Преследвачът

Седма глава

Карол сви от главното шосе и се впусна по малките тъмни пресечки, за да излезе на „Кромптън Гардънс“.

— Адам Скот е бил намерен точно тук — обясни тя и посочи едно място в храсталака.

Тони кимна.

— Можеш ли да обиколиш бавно около площада, а после да паркираш срещу стената, където е било открито тялото?

Карол направи това, за което я помоли. Докато кръстосваха площада, Тони се оглеждаше съсредоточено наоколо. Два пъти се завъртя на мястото си, за да хвърли отново поглед. Когато колата спря, той излезе и без да я чака, пресече тротоара и започна да обикаля края на площада. Карол също напусна колата и го последва, като се опитваше да разбере какво е видял Тони.

Нито убийствата, нито мразовитото време бяха променили навиците на онези, които често посещаваха Темпъл Фийлдс. По входовете и сутерените все още седяха шушукащи си двойки, които приличаха на хетеро и хомосексуални. Някои замръзнаха за момент, когато чуха тракането на токчетата по паважа, но повечето не й обърнаха внимание. „Страхотно място, където можеш да киснеш, ако си падаш по воайорството“ — помисли си Карол цинично.

Тони отмина къщите и пресече улицата откъм витрините на магазините и баровете. Тук поне нямаше съвкупяващи се двойки. Нарастването на престъпността в града наложи появата на тежки капаци и решетки по прозорците и вратите. Тони не обърна внимание на къщите, а вместо това огледа внимателно градините в центъра на площада, като сравняваше видяното от снимките с реалността. От тази страна нямаше храсти, а само ниска стена. Той едва забеляза двама мъже, които минаха край него, така вкопчени един в друг, сякаш бяха първа любов. Но сега не го интересуваше никой друг, освен Ханди Анди.

— Ти си бил тук — започна да разсъждава на глас той. — Това не е мястото, което си избрал случайно, нали? Ти си минавал по този тротоар, наблюдавал си тази пародия на привързаност и любов, за която хората плащат. Но не това е била твоята цел, нали? Искал си нещо по-различно, много по-интимно, за което да не трябва да плащаш. Как ли си се чувствал по времето на тези воайорски похождения, Ханди Анди?

Тони се концентрира и продължи да разсъждава мислено. „Ти никога не си имал нормална връзка с друг човек. Въпреки че проститутките не те притесняват. Или момчетата под наем. Тях не ги убиваш. Не си заинтересован от това, което можеш да правиш с тях. Двойките са тези, които ти пасват. Знам го, разбираш ли, знам го по себе си. Дали се изхвърлям? Не мисля така. Смятам, че търсиш уединението на двойката, съвършената връзка. Тази, в която да бъдеш себе си и в която ще бъдеш оценен така високо, както мислиш, че трябва да бъдеш оценен. И тогава всичко ще бъде наред. Миналото няма да има значение. Но то винаги ще има значение, Анди. Миналото има по-голямо значение от всичко друго.“

Той изведнъж усети, че Карол е застанала до него и го наблюдава с любопитство. Вероятно устните му са помръдвали. Трябваше да бъде по-внимателен или тя можеше да го вземе също за смахнат. А не можеше да допусне това. Не и докато трябваше да я задържи на своя страна достатъчно дълго, за да достигне до резултатите, от които се нуждаеше.

Последната сграда от тази страна бе денонощно ресторантче, стъклата, на което бяха непроницаеми от изпотяване. Силуетите се движеха на ярката светлина вътре като създания на тъмнината. Тони прекрачи напред и бутна, за да отвори вратата. Няколко от клиентите се обърнаха да му хвърлят по един поглед, преди да продължат с брътвежите и хапването. После Тони отново излезе обратно на улицата и остави вратата да се затвори след него.

— Не смятам, че е добра идея да влизаш и ти — каза той решително. — А и не мисля, че ще искаш да бъдеш видяна сама на място, където се предполага, че си търсиш компания.

Третата страна на площада се състоеше от няколко модерни офис центрове. По входовете им спяха сгушени един в друг бездомни тийнейджъри, завити в дрехи, вестници и кашони. Карол вече бе увлечена от него.

— Те разпитани ли са? — попита Тони.

Карол направи гримаса.

— Опитахме. Баща ми обичаше да пее народни песни. Като дете често ми изпълняваше една, чийто припев гласеше: „О, но мога само да се опитам да гоня Михаля.“ Сега знам какво означава.

— Така по-добре ли е?

Пресякоха към къщите от четвъртата страна на площада, като минаха край двойка проститутки на ъгъла.

— Ей, сладурче! — извика едната. — С мен би могъл да прекараш по-добре, отколкото с тая мършава кучка!

Карол избухна в смях.

— Направо ти излезе късметът! Сега има да ти се надяват! — сухо изкоментира тя.

Тони не каза нищо. Думите едва бяха проникнали в периферията на съзнанието му. Продължаваше да крачи бавно надолу по тротоара, като спираше на всеки пет крачки, за да попие атмосферата. Противоречива музика се процеждаше слабо през апартаментите и спалните в нощта. Миризма на къри се носеше с бриза, който разпръсна и разшумоли боклуците, издухвайки пластмасовите подносчета от бързите закуски в канала. Тони забеляза, че площадът никога не беше напълно пуст.

— Ти презираш объркания им живот, нали? — продължи да разговаря той с Ханди Анди. — Ти обичаш нещата да са спретнати, чисти и подредени. Това отчасти е и причината да миеш телата. Това поне е толкова важно за теб, колкото и да заличиш евентуалните следи.

Той зави зад последния ъгъл и пресече улицата. Насочи се към багажника на колата на Карол, като усети първите трепети увереност, че е способен да проникне и разбере това сложно и фатално изкривено съзнание.

— Вероятно е трябвало да постои тук няколко минути, за да се увери, че не е наблюдаван — каза Тони. — Зависи каква кола е използвал. Може да му е отнело само минута, за да измъкне трупа и да го прехвърли през стената. Но той е искал да бъде сигурен, че никой не го гледа.

— Минахме от врата на врата по цялата улица, но никой не призна да е видял нещо необичайно — отвърна Карол.

— Карол, представи си го, като гледаш какво е обичайното положение тук. Това открива широк простор за действие на един сериен убиец. Добре, видях достатъчно. Ще тръгваме ли?

Крос се изкачи в залата за съвещания на целия екип. Чувстваше стъпалата си учудващо леки, както често се случва на дебелите хора, които, като се движат бавно, сякаш намаляват теглото на тялото си.

— Добре, къде е оня нещастник? — изрева той.

После видя слабата фигура, облегната на стената. Разговорът му с Кевин Матюс бе прекъснат от шумното влизане на Крос.

— Сър? — обади се Крос, като спря на средата на пътя си. — Не ви очаквах тук.

Ако можеше, щеше да се скрие или да убие Кевин Матюс с поглед.

Брандън се изправи.

— Не, аз и не допусках, че ме очаквате — призна той и се приближи до Крос. — Оставих инструкции в дежурната, та ако се наложи да правят някакви арести във връзка със серийния убиец, да бъда информиран веднага. Този случай се очертава да бъде доста сложен, когато влезе в съда, Том. Искам да бъдем напълно чисти.

Да, сър — съгласи се Крос войнствено.

Както и да бе представил Брандън нещата, това, което искаше да каже, бе, че не вярва Крос да е човекът, който може да удържи прекалено настървените детективи да не отидат твърде далеч. Докато Брандън беше наоколо, нямаше опасност на никой от заподозрените около серийните убийства да му се случат случайни злополуки в предварителния арест. Крос се обърна към Кевин Матюс.

— Какво точно се случи?

Кевин бе толкова пребледнял от умора и стрес, че луничките му бяха цъфнали на млечнобялата кожа като опасна шарка. Едва проговори:

— Доколкото можахме да забележим, Дон Мерик излезе от „Дяволската дупка“ придружен от някакъв тип. Един от внедрените екипи ги видял. Дон включил радиото на режим на предаване, затова ние решихме, че смята да го разпита. Бяха се насочили към денонощния ресторант в „Кромптън Гардънс“ според мнението на нашите момчета. Има една алея, която скъсява пътя, и те тръгнаха по нея. Следващото нещо, което нашите чуват, е тъп удар и боричкане. Веднага хукват натам и намират Дон, проснат на земята и двама типове, бягащи от мястото. Арестували и двамата и сега се забавляват в килиите.

— А Мерик как е? — попита Крос. Въпреки всичките му недостатъци Крос си оставаше ченге до дъното на костите си. Хората му бяха толкова важни за него, както и личната му кариера.

— Откараха го в спешното отделение, за да му зашият главата. Замина с линейка. Изпратих един от полицаите си с него, за да вземе показания. — Кевин хвърли поглед към часовника си. — Трябва да се върне всеки момент.

— Тогава какво търсим тук? — попита Крос. — Имаме ли заподозрян или какво?

Брандън прочисти гърлото си.

— Мисля, че можем да се досетим за намеренията на Мерик. Вероятно е смятал, че си заслужава да си побъбри с оня тип, когото бе повел. Колкото до мъжа, който ги нападна, подозирам, че ще имаме нужда от време, за да изчакаме показанията на Мерик. Предлагам следовател Матюс и още някой от екипа му да поговорят с нападателя, докато ти и аз направим предварителния разпит, който е искал Мерик. Става ли, Том?

Крос кимна с намръщена физиономия.

— Да, сър. А веднага, след като се върне от спешното твоят човек, Кевин, искам да го видя.

После се насочи към вратата, като поглеждаше очаквателно към Брандън.

Брандън отново го погледна:

— Преди да тръгнем, Том, мисля, че се нуждаем от следовател Джордан и доктор Хил тук.

— Моите уважения, сър, но минава полунощ. Нужно ли е да разбиваме съня на човека?

— Не искам да започвам разпит на когото и да е за убийствата, без шанса да получа от доктор Хил съвет как трябва да протече разпитването. Освен това те двамата вероятно все още работят навън. Инспектор Джордан планираше да покаже местопрестъпленията на доктор Хил тази вечер. Може ли да провериш, Кевин?

Кевин хвърли поглед към Крос, който кимна леко.

— Няма проблеми, сър. Ще набера пейджъра й веднага. Сигурен съм, че ще бъде очарована да ни помогне.

Брандън се усмихна, мина покрай Крос и излезе в коридора.

— Като седнеш на бюрото, стигаш дотам, че за да разпиташ някой боклук от улицата, търчиш при психолог — промърмори Крос подигравателно-съжалително, клатейки глава.

Улицата покрай канала бе все още оживена. Хората излизаха и влизаха в клубовете, таксита докарваха и откарваха хора, двойките споделяха общи порции кебапчета и чипс по ъглите, проститутки и момчета, които предлагаха сексуслугите си, наблюдаваха с надежда бавно движещите се коли, за да се хванат и за най-малката възможност, която им се отдаде.

— Не е ли интересно как районите се обособяват — каза Тони, докато крачеха бързо по улиците.

— Искаш да кажеш, че този тук е за обществени срещи, докато „Кромптън Гардънс“ е за тъмната страна?

— Да. И двата никога няма да се пресекат. Наистина е прекалено оживено за това време на нощта. Понеделнишките вечери по-тихи ли са?

— Да, малко — отвърна Карол. — Някои от клубовете затварят в понеделник. А един клуб отваря само за жени.

— Значи вероятно няма толкова много движение наоколо — размишляваше Тони на глас.

Докато караха из улиците и изследваха приблизителния маршрут на Ханди Анди, Тони бе шокиран от факта колко оживен бе районът, който убиецът е избрал за първите си две убийства. Изглеждаше така, че той като че ли търсеше предизвикателствата. Сега на ъгъла на алеята, водеща към страничната врата на „Страната на сенките“, той погледна улицата и каза:

— Той е отчаяно убеден, че е най-добрият.

— Моля?

— Ханди Анди. Той не си пада по лесния избор. Всичките му жертви са във високорискова категория. Местата, където се е отървал от труповете, не са потайни и запустели. Телата са изчистени от възможни отпечатъци и следи. Той смята, че е по-умен от нас и трябва да продължи да го доказва на себе си. Обзалагам се, че следващото тяло ще бъде захвърлено някъде на централно обществено място.

Карол почувства, че я побиха тръпки. Но причината не бе студът.

— Недей да говориш за следващото тяло така, като че ли няма да го пипнем, преди да се случи отново — примоли се тя. — Прекалено потискащо е дори само като си го помислиш.

Карол продължи по една къса тъмна и глуха улица.

— Сега слушай, второто тяло, Пол Гибс, е било открито точно тук. Това е аварийният изход на клуб „Страната на сенките“.

— Достатъчно тъмно е — оплака се Тони, след като се спъна в един кашон.

— Наистина. Предложихме на собственика да сложи лампа дори за личната му безопасност. Просто за да го предпази от нападение в тъмнината, когато заключва през нощта. Но можеш да видиш колко сериозно е приел идеята ни — обясни Карол, ровейки в чантата си, за да открие минифенерчето си. После го щракна и тънкото снопче светлина разкри пред Тони силуета на една проститутка в червена лачена рокля, твърде заета с духателна дейност върху инструмента на един бизнесмен с мътен поглед на прага на аварийния изход.

— Махай се! — изкрещя нарушителят. — Изчезвай, курво!

Карол въздъхна.

— Полиция. Закопчай си дюкяна или те прибирам веднага.

Преди да успее да довърши изречението, проститутката си плю на петите и хукна нагоре по алеята толкова бързо, колкото й позволяваха токчетата с дебелина на пирон. Осъзнавайки, че сега вече не си заслужава да се кара, след като бе изпуснал курвата си, мъжът набързо си закопча панталона и профуча покрай Тони. Когато стигна ъгъла, изкрещя към нея:

— Фригидна кучка!

— Добре ли си? — попита Тони. Искрената му загриженост бе очевидна.

Карол сви рамене.

— Когато започнах работа, наистина се разстройвах, когато отрепки и боклуци като тоя ме обиждаха така. После осъзнах, че не аз, а те имаха проблем.

— Чухме теорията. А как действа на практика?

Тя направи гримаса.

— Понякога се прибирам вкъщи и кисна под душа около двайсет минути и все още не се чувствам чиста.

— Знам точно какво имаш предвид. Някои от обърканите глави, в които ми се налага да се ровя, ми оставят усещането, че никога няма да имам отново нормална връзка с друго човешко същество — сподели Тони и се обърна, защото не искаше лицето му да го издаде. — Значи тук сте открили Пол?

Карол мръдна напред и застана до него. Освети с фенерчето вратата.

— Лежеше там с няколко чувала боклуци, хвърлени около него така, че не бил видян веднага. Съдейки по презервативите наоколо, работещите момичета очевидно здравата са се чукали цяла нощ в съседство с един труп.

— Предполагам, че си говорила с тях?

— Да. Прибрахме ги всичките. Тази, която офейка със скоростта на бит педераст, когато я осветих, използва това място почти всяка нощ. Твърди, че е имала един клиент някъде около четири сутринта. Знае, че е било така, защото тоя тип й е редовен клиент и се измъква в края на смяната си от печатницата за вкъщи винаги по това време. Както и да е, имала е намерение да го домъкне тук, разбира се, но по пътя насам видяла кола — въздъхна Карол. — Мислехме, че ни бъзика, защото си спомни марката, модела и номера на колата, които съвпадали с тези на собствената й къща. „2-4-9“.

— Не ми казвай. Нека позная. Колата е била на Пол Гибс.

— Улучи право в десетката.

Настоятелният сигнал на пейджъра на Карол се вряза в разговора им като детски плач.

— Трябва да намеря телефон — каза Карол.

— Какво става?

— Нещо, в което винаги можеш да си сигурен — каза Карол и се забърза обратно надолу по алеята. — Новините никога не са добри.

— Вижте, казах ви всичко, което знам. Просто срещнах това момче, Дон, в „Дупката“. Бяхме тръгнали на по чаша чай, когато изведнъж чухме стъпки и Дон рухна на земята, като че ли Вини Джоунс току-що го бе тръшнал. Обърнах се и видях оня натрапник от клуба с тухла в ръка. Затова като съвестен гражданин го арестувах, като му сложих белезници. Точно тогава се изсипа цяла тълпа от вашите момчета и ето, че се оказах тук — довърши Стиви Макконъл и разпери ръце пред себе си. — Трябваше да ме похвалите, а не да ми прилагате разпит с насилие.

— И ти очакваш от нас да ти повярваме — каза Крос, докато правеше справка с бележките си. — Този Йън е нападнал Дон само защото е бил отблъснат по-рано вечерта?

— Точно така. Вижте, този Йън е известен из града. Той е перко. Понякога изключва централно за момент и се мисли за всемогъщ бог. Знаете ли, Дон правилно го направи на плюнка, като му показа какъв е наистина, а не да си мисли, че е мъжкар, за какъвто той се смята. Затова вашият човек трябваше да бъде предпазлив. Вижте, вие ще ме пускате ли или не?

Крос се въздържа от отговор заради почукването на вратата. Брандън, който се бе облегнал на стената, се изправи и я отвори. Размени няколко думи шепнешком с полицая отвън и влезе отново.

— Разпит на заподозрения в един и четиридесет и седем през нощта — каза той, като мина покрай Крос, за да изключи касетофона. — След малко се връщаме, господин Макконъл — обеща Брандън.

Като излязоха отвън, Брандън обясни:

— Следовател Джордан и доктор Хил са горе. И Мерик се е върнал от спешното. Очевидно според него е достатъчно добре, за да приключи сам със събитията от тази нощ.

— Правилно. Е, добре ще е да чуем какво има да ни каже той и тогава ще имаме пълното право да окошарим шотландеца — каза войнствено Крос и се упъти нагоре към залата за целия екип. Там загрижената Карол се бе надвесила над Мерик. Тони седеше малко встрани, с подпрени на кошчето за хартия крака.

— По дяволите, Мерик! — изрева Крос, като видя драматичната превръзка, която опасваше главата му. — Да не си им заприличал на скинар? Боже мой, знаех си, че е рисковано да изпращам екип на разузнаване, дегизирани като педали. Но не очаквах да попаднете на такива маниаци.

Мерик се усмихна слабо.

— Помислих, че няма да ме накарате да се пускам на педалите в униформа, сър.

Крос се усмихна неохотно в отговор.

— Да те чуем тогава. Защо сте арестували един празноглав любител на мъжки задници?

Брандън, който стоеше на две крачки от Крос, стана и го прекъсна:

— Преди сержант Мерик да ни разкаже какво се е случило, искам просто да обясним на доктор Хил с две думи защо го довлякохме тук по това време на нощта.

Тони се изпъна на стола и издърпа лист хартия към себе си.

— Когато изнасяхте лекцията си онзи ден — продължи Брандън, като мина покрай Крос и седна на ръба на бюрото, — споменахте, че психолозите често могат да дадат напътствия на детективите за подходите при разпит. Чудя се дали бихте могли да приложите това в тази ситуация.

— Ще направя каквото мога — съгласи се Тони, като освободи химикала си от капачката.

— Какво искаш да кажеш с тези „подходи за разпит“? — попита подозрително Крос.

Тони се усмихна.

— Добре. Ето ви един скорошен пример от практиката ми. Полицейският участък, в който ме помолиха за съвет, бяха арестували един тип, заподозрян в два случая на изнасилване. Беше типичен расов мъжкар — мускули, бицепси и въздух под налягане. Предложих им да изпратят жена следовател, за да го разпита, за предпочитане дребничка, много женствена, миньонче. Това, разбира се, го вбеси от самото начало, защото той презираше жените. Според него не се бяха отнесли към особата му с нужното уважение. Инструктирах я предварително да го подхлъзне с провокиращи въпроси, като му намекне, че вероятно той не е изнасилвачът. Макар че, честно казано, тя наистина не вярваше да е той. Резултатът беше, че той изплю камъчето и си призна двете изнасилвания, за които го бяха прибрали, и добави още три нападения, за които дори не подозираха.

Крос не каза нищо.

— Мерик? — обърна се Брандън към полицая.

Той им разказа преживелиците си в бара, като често спираше, за да си помисли. В края на монолога му Карол и Брандън погледнаха с очакване към Тони.

— Какво мислиш? И двамата ли можем да заподозрем?

— Не смятам, че Йън Томсън е нашият човек. Убиецът е далеч по-внимателен, за да се забърка в нещо толкова смешно от гледна точка на психологическия му профил, каквато е уличната разправия. Дори Дон да не беше ченге, много вероятно Томсън щеше да се забърка в неприятности с някой друг заради това, че го е преследвал с тухла — четворка в ръка. Дори в град, в който нападенията срещу гейовете не получават много внимание заради недотам високия им приоритет в отношението на полицията — добави той сухо.

Крос се намръщи:

— Гейовете са третирани от момчетата по същия начин, както и всички останали.

Тони съжали, че не си затвори устата навреме. Последното нещо, което искаше, бе да стигне до сблъсък с Том Крос заради незачитането на правата на гейовете и чернокожите от брадфийлдската полиция. Реши да не обръща внимание на коментара и продължи:

— Освен това не знаем още нищо за поведението на убиеца, за да предположим, че той е открит гей, с наклонности към садомазохизъм. Ясно е, че не избира жертвите си от гей заведенията. Обаче Макконъл звучи по-интересно от ваша гледна точка. Знаем ли с каква работа си изкарва доходите?

— Собственик е на гимнастически салон в центъра на града. Същият, който е използвал и Гарет Финеган — поясни Крос.

— Не е ли бил разпитван преди? — попита Брандън.

Крос отвърна със свиване на рамене.

— Един от хората на детектив Матюс е говорил с него — обади се Карол. — Забелязах доклада, докато запознавах с материалите доктор Хил — добави бързо, като видя, че лицето на Крос започна да става все по-намръщено. „Да не дава господ да си помисли, че го подценявам!“, помисли си с ужас Карол. — Проблясъци на паметта ми! — пошегува се тя. — Доколкото си спомням, това беше рутинен разпит, който целеше да установи дали Гарет е имал някакви особени приятели или контакти в гимнастическия салон.

— Знаем ли нещо за жилището на Макконъл? — попита Тони.

— Дели една къща с друга двойка обратни свалячи като него — обясни Крос. — Казва, че те двамата също се занимават с културизъм. Така че дали можем да го сложим в групата заподозрени?

Тони драскаше в полето на страницата пред него.

— Възможно е. Какви са шансовете да се сдобием с разрешително за обиск?

— Съдейки по това, което имаме в момента? Няма начин. Пък и нямаме никакви основания за обискиране. Дори и в най-смелите си мечти не можем да твърдим, че едно улично нападение ни дава повод да претърсим къщата на Макконъл за евентуални доказателства, свързани със серийните убийства — каза Брандън. — Какво по-специално търсим?

— Каквито и да са белези, че той има достъп до някое изолирано и запустяло място като стар склад, завод, изоставена къща, заключен гараж — обясни Тони и прекара ръка през косата си. — Снимки, правени от „Полароид“ например. Порнография в стил садо-мазо. Сувенири от жертвите. Липсващи скъпоценности от телата. — Той спря за момент, вдигна поглед и срещна подигравателното изражение на Крос. — Трябва да проверите също фризера заради слабата надежда да намерим парчета плът, които той е смъкнал от труповете и пази грижливо — поясни Тони и почувства моментно задоволство, като видя, че изражението на Крос премина в отвращение.

— Очарователно. Но първо трябва да имаме нещо ново, за да продължим. Някакви предложения? — попита Брандън.

— Изпратете сержант Мерик и следовател Джордан да го разпитат. Като осъзнае, че човекът, когото се опита да прекара, е полицейски служител, ще стане несигурен. Ще почувства, че не може да се доверява на инстинктите си. Не е изключено също да се окаже, че има проблеми в общуването с жените…

— Разбира се, че има проблеми с жените — прекъсна го Крос. — Той е бандит и шибан задник.

— Не всички с обратна резба мразят жените — обясни меко Тони. — Но за повечето е безспорен факт. И Макконъл може би е един от тях. Във всеки случай Карол ще го накара да се почувства заплашен. Изцяло мъжкото обкръжение му предлага възможност да завърже някакво приятелство, затова ние ще му отнемем това.

— Нека опитаме тогава — съгласи се Брандън. — Ако сержант Мерик, разбира се, е готов за това.

— Разбира се, аз съм в играта.

Крос хвърли такъв поглед, сякаш се чудеше кого да фрасне първо — Брандън или Тони.

— Значи аз мога спокойно да се оттегля вкъщи? — добави той заплашително.

— Идеята не е лоша, Том. Доста безсънни нощи ти се събраха напоследък. Аз ще остана тук да видя какво ще излезе от разпита на Макконъл.

Крос се извлече от стаята, като мина покрай Кевин Матюс на излизане. Атмосферата видимо се просветли от отсъствието му.

— Сър? — обади се Кевин. — Йън Томпсън, изглежда, е извън кръга на заподозрените в убийствата.

Брандън се намръщи.

— Мисля, че ви казах да не правите заключения по убийствата. На този етап всичко, което искам, е да обвиним Томпсън в нападението.

— Не правя заключения, сър — възрази отбранително Кевин. — Но по време на разпита излезе информацията, че Томпсън работи три пъти седмично като диджей в „Хот Рокс“. Това е гей клуб в Ливърпул. Ангажиран е там в понеделник, вторник и четвъртък. Много лесно ще проверим бил ли е на работа в нощите на убийствата.

— Добре, хвани някой да го провери — съгласи се Брандън.

— Ако е така, Макконъл отпада… — замислено каза Карол.

— Да действаме — подкани ги Брандън.

— Някакви съвети? — обърна се Карол към Тони.

— Не се страхувай да го покровителстваш. Бъди мила и любезна, но му покажи ясно, че си полицай с положение. Сержант Мерик, а вие може да си позволите да изиграете малка сценка на благодарност.

— Благодаря — каза Карол. — Дон, готов ли си?

Оставиха Брандън и Тони заедно.

— Как върви? — попита шефът на полицията, като стана и се протегна.

Тони сви рамене.

— Започвам да добивам усет за жертвите му. Тук имаме определен тип мъже, които предпочита. Той е преследвач. Трябва да имам грубия му профил след ден-два. Сега просто избрахте лош момент да намерите заподозрян.

— Какво имаш предвид под „лош момент“?

— Разбрах защо поискахте намесата ми. Но не обичам да знам заподозрените, преди да съм нахвърлял профила. Бедата е, че изграждам профила подсъзнателно, така че е по-добре да не знам предварително нищо за подозренията.

Брандън въздъхна. Винаги му беше трудно да бъде оптимист в малките часове.

— Всяко нещо с времето си. Утре по това време подозренията ни може би ще бъдат далечен спомен.