Пол ДохъртиМаската на Ра

В памет на Шарлот Ан Спенсър от Чингфорд (23.01.1986–16.10.1997) — малка и добра почитателка на науката, която обичаше и писането.

Исторически бележки

Първата династия на Древен Египет е основана около 3100 г. пр.Хр. Между тази дата и началото на Новото царство (1550 г. пр.Хр.) Египет преживява поредица от коренни преобразования, включващи строежа на пирамидите, появата на градове по течението на Нил и обединението на Горен и Долен Египет; разцъфтява и религията, основана върху култа към Бога Слънце Ра и към Озирис и Изида. В този период Египет е принуден да се брани от чужди набези, най-вече от нахлуващите от Азия хиксоси, които разоряват царството и дори в периода 1640–1552 г. пр.Хр. успяват да възкачат своите царе на египетския престол. Към 1479 г. пр.Хр., когато започва тази история, Египет вече е омиротворен и обединен от фараона Тутмос II; страната уверено върви към нов възход и огромна слава. Фараоните преместват столицата си в Тива; изгарянето в пирамидите е заменено с разрастването на некрополите откъм западния бряг на Нил. По това време Долината на царете се обособява като мавзолей на най-високопоставените особи.

За да внеса повече яснота, си послужих с гръцките наименования на градовете и на някои други обекти — например Тива и Мемфис, вместо с техните архаични египетски имена. Топонимът Сакара е ползван при описанието на цялостния комплекс от пирамидите около Гиза. Спрях се и на по-краткия вариант на името на височайшата царица и съпруга на фараона — Хатусу, вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр. и в настъпилата ситуация на несигурност и объркване, съпругата му завзема властта и управлява Египет през следващите двайсет и пет години. В този период страната се превръща в могъща империя — най-богатата държава на тогавашния свят.

Религията на Египет през така нареченото Ново царство (1552–1069 г. пр.Хр.) също търпи развитие: процъфтява култът към Озирис. Според легендата този бог е убит от брат си Сет, но е върнат за живот от обичната си сестра и съпруга Изида, която ражда сина им Хор. Освен политеистичния пантеон процъфтяват и редица култове към животни и растения, както и към потоците и реките, смятани за свещени. Фараонът също е обожествяван като превъплъщение и син на слънчевия бог.

В описваната епоха египетската цивилизация търси и намира израз на струпаните от нея богатства в религиозния живот, церемониала, архитектурата, облеклото, образованието и стремежа към приятен и охолен живот. Господстващият връх на тази цивилизация се оформя от съсловието на воините, жреците и писарите. Йероглифната писменост е запазила многобройни примери за изисканите словосъчетания, с които египтяните са представяли както себе си, така и културата си: фараонът е Златен ястреб, хазната е Дом на среброто, военните времена са сезонът на хиената, царският дворец е Дом на милион години, културните и научните центрове към по-големите храмове са Дом на живота, военното командване се помещава в Дома на войната, а школите за обучаване на бойци — в Дома на битките. Дом на тайните пък е управлението на шпионите, съгледвачите и доносниците, Дом на удоволствията наричат публичните домове, а наложниците на фараона обитават Дома на усамотението.

Въпреки смайващата с блясъка си цивилизация на Египет управлението на тази страна може да бъде определено само по един начин — насилствено, кърваво, деспотично. Тронът на върховния владетел неизменно е център на сплетни и заговори, на ревност и люто съперничество. Ето на каква политическа сцена се появява младата Хатусу през 1479 г. пр.Хр.

А най-накрая бих искал да поднеса почитанията си към Лондонската библиотека на площад „Сейнт Джеймс“. Тя е истинска съкровищница на познанието и със сигурност е една от най-представителните библиотеки в света! Дълбоко съм благодарен за високия професионализъм на персонала в тази библиотека, за безупречното обслужване и за изумителната грамада от стари и съвременни книги, които така дружелюбно ми бяха предоставени.





Загрузка...