Отдел Убийства: Илюзия за грях

Глава 9

Когато получиха сигнала на Доценко, двамата оперативници, които дежуреха в колата, се втурнаха към крилото на детското отделение. Получените инструкции бяха пределно ясни: сигналът означава, че чаканият мъж отива в отделението, където лежат Терехини. В идеалния вариант той трябва да бъде задържан, но основната задача е да опазят децата. Кой знае какво си е наумил този тип.

Те имаха доста приблизителна представа за външността му и затова се взираха във всеки срещнат. С невинен вид и безгрижна усмивка влязоха в сградата на детското отделение и се качиха на етажа, където беше стаята на Наташа. Помнеха обясненията на капитан Доценко, че девойката представлява най-сериозната заплаха за престъпника. Но не завариха Наташа в стаята, а дежурната сестра им каза, че тя е на разходка. Прескачайки по две стъпала през стълбите, оперативниците се втурнаха към петия етаж, където лежаха Оля и Павлик. Но търсеният мъж сякаш беше потънал вдън земя. Нямаше човек с неговото описание нито по стаите, нито по коридорите, нито около сградата.

— Дали пък Доценко не се е припознал? — предположи единият.

— Може. И аз бих си помислил така, ако бяхме намерили чичкото и излезеше, че той не е нашият човек. Но ние изобщо не го намерихме. Къде се е дянал тогава? — резонно възрази партньорът му. — Доценко трябваше да ни сигнализира когато мъжът се появи в детското отделение или някъде наблизо. А него никакъв го няма, къде е?

— Дявол знае! Нищо де, важното е, че децата са добре. Ела да потърсим Доценко, ще му се мернем пред очите, та да разбере, че сме го изтървали.

В лекарската стая им казаха, че Михаил Александрович трябва да е някъде наблизо, защото престилката му я няма, а якето още виси на закачалката.

— Извинете, къде да го потърсим? — учтиво попитаха оперативниците. — Обикновено къде ходи?

— Проверете дали не е на третия етаж, там лежи едно момиче, Наташа Терехина, навярно се занимава с нея.

Отново слязоха на третия етаж, макар вече да знаеха, че Наташа не е в стаята си.

— Михаил Александрович ли? Той разхожда Наташа — обади се една от сестрите. — Каза, че някакъв негов приятел трябва да дойде да го вземе с кола и докато го чака, може да остане с Наташа. А мен ме освободи.

Оперативниците излязоха от сградата и бавно тръгнаха из парка да търсят Миша Доценко и Наташа Терехина. Времето напредваше, алеите опустяваха, болните вече се връщаха по стаите, посетителите си отиваха, а високият черноок мъж в лекарска престилка и красивото бледо момиче в инвалидна количка не се виждаха никъде.

— Сигурно сме се разминали — решиха двамата оперативници и бързо закрачиха обратно. — Да му се не види и калпавият ден, днес всеки, когото търсим, ни се измъква изпод носа.

Обаче в отделението им казаха, че Наташа и Михаил Александрович още не са се прибрали от разходката. Оперативниците приеха съобщението с каменни лица, но когато слязоха в парка, сякаш се превърнаха в съвсем други хора.

— Тичай да го търсим — изкомандва по-ниският. — Случило се е нещо. С Доценко без стрелба не можеш да се справиш, той е як мъжага и добре трениран, не можеш да го откараш оттук без шум и пукотевица, та никой да не забележи.

След половин час се натъкнаха на падналия в храстите Миша. Беше в безсъзнание. Наташа Терехина беше изчезнала.

Сега вече стана съвсем ясно, че ги бяха водили за носа като най-наивни новаци. Пробутаха им човек, който прилича по физиономия на мъжа от рисувания портрет, колко му е да намериш такъв като него, и им отвлякоха вниманието, знаейки, че непременно ще реагират на неговата поява. Няма начин да не реагират. Разбира се, той си има истински документи за самоличност и безупречна биография, без нищо съмнително в нея, в това можеха да бъдат сигурни. И поводът за идването му в болницата със сигурност е документиран, уважителен и проверим, прибран във вътрешния джоб. След като го види близо до детското отделение, Доценко е трябвало да зареже всичко и да се заеме с него, да се опита да го задържи, да провери документите му, дори да го заведе в местното районно за потвърждаване на самоличността. После да се извини и да го пусне да си върви по живо, по здраво. А междувременно децата да останат без охрана.

В действителност не се получи точно така, но схемата все пак свърши работа. Доценко наистина реагира при появата на непознатия, удивително сходен с нарисувания портрет, но вместо да се втурне подире му, оставяйки Наташа без защита, само на грижите на наивната сестричка, постъпва обратно на очакванията — освобождава сестрата и остава с момичето. Това обаче не спасява положението, защото в професионално режисираната постановка е взета предвид и сестрата. Така че Миша се е подвел. Подвел се е само защото преди минута е видял „чичо Саша“ и вече е обмислял с какви намерения отива той в отделението и дали извиканите оперативници ще успеят да го заловят. Психологическият трик е пресметнат точно.

От Миша похитителят се е отървал с газов спрей, пълен с някаква силно действаща гнусотия, след което спокойно е откарал количката с Наташа извън територията на болницата. А най-вероятно е пръснал и момичето, за да не вика. Здравият човек, упоен с газ, трябва да бъде носен на ръце или влачен по земята, което, разбира се, не може да мине незабелязано от хората наоколо. Но болен в инвалидна количка, изпаднал в безсъзнание, е нормална гледка, той и без това седи неподвижно, така че дори да е клюмнал малко, това не прави впечатление, може би си има такъв навик или просто е задрямал от чистия въздух, все пак е болен човек. А фактът, че го откарват нанякъде с кола, е също нещо обичайно. В тази болница попадат хора с такива травми, че Господ да те пази. Някои ги изписват след операцията и лечението достатъчно възстановени, за да се изправят на крака и да си тръгнат оттук с градския транспорт, но мнозина ги откарват именно така — с кола, в инвалидна количка. И в тази инвалидна количка ще прекарат целия си живот. А Доценко неволно е помогнал на похитителя, като е извикал оперативниците, оставяйки улицата без наблюдение.

— Не помня някога да сме имали такъв ужасен провал — потиснато каза Настя на полковник Гордеев. — С този случай можем да обучаваме младите ченгета, да им го даваме за пример как не бива да се работи. Грешка след грешка. Но най-лошото е, че не разбирам къде и с какво сме се издънили. Ние изхождахме от това, че легендарният лекар, същият „чичо Саша“, е убил Анисковец по някакви чисто лични мотиви, а после е започнал да отстранява всекиго, който може да го идентифицира и да ни даде доказателства за връзката му със семейство Терехини. Друг въпрос е защо крие тази връзка, но аз бях сигурна, че и тук мотивът е съвсем личен. В такъв случай обаче би трябвало, просто е длъжен да извърши всички убийства сам. В личната си работа човек не може да има партньори и съратници. А сега какво излиза? Всичко се обърна с главата надолу.

— Да де, да — саркастично се съгласи Виктор Алексеевич. — И какво според твоето компетентно мнение е надолу с главата?

— Ами това, че той не е сам, а има помощник. И то не един. Те са цяла банда. И какво прави тази банда? Помага на главатаря да си решава интимните проблеми? Не се връзва.

— Знам, че не се връзва — намръщено отбеляза Самуна. — Няма нужда да ми се тюхкаш, чакам твоите идеи и предложения.

— Зле съм с предложенията — скъпернически се подсмихна Настя, — нямам достатъчно фантазия.

— А изводи имаш ли?

— Цели три. Един от друг по-чудати. Извод първи: извършвайки тези убийства, той решава не личен проблем, а някакъв друг. Само че сега не мога да измисля какъв точно би могъл да бъде. Но ще го измисля, Виктор Алексеевич, бъдете сигурен, нека само да поспя, защото сега мозъкът ми не работи. Извод втори: за известно време Наташа Терехина е в безопасност, така че засега можем да не се тревожим. Разбира се, това не означава, че не трябва да я търсим, но похитителите и с пръст няма да я пипнат. Тя им е нужна за нещо. Иначе щяха да я убият в ония храсти, където намерихме нашия Мишаня. И нещо повече, не мога да си обясня, защо похитителят не го е убил? Пу, пу, да не чуе дяволът — почука тя на масата, — дай Боже да е жив и здрав още много години. Ситуацията е била много удобна, храсталаците са гъсти, отникъде не се вижда, има ли разлика какво ще използваш — газов спрей или пистолет със заглушител? А куршумът все пак е по-сигурно средство. Така че — защо е оставил Миша жив?

— Вероятно се е страхувал да посегне върху живота на милиционер — предположи полковникът. — Знае, че за наш човек жив ще го разкъсаме, без дори да ни мигне окото.

— Не е това. Той не е мислел, че ще му се наложи буквално да дърпа количката от ръцете на един милиционер. Разчитал е, че с момичето ще се разхожда сестра. И самият спектакъл с мнимия „чичо Саша“ е бил разработен с цел да се отдалечи оперативникът от Наташа, в случай че се навърта около нея. Похитителят се е готвел да я вземе от когото и да било, само не и от милиционер. Така че — защо още в началото не е възнамерявал да стигне до убийство? Това за него не би трябвало да е проблем, при положение че очисти вече толкова народ. Е, може да не е той лично, но неговата банда.

— Е, и защо? — повтори Гордеев. — Като питаш, отговаряй. Тук сме на самообслужване.

— Мисля си, че не е искал да плаши Наташа. Страхувал се е да не я травматизира прекалено много. Едно е да й пръснеш в лицето газ и когато дойде на себе си, да й обясниш всичко и съвсем друго е да убиеш човек пред очите й. А този човек задължително трябва да се извади от строя по-рано от момичето. Придружителят трябва да е първата жертва, иначе, когато види действията на похитителя срещу Наташа, има възможност да крещи, да избяга, да окаже съпротива или да направи още нещо. Така че, ще не ще, похитителят е принуден първо да обезвреди човека, който бута количката. И много ме интересува причината за тази неочаквана хуманност. Защото, съдейки по всичко, той не е склонен да проявява подобни чувства. Вижте например кои са жертвите му: седемдесет и четири годишната Анисковец, изпадналата алкохоличка Романовска, кротката добродушна монахиня, всеотдайно грижеща се за безнадеждно болни хора, сестрата от детското отделение Аля Миркова. Всички са жени. Всички беззащитни, неспособни да окажат съпротива. Тях не ги пожали. Ръката му не трепна. Но се е притеснил да убие поредната си жертва пред очите на сакатото седемнайсетгодишно момиче. Пита се — защо?

— Доколкото си спомням, една от работните версии беше, че Наташа Терехина е дъщеря на този „чичо Саша“. И затова прави такава голяма разлика между нея и другите деца на Терехини. Естествено е да се грижи за собственото си дете. Не разбирам какво толкова те учудва — сви рамене Гордеев. — Всичко е съвсем естествено.

— А защо я отвлича? Защо? Момичето си лежи в болницата под лекарско наблюдение, той я посещава редовно, макар и не често, и през всичките шест години това положение го задоволява. Дори да приемем, че му е дъщеря, защо трябва да я взима от болницата, и то с такива затруднения? Само не ми се слушат сантиментални приказки от рода на това как той е страдал през тези години, че няма възможност да живее заедно с единствената си любима дъщеря, а сега страданията му са станали толкова нетърпими, че е решил да я отвлече. Това са пълни глупости, не искам да ги чувам. Фактически тези деца са сираци, бащата е умрял, Галина Терехина може само условно да се нарече майка, тя не е дееспособна, не помни нищо за предишния си живот и за децата, а още по-малко може да се грижи за тях, понеже е пълен инвалид. Наташа още няма осемнайсет години, така че той може съвсем законно, без никакви пречки да я осинови или да й стане настойник и спокойно да я вземе вкъщи — без никакви главоболия, без всички тези убийства и похищения.

— Я гледай колко просто било при тебе — отбеляза полковникът. — Ами най-голямата сестра, Ирина? Ако тя не е съгласна чужд човек да осиновява Наташа?

— Интересно откъде би могъл да знае това, след като изобщо не общува с Ирина? Тя никога не го е виждала.

— И това е вярно. Значи не ти се слушат сантиментални глупости. Добре. Изложи ми тогава твоята версия.

— Не мога — горчиво въздъхна Настя. — Нямам никакви обяснения, Виктор Алексеевич. В главата ми е празно като на тавана на изоставена къща.

— Спомена ми за три извода — напомни й Самуна, — а досега чух само два. Къде е третият?

— Само няма да ми се смеете — жално помоли тя. — Твърде шантава мисъл ми хрумна.

— Да бе, да, точно сега ми е само до смях, вече сме засипани от цяла камара трупове. Ами то си е за плач. Така че казвай какво ти хрумна?

— Помислих си, че този „чичо Саша“ няма нищо общо с всичко това.

— Тоест как така? — намръщи се полковникът. — Всъщност какво точно имаш предвид?

— Сега ще ви кажа. Той наистина се е срещал преди години с Галина Терехина в апартамента на Анисковец и Галина е родила от него едно от своите деца, може би не само едно, а дори две или три. Разбира се, освен Ирина, защото той не проявява никакъв интерес към нея. И този „чичо Саша“ наистина ходи при децата в болницата, от време на време се отбива и в приюта, за да се поинтересува за здравословното състояние на бившата си любовница. И той наистина е посетил Анисковец, малко преди убийството й, но в това няма нищо странно, нали? Двамата се познават отдавна. Но с всичко това приключва неговата съпричастност с делото. Нищо повече не е извършил. Всички тези убийства и отвличането на Наташа Терехина са дело на съвсем други хора.

— С други думи — тонът на Гордеев стана остър и сух, — искаш да кажеш, че три седмици сме търсили в грешна посока? Съгласен съм, че първата версия беше най-очевидна: когато е убита собственичката на апартамент, претъпкан с колекционни вещи, веднага хукваш да проверяваш вероятността за обир. И че загубихме толкова време за проверката на тая версия е нещо съвсем оправдано, никой не би могъл да ни упрекне за това. После обаче се вкопчихме във версията за лекаря, който посещава Терехини и който е бил познат с Анисковец, маса време и сили хвърлихме за тая работа, едва не загубихме Доценко — и какво? Искаш да кажеш, че всичко е било на вятъра? Че започваме отначало, така ли?

Настя мълчеше, нямаше какво да отговори. Началникът й беше прав. Хиляди пъти беше прав. Но нещо я възпираше да кимне, да се съгласи с думите му. Личните проблеми не се решават с помощта на добре организирана банда. А че е добре организирана, няма съмнение, твърде чисто и прецизно са извършени всички убийства. Но възможно ли е начело на тази добре организирана група да стои същият онзи лекар? Чисто теоретически — може. А на практика? Ръководителят на такава престъпна група трябва да е извънредно богат човек, с неограничени материални възможности, защото на наемниците трябва да се плаща много, най-вече когато вършат убийства. И от всичко случило се досега излиза, че скромният и обаятелен чичко, навестяващ децата в болницата и Галина в приюта, оглавява престъпна групировка? Почти невероятно. Босовете не се движат без охрана. А нито сестра Марфа, нито Алевтина Миркова споменаха, че странният посетител е бил придружаван от някого. И никога не са го виждали да пристига с кола. Такъв „опасен“ мафиот и да върви пеша? Сюжет за фантасмагориите от епохата на застоя. Но така или иначе тоя „чичо Саша“ е свързан с Терехини, а едното от децата е отвлечено. И само той може да отговори защо. Защо изчезна Наташа. Не Павлик и не Оля, а именно Наташа. Само защото със сигурност ще го идентифицира? Тогава просто биха я убили. Така че — защо?

— Не, Виктор Алексеевич — бавно подхвана Настя, — не е било на вятъра. Тоя „чичо Саша“ е най-важното звено в цялата история. Трябва на всяка цена да го открием, дори да не е убиец. Той е забъркан до уши в това дело.

— Ами добре — сухо се съгласи Гордеев, — търсете тогава. Искам утре сутринта да ми сложиш на бюрото план за първоначалните действия.

От няколко дни вече Олег не идваше и отначало Ира прие този факт като нещо съвсем естествено. Женен мъж, работи човекът, пък и жена му е бременна, може да се е поразболяла и да има нужда от грижи. А към нея няма никакви задължения, нищо не й е обещавал. Щом му стане възможно, ще дойде. Наистина наближава понеделник, когато трябва да идат при оня добър лекар за консултация, а той все още не се обажда. Още повече че дойде и вторникът, след него сряда, после четвъртък. Олег така и не се появи. И Ира се примири. В края на краищата коя е тя? Някаква си грозница и самотница, облечена бедно, без пари и без образование, без връзки. Защо му е? Е, обърна й малко внимание, позабавляваха се и стига толкоз. Може наистина в изблик на някакви чувства да е имал желание да извърши добрина в памет на майка си и нерадостното си детство, но тия изблици не са трайни, започват да гаснат още щом се породят. А тя не е свикнала да разчита на чужда помощ, никога и никой за нищо не е предлагал да й помогне, затова няма защо да храни надежди. Сама ще се справи. Разбира се, би било много хубаво да се махнат от лицето й тия гадни пъпки, заради които и тя самата не може да се търпи, но щом като е речено да стане така — така да бъде, няма какво да се прави. Ще мине и без него. Ще се справи сама. Справяла се е досега, така ще продължи и занапред.

В петък както обикновено стана в четири и половина, пи чай и излезе да почисти тротоара. Тъкмо приключи и се насочи към портиерската стаичка да прибере метлата и лопатата, когато съгледа до себе си широкоплещест симпатичен мъж.

— Вие ли сте Ира? — попита той.

— Аз — лаконично отговори тя, заключвайки вратата. — Какво искате?

— Налага се да поговорим.

— За какво?

— За сестра ви.

Девойката рязко се обърна към мъжа и втренчи очи в гладко избръснатото му лице.

— Оля? Натка? Какво се е случило? Казвайте де!

— По-спокойно, Ира — меко отбеляза той. — Нека да идем някъде да поседнем.

— Никъде няма да ходя — отсече тя. — Какво е станало с момичетата?

— Е добре — въздъхна мъжът, — щом не искате, ще поговорим тук. Първо да се запознаем. Казвам се Юрий Викторович, фамилното ми име е Коротков, майор от милицията. Работя на „Петровка“ в криминалния отдел. Да ви покажа ли картата си?

— Какво е станало с момичетата? — тъпо повтаряше Ира, усещайки как й се подкосяват краката и ръцете й изтръпват.

Човек от криминалната милиция е дошъл да говори с нея за сестра й? За Оля? Или за Наташа? Какво се е случило, защо идва да говори в седем сутринта? Сигурно е нещо страшно?

— Ира, отвлякоха сестра ви Наташа.

— Какво?! — почти изкрещя тя. — Какво казахте?

— Успокойте се, Ира, предстои ни сериозен разговор и ако вие се паникьосате, няма нищо свястно да ми кажете, а аз трябва да работя по случая. Овладейте се, моля ви.

— Да — тихо каза тя, тракайки със зъби. — Да. Сега.

Коротков гледаше синкаво бледото лице на момичето, което неудържимо се тресеше, и с благодарност си помисли за Настя. Снощи тя го посъветва да се обади на Владик Стасов и да го попита как да се държи с Ира, за да постигне желания резултат от разговора. Тя е труден човек, предупреди го Настя, затворена и упорита, с осакатен и тежък живот, няма да намериш подход към нея, ако не познаваш характера й. А когато се обади на Стасов и го попита, той се позамисли и после каза, че най-характерното за Ирина е нейният прагматизъм. Тя си е поставила конкретна цел и неотклонно я преследва, подчинявайки й цялото си съществуване, и затова винаги на първо място слага действията, а емоциите изобщо нямат значение за нея. И за да не пада духом, трябва непрекъснато да я насочва към същността на въпроса, към крайния резултат, който иска двамата да постигнат, и конкретните действия — това са категории, близки и понятни за нея, така че трябва да оперира именно с тях.

— Най-напред искам да ви кажа, че сестра ви е в безопасност.

— Откъде знаете?

— Ами нека да поразсъдим заедно, за да ви стане ясно — колкото се може по-бавно и спокойно продължи Коротков, за да й даде възможност да дойде на себе си. — Сестра ви можеше да бъде убита, ако е пречка за някого. Но тя не е убита, а именно открадната от болницата. И това не може да е похищение за откуп, всички знаят, че от вас няма какво да се вземе. Също така на всички е известно, че тя не крие някакви тайни или секретни сведения. Така че никой няма да я изтезава. Двамата с вас имаме задачата да разберем с какво точно вашата сестра е заинтересувала похитителите. И затова вие трябва да ми помогнете. Ако разберем с какво ги е заинтересувала Наташа, ще можем да определим и какви хора са те. Ще ги издирим, а значи — ще намерим и мястото, където крият Наташа. И ще я спасим. Ясна ли ви е схемата?

Ира все така трепереше, тракайки със зъби, и сякаш всеки миг щеше да припадне, но погледът й сякаш стана някак по-съсредоточен.

— И нищо няма да й се случи? — попита тя.

— Искрено се надявам. Но както казва народът, Господ помага на онзи, който иска да си помогне сам. Ние с вас трябва да направим всичко възможно да спасим сестра ви колкото се може по-скоро. Затова ви моля да се овладеете и да отговорите на моите въпроси. Хайде да работим, да не се отпускаме.

— Да — отново кимна тя, — да. Сега. Вие питайте каквото трябва, вече се оправям. Нека идем ей там — посочи Ира към съседния блок, — там има пейка. Нещо не ме държат краката.

Стигнаха до пейката и седнаха под сянката на високото клонесто дърво.

— Опитайте да си спомните, Ира, дали някога някой се е интересувал за сестрите и братчето ви? Не точно напоследък, а изобщо през тези шест години след нещастието?

— Не, никой. Никой не го е грижа за тях.

— А онзи човек, който ходи в болницата да ги навестява?

— Не знам аз защо ходи. При мене не е идвал и нищо не ме е питал. Нали казах това на оная жена от „Петровка“.

Оная жена. Ира имаше предвид Каменска. Интересно, нима него самия изобщо не го помни? Нали беше с Анастасия в болницата, когато убиха медицинската сестра Алевтина Миркова. Тогава Ира дойде при тях и ги помоли да предадат плодовете и бонбоните на нейните хлапета. Нима не го помни? Очевидно не.

— А мен, Ира, не ме ли помните? — внезапно попита той.

— Не — поклати глава тя. — А познаваме ли се?

— Нали аз взех торбичките ви, когато убиха сестрата и не пускаха никого в отделението? Спомняте ли си?

Тя внимателно го погледна, после отново поклати глава:

— Не, не мога да се сетя. Жената я помня, по-рано идва у дома с чичо Владик Стасов, ама вас не ви помня.

— Нима чак толкова съм се променил? — шеговито възкликна Коротков. — Мина само седмица и нещо, а вие не можете да ме познаете.

— Не мога. Помня само, че имаше някакъв мъж, но лицето му не помня. Ама вярно, вие ли бяхте?

— Аз.

Интересно момиче. На секундата изхвърля от съзнанието си онова, от което няма нужда. Жив пример за прагматизъм. Взел някакъв си чичко багажа за децата, обещал да им го предаде и край, може да забрави за него, изиграл е историческата си роля. Може вече да слезе от сцената. Или пък така й подейства шокът от вестта за изчезването на сестра й?

— Ира, постарайте се колкото се може по-точно да ми отговорите: с какво се отличава Наташа от вас тримата — от тебе, Оля и Павлик? Като изключим възрастта.

— Натка е най-умната — тутакси отговори девойката. — Всички казват, че е много даровита по природа.

— Кои всички? — наостри уши Коротков.

— Ами лекарите, сестрите. Тя изучи сама материала за целия гимназиален курс, аз й купувам учебниците, които ми заръча. Понякога се случва да обиколя половината град, докато ги намеря.

— Добре, а с какво още?

— Ами още…

Тя се замисли, после на устните й срамежливо се яви трепереща усмивка.

— Натка е хубавица. Не знам на кого се е метнала, вижте ме аз каква съм, пък и нашата Олечка не е красавица. А Наташенка е като писана картинка.

— Ирочка — Ласкаво каза Юра, — нали знаете, че в наше време вече жените не ги крадат заради красотата, не живеем в Средновековието. Моля ви, помислете си какво толкова има в сестра ви, заради което биха я отвлекли. Именно нея, а не вас, Оля или Павлик.

— Не знам — почти прошепна Ира. — Не ми се сърдете, нищо свястно не можах да ви кажа. Дори не разбирам какво искате да чуете от мен. Виж, ако бяхте попитали Натка, тя на секундата би ви отговорила.

— Добре, Ира, засега ще оставим тоя въпрос. Но ето какво ще ви помоля. Първо, помъчете се с никого да не обсъждате изчезването на сестра си. Това не би ви затруднило, защото сама казахте, че никой освен вас не го е грижа за децата. Така че никой за нищо няма да ви пита, а вие си мълчете. Разбрахме ли се?

— Естествено, щом така трябва.

— Сега, второ. Ето ви визитната ми картичка, тук са всички телефони, на които ще намерите мен или Анастасия Павловна Каменска. Помните коя е, тя е идвала у вас. Когато решите да говорите с мен и да ми съобщите нещо или да ме попитате, можете веднага да се обадите, по всяко време на денонощието, не се стеснявайте. И трето, най-важното. Ако някой неочаквано прояви интерес към вас или хлапетата, вероятно и към майка ви, незабавно ми съобщете. И се постарайте колкото се може по-добре да запомните как изглежда този човек и всичко, което ви е казал. С една дума, трябва да забележите всеки нов човек, който се появи край вас в близко време. Разбрахте ли ме, Ира? Безопасността и свободата на сестра ви зависи от нас двамата, зависи от това как ще се държим. И ние с вас ще трябва да сме крайно внимателни и предпазливи, да не допускаме грешки. Мога ли да разчитам на вас?

Тя вдигна към него поглед и в тези малки и сиви най-обикновени очи с къси и гъсти ресници Юра прочете твърда решителност и дори известна увереност. Прав излезе Влад, това момиче има нужда от постоянен прагматичен стимул, прост и понятен, който би й служил за опора, за да не се прекърши. Тя трябва да има ЦЕЛ. ДА ИМА ДЕЛО, НА КОЕТО ДА СЛУЖИ. И тогава всяко нещо отива на мястото си.

Мъжът със странния прякор Аякс гледаше спящата Наташа Терехина почти с умиление. Толкова години наблюдаваше това момиче, това съкровище, и кроеше най-различни планове, един от друг по-хитри. Но всички те не изискваха груби действия, бяха разработвани в перспектива. Да се изчака, докато тя порасне, и да се види какво ще излезе от нея. А същевременно да се държи под око и развитието на другите деца, заченати от този Баща. Естествено, Аякс добре знаеше името на Наташиния баща, както и имената на всичките му любовници, родили деца от него, и имената на тези деца. Всички те бяха различни, всяко едно по свой начин интересно, но Наташа беше нещо съвсем особено. А Ира пък изобщо… От всички деца на Бащата, а те са почти дузина, тези две момичета са най-сполучливи. Жалко, разбира се, че не са момчета, с момчета е много по-изгодно да рекламираш стоката, но дето е речено — разполагаме с онова, което ни е подръка. Впрочем момчета или момичета — засега това не е толкова важно, основното е да се снабдят с методиката, разработена от Бащата, и тогава може да се плодят киборги в неограничени количества. Разбира се, киборги могат да се нарекат само условно, заради термина. Те не са кибернетични, а съвсем истински, живи, родени от жени, откърмени с майчино мляко. Но Бащата прави с тях нещо особено, в резултат на което децата се превръщат в някакви феномени. Например Ира, първото дете, има изключителната способност да издържа на физически натоварвания, както и напълно да възстановява силите си за някакви два-три часа. Идеалният войник. Наташа има гениален ум. Олечка, третото дете — феноменална памет. Ако се наплодят повече такива Олечки, ще бъдат решени всички проблеми с предаването на секретна информация. Достатъчно е само веднъж да й се прочете на глас дори най-сложният текст и тя спокойно може да бъде изпратена във всяка точка на земното кълбо. По аерогари, митници и полиции може да я обискират сто пъти за книжа и микрофилми и нищо да не намерят. Защото всичко е записано в главицата й. При Павлик засега положението не е много ясно, за неговите шест годинки интелектуалното му развитие е добро, но на тази възраст е още рано да се прецени какво ще излезе от това дете. Изглежда, при него Бащата е приложил някаква друга система, конструирал му е, образно казано, не глава, а тяло. Според лекарите Павлик е единственият от четиримата паднали от тази ужасна височина, за който има надежда да оздравее. Необходими са му операции, които струват маса пари и се правят само в чужбина, в специални клиники, но на другите — момичетата и майката — дори такива операции не могат да помогнат, те просто няма да ги понесат. А момчето, както се казва, има благоприятна перспектива.

Тези четиримата са първите деца на Бащата. Другите са още съвсем малки, от неколкомесечни, до петгодишни. И още две са проектирани. Интересно какво ли ще излезе от тях? Можеше спокойно да се чака и да се наблюдава отстрани, ако не беше тая идиотска случайност. Бащата срещна старата Анисковец. И тази среща завърши доста зле. Старицата видя Бащата, когато се разхождаше с поредното си дете и неговата майка, и настойчиво го покани на гости, намеквайки, че трябва сериозно да си поговорят. И Бащата отиде. Разбира се, хората на Аякс не го изпускаха от очи, стигнаха с него до дома на Анисковец, лепнаха бръмбарче, където трябва, и чуха целия разговор. Аякс остана недоволен от този разговор, никак не му хареса. Старицата напомни на Бащата за Галина Терехина, упрекна го, че е отклонил тая жена от правия път, замотал й е главата, уговорил я да не ражда деца от мъжа си, а когато се случи нещастието, с нищо не е помогнал на сирачетата и злочестата им майка…

— … Виждам, че пак продължавате със същото, Валерий Василиевич. Вие, гълъбче, имате някакъв патологичен нагон да възпроизвеждате рода си. Още ли сте женен за първата си съпруга? Или вече имате десети брак?

— За първата. И не разбирам сарказма ви, Екатерина Венедиктовна. От онова време в живота ми не се е променило нищо, жена ми е все така тежко болна, фактически е прикована към легло и, разбира се, аз не мога да я напусна. Но все пак съм нормален жив човек и вие нямате право да ме упреквате, че съм обикнал друга жена. Петнайсет години бях верен на Галина, не можете да го отречете. Но оттогава минаха вече шест години. Кой би вдигнал ръка да хвърли камък по мен, че съм срещнал и обикнал още една жена? И какво лошо има в това, че е родила дете от мен? Аз нямам намерение да я оставя на произвола на съдбата и ще й помагам, доколкото имам сили и възможност.

— Я не ме баламосвайте, гълъбче. Щом като сте толкова благороден, защо не помагате на четирите си деца, които ви роди нещастната Галя? Още от самото начало вашите отношения не ми харесваха, вие така я бяхте обсебили, че я превърнахте в своя робиня, внушавахте й някакви странни мисли за богоизбраността на общите ви деца. И моля, не мислете, че не ми е известно с какво всъщност се занимавате.

— Не ви разбирам…

— Нима? Затова пък аз ви разбирам. Вие вършехте с Галина някакви чудовищни експерименти, но не знам с каква цел. И когато узнах това, предупредих Галя да е по-предпазлива, да не вярва така безрезервно на вашата искреност и преданост.

— И какво толкова сте узнали, Екатерина Венедиктовна? Що за глупости приказвате? Ние с Галя се обичахме петнайсет години, а вие…

— Престанете! След онова, което Галочка направи със себе си и децата, аз реших да не давам гласност на тъмните ви дела, надявайки се, че тази страшна трагедия ще ви вразуми. Но преди няколко месеца случайно ви видях на улицата в компанията на млада майка с очарователно момиченце и разбрах, че отново сте се захванали със старата си дейност. Проследих ви, да-да, проследих ви, не се смейте, макар че си давам сметка колко ли ви е весело да си представите стара дама на моята възраст, дебнеща като ченге. Какво пък, хайде да се посмеем заедно, Валерий Василиевич, на списъка, който направих, докато наблюдавах вашите маневри в продължение на четири месеца. В него има девет адреса с имената на деветте жени, които ощастливихте със своята любов и готовност да отгледате заедно общите ви деца. От тези девет жени седем вече ви направиха баща, а две тепърва се готвят да родят. И след всичко това вие ще ме уверявате, че сте срещнали и обикнали, че сте нормален жив човек? Та вие сте изрод, Валерий Василиевич, вие сте чудовище, за което няма място сред хората.

— Но това са някакви щуротии… За какви експерименти говорите? Какво целите? Добре де, не съм образец за нравственост, права сте, и щом като такава престаряла детективка като вас ме е проследила, няма да отричам. Аз обичам жените, обожавам ги, аз съм един професионален Дон Жуан. Ако щете, дори професионален баща. Обичам, когато моите любовници раждат мои деца. И какво лошо има в това, че не мога да напусна жена си, станала инвалид след автомобилна катастрофа? И защо ми четете тия нравоучения? Аз съм уважаван лекар, доктор на науките, при мен хората си записват час за преглед три месеца предварително, така че можете да си представите какви пари печеля. Никое от моите деца не изпитва лишения, чувате ли? И смея да ви уверя, че майките им са щастливи. Няма за какво да ме упреквате.

— А децата на Галина? Оставихте ги на произвола на съдбата. Защо? Именно те имат най-голяма нужда от вашата помощ и внимание. Впрочем и от вашите пари. За тези четири месеца отидохте да ги навестите в болницата само два пъти, и то с празни ръце, гълъбче. Видях го със собствените си очи. Дори килограм ябълки не им купихте. Защо е това безсърдечие?

— Нищо не сте разбрали. Аз давам пари на персонала редовно да купува на децата всичко необходимо.

— Да допуснем. Макар че съм склонна да вярвам друго. Вие престанахте да мислите за тях, защото вече не са ви нужни. Те бяха част от зловещите ви експерименти и сега представляват изминат етап. В момента повече ви интересуват новите ви деца, но и тях ще изоставите, пак така безжалостно, още в мига, когато престанат да бъдат обект на научните ви интереси. Настоявам да спрете, Валерий Василиевич, бъдете разумен. Заклевам ви, спрете. Онова, което правите, противоречи на всички закони, и божии, и човешки. Аз не съм привърженица на крайните мерки, знаете го, и ако ми дадете дума, че ще спрете, на никого няма да разкажа.

— Но какво можете да разкажете вие, Нат Пинкертон с фуста? С какво ме заплашвате? Смятате, че се страхувам от вас? Какво ще постигнете с вашите приказки? Ще разрушите щастието на няколко жени, които ще узнаят, че не са единствени за мен. И толкоз. Това ли искате? Всяка от тях отглежда мое дете и е щастлива. Това ви дразни? Държите непременно всички те да страдат? И иначе няма да мирясате?

— Ще им кажа, че вършите с тях експерименти. Те трябва да знаят какви деца отглеждат.

— Защо? Въпреки всичко няма да ви повярват. И правилно ще постъпят, защото това не е истина. Искате да намразят, да се отвратят от децата си? Не подозирах, че сте толкова жестока, уважаема Екатерина Венедиктовна.

— Чудесно знаете, че говоря самата истина. Донякъде сте прав, действително нищо няма да кажа на вашите любовници, достатъчна ми е грешката, която направих с нещастната Галочка, когато й разказах онова, което научих. А тя ми повярва веднага и безрезервно. Така че до ден днешен не мога да си го простя. Тя не можеше да понесе ужасната истина и се побърка. Но аз ще кажа онова, което знам, на друго място. Ако не ми дадете дума, че ще спрете. Обещайте ми, че повече няма да произвеждате изключителните си деца и аз ще бъда няма като гроб.

— Слушайте, омръзнаха ми вашите безпочвени обвинения и празни заплахи. За кой ли път ви повтарям вече: зад всичко това се крие само един чисто мъжки интерес към жените, макар и необуздан. И нищо повече. Впрочем, уважаема стопанке, /щом като сте ме поканили на гости, би трябвало да ми предложите поне чашка кафе.

— Добре, ще ви почерпя с кафе. Но настоятелно ви съветвам да си помислите над думите ми…

Когато прослуша този запис, направен в средата на май, Аякс разбра, че работата става опасна. Откъде пък изникна изведнъж тая толкова осведомена и прекалено съобразителна дъртофелница? Интересно от кого и как е научила всичко? Всъщност сега това няма значение, защото го е узнала не току-що, а много по-отдавна, още преди нещастието с Терехини. Нищо, сама ще си каже, ако я поразпитат умело. Ще каже и ще млъкне завинаги. А трябва да потърсят и листчето с адресите. Това е нещо много сериозно. Ще вземе някой опитен следовател да намери тези девет адреса и имената на девет жени, ще проучи каква е тая работа и ще разбере, че всичките си имат един и същ любовник. Общ, така да се каже. И ще стигне до Бащата. А Бащата не бива да бъде закачан. Той трябва да е добре и е желателно да остане на работното си място. С него нищо не бива да се случва. Гениалният Татко, който изпича като пирожки деца с необикновени физически или интелектуални качества, върви към блестящия завършек на своите опити и научни разработки, и до този край те трябва да го опазят непокътнат, за да получат след това добри пари за неговата методика. Вече имат клиент, който търпеливо чака и е готов веднага да плати. Така че проблемът с бабичката трябва да се разреши радикално.

И Аякс го разреши. Радикално. После неговите момчета се позавъртяха край дома й, разучиха как върви следствието и стана ясно, че обръчът около Бащата всеки миг ще се затвори. Ама колко упорито племе са това ченгетата! Добре, че той разполага с първокласна техника, дори във ФСБ няма такава. За него е фасулска работа да разбере за какво си говорят милиционерчетата, стига да не се намират в сградата на „Петровка“, а да са пуснати на свободна паша. За Леночка Романовска узна от самата Анисковец и реши овреме да се застрахова. Момчетата му се отбиха при пропилата се певица още през първата седмица след убийството на бабичката. И както се оказа, Аякс отново бе излязъл много предвидлив. Онези се докопаха и до Романовска, наистина две седмици по-късно от него, ама все пак се докопаха, упоритите му къртици. Както казваше незабравимият Аркадий Райкин, „да впрегнеш тая енергия за мирни цели, па вода да помпаш в слаборазвитите райони“. Обаче с монахинята и медицинската сестра малко се поиздъниха, не предполагаше, че ченгетата толкова скоро ще се хванат за тях. И отличителните белези на Таткото се озоваха на „Петровка“, преди да се усети Аякс. А когато разбра, че вече и портрет са му изготвили, веднага реши, че незабавно трябва да бъдат отстранени всички, които са го виждали през последните години и могат безпогрешно да го идентифицират. И с това именно да разкрият връзката между Бащата и децата Терехини. Това вече изобщо не трябваше да се допуска.

А Таткото живот си живее, прави се на голям любовник, ходи на работа всеки ден, дори през почивните, и не знае защо упоритата Екатерина Венедиктовна е престанала да му досажда със своите нравоучения. Дори може би е забравил за нея. Намърмори се дъртата вещица и миряса. И слава богу. На тоя книжен червей дори не му минава през гениалната глава колко трупове са натръшкани около него само и само да не го закача милицията. Но за това трябва да си плати на Аякс. За главоболията, така да се каже. За организацията на безопасността. Нищо, ще си плати. За всичко ще си плати.

Лошото е, че бяха принудени да вземат момичето от болницата. Всъщност Наташа е последната, която може да идентифицира Бащата, но и дума да не става, че ще я убият. Тя е живата реклама на стоката, трябва да я покажат на клиента като доказателство за ефективността на създадената от Бащата методика. Нея и Ира. Пък ако това му се стори недостатъчно, ще трябва да го заведат в болницата и да му демонстрират способностите на Оля, но това не е проблем, лесно може да се уреди. Най-важното е да заставят Бащата да им предаде документацията. Виж, това вече може да се окаже истински проблем. Ами ако откаже? Аякс бе проучил целия живот на Валерий Василиевич още от ученическите години и колкото по-добре го опознаваше, толкова повече се засилваха съмненията му, че лекарят ще предостави на някого забележителната си методика дори срещу баснословни суми пари. Значи ще се наложи отсега да разработят резервни варианти. За това също им трябва Наташа. Утре от Ирак пристига специалист, който неотлъчно ще работи с момичето в специално обзаведена клиника, за да разбере по какъв начин Бащата прави такива забележителни деца.