Село във въздуха

XVII. Какво се беше случило с доктор Йохаузен…

Джон Корт беше виждал понякога доктор Йохаузен в Либревил и затова не би могъл да се излъже. Действително този почтен доктор сега царуваше над горското племе вагди.

Повестта за учения не е дълга и не е сложна. Преди три години, в желанието си да повтори опита на професор Харнер, решил да се засели между маймуните, за да изучи езика им.

Доколко бе успял да изпълни своята програма, отчасти можеха да предполагат нашите пътешественици, които случайно бяха намерили неговата клетка-колиба, неговия сал и бележника му. Всичко последвало по-късно оставаше в областта на предположенията.

Какво е заставило доктора да напусне колибата си на брега на реката, кръстена от нашите приятели на негово име — дали е сторил това доброволно или насила? Никой не би могъл да каже. Но сега вече беше ясно, че вагдите понякога предприемат далечни пътувания, че огньовете в гората бяха запалени от тях, че при една от своите експедиции са стигнали до мястото, където била неговата колиба. Очевидно, те са го похитили и пренесли в своето въздушно царство, заедно с цялото му имущество.

Колкото се отнася до слугата-туземец, навярно е сполучил да избяга из гората, иначе Джон Корт, Макс Юбер и Камис сигурно биха го срещнали в Нгала, или най-малкото, сигурно би участвувал поне в тази тържествена процесия.

Несъмнено вагдите се отнесли твърде миролюбиво към доктор Йохаузен, без да му причинят никаква вреда, както бяха постъпили и с нашите пътешественици.

По-късно, признали неговото умствено превъзходство, го избрали за свой владетел. Впрочем същото би могло да се случи и с Джон Корт, и с Макс Юбер, ако мястото не беше заето.

И така отпреди три години доктор Йохаузен царуваше над вагдите под името „Баща-Огледало“, т.е. Мсело-Тала-Тала — прозвище, което навярно сам внушил на своите поданици. Много неясно досега вече ставаше ясно и се обясняваше само по себе си: ето откъде са попаднали в техния първобитен език някои думи от туземното наречие на Конго, а също и някои немски думи; ето от къде вагдите знаеха да си служат с латерната, знаеха да си служат с някои домашни съдове!

Обаче все още оставаше необяснимо едно: защо Мсело-Тала-Тала не забеляза белите хора всред тълпата полумаймуни, защо не заповяда да ги доведат веднага при него, и дори не се разтревожи от присъствието на чужденци в своята столица?

Значи доктор Йохаузен, заселил се в гората Убанги, за да живее между маймуните, изведнъж попаднал всред същества, стоящи по-високо от антропоидите, за чието съществувание никой не бе подозирал до днес. Било излишно да ги учи да приказват, понеже те имали вече свой език, но все пак ги научил на няколко немски думи. После в качеството си на лекар им оказал известна медицинска помощ и спечелил онази популярност, която най-после го довела до трона. Впрочем нека да отбележим, че вагдите се радваха на прекрасно здраве, и нито един от тях не се разболя през цялото време, което нашите пътешественици прекараха в Нгала.

Щом узнаха за високото положение, което доктор Йохаузен заемаше тук, Джон Корт и Макс Юбер не без основание предполагаха, че при сегашните условия тяхното положение не е вече безизходно, както бяха започнали да се опасяват? Нима този крал от човешки произход би отказал да им възвърне свободата?

— Невъзможно е! — възкликна Макс Юбер. — Невъзможно е да откаже… Значи сега нищо друго не ни остава, освен да проникнем в двореца, да му разкажем всичко и да поискаме да изпълни молбата ни.

— Кога да направим това? — попита Джон Корт.

— Довечера! И понеже като владетел той е обожаван от народа си, не подлежи на съмнение, че народът му ще побърза да изпълни неговата воля. После, след като ни възвърнат свободата, тези вагди най-почтително ще ни придружат до границите на своята държава, както подобава на едноплеменниците на техния крал!

— Ами, ако откаже?

— Не е възможно това!

— Нима знаем, какви са тукашните политически тайни, драги Макс?…

— Е, ако откаже да ни върне свободата, ще извикаме право в лицето му, че е достоен да царува само над най-нисши маймуни, че стои по-долу дори от своите поданици! — заяви Макс Юбер.

Обаче освен шеги предложението на Макс Юбер заслужаваше и внимание. Тази вечер наистина предлагаше най-удобен момент, за да влязат в недостъпното за никого жилище на Мсело-Тала-Тала. Празникът продължаваше: всички вагди бяха почти пияни; дори войниците, без да се опасяват, че ще посрамят честта на мундира, не се отказаха от пиене, и затова кралското жилище не се охраняваше толкова строго. Колло също отиде да празнува и още не беше се върнал.

Като почакаха около един час, Макс Юбер, Джон Корт, Лланга и Камис напуснаха колибата си и предпазливо тръгнаха по съвършено тъмните улици на Нгала. Последните факли, окачени по дърветата, догаряха; в далечината все още се чуваше шумът на тълпата, но повечето пияни жители спяха дълбоко в колибите си.

Понеже предвиждаха възможност за бягство, нашите пътешественици бяха взели пушките си и всичките патрони. Би могло да се случи да ги задържат и тогава по неволя ще заговорят двуцевките.

Пътешествениците тихо минаваха покрай колибите, повечето от които бяха празни или потънали в дълбок сън, а когато стигнаха до площада, за голямо свое учудване видяха, че и той е съвсем безлюден. Никъде нямаше нито душа, дори пред вратата на двореца липсваше обикновената стража. Наоколо беше съвсем тъмно, само решетъчният прозорец на двореца беше осветен. Лланга внимателно се промъкна до вратата и се убеди, че е достатъчно слабо блъскане, за да влязат свободно в колибата.

— Може би, някакви царедворци дежурят във вътрешните апартаменти на двореца? — пошепна Макс Юбер.

Въпреки подобно предположение, случаят беше твърде благоприятен, за да не се възползуват от него. Нашите приятели можаха да стигнат незабелязано до колибата на доктор Йохаузен, убедиха се, че вратата не е заключена и не се пази, и решиха да влязат вътре. Около минута се ослушваха, но в колибата беше съвсем тихо.

Макс Юбер влезе пръв, другите го последваха и затвориха вратата зад себе си.

Царското жилище се състоеше от две големи стаи, разделени с лека стена, в която беше изрязана междинна врата. В първата стая нямаше никого; през цепнатината на вратата проникваше светлина, и Камис, като притисна око към цепнатината, видя във втората стая доктор Йохаузен, обтегнал се върху старата кушетка.

Очевидно вагдите бяха пренесли тук всичките мебели от колибата-клетка край реката — и кушетката, и креслото, и масичката в ъгъла.

— Хайде, да влезем! — предложи Макс Юбер.

При шума на отворената врата доктор Йохаузен се приповдигна и обърна глава към влезлите. Очевидно, току що беше се пробудил от дълбок сън, понеже присъствието на четиримата непознати в колибата, никак не го учуди.

— Доктор Йохаузен — започна Джон Корт, — дойдохме, за да поздравим ваше величество…

Но докторът не отговори нищо… Нима беше забравил родния си език? Джон Корт се обърна към него по немски, като желаеше да го предразположи в своя полза. Уви, Мсело-Тала-Тала го наблюдаваше с безразличен поглед.

— Чувате ли? — продължи американецът. — Ние сме европейци, доведени в Нгала от местните жители…

Но пак не последва никакъв отговор. Сякаш вагдийският крал ги гледаше, без да ги вижда, и ги слушаше, без да чува онова, което казват. Дори не направи нито най-слаб жест, като че ли беше изпаднал в някакво вцепенение. Тогава Макс Юбер пристъпи напред и съвсем непочтително го разтърси за рамото. Негово величество направи такава гримаса, на която би завидяла и най-отвратителната маймуна от гората Убанги.

Младият французин го разтърси по-силно. Негово величество му показа езика си и се озъби.

— Луд е! — възкликна Джон Корт.

— Ясно като ден! — съгласи се Макс Юбер.

Наистина доктор Йохаузен беше изпаднал в състояние на пълен идиотизъм. Полупобъркан още тогава, когато решил да предприеме пътешествието си из безкрайните гори на Убанги, тук, всред маймунското царство, той окончателно беше се лишил от разума си.

Може би именно поради това обстоятелство вагдите бяха го избрали за свой крал: между индианците в западна Америка и между диваците из Океания, безумието се ползва с особено уважение; всички луди за тях са свещени същества, избрани носители на божествената мощ и воля.

Ето защо бедният доктор, изпаднал в пълен идиотизъм, никак не се интересуваше от присъствието на четиримата чужденци в неговата столица, ето защо не откри, че двама от тези хора, принадлежащи към друга раса, нямат абсолютно нищо общо с неговите вагди.

— Сега — заяви Камис, — изобщо не можем да разчитаме на съдействието на този луд. Остава ни само, да се възползуваме от благоприятния момент, понеже всички полумаймуни са пияни, и да бягаме, без да губим нито минута повече!

— Да, нощта е тъмна, никой не мисли за нас. Нашето бягство ще бъде сполучливо само сега, или никога! — добави Макс Юбер.

— Напред! — възкликна Камис и тръгна към изхода. — Да се опитаме да стигнем до стълбата, а след това ще бягаме през гората!

— А докторът? — попита Макс Юбер. — Не можем да го оставим тук, наш дълг е да го спасим!…

— Да, Макс, но този нещастник се е лишил от разума си. Ще започне да вика, да се противи… Едва ли ще успеем да го отведем.

— Да се опитаме! — заяви Макс Юбер, и пристъпи към доктора.

Но не беше лесно да го помръдне от мястото му; дори да не се противи, пак би било твърде трудно да се изнесе из колибата.

Джон Корт и Камис пожелаха да помогнат на Макс, за да вдигнат с общи усилия побъркания доктор. Но последният беше твърде силен, отблъсна ги от себе си и се просна с цялата си дължина върху кушетката.

— Дявол да го вземе, много е тежък! — възкликна Макс Юбер.

— Доктор Йохаузен! — извика Джон Корт почти в ухото му. Но вместо да отговори, негово величество започна да се почесва, като маймуна.

— Не — промълви най-после Макс Юбер, — нищо не можем да направим с този човек-животно… Станал е маймуна, нека да си остане маймуна… и нека да продължи царуването си над своите маймуни!

Решиха да го оставят. Но сякаш за беда в същия момент негово величество започна да крещи толкова високо, толкова настойчиво, че сигурно биха го чули, ако наблизо се намираха някои вагди.

Нямаше нито минута за губене. Трябваше да бягат. Рагги и войниците му можеха да се явят всеки миг и тогава положението на пътешествениците, заловени, така да се каже, на местопрестъплението, в свещеното жилище на Мсело-Тала-Тала, би се влошило още повече; навярно ще ги лишат от правото да се разхождат свободно из селото; може би ще ги поставят под строго наблюдение, и тогава завинаги ще трябва да се откажат от мисълта да се върнат някога в Либревил.

Като съобразиха всичко това, Камис и другарите му побързаха да напуснат жилището на доктор Йохаузен, и се втурнаха да тичат по тъмните улици на Нгала.