Село във въздуха

XVIII. Неочаквана развръзка

Щастието беше на страната на бегълците: произведеният в колибата шум не привлече вниманието на никого. Площадът беше тъмен и пуст като улиците. Трябваше по-скоро да стигнат до стълбата.

Изведнъж пред бегълците сякаш израсна изпод земята някакъв вагди.

Пътешествениците се взряха внимателно и познаха бащата на Ли-Маи, заедно със сина си. Дребосъчето беше ги видяло, когато влязоха в двореца на Мсело-Тала-Тала, и побързало да съобщи на баща си. А той, като се опасявал, че белите му приятели са заплашени от някаква опасност, решил да се присъедини към тях и да им бъде в помощ, ако стане нужда.

Щом разбра, че искат да избягат, бащата предложи да им покаже правилната посока. Това беше много навреме, понеже никой от четиримата не би могъл да намери в този мрак пътя към стълбата.

Но тук ги очакваше непредвидено препятствие: лично Рагги, с дузина войници, охраняваше стълбата. Нямаха никаква възможност да се промъкнат и четиримата незабелязано. В момента, когато Макс Юбер пристъпи към стълбата, Рагги и двама едри вагди се хвърлиха върху него. Младежът отскочи назад, вдигна пушката и натисна спусъка. Сякаш ударен от гръм Рагги падна и остана неподвижен; другите, обхванати от ужас, мигновено се пръснаха на разни страни. След няколко минути не остана никой. Пътят беше свободен.

— Слизайте! Слизайте! По скоро! — извика Камис.

Всички се втурнаха подир Ли-Маи и баща му, които вървяха напред.

След като излязоха изпод навеса над селото Нгала, бегълците стигнаха до реката, бързо отвързаха една от лодките пред пристанището и седнаха в нея, заедно с дребосъчето и с баща му.

Едва успяха да се отделят от брега, и навсякъде се появиха светлини. Навсякъде покрай брега пламнаха стотици факли: от всички страни прииждаха вагди, заплашителни викове се раздаваха из нощния мрак, и скоро върху бегълците се посипа градушка от стрели.

— Въпреки желанието ми принуден съм… — въздъхна Макс Юбер, вдигна пушката и гръмна. Същото стори и Джон Корт, а Камис държеше заредени пушки, ако се яви нужда от тях. Двама вагди паднаха по очи, и цялата тълпа с вой отстъпи назад. В този момент течението подхвана лодката и подир минута тя изчезна зад завоя на реката, под гъстите, сенчести дървета.

Излишно е да описваме всичките подробности на това пътуване по реката, към югоизточната част на Великата гора. Може би из тези места съществуваха и други въздушни села, но нашите пътешественици нищо не знаеха за тях, понеже не ги срещнаха по пътя си. Притежаваха достатъчно патрони и не страдаха от глад, тъй като дивеч имаше в изобилие. На другия ден надвечер, преди да настъпи нощта, Камис спря лодката в едно заливче и всички слязоха на брега. През цялото пътуване Макс Юбер и Джон Корт по всякакъв начин се стараеха да изкажат благодарността си към малкия Ли-Маи и към баща му, към които действително бяха се привързали. Колкото се отнася до Лланга и до Ли-Май, двамата се обичаха, като истински братя.

На другия ден, 16 април, пътешествениците пак излязоха на брега. Според пресмятанията на Камис, досега бяха се отдалечили около 40–50 километра от селото Нгала.

На сутринта Камис рано събуди другарите си за по-нататъшно пътуване. Спусна лодката във водата и със жест покани Ли-Маи и баща му да влязат в нея.

Макс Юбер и Джон също ги поканиха, но бащата отрицателно поклати глава, после посочи с едната си ръка реката, а другата протегна към гората, сякаш желаеше да им обясни, че те трябва да продължат пътя си, а той ще се върне в своята родна гора.

Като се убедиха, че не могат да го отклонят от решението му, бегълците снабдиха бащата и сина с достатъчно храна за обратния път, и след това трогателно се сбогуваха с тях.

През дните 18, 19, 20 и 21 април нашите приятели продължиха пътуването си по реката до мястото, където тя се вливаше в Убанги. Според бързината на течението Камис пресметна, че са изминали 300 километъра от селото Нгала.

Сега форлоперът и спътниците му се намираха близо до праговете на Конго, приблизително там, където реката образува ъгъл и завива към юг. Беше съвсем невъзможно да преминат с лодката през тези прагове и водовъртежи.

Решиха да излязат на брега и да носят лодката, а после пак да се спуснат по водата, след като изминат праговете.

За щастие, не стана нужда да носят тежката лодка, понеже след праговете Конго става плавателна, и по нея често плуват товарни кораби, които водят търговия с крайбрежните жители. Нашите приятели скоро попаднаха на такъв кораб, и с него продължиха пътуването си. На 26 април слязоха близо до едно село на десния бряг на реката. Оттук до Либревил им оставаха около 900 километра.

Камис се погрижи да намери подходящ керван, с който нашите приятели благополучно изминаха за 24 дена безкрайните равнини на Конго.

На 20 май, Джон Корт и Макс Юбер, Лланга и Камис, пристигнаха във факторията, където техните приятели, силно разтревожени от продължителното им отсъствие, ги посрещнаха с отворени обятия.

Решиха Лланга и Камис завинаги да останат при Джон Корт и Макс Юбер. Впрочем първият и без това беше отдавна техен приемен син, а форлоперът, който не веднъж им доказа своята безгранична преданост по време на опасното пътешествие, стана за тях, като истински брат.

Читателят може би ще попита:

— Ами какво стана с доктор Йохаузен? Какво стана с въздушното село Нгала, построено между върховете на дървета, всред най-глухата дълбочина на Великата гора?

Да, рано или късно, някаква научна експедиция сериозно ще се заеме с откриването на това чудно племе вагди и ще изучи техните битови черти, нрави, обичаи и природни способности, за да допринесе голяма полза на съвременната антропология.

Бедният доктор Йохаузен се лиши от разума си. Обаче ако оздравее, ако някой го върне обратно в Маллнба, кой знае дали няма да започне да съжалява за времето, когато под името „Баща Огледало“ — Мсело-Тала-Тала, е царувал мирно над славното племе вагди, проявили толкова благоговение и почит към него?… Кой знае, може би благодарение на него, великите европейски държави ще обърнат благосклонното си внимание към тези първобитни и простодушни горски хора?…