Ще бъдеш ли тук?

22

Февруари 2001 год.

Елиът е на 61 години

Три минути преди смъртта…

Легнал върху дивана на верандата, загърнат в няколко одеяла, Елиът гледа за последен път как слънцето залязва над Сан Франциско.

Той целият трепери и въпреки кислородната маска диша едва-едва.

Струва му се, че цялото му тяло ще се разпадне всеки момент.

Две минути преди смъртта…

Ето го този миг, от който всичко живо толкова много се бои. Моментът да потеглиш на голямото пътуване.

Често пъти казват, че не е важно колко, а как си живял.

Лесно е да говориш умни приказки, когато пращиш от здраве!

Що се отнася до него, той се е опитал да се справи по най-добрия начин, но дали е успял да стане истински, завършен човек?

Който е жив, ще види.

Който умре, ще види.

Последна минута…

Би искал да умре с ведростта на будистки учител.

Но това не е така просто.

Напротив, безпомощен е като малко дете.

Изпитва страх.

Не е пожелал да извести Анджи.

Няма никого край себе си.

Тогава, за да не напусне този живот съвсем сам, впряга цялото си същество в мисъл за Илена. И в мига, в който поема последния си дъх, успява да повярва, че тя седи до него.