Измамна светлина

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА

— Лъжете ни на всяка крачка, а после махвате с ръка, все едно е лоша привичка. — Гамаш продължаваше да се взира в Сюзан. — Това не ми звучи като истинска промяна. Звучи ми като ситуативна етика. Промяна според ситуацията, ако е удобно. А голяма част от случилото се през последните дни е крайно неудобно. Например фактът, че вашата довереница е дошла на партито на Клара.

— Но аз дори не знаех, че Лилиан е била тук — изрече жената. — Нали ви го казах.

— Така е. Но после ни казахте и много други неща. Например че не знаете за кого се отнася прочутото изречение Иде му отвътре да твори с такава лекота, както облекчава физиологичните си нужди. А то е за вас.

— За вас? — ахна Клара и се обърна към жизнерадостната жена до себе си.

— Рецензията е била последният тласък — заяви Гамаш. — След нея е дошло свободното падане. И приземяването в Организацията на анонимните алкохолици, където може да сте се променили… или пък не. Но вие не сте единственият човек от вашата група, който излъга. — Гамаш отмести поглед към мъжа, седнал до Сюзан на дивана. — Вие също излъгахте, сър.

Върховен съдия Пино го погледна смаян.

— Излъгал съм? Как така?

— Беше по-скоро премълчаване, но то си е пак лъжа. Познавате мосю Кастонге, нали?

— Не мога да кажа.

— Е, нека ви спестя усилието. Мосю Кастонге е трябвало да спре пиенето, за да запази договора си с "Кели Фуудс". Както самият той казва за компанията — носи им се слава на трезвеници. А той започвал да се прочува с пиянството си. Така че опитал с Организацията на анонимните алкохолици.

— Щом казвате — каза Тиери.

— Вчера, когато пристигнахте в Трите бора, прекарахте един час в книжарницата на Мирна. Да, там е много уютно, но цял час е просто прекалено. А после, когато седнахме отвън, вие настояхте да изберем маса до стената и седнахте с гръб към селото.

— Да заема най-лошото място на масата беше просто джентълменски жест, господин главен инспекторе.

— Но и удобство. Вие се криехте от някого. Обаче после, в края на нашия разговор, станахте и бодро се запътихте към пансиона в компанията на Сюзан.

Тиери Пино и Сюзан се спогледаха.

— Вече не се криехте. Огледах се, за да разбера кое се бе променило. И открих само една промяна. Андре Кастонге си беше тръгнал. Залиташе обратно по пътя към СПА хотела.

Лицето на върховния съдия не издаваше нищичко. Пино се взираше в Гамаш с каменно изражение и не помръдваше.

— Тази вечер допуснах малка грешка — призна детективът. — Когато пристигнахме, вие и Кастонге разговаряхте в ъгъла. Очевидно спорехте за нещо и аз реших, че е за картините на Клара.

Главният инспектор обърна глава — и останалите проследиха погледа му — към ъгъла, където висеше картината с етюди на ръце.

— Désolé — каза на Клара и тя се усмихна.

— Хората непрекъснато влизат в спорове относно картините ми. Нищо лошо не е станало.

Ала Гамаш не й повярва. Нещо лошо беше станало. Нещо много лошо.

— Аз обаче сгреших — продължи инспекторът. — Вие не спорехте дали картините на Клара са добри, а за Организацията на анонимните алкохолици.

— Не спорехме — възрази Пино и си пое дълбоко въздух. — Обсъждахме. Безсмислено е да спориш с пияница. Безсмислено е и да се опитваш да убеждаваш някого в ползата от организацията.

— Пък и той вече е пробвал този вариант — изтъкна Гамаш.

Двамата мъже мълчаха и се гледаха втренчено, докато накрая съдията кимна.

— Дойде преди около година, отчаяно искаше да откаже алкохола — призна Пино. — Не се получи.

— Там сте го опознали — каза детективът. — При това доста добре, както ми се струва.

Върховният съдия отново кимна.

— Андре беше мой довереник. Исках да му помогна, но той просто не можеше да спре да пие.

— Кога спря да посещава сбирките? — попита инспекторът.

Пино се замисли.

— Преди около три месеца. Опитвах се да се свържа с него, но той не отговаряше на обажданията ми. Накрая спрях да звъня. Реших, че като удари дъното, ще се върне.

— И когато вчера го видяхте тук пиян, незабавно осъзнахте проблема — добави Гамаш.

— Какъв проблем? — обади се Сюзан.

— Когато се присъедини към групата ни, Андре срещна много хора — обясни Пино. — В това число и Лилиан. Тя, естествено, се запозна с него. И веднага разбра кой е. Разказа му за картините си, дори му показа портфолиото си. Кастонге сподели с мен, а аз го посъветвах да не се занимава. Обясних му, че мъжете трябва да се лепят за мъже, че това не е бизнес платформа.

— Обсъждането на картините й противоречеше ли на правилата? — попита Гамаш.

— Няма правила — отвърна Тиери. — Просто не е съвсем удачно. Достатъчно тежко е да стоиш настрана от чашката и без да намесваш работата си.

— Но Лилиан го е направила — заяви инспекторът.

— Аз не знаех за това — обади се Сюзан. — Ако ми беше казала, щях да я посъветвам да престане. Сигурно точно затова не ми е казала.

— После Андре е напуснал организацията — каза Гамаш, а Пино кимна. — Но е възникнал проблем.

— Както казахте, Андре имаше един много важен клиент — "Кели Фуудс". И ужасно се страхуваше, че някой може да им, разкаже за проблема му с алкохола.

— Но не е успял да го запази в тайна дълго време — вметна Мирна. — Ако поведението му тук е показателно, значи е прекарвал повече време пиян, отколкото трезвен.

— Така е — потвърди Тиери. — Беше само въпрос на време Андре да изгуби всичко.

Веднага щом го видяхте тук, си дадохте сметка какво може да се е случило — намеси се Гамаш. — Вие непрекъснато слушате дела в залата, немалко, от които са за убийство. Сглобили сте пъзела.

Пино замълча, за да обмисли думите си. Всички инстинктивно се наведоха към върховния съдия. Привлечени от мълчанието и в очакване на интересна история.

— Страхувах се, че Лилиан е дошла на коктейла, за да го изнудва. Че са се срещнали в градината на Клара и тя го е заплашила да разкаже на хората от "Кели" за проблема му с алкохола, освен ако не приеме да я представлява — обясни Пино. — Видяхте го тази вечер. Абсолютно неспособен да контролира както пиенето, така и гнева си.

Съдията замълча за известно време и Гамаш деликатно го подкани:

— Продължавайте.

Всички чакаха. С широко отворени очи, затаили дъх.

— Страхувах се, че Лилиан го е изкарала от кожата му. Че го е заплашвала и изнудвала.

Мъжът отново млъкна. И след мъчителна пауза инспекторът отново го подкани:

— Продължавайте.

— Страхувах се, че я е убил. Вероятно в състояние на умопомрачение. И може би дори не помни, че го е извършил.

Гамаш се запита дали съдия и съдебни заседатели биха повярвали на това. И дали би имало значение. Освен това се запита дали още някой е забелязал онова, което му бе направило впечатление.

Главният инспектор чакаше.

— Но… — обади се домакинята в недоумение. — Мосю Кастонге не ви ли обвини, че сте му отнели Лилиан?

Художничката се взираше във Франсоа Мароа.

Възрастният арт дилър мълчеше. Клара съсредоточено свъси вежди в опит да намери отговор на въпросите си. Отмести поглед към Гамаш.

— Виждали ли сте картините на Лилиан?

Инспекторът кимна.

— Толкова ли са добри? Че да се карат за тях?

Ново кимване.

Клара изглеждаше изненадана, но прие мнението на детектива.

— Значи не е било нужно Лилиан да изнудва Кастонге. Всъщност той явно отчаяно е искал да подпише договор с нея. Лилиан не е имала причина да влиза в конфликт с него. Бил й е в кърпа вързан. Андре Кастонге е искал картините й, а не обратното. А може би — добави, щом навърза нещата — точно това го е изкарало от кожата му.

Домакинята погледна към Гамаш, ала изражението му си остана непроницаемо. Слушаше я внимателно, но нищо повече.

— Кастонге е знаел, че ще изгуби договора с "Кели". — Клара продължаваше да пристъпва предпазливо между фактите. — Било е неизбежно, след като е зарязал анонимните алкохолици. Единствената му надежда е била да намери нещо, с което да замести "Кели Фуудс". Художник. Не просто кой да е. А брилянтен художник. Който да спаси галерията му. Кариерата му. Но този творец е трябвало да бъде неизвестен. Негово лично откритие.

Около нея се възцари мълчание. Дори дъждът бе спрял, може би, за да чува по-добре.

— Лилиан е щяла да го спаси с картините си — заяви Клара. — Но е сторила нещо, което Андре Кастонге не е очаквал. Погрижила се е за себе си, както винаги е правила. Говорила е с галериста, но е потърсила и мосю Мароа. — Художничката се обърна към влиятелния арт дилър. — И вие сте приели.

Благата, мила усмивка на Франсоа Мароа се стопи и лицето му доби присмехулно изражение.

— Лилиан Дайсън бе пълнолетна жена. И не беше собственост на Андре — отвърна той. — Имаше право да избере когото пожелае.

— Кастонге я е видял на коктейла — продължи Клара, като се опитваше да не обръща внимание на кръвнишкия поглед на Мароа. — Може би е искал да поговорят спокойно. И вероятно я е завел в градината, за да останат насаме.

Всички си представиха сцената. Цигуларите, танците, смеха.

Галеристът забелязва Лилиан веднага след пристигането й, докато крачи по улица "Мулен", където е паркирала колата си: Мъжът вече е изпил няколко питиета и бърза да я пресрещне. Нетърпелив да закове договора, преди да е имала шанса да разговаря с други хора на партито. С всички присъстващи арт дилъри, куратори и собственици на галерии.

Отвежда я в най-близката градина.

— Навярно дори не си е дал сметка, че е нашата — добави Клара. Продължаваше да гледа Гамаш. Но той си оставаше все така непроницаем. Просто слушаше.

Дишаха тишина. Чувстваха се така, сякаш светът бе спрял. Сякаш светът се бе свил. До този миг, това място. Тези думи.

— Тогава Лилиан му е казала, че е подписала договор с Франсоа Мароа.

Клара замълча и си представи поразения галерист. Прехвърлил шейсетте, разорен. Съсипан, пиян мъж. Получил финалния удар. Какво ли бе направил после?

— Лилиан е била последната му надежда — изрече тихо художничката. — И той я е изгубил.

— Ще пледира временна невменяемост или непредумишлено убийство — обади се върховен съдия Пино. — Навярно е бил пиян в онзи момент.

— Кой момент? — попита Гамаш.

— Момента, в който е убил Лилиан — каза Тиери.

— О, Андре Кастонге не е убиецът на Лилиан. А някой от вас.