Вал Макдърмид Преследвачът

На Туки Флайсток, любимия ми сериен убиец на насекоми

„Чувал съм песента на русалките, които си пеят една на друга. Не мисля обаче, че биха пели и на мен.“

„Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“

Т. С. Елиът

„Душата на мъчението е мъжка.“

Надпис на пояснително картонче в Музея по криминология и мъчения, Сан Гиминяно, Италия1

Благодарности

Винаги е обезпокоително, когато ти се струва, че животът имитира изкуството. Планирах да започна настоящата книга през пролетта на хиляда деветстотин деветдесет и втора, дълго преди убийствата, които разтърсиха общността на гейовете в Лондон. Искрено се надявам, че в тези страници няма нищо, което би оскърбило или причинило мъка на някого.

Бях използвал, както винаги, изобилните знания на приятелите си, които експлоатирах изцяло, докато събирах материал и пишех „Преследвачът“. Особено искам да благодаря на клиничния специалист психолог, човекът, който направи психологическите профили на престъпниците — Майк Бери от психиатричната клиника за суперохрана в Ливърпул, — заради това, че щедро отдели от времето си и даде компетентните си съвети в подготовката на тази книга. Разбирането и информацията, които получих от него, са безценни.

Благодаря също на Питър Байром от колежа в Блекбърн за съветите в последната дума на компютърните технологии. На Алисън Скот и Франки Хегарти, предоставили ми услужливо информация по медицинските въпроси. На началника на полицията Майк Бенисън от полицейския отдел в Съсекс, който щедро отдели от времето си, за да ме вмъкне в разследването на големите убийства. На Джай Пена, Даяна Купър и Паула Тайлър, които доказаха, че все още има адвокати, готови на драго сърце да дадат времето и знанията си.

Особено бих искал да благодаря на Бриджит Бейли и Лизан Радис за подкрепата, търпението и съветите през цялото време. Не е лесно да си в компанията на някого, който прекарва дните си в главата на сериен убиец…

Северният град Брадфийлд съществува само във въображението ми. В частност отношенията и поведението, приписани от подбрани професионалисти, включително полицаите, бяха избрани по-скоро заради нуждата от елемента на измислицата, отколкото заради правдоподобност. В Британия ние сме щастливи да имаме малко серийни убийци. Така е, защото повечето от тях са залавяни още след първото им убийство. Да се надяваме, че създателите на психологически профили и полицията ще продължават в същия дух.

Загрузка...