Неподражаемият Джийвс

14ОЛИМПИЙСКИ ВИСОТИ

След гореизложеното животът в имението продължи, общо взето, миролюбиво. Характерното за Туинг е, че там не можеш да развиеш бурна дейност, нито можеш да очакваш кой знае какво да се случи. Всъщност, единственото събитие на хоризонта, пораждащо възбуда, бе годишното тържество на селското училище. Запълвахме времето, като се шляехме из парка и градините, изигравахме по някой ленив сет тенис и избягвахме компанията на Бинго в рамките на възможното.

Последното бе насъщна необходимост за човек, който държи да води безметежен и що-годе щастлив живот. Аферата „Синтия“ така го бе сгазила, че клетникът само причакваше зад ъгъла някой да му падне в ръцете, за да му разголи без задръжки изранената си душевност. Така че, когато една сутрин нахлу вихрено в стаята ми, докато си дояждах закуската, аз реших да тропна с крак от самото начало. Можех да се примиря със стенанията му след вечеря, можех да понеса да реве отгоре ми подир обилен обяд, но на закуска — не! Ние, Устърови, сме самата приветливост, но всичко с мярка.

— Виж какво — започнах строго. — Знам за разбитото ти сърце и в обозримото бъдеще ще ти отделя време…

— Не съм дошъл за това.

— Така ли? — учудих се аз.

— Миналото е мъртво. Да не говорим повече за него!

— Дадено!

— Бях наранен до дън душа, но не е задължително час по час да ми го навираш в очите.

— Няма, няма!

— Позволи ми най-сетне да забравя!

— Дадено. Нито дума повече.

За пръв път няколко дни говореше смислено.

— Дойдох тази сутрин, Бърти — продължи Бинго, докато вадеше от джоба си лист хартия, — за да се обърна към теб с настоятелната молба да се включиш в още едно спортно мероприятие.

Ако от нас, Устърови, постоянно капе нещо, то е спортна кръв. Налапах последното парче наденица, седнах в леглото, ококорих уши и наострих очи.

Бинго остави листа върху постелята.

— Следващият понеделник — заобяснява той, — както може би ти е известно, ще се състои селското училищно празненство. Лорд Уикхамърсли предоставя за тази цел територията на замъка. Ще има организирани игри, фокусник, чай със сладкиши в специален павилион. И спортни мероприятия.

— Знам. Синтия вече ми каза.

Бинго изкриви лице.

— Не може ли без да споменаваш името й? Все пак не съм от мрамор.

— Прощавай!

— Та значи другият понеделник. Въпросът е — ще се включим ли?

— В какъв смисъл? — изнедоумявах аз.

— Говоря ти за спортните състезания. Стегълс така се нагуши от Проповедното надбягване, че е решил пак да приема залози. Смятам, че е редно да си опитаме късмета — обобщи Бинго.

Аз се пресегнах и натиснах звънеца.

— Първо ще се съветвам с Джийвс. Вече не се докосвам до спортно начинание, без да се допитам. Джийвс — обърнах се към него, щом влезе, — прииждай на помощ.

— Да, сър?

— Изложи случая, Бинго.

Бинго изложи случая.

— Какво ще кажеш, Джийвс?

Той се замисли.

— Бих се произнесъл благоприятно, сър. Това ми стигаше.

— В такъв случай ще сформираме синдикат, чиято цел е да разори агента по залагането. От мен парите, от Джийвс акъла, а от теб, Бинго?

— Разполагам със сведения, които ще ни подплатят за надбягването на майки в чували.

— Добре. Значи ще те пишем Вътрешна информация. А сега, какви са дисциплините?

Бинго направи справка в листа хартия, за да си освежи паметта.

— Започваме с петдесет метра гладко бягане за момичета под четиринайсет години.

— Джийвс?

— Нямам сведения, сър.

— После?

— Смесено животинско състезание с картофи за момчета и момичета.

Тази дисциплина ме свари неподготвен.

— Това пък какво е?

— Състезателите — охотно заобяснява Бинго — се включват на двойки, като на всяка се отрежда по един картоф и един животински крясък. Да предположим, че вие с Джийвс участвате. Джийвс стои без да мърда на определено място и държи картофа. Твоите очи са завързани и ти се опитваш пипнешком да го откриеш, като издаваш котешки звуци. Джийвс също мяучи. Останалите състезатели грухтят, цвилят или кукуригат, според случая, и също търсят своя картоф… Направих му знак да млъкне.

— Джийвс?

— Не бих участвал, сър.

— И на мен ми се струва твърде непридвидимо.

— Именно, сър. Трудно може да се прецени спортната форма на състезателя.

— Продължавай, Бинго. Кое е следващото?

— Състезание на майки в чували.

— Това вече е друго.

— Фасулска работа за госпожа Пенуърти, жената на собственика на магазина за цигари — уверено заяви Бинго. — Вчера си пазарувах от нея и тя сподели, че три последователни години е печелила подобно състезание на панаири в Уърстършир. Отскоро са се преместили в този край и никой не е запознат с таланта й. Тя обеща да си държи устата затворена и по този начин бихме могли да получим добър курс.

— Да рискуваме по десет на глава, а Джийвс?

— И аз така мисля, сър.

— Надбягване с лъжица и яйце за момичета — прочете Бинго от листа.

— Джийвс?

— Съмнявам се в изгодата да инвестираме в тази дисциплина, сър. Научих, че миналогодишната победителка Сара Милс стартира като единствена фаворитка.

— Бива я, значи?

— Чух в селото, сър, че си заслужава да я види човек как разнася яйцето.

— Следва бягането с препятствия — каза Бинго. — Рисково начинание, според мен. Все едно да залагаш на Гранд Нашънъл (Най-голямото конно състезание с препятствия, което се организира всяка година на хиподрума в Бйнтри, недалеч от Ливърпул. Разстоянието е 7.2 км. — Б.пр.). Съревнование на бащи по украсяване на шапки — друго рисковано мероприятие. И това е всичко, като изключим сто метра гладко бягане за момчетата от църковния хор с награден фонд оловно канче, което ще се връчи от викария. Състезанието е отворено за онези гласове, които не са започнали да мутират преди втория ден на Богоявление. Миналогодишният победител е Уили Чеймбърс, но тази година сигурно ще му сложат хандикап, който да го изключи от състезанието. Просто не знам.

— Ако ми позволите едно предложение, сър.

Изгледах учудено Джийвс. За пръв път го виждах почти възбуден.

— Да не криеш нещо в ръкава си?

— Да, сър. Уверено мога да твърдя, че победителят в състезанието на хористите пребивава в момента под този покрив. Говоря за Харълд, пажа на милорд.

— Да не би да е онова неапетитно създание в синя униформа е множество копчета, което вечно подпира някой зид? Дявол да го вземе, Джийвс, никой не уважава преценката ти за спортната форма на състезателите повече от мен, но не виждам с какво те е запленил малолетният Харълд. Та той е кръгъл като диня и вечно дреме, облегнат на каквото му падне.

— Момчето може да спечели без дори да положи някакво усилие, сър. То не бяга, а хвърчи.

— Откъде знаеш?

Джийвс се изкашля и в очите му се появи замислено изражение.

— Аз самият бях крайно изненадан, сър, когато се сблъсках за първи път с тази негова надареност. Една сутрин ми се наложи да го преследвам с педагогическа цел…

— Господи, Джийвс! Ти?

— Да, сър. Момчето е твърде прямо по натура и си позволи някои уязвителни бележки по отношение на външния ми вид.

— Какви по-точно?

— Не си спомням, сър — твърдо отсече Джийвс. — Но бяха не доброжелателни. Аз се опитах да го превъзпитам, но то не ми позволи дори да го наближа.

— Това е сензационно, Джийвс. И все пак, щом като е такъв спринтьор, защо никой в селото дори не подозира? Той не играе ли с другите деца?

— Не, сър. Бидейки паж на граф Уикхамърсли, Харълд не общува със селската младеж.

— Сноб, значи?

— Той изключително остро съзнава ограниченията, налагани от класовите различия, сър.

— Убеден ли си в качествата му? — попита Бинго. — Защото иначе не си заслужава да рискуваме.

— Ако желаете лично да се уверите във формата на момчето, сър, би било твърде лесно да се уреди таен пробен пробег.

— Признавам, че бих се чувствал по-спокоен — казах аз.

— В такъв случай, ако ми позволите да взема един шилинг от нощното шкафче…

— За какво?

— Възнамерявам да подкупя младежа да се произнесе неласкателно за кривогледството на втория общ прислужник, сър. Чарлс е твърде чувствителен за тази своя отличителна черта и със сигурност ще даде повод на Харълд да си прояви качествата. Ако след половин час застанете пред прозореца на коридора към вътрешния двор…

Не си спомням да съм се обличал по-скорострелно. По правило мразя привързаността в облеклото и обичам да избирам старателно връзката, грижовно да я връзвам, да проследя ръба на панталоните и прочее. Тази сутрин обаче навлякох каквото ми падне и бях при Бинго до прозореца с петнайсетминутен аванс.

Прозорецът гледаше към просторен, застлан с плоски камъни двор, който след двайсетина метра завършваше с арка в средата на висока оградата стена. Отвъд арката се виждаха трийсетина метра от алеята за коли, която завиваше и се губеше в буен храсталак. Поставих се на мястото на подрастващия и се замислих какви стъпки бих предприел с втори общ прислужник по петите. Пътят беше само един — напред към прикритието на гъсталака, или с други думи около петдесет метра много бързо гладко бягане. Отличен тест. Ако добрият стар Харълд успее да устиска до храстите, няма да има църковен хорист в Англия, който да е преполовил дистанцията, докато той къса лентата. Чаках, побиван от тръпки, цели часове, или поне така ми се стори, ала внезапно отдолу се разнесе врява, нещо валчесто, синьо и копчесто се стрелна откъм задната врата и профуча през арката като волен вятър. Две секунди по-късно зърнахме втория общ прислужник, който изстискваше най-доброто от себе си.

Напразно. Много преди да стигне арката, Харълд се гушеше зад чемширите и го замеряше с камъни. Отдалечих се от прозореца, просмукан от величайше доволство, а като срещнах Джийвс на стълбите, за малко да му стисна ръката.

— Джийвс, няма спор. Ризата на Устър ще бъде заложена на това момче!

— Много добре, сър.

Лошото на тези провинциални състезания е, че не можеш да се разгащиш на воля при наличието на сигурен победител, защото ще разтревожиш букмейкера. Стегълс, макар и пъпчив, не беше вчерашен и ако вложех колкото ме сърбяха ръцете, като нищо щях да събудя подозренията му. Успях все пак да пробутам една кръгла сумичка за благото на синдиката, въпреки замисления му поглед. На другия ден до мен стигна слухът, че трескаво разпитвал из селото за Харълд, но никой нищо не могъл да му каже и в крайна сметка вероятно бе умозаключил, че съм се изкушил от трийсетметровия хандикап. Общественото мнение се колебаеше между Джими Гуд с десетметров хандикап и Александър Бартлет с шестметров старт при курс единайсет към четири. Уили Чеймбърс, без хандикап, беше предлаган на публиката при две към едно, че ще загуби, но нямаше кандидати.

Не оставихме нищо на случайността за голямото събитие и в мига, в който заложихме парите си на апетитното сто към дванайсет, Харълд бе подложен на строга тренировка. Работата се оказа съсипителна и чак сега разбрах защо повечето големи треньори са тъжни и мълчаливи страдалци. Човек не можеше за миг да изпусне хлапето от очи. Безрезултатни се оказаха всички приказки за чест, слава и колко ще се гордее с него майка му, като спечели истинска купа — в мига, в който проклетият Харълд разбра, че тренировките означават нищо тестяно, физическо натоварване и отказ от тютюнопушенето, той се възпротиви от все душичка и сърце и ние съумявахме да го държим в някаква форма само благодарение на неотслабващата ни бдителност. Диетата се оказа големият препъни-камък. По отношение на спортната форма успявахме да му уредим с посредничеството на втория общ прислужник едно енергично гладко бягане рано сутрин на гладен стомах. Вярно, че ни излезе соленичко, но целта оправдаваше средствата. Ала когато на едно дете му стига само икономът да обърне гръб, за да разполага на воля с килера, когато му трябва само да намине през пушалнята, за да си натъпче джоба с екстра качество турски цигари, тогава на треньора му идва нанагорно. Единствената ни надежда остана природната му надареност.

И тогава една вечер младият Бинго се върна от игрището за голф с тревожен разказ на уста. Той беше започнал да подлага Харълд на леко физическо натоварване всеки следобед, като го принуждаваше да го съпровожда на игрището и да му разнася стиковете.

Отначало глупакът намираше цялата случка за страхотно забавна. Заливаше се от кикот, докато ми я разправяше.

— Ако знаеш само какво стана! Да беше видял физиономията на Стегълс!

— Стегълс? Какво има да му гледам?

— Ами докато онзи наблюдаваше как Харълд спринтира.

— Господи! Нима си позволил на Харълд да спринтира пред Стегълс!

Ченето на Бинго увисна.

— Боже, хич се и не сетих — съкруши се той. — Не беше по моя вина. Ние със Стегълс си направихме едно кръгче и после се отбихме в бара на клуба да се почерпим, а Харълд остана отвън да пази стиковете. След около пет минути излизаме и какво да видим? Диването практикува голф удари с любимия стик на Стегълс и остър камък. Като ни видя, запокити стика и дим да го няма. Стегълс остана като гръмнат. А и за мен беше като откровение. Неприятно, разбира се, но пък от друга страна — живна той — какво значение? Взехме му добра цена. Няма какво да губим, дори ако се разчуе за спортната му форма. Курсът му ще падне, разбира се, но за нас вече е без значение.

Аз погледнах Джийвс. Джийвс погледна младия господар.

— Има значение, ако изобщо не стартира.

— Точно така, сър.

— В какъв смисъл? — учуди се Бинго.

— Ако питаш мен — отвърнах, — смятам, че Стегълс ще се опита да го извади от строя преди надбягването.

— Господи! И през ум не ми мина! — пребледня Бинго. — Допускаш ли…

— Поне ще опита най-добросъвестно. Стегълс е решителен мъж. Отсега нататък, Джийвс, никакво изпускане на Харълд от ястребови очи.

— Несъмнено, сър.

— Непрестанна бдителност.

— Именно, сър.

— Не би ли искал да спиш в стаята му, Джийвс?

— Не, сър, не бих.

— По дяволите, допуснахме да се обезсърчим! Това е пълно изтърваване на нервите! Не бива така! Няма начин Стегълс да докопа Харълд, дори ако реши!

Младият Бинго обаче не се поддаваше на утеха.

— Безброй са начините, по които може да се попречи на фаворита да стартира — обяви той с гробовен глас. — Би трябвало да четеш повече романи за конни надбягвания. В „Покушение на хиподрума“ лорд Джаспър Молъверерас елиминира Хубавата Бетси като подкупи главния коняр да й пъхне кобра под седлото в нощта преди Дерби (Ежегодни надбягвания за тригодишни коне (с дистанция 2400 м.) на хиподрума Епсъм Даунс недалеч от Лондон. На името на граф Дерби, организирал първите такива надбягвания през 1780. — Б. пр.)!

— Какви са шансовете Харълд да бъде ухапан от кобра, Джийвс?

— Познавайки отблизо момчето, сър, бих се притеснявал изключително само за здравето на змията.

— Въпреки това, Джийвс, отсега нататък нашият девиз е зоркост и осторожност.

— Разбира се, сър.

През следващите няколко дни направо ми писна от Бинго. То си е редно, като имаш фаворит в конюшнята, да му трепериш и да упражняваш надлежна грижовност, но Бинго, в моите очи, се засиня. Съзнанието му бе безвъзвратно пропито от художествена литература на хиподрумна тематика и доколкото можах да разбера, на никой кон не му било позволено да се състезава без поне десет покушения върху живота му. Той се впи в Харълд като лейкопласт. Нещастното дете крачка не можеше да направи, без да открие Бинго в най-интимните си среди. Признавам, че състезанието означаваше много за клетия Бинго, защото щеше да му предостави финансовата независимост да зареже даскалъка и да се завърне в родния Лондон, но все пак едва ли беше необходимо две нощи подред да ме буди в три часа — единият път да ми предложи сами да приготвяме храната на Харълд, за да избегнем евентуалното му отравяне, а вторият път да ме осведоми, че в храстите нещо шавало. Всяка граница бе пристъпена обаче, когато настоя да се явя на вечерна служба в събота — деня преди празненството.

— За какъв дявол? — ядосах се аз, защото от малък не си падам по вечерните служби.

— Ами защото аз съм възпрепятстван. Заминавам днес за Лондон с младия Егбърг. — Егбърг е синът на лорд Уикхамърсли, когото Бинго обучаваше. — Ще ходи на гости в Кент и трябва да го изпратя от гара Чаринг Крос. Крайно неприятно. Ще се върна чак в понеделник следобед. Ще пропусна повечето спортни прояви. Така че всичко зависи от теб, Бърти.

— Но защо да ходя на вечерна служба? — не мирясах аз.

— Може ли да си толкова загубен! Ами нали Харълд пее в църковния хор!

— Е и? Как ще му попреча да си изкълчи врата на горно „до“?

— Боже, боже, с какъв човек съм се захванал! Не знаеш ли, че Стегълс също пее в хора? След службата може да извърти някой мръснишки номер.

— Тук вече прекали.

— Така ли? В такъв случай нека те осведомя, че в „Жокейката Джони“ злодеят отвлече в нощта преди голямото надбягване жокея, който яздеше фаворита, а само той разбираше особената душевност на коня и единствен умееше да го контролира. Ако героинята не се беше предрешила като…

— Добре, добре, добре! Като е толкова опасно, най-добре ще е Харълд изобщо да не се явява на спявка в събота вечер.

— И дума да не става! Ти изглежда имаш това пъклено изчадие за стълб на добродетелната праволинейност и може би си въобразяваш, че е поголовно обичан. А той се радва на най-разклатената репутация от всички деца в селото. Толкова често е бягал от репетиции, че викарият се е заканил при още едно отсъствие да го изхвърли от хора. Ще има да се блещим, когато го задраскат от списъка един ден преди състезанието!

При това положение, разбира се, вечерната служба не ми се разминаваше.

Нещо във вечерните селски служби прави човека дремлив и безтревожен. Като красив завършек на великолепен летен ден. Старият Хепънстол си беше горе на амвона и неговото монотонно бръмчене допринасяше много за потока на съзнанието ми. Вратата на църквата беше отворена и въздухът бе пропит от смесените ухания на дървета, орлови нокти, плесен и празнични селски премяни. Докъдето взорът стигаше, фермери и фермерши седяха в ленна отмора и дишаха равномерно, а децата от паството, които в началото на службата място не можеха да си намерят, сега се бяха разплули в коматозен унес. Последните лъчи на ртмиращото слънце просветваха иззад стъклописите на прозорците, птичките цвърчаха, женски рокли прошумоляваха морно в застиналата пасторалност. Усещах се умиротворен. Всички се усещахме умиротворени. Затова експлозията, която ни връхлетя, се прие като непредизвестен край на всичко земно.

Използвам термина експлозия, защото точно така прозвуча. В един миг, значи, цари унесена смълчаност, нарушавана единствено от мънкането на стария Хепънстол по повод задълженията ни към ближния, а в следващия миг тя е раздрана от неистово врещене, което халоса паството между очите, премина като нож през целокупния ни гръбнак и се вряза в подметките.

— Ииииииииииии! Ооо! Иииииииюши!

Все едно, че опашките на шестотин прасета бяха извити едновременно, но всъщност са оказа само малкият Харълд, обладан от истеричен пристъп с неизяснен произход. Мяташе се напред-назад и се шляпаше по врата, докъдето му ръката стигаше, без да забравя регулярно да си поема въздух за следващия врясък.

Подобно поведение по време на вечерна служба трудно ще мине незабелязано. Паството бе рязко извадено от транса си и побърза да се покатери по скамейките за по-добра видимост. Старият Хепънстол млъкна насред изречението и рязко се извърна назад. Двамата клисари, запазили завидно присъствие на духа, се метнаха тигрово през пътеката, забърсаха все още врещящия Харълд и го отнесоха зад кулисите. Аз си грабнах шапката и хукнах през глава към ризницата, примрял от неназовани опасения. Умът ми не побираше какво се е случило, но в дъното на произшествието злокобно прозираше ръката на подлеца Стегълс.

Докато се добера дотам, докато си издействам някой да ми отвори вратата, която се оказа заключена, вечерната служба практически приключи. Старият Хепънстол с много чувство калайдисваше злощастния Харълд насред тълпа от хористи, клисари, курати и други подобни. Сварих едва края на цветистото му порицание.

— Как така си позволяваш…

— Ама много ми е чувствителна кожата.

— Не е сега моментът да обсъждаме кожата ти!

— Някой ми пусна буболечка във врата!

— Що за глупости!

— Вярно е! Усетих я как ми се гърчи.

— Престани!

— Доста неубедително, не мислиш ли? — обади се някой до мен.

Беше Стегълс, мътните да го отнесат. Издокаран в белоснежна стола, или стихар, или сутана, или както там му викат, и с израз на дълбоко неодобрение. Има и циничното нахалство да ми срещне погледа, без дори да премигне.

— Ти ли му пусна бръмбар зад яката? — креснах аз.

— Аз? Аз?!?

Старият Хепънстол си надяна черната шапчица за произнасяне на смъртната присъда.

— Не вярвам и на една твоя дума, лошо момче! Нееднократно съм те предупреждавал, но сега вече ще пристъпя към действие. От този момент преставаш да си член на църковния хор, проклето дете!

Стегълс се вкопчи в ръкава ми.

— В такъв случай — каза — онези залози, сам разбираш… Боя се, че си изгуби парите, старче.

Изгледах го, както заслужаваше. Каква ли полза, естествено.

— И това ми било спортсменско! — казах с много чувство, но кой да ме чуе.

Джийвс посрещна храбро новината, но видях как вътрешно се олюля.

— Господин Стегълс е доста изобретателен млад джентълмен, сър.

— Долен мошеник искаш да кажеш.

— Подобни инциденти не са изключение на хиподрума, сър, и е безполезно да се скърби.

— Де да имах твоя слънчев характер, Джийвс!

— Сега вече ще разчитаме почти изцяло на госпожа Пенуърти, сър. Ако тя оправдае препоръките на господин Литъл и покаже класа в надбягването на майки в чували, нашите загуби ще се балансират от печалбата.

— Без да ни остане нищо. Голяма утеха, когато си предвкусвал тлъста плячка.

— Има една вероятност да се озовем на зелено в крайна сметка, сър. Преди господин Литъл да отпътува, аз го убедих да инвестира малка сума за синдиката, в който така любезно ме включихте, сър, в състезанието с яйце и лъжица.

— На Сара Милс ли заложи?

— Не, сър. На аутсайдер с висока котировка в курса. Малката Прудънс Бакстър, сър, дъщерята на главния градинар на милорд. Баща й ме увери, че ръката й не трепвала. Всеки следобед му носела кана бира от селската кръчма и досега капка не била разляла.

Това, че контролира ръцете си, добре. Ами бързината? При наличието на печени изпълнители като Сара Милс, състезанието всъщност се превръща в обикновено надбягване и скоростта е от жизненоважно значение.

— Съзнавам, че шансовете ни не са от най-добрите, сър, но все пак прецених риска като основателен.

— Е, да се надяваме, че това няма да е първата ти издънка, откакто те познавам.

— Благодаря ви за доверието, сър.

По правило разбирането ми за добре прекаран следобед включва максимална отдалеченост от всякакви селски тържества поради лепкавото им естество. Но в случая по обясними причини погълнах предубежденията си и се явих собственолично. Най-страшните ми опасения се оказаха изцяло оправдани. Денят бе горещ, а територията на замъка представляваше гъста, почти втечнена маса селячество. Бъкаше и от малолетни. Едно от тях, което определих на око като невръстен субект от женски пол, се впи в ръката ми, докато си пробивах път през навалицата към мястото, където финишираше надбягването на майки в чували. Не бяхме официално представени, но малката явно бе преценила, че ще й свърша не по-лоша работа от всеки друг, като я изслушам на тема парцалената кукла, която бе спечелила в състезанието по ловене на ябълки с уста в каца вода.

— Ще я нарека Гертруда — разпростря се тя на темата. — Всяка вечер ще я събличам и ще я слагам да си легне, а сутрин ще я будя и ще я обличам, а вечер ще я събличам и ще я слагам да си легне, а на другата сутрин ще я събуждам и ще я обличам…

— Слушай, стара приятелко — прекъснах я аз. — Не че се опитвам да те спеша, но защо все пак не сбиеш повествованието? Много държа да видя края на това състезание. Благоденствието на Устърови е заложено на неговия изход.

— И аз скоро ще се състезавам — прибра тя куклата от дневния ред и слезе на по-земни теми.

— Така ли? — попитах учтиво, колкото да държа разговора по-далеч от Гертруда, и същевременно се опитвах да надзърна през пролуките в тълпата. — В кое състезание?

— С яйце и лъжица.

— Нима? Да не си Сара Милс?

— Как не! — засегна се малката. — Аз съм Прудънс Бакстър.

Това, естествено, постави отношенията на съвсем различна нога. Аз се взрях в нея с нескрит интерес. Член от моята конюшня. Опечали ме фактът, че нямаше бързоходен вид. При по-обстоен преглед се оказа къса на ръст и излишно закръглена. Усъмних се в кондицията й.

— Виж какво — казах, — в такъв случай не е редно да се щураш напред-назад в това слънце. Трябва да съхраниш енергията си, стара приятелко. Ела да поседнеш на сянка.

— Не ща да сядам!

— Тогава го давай по-кротко!

— Аз съм добро момиче — прехвръкна тя с волнокрила лекота на друга тема. — А Харълд е лошо момче. Снощи е вдигал врява в църквата и затова не му разрешиха да дойде на празника. Много се радвам — продължи това украшение за своя пол, като сбърчи добродетелно нос, — защото в петък ми дръпна плитките. Харълд няма да дойде! Харълд няма да дойде! Харълд няма да дойде! — взе да скандира напевно.

— Стига ми влива в сърце отрова, скъпа градинарска щерко — примолих се аз. — Може да не ти е известно, но темата боли като сол в открита рана.

— А, Устър! Значи си се запознал с младата дама?

Старият Хепънстол, обилно лъчезарен. Душата и сърцето на компанията.

— Толкова се радвам, скъпи ми Устър — продължи той, — че вие, младите, така охотно участвате в това наше малко селско празненство.

— Така ли?

— О, да! Дори Рупърт Стегълс. Признавам, че мнението ми за Рупърт Стегълс претърпя подчертано благоприятен обрат днес следобед.

Не и моето.

— Между нас да си остане — продължи преподобният, — но винаги съм имал Рупърт Стегълс за крайно себичен млад човек. Никога не бих допуснал, че ще положи някакво усилие, за да благоприятства добруването, на ближния си. А ето че на два пъти вече го виждам да съпровожда най-грижовно госпожа Пенуърти, съпругата на нашия достоен тютюнопрадавач, до павилиона с подкрепленията.

Аз само изтръсках ръката на младата Бакстър и препуснах през глава към мястото, където вече финишираше надбягването на майки в чували. Глождеше ме злокрбно предчувствие за поредно вероломство. И налетях на младия Бинго. Незабавно го сграбчих за ръкава.

— Кой спечели?

— Не знам. Не обърнах внимание. — В гласа му имаше озлобление. — Но не беше госпожа Пенуърти, холерата да я отнесе! Бърти, велзевулът Стегълс се оказа кобрата, за която всуе се опитвах да те предупредя. Не знам как е научил, но явно е прозрял опасността откъм нея. Знаеш ли какво е сторил? Подмамил нещастната женица в павилиона пет минути преди състезанието и така я натъпкал със сладкиши, че тя предаде дух още на първите двайсет метра! Просто се претъркули и остана да си лежи в прохоляка! Слава богу, че още си имаме Харълд.

Аз зейнах срещу нещастника.

— Харълд! Че ти не чу ли?

— Какво да чуя? — Бинго стана нежнозелен. — Нищо не съм чул. Пристигнах едва преди пет минути. Идвам право от гарата. Какво се случи? Кажи ми!

Казах му. Той ме гледа известно време като премазан, изхърка задгробно и запревдита крака през тълпата. Ударът беше страшен и не можех да го виня, че така си развали настроението.

Започнаха да разчистват пистата за състезанието с яйца и лъжици и реших да си остана на мястото, за да наблюдавам финала. Не че хранех някаква надежда. Младата Прудънс беше надарена събеседничка, но нямаше телосложението на победител в спортно състезание.

Доколкото можах да видя през гъстите фермерски редици, стартът беше удачен. Водеше ситно рижо дете, следвано от луничава блондинка, а Сара Милс с лекота поддържаше третото място. Номинираната от нас плетеше крака далеч зад водачите. Дори на този ранен етап победителката се открояваше като брадавица на носа. В начина, по който Сара Милс крепеше своята лъжица, имаше естествена грация и тренирана прецизност. Носеше се като пролетен повей, а яйцето дори не трепваше в ръката й. Родена яйценосачка.

Класата си каза думата. На трийсет метра от лентата рижото се препъна в краката си и изстреля яйцето на пистата. Луничавото се бори спортсменски, но силите му изневериха на правата отсечка, Сара Милс я подмина и скъса лентата с изопната юзда и няколко дължини преднина. Второ финишира русото. Подсмърчащо създание в син сукман надбяга в последния момент една розова фльонга, а Прудънс Бакстър, избраницата на Джийвс, се класира пета или шеста, не можах точно да видя.

В следващия миг тълпата ме понесе към подиума, от който старият Хепънстол връчваше наградите. За голямо мое неудоволствие се видях застанал рамо до рамо с върколака Стегълс.

— Здрасти, старче — много сърдечно ме поздрави той. — Май не ти провървя днес.

Изгледах го в безмълвно презрение, но защо ли се изхабих?

— Не си само ти, ако това ще те утеши — продължи кръвопиецът. — Горкият Бинго затъна здравата в състезанието с яйце и лъжица.

Нямах намерение да си бъбря с нечестивеца, но той ме сюрпризира.

— В какъв смисъл здравата? Ние… той заложи съвсем слабо.

— Зависи на кое викаш слабо. Трийсет лири за първо място и още толкова за класиране на малката Бакстър.

Пейзажът придоби вълнисти очертания.

— Какво!

— Трийсет лири при курс десет към едно. По едно време се уплаших да не би да е дочул нещо, но явно случаят не е такъв. Състезанието протече изцяло по таблицата.

Аз немощно се опитвах да извърша наум някои аритметични действия. Тъкмо бях преполовил загубите на синдиката, когато от далечината до мен бе довян гласът на стария Хепънстол. До този момент звучеше бащински доброжелателен, докато връчваше наградите, ала сега изведнъж премина в горест и покруса. Взря се горчиво в множеството и заговори:

— Що се отнася до надпреварата с яйце и лъжица, която току-що приключи, принуден съм да изпълня един болезнен дълг. Изникнаха обстоятелства, които не мога да оставя без последствие. Меко е да се каже, че съм огорчен.

Даде пет секунди на населението да се пита от какво толкова е огорчен, преди да продължи:

— Преди три години, както много добре знаете всички, бях принуден да зачеркна от списъка на мероприятията на тогавашния фестивал дисциплината четвърт миля гладко бягане за бащи, тъй като до слуха ми достигнаха сведения, че се приемат силни залози в селската кръчма върху изхода на състезанието. Съществуваше и основателното подозрение, че това надбягване веднъж вече е било продадено от най-бързия състезател. Този злочест прецедент разклати вярата ми в човешката природа, но съществуваше поне една дисциплина, която с пълна увереност очаквах да се опази от миазмата на професионализма. Имам предвид състезанието с яйце и лъжица за момиченца до осем години. Уви, оказах се прекомерно лековерен.

Той отново млъкна, за да се пребори с обзелите го силни чувства.

— Няма да ви дотягам с нечистоплътните подробности. Само ще спомена, че преди състезанието един чужденец в нашите среди, личен прислужник на гост в замъка — няма да давам излишни уточнения — е отишъл при няколко от състезателките и им връчил по пет шилинга при условие те да…ъ… финишират. Закъсняло покаяние го доведе при мен да си признае, но уви, злото бе сторено и възмездието трябва да се получи. Тъй като съм против половинчатите мерки, ще бъда твърд и ще постановя следното: Сара Милс, Джейн Паркър, Беси Клей и Роузи Джукс — първите четири, достигнали до финиша, са нарушили аматьорския си статут и затова ги дисквалифицирам. А тази прекрасна кошница за ръкоделие, подарък от лорд Уикхамърсли, връчвам на следващата финиширала състезателка Прудънс Бакстър. Ела, Прудънс, качи се при мен.