Рагтайм в Симла

Глава двадесет и девета

Като добро момиче, Мейси съобрази да не се озърта наоколо.

— Мейси, искам да обсъдя този въпрос с теб. Кажи ми, ако смяташ, че драматизирам и бездруго сложната ситуация.

— Хубаво де — щом желаеш само разумен съвет, а не намесата на висшите сили. Хич и не си мечтай за подобно нещо! Не мога да се възползвам от дарбата си за лични облаги. То е все едно да се опитвам да разбера кой ще спечели следващото дерби. — Мейси се умълча и го изгледа изпитателно. — Да не би ти… ние да сме в опасност, Джо? — попита тя.

— Не знам със сигурност. Съществува такава вероятност. Намираме се насред морската пустош! Няма никакви гаранции.

— Я ми обясни по-ясно.

— Ами следите водят към двете убийства — бавно поде Джо. — Модус операнди, както го наричаме в бранша.

Мейси кимна.

— Няма нужда да ме обучаваш. Братът на Мерл (един отвратителен тип) бил снайперист по време на войната. Отегчаваше ни до смърт с приказките си на тая тема. И не че съм запомнила кой знае какво, ама поне в две неща от твоята история щеше да се усъмни. Казваш, че Лайънъл е бил застрелян в лицето с един куршум, нали? А Корсовски бил гръмнат в гърдите с два куршума. Ето ти на!

— Мейси, направо си страхотна! — възкликна Джо емоционално. — Това е мръсен занаят. Братът на Мерл щеше да каже — и аз щях да се съглася с него — че снайперистите винаги избират за мишена една и съща част на тялото. Нямам предвид рутинната стрелба насред бойното поле, когато някой малоумник надзърта непредпазливо и си търси белята. Говорим за сериозно и внимателно обмисляно убийство от далечно разстояние. Бяхме се научили да разпознаваме снайперистите според персоналния им стил, даже им бяхме измислили прякори. Обикновено се целят в гръдния кош, тъй като има по-голяма площ, и ако разполагат с време, винаги го правят с два залпа, за по-сигурно. Убийството на Корсовски е било хладнокръвно, овладяно и извършено като по учебник. Носи съвсем различен почерк от първата стрелба. Лайънъл е бил прострелян с един куршум. При това в главата. Заедно с Чарли Картър направихме оглед на сцената и да знаеш, че останах направо слисан! И аз съм добър стрелец, ама надали ще рискувам да се целя в главата, и то само с един изстрел — не и от подобно разстояние.

— И казваш, че оръжията са били различни?

— Да. Сигурно братът на Мерл щеше да си каже тежката дума и по тоя въпрос.

— Двете убийства са станали в рамките на една година. Би следвало да е използвана една и съща пушка. Братът на Мерл изкарал цялата война с една-единствена карабина. Божичко! Познаваше я по-интимно и от жена. Ама нали е спал с нея четири години!

— Искам да кажа, че първото убийство е било дело на Реджа Кхан. Това е напълно в стила на парвеню като него — да се изфука дори чрез убийство, с едничък първокласен изстрел в главата! Ръстът му е приблизително метър и осемдесет — около половин педя по-нисък от мен, по моите сметки. При това е пушел цигари „Черната котка“. Имал е силен мотив. И все пак, Алис едва ли е знаела за намеренията му, камо ли пък да даде съгласието си. Остана искрено изненадана, когато двамата с Трууп я осветлихме по въпроса. Даже бих направил и по-дързък извод — според мен тя наистина е вярвала, че двете убийства са били дело на мистериозния й изнудвач.

Джо се умълча, завладян от спомена за последната си среща с Алис — усети отново миризмата на кордит, в ушите му прогърмя изстрелът, отекнал из малката каменна стая, но най-вече си спомни прощалните думи на Алис: „Никога не съм молила Реджа Кхан да убие, когото и да било заради мен, Джо.“ Припомни си как почти с гордост бе заявила, че никога не го бе лъгала. Тогава не обърна внимание на твърдението й, предвид чудовищната измама с фалшивата й самоличност. Ами ако му е казвала истината през цялото време?

Той изрече на глас последното й изречение, като наблегна на фразата „когото и да било“. После го повтори, като наблегна на „Реджа Кхан“.

— А дали си помолила другиго да извърши убийствата вместо теб, Алис? — запита Джо. — Слушай, Мейси! Как ти звучи това? Лайънъл е бил убит без знанието на Алис от Реджа поради вече известните ни причини. А после, след година време, на сцената се появява Корсовски. Алис иска той да умре.

— За да предотврати разобличението на фалшивата си личност? А не е ли могла просто да офейка с богатствата си? Разполагала е с достатъчно дълъг срок — театърът го е ангажирал още през ноември. Трябвало е само да остане в Бомбай през април, за да избегне рискованата среща. Нещо не се връзва, Джо.

— Тя е пожелала смъртта му по други причини. По-пъклени. Отмъщение. Ненавиждала го е от дън душа, както всяка жена, която обича искрено, а е изоставена от любимия си. Напълно е способна на подобна постъпка — нали видях как гръмна Реджа Кхан в мига, в който разбра, че я е мамил и предал? Гледах лицето й, когато натисна спусъка. Дори аз й се примолих да не го прави, ала тя изобщо не ме чу. Беше изцяло погълната от мисълта за убийството — вглъбена и непоколебима. И се усмихна, когато му тегли куршума. — Джо настръхна. — Сетне насочи пищова към мен. Тъй и не разбрах защо ме пощади. — И той описа последните напрегнати минути преди бягството на Алис.

Мейси изсумтя.

— Има две обяснения, но и двете изключват да е било под давление на мъжкия ти чар! Ти си бил просто нейната застрахователна полица, Джо! Нямало е защо излишно да дразни сър Джордж, като застреля госта му, който при това е и негов агент. Пък и ти е изчеткала егото — не съм ли права? — като те е помилвала по този начин. Ако случайно някога се срещнете отново, ти ще си я запомнил като своя спасителка, тоест като жена, която все пак те е пощадила. Длъжник си й, Джо. И двамата го знаете.

— А второто обяснение?

— Ами заради тръпката. Заради екшъна. Заради шоуто. Нали знаеш що за птица е?! Та тази Алис или Изабел, или която и да е, цял живот е разигравала театър. Ако съм схванал правилно, цели пет-шест години се е препитавала като фльорца, а в оня бранш човек трябва да умее да се преструва, и още как! — Лицето й помръкна. — Познавах една-две проститутки, които можеха да направят кариера на Дрюри Лейн26, ако им стискаше. А тази определено е имала хъс. Все ми се струваше, че имаше нещо гнило в благовидната й фасада. Божке! Само си помисли, Джо! Каква беше зализаничка и надута, все се държеше като ощипана мома, а всъщност си е била професионална развратница! Това е направо убийствена комбинация!

— Със сигурност беше омаяла мъжката половина на Симла.

— И се е възползвала от това максимално! Тази жена си е родена артистка! Бас ловя, че изобщо няма и хабер коя е всъщност след безбройните си ролички!

Джо си припомни първия път, когато бе видял Алис в светлината на прожектора, с обляно в сълзи лице, покрусена от загубата на любимия човек. После си спомни как се беше гушнала в обятията му, цялата разтреперана, а топлият й дъх галеше бузата му, докато му шепнеше, че го дебнела опасност, при което мелодраматично му връчи пистолета си. Накрая я зърна връз амбразурата в Червения форт, втурнала се към свободата си.

— Права си, Мейси — тъжно поклати глава той. — През цялото време е позирала.

— И все пак едно е да се изживяваш като актриса, а съвсем друго — да затриеш човек. Убийството е нещо реално. Тоя Корсовски… Всичко е било тъй отдавна… 1914-та, та оттогава са изминали осем години. И мен един ме заряза преди войната, ама ако сега го срещна оня мизерник, ще му протегна ръка и сърдечно ще му благодаря, че ме е отървал от себе си! Що за жена би пожелала смъртта на някой, който я е изоставил — дори да е бил любовта на живота й — след толкова много време?

— Алис е точно от тоя тип. Даже нещо повече — продължи Джо да разсъждава на глас. — От документите на Корсовски стана ясно, че е бил ангажиран да изнесе концерт в античните театри на Прованс почти по същото време, когато се е случила железопътната злополука край Бьон. Дали Изабел Нютън случайно е пътувала в същата посока, по същото време? Той за пръв път се е връщал на сцената на запознанството им. Това е била първата й възможност да се приближи до него и напълно възможно, да го убие. Междувременно катастрофата я отклонила от намеренията й, но според мен жаждата за отмъщение никога не я е напуснала, ни насън, ни наяве.

— Значи смяташ, че тя е изнудила някого в Симла да извърши убийството от нейно име? Някой пройдоха, който е имал приблизително същия ръст и също е пушел цигари „Черната котка“ като първия убиец? Всички бяхме чули — макар и под сурдинка, разбира се — описанието на човека, издирван от полицията.

— Да, трябвало е да намери някой със същата височина, инак щеше да е много подозрително. Но що се касае до цигарите… — Джо се усмихна. — Там са се издънили! Мисля, че е пратила някой непушач. Само че е бил „въоръжен“ и с кутия „Черната котка“. Убиецът е изпушил криво-ляво две цигарки и ги е изгасил почти наполовина. Изчислихме, че времето за пристигането на Корсовски с колата на губернатора е било достатъчно за две цигари. В такъв случай, би трябвало само втората да е била недопушена и набързо изгасена. Само че това важеше и за двете! Тия фасове бяха нарочно оставени за заблуда на полицията, както и ясно откроените ямки на ботушите и лактите. И тъй наивните ченгета да решат, че и втората стрелба е дело на същия вманиачен снайперист. А после Алис разпространява слухове за умишлена политическа провокация, което е напълно правдоподобна версия в тия размирни времена.

— Ама кой е бил, Джо? Кой е застрелял Корсовски? Знаеш, нали? Няма ли да ми кажеш?

— Не — нагло се ухили Джо. — Готова ли си за действие трето на пиесата? Време е да дадем думата на самия убиец.