

— Киароскуро — обади се Дени Фортен.

Инспекторът кимна.

— Точно така. Мракът и светлината. Коя е била тя всъщност? Коя от двете е била истинската Лилиан?

— Хората променят ли се? — попита Мирна.

— Хората променят ли се — повтори Гамаш. — Или в крайна сметка се връщат към истинската си същност? Не остана почти никакво съмнение, че някога Лилиан Дайсън е била ужасен човек и е наранявала всеки, имал лошия късмет да се доближи до нея. Огорчен човек, изпълнен със самосъжаление. Очаквала е всичко да й се дава наготово, в противен случай просто не можела да се справи. Отнело четиридесет години, но накрая изгубила напълно контрол над живота си с помощта на алкохола.

— Ударила дъното — вметна Сюзан.

— И се строшила на парчета — продължи Гамаш. — Животът й е бил пълна каша, но няма никакво съмнение, че Лилиан се е опитала да се излекува. Да се вдигне на крака с помощта на анонимните алкохолици и да открие… — Детективът погледна към Сюзан. — Как го нарекохте?

Жената се смути за момент, после леко се усмихна.

— Тихо местенце на припек.

Арман Гамаш кимна замислено.

— Oui. C'est ça. Но как да го открие?

Главният инспектор плъзна поглед по лицата им и съвсем за кратко го задържа върху Бовоар, който изглеждаше на косъм да се разхлипа.

— Нямала е друг избор, освен да спре пиенето. Но както разбрах през последните няколко дни, за зависимите спирането на алкохола е само началото. Те трябва да се променят, да променят възприятията си, начина си на мислене. И да разчистят кашата, която са оставили след себе си. Алкохоликът е като ураган, който преминава през живота на другите — цитира Гамаш.

— Лилиан е подчертала тези думи в своя екземпляр на "Голяма книга на анонимните алкохолици". Подчертала е и още нещо: Разбиват се сърца. Хубави приятелства се съсипват.

Обърна поглед към Клара. Художничката изглеждаше поразена.

— Мисля, че искрено е съжалявала за това, което е причинила на вас и на приятелството ви. За това, че не ви е предложила подкрепата си и дори се е опитала да разруши кариерата ви. Струва ми се, че искрено се е срамувала от постъпката си. Не съм напълно сигурен, разбира се — каза Гамаш и домакинята се почувства така, сякаш в стаята нямаше други хора, освен тях. — Но вярвам, че онзи жетон на начинаещия, който намерихте в градината, е бил неин. Смятам, че го е носела със себе си и го е стискала в ръка, за да добие смелост да разговаря с вас. И да ви каже, че съжалява.

Инспекторът извади монета от джоба си и разтвори длан. Жетонът, който Боб му бе дал на сбирката на анонимните алкохолици. Поколеба се за миг, после го подаде на Клара.

— На кого точно е трябвало през всички тез години да простиш? — прошепна Рут.

Поетесата обърна глава към другия край на стаята, но Оливие не гледаше към нея. И той като всички останали бе вперил очи в Клара и Гамаш.

Домакинята протегна ръка, взе монетата и я стисна в юмрук.

— Но Лилиан така и не получила възможност да се извини — продължи инспекторът. — Допуснала ужасна грешка. В нетърпението си да се излекува по-бързо, пропуснала някои от стъпките на анонимните алкохолици. Вместо да ги изпълнява бавно, старателно и последователно, прескочила направо към стъпка девет. Можете ли да я цитирате точно? — попита тримата членове на организацията Гамаш.

— Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно — изрече Сюзан.

— Но има и продължение, нали? — настоя детективът. — Всички сякаш се вторачват в частта с изкупуването на вината. Обаче има и още.

— Освен в случаите, когато това би наранило тях или други — обади се Брайън.

— Но как би могло едно извинение да нарани някого? — недоумяваше Полет.

— Като отвори стари рани — заяви Сюзан.

— В опит да укроти собствените си демони Лилиан неочаквано раздразнила чуждите. И нещо отдавна заспало се пробудило за нов живот — обясни Гамаш.

— Мислите, че е потърсила някого, за да изкупи вината си, а той е отказал да я изслуша? — попита Тиери.

— Лилиан не е била ураган — каза Гамаш. — Ураганът е разрушително, но природно явление. Без воля и умисъл. Лилиан умишлено и злонамерено е наранявала хората. Поставяла си е за цел да съсипе кариерата им. А за един човек на изкуството неговите творби са неговата същност. Унищожиш ли ги, унищожаваш и него самия.

— Това е форма на убийство — заяви Брайън.

Арман Гамаш се загледа в младия мъж за момент, после кимна...

— Точно така. Лилиан Дайсън е убила или се е опитала да убие много хора. Не физически, но също толкова жестоко. Като им отнеме мечтите. И творенията.

— Рецензиите са били нейното оръжие — вметна Норман.

— И не са били просто рецензии — заяви Гамаш. — Хората на изкуството знаят, че отзивите, дори и лошите, са неизбежна част от развитието им. Понякога не е приятно, но е факт. Ала думите на Лилиан са били язвителни. Изречени, с цел да изкарат чувствителните творци извън кожата им. И са успявали. Не един или двама са зарязали артистичната си кариера след подобна унизителна критика.

— Много вина е имала за изкупване — отбеляза Фортен.

Детективът се обърна към галериста.

— Така е. И рано е започнала. Но не е схванала втората част на деветата стъпка. Относно възможността да навредиш. А може и да е била наясно.

— Какво имате предвид? — попита Сюзан.

— Смятам, че поне в началото някои от намеренията й да се извини са били искрени. Други обаче — не. Тя се е лекувала, но все още не е била излекувана. Старите навици са се промъквали тайно, маскирани като благородни намерения. В крайна сметка, както някои от вас попитаха, как е възможно да сгрешиш с решението да се извиниш? Понякога е възможно. Едно извинение е дало на убиеца мотив. Друго извинение му е дало възможност.

Всички отново се спогледаха. Главният инспектор забеляза как заместникът му дискретно се придвижи към кухнята и застана пред вратата. Единственият изход от стаята.

Бяха близо. Гамаш го знаеше. Бовоар го знаеше. И още някой в мрачната стая го знаеше. Убиецът навярно усещаше горещия им дъх.

Детективът се обърна към Клара.

— Лилиан е дошла тук, за да се извини на вас. Вярвам, че до голяма степен е била искрена. Но не напълно. Не е било нужно да идва точно в деня, когато празнувате големия си успех. Не е било нужно да облича рокля, специално създадена да привлича вниманието. Знаела е, че е последният човек, когото бихте искали да видите на този важен за вас празник.

— Тогава защо е дошла? — попита Клара.

— Защото болната част от нея е искала да ви нарани. Искала е да съсипе важната за вас вечер.

Художничката стисна още по-силно юмрук и усети как жетонът се врязва в дланта й.

— Но как е разбрала за партито? — поинтересува се Мирна. — Нали беше частно. И как е намерила адреса? Трите бора не е от популярните дестинации.

— Някой й е казал — отвърна Гамаш. — Убиецът й е казал. За партито и как да го открие.

— Защо? — обади се Питър.

— Защото е искал да нарани Лилиан. Да убие Лилиан. Но е искал да нарани и Клара.

— Мен? — смая се домакинята. — Защо? Кой?

Огледа се, за да потърси някого, който би могъл да я мрази толкова много. И спря поглед на един-единствен човек.