Квартеронката

Глава VЕдна желана спътничка

Преди да заговоря с капитана, забелязах, че от противоположна посока се задава каляска, която идеше очевидно от френския квартал на града. Беше хубава кола, карана от добре облечен и добре охранен негър; а когато се приближи, можах да видя, че в нея седеше млада, изящно облечена дама.

Не мога да кажа защо, но у мене се появи предчувствие — а може би и тайно пожелание — собственицата на каляската да бъде моя спътница. Не се мина дълго и узнах, че тя има тъкмо такива намерения.

Каляската спря горе на Дигата и аз видях дамата да отправя някакъв въпрос към един близкостоящ, който веднага посочи нашия капитан. Като долови, че въпросът се отнася до него, капитанът пристъпи към каляската и се поклони на дамата. Аз бях наблизо и можех да чуя всяка тяхна дума.

— Мюсю, вие ли сте капитанът на „Красавицата на Запада“?

— Да, мадам — отговори той.

— Бих искала да пътувам с вашия параход.

— Много ще се радвам да ви услужа. Нали има още една свободна кабина, мистър Шърли? — обърна се капитанът към домакина, за да се увери, че не греши.

— Няма значение! — прекъсна го дамата. — Не е толкова важно да имам кабина! Вие ще стигнете до моята плантация преди полунощ, тъй че не ще стане нужда да преспя на кораба.

Изразът „моята плантация“ явно оказа въздействие на капитана. Той не беше по природа груб човек, но тези думи като че ли го направиха още по-внимателен и вежлив. Собственик на плантация в Луизиана не е личност, към която да се отнасяш с безразличие; но когато се случи този собственик да бъде млада и очарователна дама, кой би могъл да не бъде любезен? Във всеки случай не капитан Б., командир на „Красавицата на Запада“! Самото име на неговия параход отхвърляше подобно предположение!

Той се усмихна учтиво и запита къде трябва да слезе хубавата пътничка.

— В Бренжиер — отвърна дамата. — Имението ми е малко по-надолу, но нашият пристан не е добър, а освен това има и стоки, които би било по-добре да стоварим в Бренжиер. — При тези думи собственицата на колата посочи към току-що пристигнали и спрели зад каляската върволица каруци, целите натоварени с бурета и сандъци.

Видът на този товар направи още по-приятно впечатление на капитана, който беше и съсобственик на парахода. Той се постави напълно на нейните услуги и изрази готовност да създаде на новата си пътничка удобства, каквито тя би пожелала.

— Monsieur capitaine34 — продължи хубавата дама, която все още седеше в каляската и говореше с добродушна сериозност, — трябва да ви поставя едно условие.

— Моля, кажете го, мадам.

— Ето какво! Говори се, че може би вашият параход ще се надбягва с някой друг. Ако това е вярно, аз не мога да стана ваша пътничка.

Капитанът се посмути.

— Работата е там — продължи дамата, — че веднъж едва се спасих и сега съм решила твърдо да не се излагам повече на такава опасност.

— Мадам… — заекна капитанът и не се доизказа.

— О, щом е тъй! — прекъсна го дамата. — Щом не можете да ми обещаете, че няма да се надбягвате, ще трябва да почакам някой друг параход.

Капитанът клюмна глава за няколко секунди. Очевидно размишляваше какво да отговори. Да се лиши от предвкусваното вълнуващо преживяване и удоволствие от надбягването, от победата, която очакваше с увереност, и големите последици от нея; да помислят, че се страхува да изпита бързината на парахода си, че се страхува да не бъде бит — всичко това щеше да създаде за съперника му прекрасни условия за бъдещо самохвалство и да представи него в незавидна светлина в очите на екипажа и пътниците, които се бяха настроили вече за надбягване. От друга страна, да отхвърли молбата на дамата, основателна, ако се погледне трезво, и още по-основателна, ако се вземе предвид, че тя е собственичка на няколко каруци товар и че е богата плантаторка от „Френския бряг“ и може да намери за удобно да изпрати идущата есен няколкостотин бурета захар и още толкова бъчви тютюн с неговия параход, — всички тези съображения, казвам, правеха молбата й доста основателна. А ако поразмислим, ще видим, че именно тъй се бе сторила и на капитан Б., защото след кратко колебание той обеща да я изпълни, макар и не съвсем на драго сърце. Очевидно капитанът се съгласи след известна вътрешна борба, обаче интересът надделя и той обеща.

— Приемам вашите условия, мадам. Параходът няма да се надпреварва. Обещавам ви.

— Assez35! Благодаря! Monsieur capitaine, много съм ви задължена. Ще бъдете ли тъй любезен да се разпоредите да натоварят стоката ми. Колата ще пътува също. Този господин е моят управител. Елате тук, Антоан! Той ще се погрижи за всичко. А сега, моля ви се, капитане, кога смятате да потеглите?

— Най-много след петнадесет минути, мадам.

— Сигурен ли сте в това, mon capitaine36? — запита тя и многозначително се засмя, което показа, че неточността на параходите й е позната.

— Съвсем сигурен, мадам — отговори капитанът. — Можете да бъдете уверена.

— О, в такъв случай веднага ще се кача на борда! — и като изрече това, скочи леко от стъпалата на каляската, протегна ръка на капитана, който галантно беше предложил услугите си да я отведе в дамския салон. За известно време тя изчезна не само от моя възхитен поглед, но и от погледите на доста голям брой пътници, вече пленени от това прекрасно видение.