Преследвачът - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Вал Макдърмид (Единайсета глава) #23

Единайсета глава

Но коя между другото беше жертвата, към която той се стремеше? Със сигурност никога няма да е толкова недискретен, че да обикаля наоколо, търсейки и най-малката възможност, за да убие човек. О, не, той се е познавал от известно време с жертвата, с други думи: един стар и много интимен приятел.

Брандън гледаше мрачно листа хартия на пишещата машина. Том Крос може да е много далеч от представата на шефа му за идеалното ченге, но той винаги се бе представял добре в залавянето на престъпниците. Авантюра като тазвечерната можеше да постави под въпрос цялата му кариера. Просто бе странно колко много хора се бяха приспособили към Крос през годините, без някой да се замисли. Ако Брандън сам не беше нарушил правилата на играта, като взе Тони на незаконен обиск, никой нямаше да се усъмни в „доказателството“, което измъкна Том Крос. Никой, освен Стиви Макконъл, нямаше да знае, че две от трите „открития“ на Крос бяха подхвърлени от него. Само от мисълта за последиците от това на Брандън му изби студена пот по гърба.

Крос не му бе оставил друг избор, освен да го отстрани от случая. Дисциплинарното разглеждане, което неизбежно щеше да последва, обещаваше да бъде доста болезнено за всички засегнати, но това пък бе последната му грижа. Той бе далеч по-разтревожен от въздействието, което случката щеше да предизвика върху морала на екипа, работещ по убийствата. Единственият начин да се справят със ситуацията бе той самият да поеме пряка отговорност за разследването на случая. Сега се налагаше да убеди големия шеф, че е прав. Брандън въздъхна тежко, издърпа последния лист от машината и сложи нов.

Писмото му до директора на полицията бе кратко и точно по въпроса. Оставаше му да свърши само една задача, преди да може да допълзи до леглото си. Брандън откърти една въздишка и хвърли поглед към часовника. Единайсет и половина. Той блъсна машината далеч от себе си и започна да пише на собствените си бланки.

„За следовател Кевин Матюс.

От Джордан Брандън, заместник-директор на полицията, отдел «Престъпления».

Относно: Стивън Макконъл.

След отстраняването на Том Крос аз поемам прякото ръководство на екипа, работещ по убийствата. Нямаме никакви основания да обвиняваме Макконъл в нещо друго, освен нападение. Той трябва да бъде освободен под гаранция, докато не стане нужно да се яви на определена дата в съда по обвинение в нападение. Трябва да даде и отделна гаранция, че ще се върне на улица «Скаргил» до една-две седмици, за да можем да го разпитаме по-нататък, ако изникнат нови доказателства. Предвид отказа му да ни даде някаква информация за контактите му или имената на хора, които може да е представил на Гарет Финеган и Адам Скот, ще трябва да следим всички негови контакти. Ще вземем също разрешително да сложим подслушвателно устройство на телефона му, като се основаваме на познанството му със Скот и Финеган и срещата, която е имал с Дамиен Коноли на професионално ниво. Разследването ни на четирите свързани убийства ще продължи на широк фронт, въпреки че, предполагам, след освобождаването му под гаранция да поддържаме отблизо наблюдението на Макконъл.

Утре ще направим среща на целия екип, работещ по случая, за да обсъдим новите правила на играта. Ще се видим утре по обяд.“

Накрая подписа писмото и го запечата в плик. Как да спечелиш приятели и да влияеш на хората, мислеше си той, когато се превръщаш в бюрократ. Брандън се молеше Тони Хил да бе прав за Стиви Макконъл. Защото, ако Том крос излезеше прав в подозренията си, не само моралът на екипа щеше да бъде изложен на риск.

Карол се отпусна върху масата, приготвена за вечеря, с брадичка, подпряна на сгънатите й лакти. С едната ръка галеше Нелсън по коремчето.

— Какво мислиш, момчето ми? Дали той е поредният лъжлив кучи син или какво?

— Мъррр — измърка котаракът с извисяваща се интонация и очи, затворени като цепки.

— Знаех си, че и ти ще си на моето мнение. Съгласна съм, знам как да разкривам такива като него. Знам и как да ги разкарвам — въздъхна Карол. — Ти си прав. Трябваше да запазя дистанцията. Така е, като хукнеш презглава, без да мислиш! Получаваш сърцебиене. Сега поне знам защо ми обръщаше гръб през цялото време. По-добре далеч от него, котенцето ми. Животът е достатъчно труден и без да поемаш партията на втора цигулка.

— Мъррр — съгласи се Нелсън.

— Трябва да ме смята за малоумна, след като ми пробутва идеята, че една напълно непозната може да му оставя такива съобщения на телефонния секретар. Пък и да очаква да му повярвам!

— Ррр — оплака се Нелсън и се завъртя на гръб, като се бореше срещу пръстите й с лапички.

— Добре. Значи ти също смяташ, че е абсурдно. Но човекът е психолог. Ако е имал намерение да направи нещо, за да ми обясни факта, че ме е лъгал, можеше да го направи с нещо по-правдоподобно, отколкото със смешни телефонни обаждания. Това, което трябваше да каже, бе, че това е някоя, с която е приключил, но тя не иска да приеме съобщението му.

Карол разтри очи, за да прогони съня, прозя се и се изправи на крака с бавни, неконтролируеми движения.

Вратата към стаята, която Майкъл използваше за кабинет, се отвори и той застана на прага й.

— Стори ми се, че чух гласове. Знаеш, че можеш да разговаряш и с мен. Аз поне ще ти отговарям.

Карол му хвърли уморена усмивка.

— Същото мисли и Нелсън. В края на краищата не е негова вината, че ние не говорим котешки. Не исках да те притеснявам. Видях, че работиш.

Майкъл отиде до барчето и си наля малко уиски.

— Само изпробвах една игра, като се опитвах да открия някаква нередност в това, което сме направили дотук. Не може да се каже, че е голяма работа. Как мина денят ти?

— Не, питай. Преместиха ни на улица „Скаргил“. Същински ад е. Представи си, че са те върнали толкова назад, все едно да смяташ на сметало, и ще добиеш представа за сегашната ми работна обстановка. Атмосферата е отблъскваща и се говори само за Тони Хил. Освен това всичко е доста мистериозно — довърши Карол тирадата си и последва примера на Майкъл, като си наля една чаша.

— Искаш ли да поговорим за това? — попита я той, като приседна на ръба на единия диван.

— Благодаря, но не искам — отвърна тя, глътна питието си на екс, потрепери от удара на алкохола и продължи: — А, между другото донесох ти няколко снимки. Можеш ли скоро да им хвърлиш едно око?

— Откраднах малко време, което да отделя на софтуера за утре вечер. Става ли?

Карол обгърна с ръце Майкъл и го прегърна здраво.

— Благодаря ти, братле!

— Удоволствието е изцяло мое — каза той, като й върна прегръдката. — Знаеш колко си падам по предизвикателствата.

— Аз си лягам. Чака ме дълъг ден.

Малко след като Карол изключи лампата, почувства познатото примъкване на Нелсън в краката й, на другия край на леглото. Действаше й успокоително да чувства топлината му, въпреки че не можеше да замени тялото, за което се бе надявала по-рано вечерта. Разбира се, веднага щом отпусна глава на възглавницата, сънят й тутакси изчезна. Все още бе пребита от изтощение, но мисълта й се щураше във всевъзможни посоки. Тя се молеше до утре следобед неудобството между нея и Тони да се е изпарило. Преживяното унижение все още щеше да й е като обеца на ухото, но се утешаваше с това, че е достатъчно голям човек и професионалист, за да преодолее неловкостта. Вече знаеше, че той е запазена територия, и нямаше намерение да го поставя повече в трудни ситуации. Освен това сега, когато той знаеше, че тя знае, може би щеше да се отпусне. При всички случаи профилът щеше да доведе до установяване на неутрална позиция между тях. Нямаше търпение да види до какво е стигнал.

На другия край на спящия град Тони също се търкаляше буден в леглото си, забил поглед в тавана, като рисуваше мислено пътища около издатината на гипсовата роза. Знаеше, че е напълно безсмислено да гаси лампата над леглото си. Сънят щеше да продължи да му се изплъзва дори в тъмнината и клаустрофобията щеше да започне бавно да го задушава. Броенето на овце никога не го беше привличало. Най-бавно процеждащите се нощи за него бяха, когато Тони Хил сам си ставаше терапевт.

— Защо трябваше да се обадиш точно тази вечер? — промърмори той. — Аз харесвам Карол Джордан. Знам, че не искам да нахлуе в живота ми, но и не искам да я нараня. Умилкването ти на телефонния секретар трябва да й е подействало като шамар през лицето, след като я убеждавах преди това, че в живота ми няма никой. Външен човек би казал, че ние едва се познаваме и всичко, което се случи тази вечер, е излишна реакция. Но те не биха разбрали обвързването, интимността, извираща отнякъде, когато работиш в голяма близост с някого в преследване. А часовникът неумолимо отчита приближаването на заплахата за живота на поредната жертва.

Той въздъхна. Поне не беше изтърсил единственото нещо, което можеше да убеди Карол, че не я лъжеше. Истината, така грижливо заключена в него. Какво казваше на пациентите си?

— Оставете го да си върви. Няма значение какво е. Самият факт, че разговаряте за проблема, е първата стъпка да прогоните болката — чу той собствения си глас.

— Пълни глупости! — продължи с горчив тон. — Просто един от безбройните номера, които измъквам от торбата с фокуси. Торба, създадена, за да оправдае болезненото ми любопитство, и да измъкне обърканите мозъци от пропадането в емоционалните дупки, които ги карат да разиграват фантазиите си по начин, който обществото не приема. Ако бях казал на Карол истината, това нямаше да премахне болката ми. Щеше само да ме накара да се чувствам много по-безопасен и безполезен нещастник. Съвсем естествено е за възрастните мъже да са импотентни. Но хората на моята възраст, които не могат да го вдигат, са посмешище.

Телефонът иззвъня, стресна го и го измъкна от гласните му размишления. Тони се завъртя и грабна слушалката.

— Да? — обади се той с напрегнат глас.

— Антъни! Най-после! О, колко ми липсваше!

Надигащата се ярост към провлачения дрезгав глас се разпиля веднага, след като той прозвуча в ушите му. Какъв бе смисълът да й се ядосва, помисли си Тони. Не тя беше проблемът. А самият той.

— Чух съобщението ти — предаде се той.

Не тя беше причинила недоразумението между него и Карол. Нямаше да има никакви основания за неудобство, ако той не беше толкова трогателно подобие на мъж. Безсмислено бе даже да си помисля за евентуална връзка с хубава, нормална жена. Щеше да се провали и с Карол, точно както винаги се беше провалял с жените, които бе допуснал по-близо до себе си. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше телефонният секс. Това поне пораждаше някакво равенство с другите — позволяваше на мъжете да симулират не само оргазъм, но също и ерекция.

Анджелика се изкикоти.

— Мислех, че съм ти оставила нещо приятно, заради което си заслужава да се прибереш вкъщи. Надяваме се, че не си прекалено уморен за малко разпускане.

— Никога не съм прекалено уморен за твоя вид разпускане — отвърна Тони, преглъщайки самоотвращението, което заплашваше да го съсипе. „Мисли за това като за терапия“, успокояваше се той. После се отпусна назад, остави се гласът да го завладее и ръката му започна да се спуска към слабините.

Чистачките обменяха клюки край асансьора, когато Пени Бърджес се появи на третия етаж в офиса на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“. Спусна се надолу към стаята на репортерите, като щракаше лампите по пътя си и си тананикаше под носа. Метна чантата си на бюрото до компютъра и го включи. Изпълни командите, които я отведоха до запаметените данни, и натисна бутона за „търсене“. Машината й предложи пет варианта за избор: 1. Тема. 2. Име. 3. Подзаглавие, съдържащо името на автора. 4. Дата. 5. Снимки.

Пени натисна двойката, а срещу „фамилия“ напечата „Хил“. На мястото за първото име набра „Тони“, а за титла вмъкна „Д-р“. После седна и зачака, докато компютърът обработваше мегабайтовете информация, съхранена в огромната му памет. Пени измъкна пакет цигари и извади първата за деня. Беше успяла да дръпне само два пъти, когато на екрана светна „Открито“ (6).

Пени допълни шестте данни и ги извика на екрана. Те се появиха в обратен ред. Първото беше изрезка от „Сентинъл Таймс“ отпреди два месеца, написани от някой от репортерите новинари. Въпреки че я беше чела навремето, тя почти напълно бе забравила за нея. Докато четеше, Пени тихо подсвирна.

В УМА НА ЕДИН УБИЕЦ

Човекът, когото Министерството на вътрешните работи избра да оглави залавянето на серийния убиец, говори днес за последното убийство, което потресе общността на гейовете в града.

Съдебният психолог Тони Хил от една година работи по голямо изследване, спонсорирано от правителството, което ще доведе до създаването на отдел за борба с престъпността чрез използването на профили, подобно на екипа от ФБР, показан във филма „Мълчанието на агнетата“.

Доктор Хил, тридесет и четири годишен, е бил преди това главен клиничен психолог в болницата „Бламайърс“, максимално подсигурена клиника за душевноболни. Тя е приютила най-опасните британски ненормални престъпници, включително масовите убийци Дейвид Харни и Кийт Понд Лудия, който се е вихрил по магистралите.

Споделяйки мнението си по въпроса, доктор Хил каза: „Полицията не ме е търсила за съвет по никой от посочените случаи, така че не знам повече от вашите читатели.“

Или въпросният доктор е излъгал колежките й, или официалното му включване в разследването е станало след интервюто. Ако случаят беше такъв, Пени вече виждаше как да поднесе материала в такъв вид, че да се хареса на редактора й. Сега се опитваше да си представи някое гръмко заглавие. „ПОЛИЦИЯТА СЛЕДВА НАЙ-ДОБРИЯ В ЗАЛАВЯНЕТО НА УБИЙЦИ“. После бързо превключи и отново се върна към останалата част от статията. Тя не казваше нищо ново, макар че бе отбелязала размишленията на доктор Хил върху противоречията и различията в третото убийство, което можело да означава, че си имат работа с двама серийни убийци. Подхвърлената идея, изглежда, бе потънала без следа.

Трябваше да пита Кевин следващия път, когато успееше да го хване на телефона.

Следващата статия от „Гардиън“ съобщаваше за създадената от Министерството на вътрешните работи програма за организиране на специален национален екип за борба със серийните престъпници. Проектът трябвало да се базира на изследванията в университета на Брадфийлд. Този материал й даваше повече информация за миналото на доктор Хил и тя нахвърля подробности за кариерата му в бележника си. Нямаше нищо фалшиво или подозрително покрай този тип. С него трябваше да се действа много внимателно. Пени потропа с химикала по зъбите си, докато се чудеше защо „Сентинъл Таймс“ не е пуснал статия за доктор Хил. Може би са опитали, но са ударили на камък. Трябваше да провери при колегите си.

Следващите две статии бяха в национален вестник, който в две части разглеждаше серийните убийства, станали по същото време с излизането по екраните на филма „Мълчанието на агнетата“. Те намираха това за странно съвпадение. Доктор Хил беше цитиран и в двете си някакви общи приказки за работата на създателите на психологически портрета.

Последните две изрезки се занимаваха с един от най-забележителните му пациенти — Кийт Понд, наречен Лудия от магистралите. Понд бе отвлякъл пет жени около крайпътни автосервизи. После ги бе изнасилил и убил по най-брутален начин. По времето на процеса срещу него бяха открита само две от телата. Но след продължителна терапия при доктор Хил Понд бе разкрил местонахождението и на другите три жертви. Докторът бе поздравен за усилията и наречен чудодеец от ощетеното семейство на една от жертвите. В една от двете статии колегата й беше направил опит за обрисуване на портрета на доктор Хил, но оскъдната информация му бе попречила. Както обикновено, журналистът не беше издържал да напише материала си просто като добра фактология.

„Тони Хил, който никога не се е женил, се е посветил изцяло на работата си. Бивш негов колега сподели с нас: «Тони е работохолик. Направо е женен за работата си. Погълнат е от желанието да разбере какво мотивира неговите пациенти за деянията им. Вероятно няма друг психолог в страната, който да има умението и похвата му да прониква дълбоко в техните объркани мозъци и да извлича причините за това, което ги кара да действат. Понякога си мисля, че се разбира по-добре с масовите убийци, отколкото с нормалните хора.»

Саможивият доктор Хил не споделя жилището си с никого и е известен с това, че не се среща никъде с колегите си. Освен изучаването на болните мозъци на серийните убийци единственото хоби, на което очевидно се отдава, е изкачването на планини. През свободните си уикенди той редовно запрашва с колата си към езерата или Йоркширските долини и скита из планините на Кимбърланд и Уестморланд.“

— Да се спукаш от смях! — каза Пени на глас, докато си нахвърляше бележките.

После се върна на менюто. Отново вкара името на Тони Хил за търсене на снимката му. Данните разкриха, че имаше една налична фотография във файла. Пени извика необходимата информация и се взря в лицето, което се показа на екрана.

— Пипнах те! — възкликна тя. Беше го виждала само веднъж преди, но сега вече знаеше кой беше новият партньор на Карол Джордан.

Пени се отпусна назад в стола си, като се наслаждаваше на третата си цигара, и установи, че стаята е започнала постепенно да се пълни. Трябваше бързо да звънне един телефон и след това можеше да си позволи да отдели малко време да се почерпи с нещо пикантно долу в кафето. Тя се протегна към телефона и набра домашния телефон на Кевин Матюс.

Той вдигна на второто позвъняване.

— Следовател Матюс — съобщи сънен глас.

— Здрасти, Кев, аз съм, Пени — обяви тя и се наслади на зашеметяващата тишина, която трябваше да е поздрав за появяването й. — Съжалявам, че се налага да те безпокоя вкъщи, но, предполагам, ще предпочетеш да ми отговориш от там, отколкото от кабинета си.

— К-к-какво? — запелтечи той, а след това измънка: — Да, да, по работа. Иди да спиш, любов моя.

— От колко време доктор Хил работи с екипа?

— Ти откъде го чу? По дяволите! Предполага се, че това е строго секретно! — избухна той.

— Успокой топката, Кев. Съкровището ти никога няма да заспи, ако крещиш така. Няма значение как съм научила, просто бъди благодарен, че можеш да сложиш ръка на сърцето си и да отречеш, че информацията е изтекла от теб. От колко време, Кев?

Той се покашля.

— Само от два-три дни.

— По идея на Брандън ли беше?

— Точно така. Виж, наистина не мога да говоря за това. Предполага се, че трябва да си държим езика зад зъбите.

— Той прави психологически профил, права ли съм?

— Какво си намислила?

— Работи с Карол Джордан? Синеокото момиче на Брандън, нали?

— Тя е свръзката в екипа. Виж, трябва да тръгвам. Ще поговорим за това по-късно. Става ли? — опита Кевин да звучи заплашително, но се провали.

Пени се усмихна, бавно изпусна дима от цигарата и каза:

— Благодаря, Кев. Дължа ти нещо много специално.

После премести тефтера си, изчисти екрана на компютъра и отвори нов файл.

„Изключително. От Пени Бърджес“ — написа тя. Закуската вече не я изкушаваше. Имаше далеч по-интересно занимание.

Тони се бе върнал отново пред екрана към осем и половина. Вместо разяждащото чувство за вина, което очакваше да го връхлети заради еротичното му изживяване, той се чувстваше освежен. Установи, че след като си позволи да се отдаде на Анджелика да го поглези, някак си се бе отпуснал и освободил от напрежението. За него бе изненада да открие, че въпреки обстоятелствата той наистина успя да се възбуди, докато тя му говореше по време на един скандален въображаем полов акт. Всъщност Тони не успя да задържи ерекцията си, докато стигне до оргазъм, но понеже нямаше кой да стане свидетел на провала му, това, изглежда, нямаше значение. Може би няколко обаждания от страна на Анджелика щяха да се окажат всичко, от което той се нуждаеше, за да очаква реалността с нещо по-малко от жалка паника.

Но не и в работата. Сега му трябваше пълно спокойствие. Вече бе инструктирал секретарката си да задържи всички обаждания, а той изключи директния си телефон. Никой и нищо нямаше да прекъсне хода на мислите му. Задоволството му се повиши, когато прочете работата, която беше свършил снощи. Сега вече беше на линия, готов да изложи заключенията си за Ханди Анди на хартия. Тони си наля чаша кафе от термоса и пое дълбоко дъх.

„Имаме си работа със сериен убиец, който със сигурност ще убива отново, докато не бъде хванат. Следващото убийство ще стане на осмия понеделник от смъртта на Дамиен Коноли, освен ако нещо не ускори нещата. Това, което може да го накара да излезе от равновесие, би могло да бъде някакво катастрофално събитие за него. Нещо, каквото и да е то, отнело вдъхновението, което поддържа фантазията му жива. Тъй като например той използва видео, загубата или повредата на касетите му може да го накара да излезе от контрол. Другият възможен сценарий е някой невинен човек да бъде обвинен за убийствата. Това би било такава обида за самолюбието му, че може да го накара да извърши следващото си убийство преди планирания ден.

Вярвам, че е твърде вероятно той вече да е набелязал следващата си жертва и в момента да се запознава отблизо с движението и начина й на живот. Не е изключено избраната жертва да е мъж, който не е познат на гей общността. В действителност той ще бъде нормален мъж с хетеросексуален начин на живот.

Фактът, че последната жертва е полицай, е обезпокоителен. Много вероятно е това да е било избор, а не случайност или инцидент. Убиецът изпраща послание към следствието. Той иска да му обърнем внимание, да го вземем вече на сериозно. Също така ни казва, че е най-добрият. Той може да ни хваща, но ние него не. Съществува теория, че такова поведение е начин да ни предизвика да го заловим, но не вярвам това да важи за настоящия случай.

Възможно е следващата му цел също да е полицай. Може би дори някой, който работи по разследването. Само това не би било достатъчен мотив за убиеца, за да го избере. Човекът трябва също така да пасне на изискванията към жертвата, които той е изградил в съзнанието си, за да може убийството да добие пълно значение за него. Горещо препоръчвам на всички полицаи, които намират у себе си нещо общо с профила на живота на жертвата да бъдат изключително бдителни през цялото време. Да наблюдават за всякакви подозрителни превозни средства, паркирани край домовете им, и да бъдат нащрек дали не са следени от или до работата им и на обществени места.

Преследването и подготовката служат за две цели на убиеца — това отхвърля всички потенциални елементи на изненада, когато се стигне до самото убиване, а също така подхранва фантазията му, която е най-важната и съществена част от неговия живот.

Предполагам, че нашият човек е бял мъж, на възраст между двадесет и пет — тридесет години. Вероятно е висок поне метър и осемдесет, добре сложен, със значителна сила в ръцете и тялото си. Въпреки това той сигурно не е доволен от своето тяло. Вероятно тренира в някакъв фитнес или бодибилдинг център, но ако може да си го позволи, би предпочел да използва свое собствено частно оборудване у дома. Десняк е.

Няма да прилича на пандизчия, а ще има вид на най-обикновен средностатистически гражданин. Поведението му ще е такова, че да не провокира и най-малко подозрение. Той е от този тип хора, на които не бихме спрели погледа си втори път и със сигурност не бихме го заподозрени, че е масов убиец.

Може би има татуировка и/ или направени от самия него белези, но те вероятно ще са много дискретни.

Чувства се в свои води в Брадфийлд и е много добре запознат с Темпъл Фийлдс, включително и с последните промени. Това предполага, че нашият човек най-вероятно живее или работи в градчето. Не смятам, че е случаен посетител, нито пък някогашен жител на района, който просто се връща там, за да убива. Няма някакъв общ географски модел на домовете или работните места на жертвите, освен факта, че те винаги са живели в съседство с някоя трамвайна линия. Домът на първата жертва вероятно е с най-голяма географска близост до мястото, където убиецът живее или работи. Като имам предвид общия произход и начин на живот на убитите и изхождам от принципа, че той се подвизава в обстановка, която познава и разбира, подозирам, че убиецът живее в собствен имот, а не под наем. Склонен съм да вярвам, че това е къща, а не апартамент, намиращ се в предградията, по подобие на тези на жертвите. Техните къщи вероятно са по-скъпи от неговата. Но все пак това са мъже, към които той се стреми по някакъв начин.

Възможно е да е с над средна степен на интелигентност, въпреки че не очаквам да има университетско образование. Училищното му досие вероятно е на типична издънка — с много отсъствия и крайно вариращи оценки. Той никога не е живял съобразно своите потенциални очаквания за себе си или тези на другите хора за него. Повечето серийни убийци не могат да се похвалят с блестящо служебно досие. Те прехвърчат от една работа на друга, като по-често се оказват на улицата уволнени, отколкото доброволно напуснали.

Но този тип демонстрира изключително ниво на самоконтрол в престъпленията, така че не бих се учудил, ако е способен да се задържи на постоянна работа. Възможно е дори да носи някаква степен на отговорност и да прави планове за бъдещето. Обаче не смятам, че професията му създава много контакти с други себеподобни, тъй като връзките му с жертвите могат да се характеризират с неслужебния им характер. Всичките му жертви са костюмари с изключение на Дамиен Коноли, което означава, че сигурно действа в подобна работна обстановка. Няма да се учудя, ако открия, че работи в област, свързана с технологиите, вероятно компютърните. Това е среда, където хората могат да заемат добра длъжност, без да имат някакви забележителни човешки качества. Тези, които не паснат, са склонни да приемат и се отдадат на странния свят на софтуерните разработки. Наистина често те са много добре платени, тъй като трудно могат да бъдат заменени. Съмнявам се, че нашият убиец е водещ творчески кадър в света на софтуерните технологии, но няма да се учудя, ако го видя като организатор по системите или като човек, който изпробва новите програми. Вероятно не се разбира добре с шефа си, тъй като е склонен да бъде непокорен и скандалджия.

Трябва да е от средната класа по отношение на работата си, стремежите, дрехите и дома си, въпреки че в средата си той може би е черноработникът. Сръчен е в ръцете, но съм склонен да смятам, че заниманието му не е занаятчийско, дори и само заради високата степен на планиране при убийствата.

Социално той се чувства изолиран. Не е необходимо да бъде самотник, но не се свързва с хората. Чувства се като аутсайдер. Вероятно е развил повърхностни умения за общуване, но по някакъв начин поведението му винаги остава неразбрано. От този тип хора, които се смеят твърде високо, мислят, че се шегуват, когато в действителност са дълбоко наскърбени, или понякога се отнасят в своя собствен свят на фантазии. Човек, който в действителност няма никакви приятели. Би се присъединил към някоя компания, но никога не би се усамотил с някого, когато се разделят по двойки. Има слаба представа за обществените си провали. Предпочита да се отдаде на фантазиите си, защото, когато другите са заети с обществена дейност, той не може да контролира напълно това, което става около него.

Напълно е възможно да не живее сам. Ако споделя дома си с някого, по-вероятно е това да е жена, отколкото мъж. Тъй като сексуално го привличат мъжете, той не може да допусне при никакви обстоятелства да живее с мъж, дори при платоническа връзка.

Връзките му с жените биха могли да са на сексуална основа, но той не е ентусиазиран или блестящ любовник. Представянето му едва ли ще бъде задоволително и може би той постоянно преживява проблеми при постигане и/ или задържане на ерекцията. Обаче при извършване на престъпленията едва ли е импотентен и почти сигурно е способен да доведе докрай един пълен полов акт или негово подобие с жертвите си.“

Тони спря и се загледа през прозореца. Понякога дилемата му приличаше на старата история за яйцето и кокошката. Дали съчувстваше на пациентите си, защото той също познаваше разстройването и гнева от импотентността? Или нарастването на сексуалния му проблем точно сега му помагаше да си свърши по-добре работата, терзаеше се Тони мислено.

— Какво значение има пък това? — възкликна той нервно. Прекара ръка през косата си и отново се съсредоточи върху екрана.

„Ако живее с жена, тя сигурно няма и най-малко подозрение, че партньорът й е убиец. Заради това е доста вероятно първият й инстинкт, когато разбере, да застане в негова защита, тъй като в сърцето си тя вярва, че е невъзможно да е той. Така че каквито и подозрения да има, ако ги опровергават единствено приятелките или съпругите, те не трябва да бъдат елиминирани само заради това основание.

Той е моторизиран. Със собствена кола, която е в добро състояние. И в понеделничните нощи той е свободен да скита без някаква пречка или задължения да бъде някъде.

Сложно изградена личност, контролиращ се чешит. От тоя тип хора, които избухват, защото приятелката му е забравила да купи любимата му зърнена закуска. Вярва, че действията му са напълно оправдани. Смята, че в престъпленията си извършва това, което всеки друг би искал да направи, но просто не му стига куражът. Завижда и има усещането, че целият свят заговорничи срещу него. Как се е получило така, след като е толкова умен и талантлив, да не ръководи собствена компания, вместо да се занимава с тази отвратителна работа?! Как така, след като е такъв чаровник, не излиза с някой супермодел? Отговорът е, че светът навън е настроен срещу него и го съсипва.

Той има егоцентричния поглед на разглезено дете върху света и няма никакъв усет за въздействието на поведението му върху другите. Единственото, което вижда, е начинът, по който събитията му влияят.

Човекът е постоянен фантазьор и мечтател. Светът на фантазиите му е сложно устроен и изглежда за него по-важен, отколкото реалността. Това е убежището, където той се оттегля по свое желание, а също и всеки път, когато претърпи някакво поражение и пречка в ежедневния си живот. Фантазиите му вероятно включват насилие, както и секс, а могат също така да бъдат фетишистки. Те не остават статични. Напротив, губят мощта си и трябва да бъдат доразвивани.

Нашият тип е напълно сигурен, че може да изпълни насилствените си фантазии, без някой да бъде в състояние да го спре. Има крайната увереност, че е по-умен от полицията. Не предвижда, че някой ден ще бъде хванат. Смята, че е прекалено умен и хитър, за да се случи това. Бил е изключително внимателен, за да заличи всички следи, и точно заради това, както вече подчертах и пред следовател Джордан, съм убеден, че парчето руска кожа на местопрестъплението при четвъртото убийство е подхвърлено. Пратил ни е за зелен хайвер. Почти сигурно е, че държи под око разследването и развитието му отблизо и несъмнено ни се надсмива тайничко, като хукнем да търсим произхода на кожата. Дори полицията да попадне по следите й, подозирам, че когато пипнем убиеца, между вещите му няма да намерим нищо, което да има макар и далечна връзка с парчето еленова кожа.

Ако изобщо има някакво криминално досие, вероятно то е от младежките години. Възможните прояви включват: вандализъм, малки палежи, кражби, жестокост към малките деца или животни, нападения над учители. Както и да е, някъде по трасето нашият човек се е научил на невероятен самоконтрол и вероятно няма регистрирани прояви като възрастен.

Ще върви в крак с разследването, доколкото може, и ще вдигне шум около себе си веднага щом се появи в медиите, за да получи възхищението и уважението, за които копнее. Интересно е, че гробът на Адам Скот е бил осквернен скоро след второто убийство. Може да е било опит да промени профила на престъплението си. Той сигурно има някакви контакти с полицията и ако е така, ще се стреми да ги използва, за да събира информация за напредъка на разследването. Всеки от специалния екип, който чувства, че е подпитван по някакъв начин, трябва да се насърчи да докладва за това.“

Тони записа файла си и изчете отново всичко. Някои от психолозите, с които бе работил, включваха голямото влияние на произхода и вадеха извода, че преживяното в детството на убиеца ще е същият списък от прояви, които той ще демонстрира, вече пораснал. Но не и Тони. Имаше достатъчно време за подобен вид информация, след като вече имаха един заподозрян, готов за разпит. Тони никога не забравяше, че си има работа с ченгета, които бяха там, на топа на устата. Хора като Том Крос, които не даваха и пет пари що за ужасно детство може да са преживели техните заподозрени.

Тони и без това ги гледаше с критично око, но мисълта за Том Крос само увеличи недоверието му. Да ги убеди в стойността на профила щеше да се превърне в кошмар за него.

Първото издание на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“ се появи по улиците малко преди обяд. Нетърпеливите граждани, устремили се към офиси, за работа или сделка, разграбваха първите екземпляри от уличните продавачи, без дори да хвърлят поглед към първата страница. Обръщаха веднага на карето за малки обяви, където се надяваха да открият това, което търсят, предоставяйки на минувачите предимството да зърнат първата и последната страница. Всеки любопитен, хвърлил поглед към големите заглавия на първа страница, щеше да открие следното:

„ШЕФ НА РАЗСЛЕДВАНЕ ПО УБИЙСТВА ОТСТРАНЕН! Изключително интервю на криминалния ни репортер Пени Бърджес“

По-надолу на страницата вдясно се мъдреше снимката на Тони, с текст към нея:

„ЧЕНГЕТАТА ПО УБИЙСТВАТА СЛЕДВАТ НАЙ-ДОБРИЯ ПРИМЕР. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО!

От Пени Бърджес.“

Ако бяха достатъчно заинтересовани, за да си купят вестника, можеха да прочетат и подзаглавието, което гласеше:

„ИЗБРАХМЕ ТОП ПСИХОЛОГ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ В ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА СТРАННИЯ УБИЕЦ.

Виж стр. 3“

В един офис, високо над суетнята по улиците на Брадфийлд, един убиец гледаше вестника и го изпълваха вълнение и задоволство. Нещата се развиваха прекрасно. Като че ли полицията сама разиграваше фантазиите на убиеца, като доказваше, че понякога желанията наистина се сбъдват.