Село във въздуха

IX. По течението на река Йохаузен

На 16 март към шест часът сутринта нашите пътешественици напуснаха брега и потеглиха с малкия сал по течението на река Йохаузен.

Макар че дъждът престана, небето все още беше покрито с облаци и въпреки силния вятър облаците не се пръскаха, а обещаваха мрачен ден. Впрочем това засега не беше лошо, понеже широката река протичаше по сравнително открита местност и ако имаше слънце времето щеше да бъде извънредно горещо.

На носа на сала беше направена площадка от утъпкана земя, достатъчно широка, за да може да се пали огън върху нея, а наблизо се издигаше грамада от сухи клони; на кърмата беше приспособено първобитно кормило, с чиято помощ пътешествениците до известна степен управляваха сала и не му позволяваха да се отклонява от желаната посока.

Според бързината на течението Камис пресметна, че подир двадесет дена ще стигнат до сливането на река Йохаузен с Убанги, ако по пътя не срещнат някакви непредвидени пречки, за които сега е трудно да се предполага. Във всеки случай несъмнено беше, че реката е твърде дълбока и прави много завои.

До обедната почивка всичко вървеше благополучно; салът нито веднъж не заседна по крайбрежния пясък. Джон Корт застреля една речна антилопа.

— Ами как ще я приберем сега?

— О, много лесно! — отговори форлоперът и отправи сала толкова близо до брега, че без труд можаха да скочат на пясъка и да вдигнат трупа на антилопата. През това време Макс Юбер и Лланга се заеха да ловят риба с помощта на твърде прост риболовен уред, направен от връв, намерена в колибата на доктор Йохаузен, от дълга, тънка пръчка и от трън вместо въдица, на който поставиха парченца месо за примамка. Обаче въпреки простотата на уреда подир няколко минути риболовците хванаха една едра щука, тежка около 3 килограма. Сега можеха да имат най-разнообразна храна: и супа, и риба, и варено месо, и печено. За да се свари супата бяха нужни няколко часа, но такова забавяне не влизаше в сметките на форлопера, и затова той накладе огън върху землената площадка на сала, окачи над него котлето с нарязаното месо, а през това време салът продължи плаването си по течението на реката.

Надвечер Камис спря в едно малко заливче. През деня не можаха да уловят достатъчно риба, но тук, между камъните, хванаха толкова много раци и миди, че от тях можаха да си приготвят чудесна вечеря, като ги изпекоха върху жарта.

Решиха да пренощуват на брега на заливчето, под сянката на грамадно каучуково дърво. Това сториха от предпазливост, понеже нощта обещаваше да бъде тъмна и съществуваше голям риск, че салът ще се сблъска с плуващите по течението грамадни дънери, или пък ще заседне всред крайбрежните гъсти водорасли. През цялата нощ нищо не наруши покоя на нашите пътешественици, макар че виковете и крясъците на маймуните продължиха до зазоряване.

— Готов съм да твърдя, че тези маймуни не могат да говорят! — разсъждаваше Макс Юбер, като усърдно се плискаше с вода, за да облекчи отчасти раничките по ръцете и по лицето си, причинени от безбройните москити.

Понеже се изля проливен дъжд, трябваше да отложат пътуването с час и половина. Тук под каучуковото дърво нашите приятели и техният сал бяха напълно защитени от страшния порой, който се изливаше от небето.

Джон Корт забеляза:

— Ако дъждът не престане скоро, за предпочитане ще бъде да останем тук. Жалко, че не можем да сменим измокрените си дрехи.

— А защо да не ги сменим с костюм от собствената си кожа според туземната мода? — усмихна се Макс Юбер. — По този начин, положението се опростява!

— Разбира се! Така ще избегнем и всекидневното пране!…

За щастие към седем часът сутринта, дъждът спря, а през това време нашите приятели закусиха с прясноснесени яйца на дрофа, намерени от Лланга, които Камис побърза да свари в кипяща вода. Но Макс Юбер както винаги пак започна да се оплаква от липсата на сол, без каквато все още не можеше да се примири.

Към седем и половина часът малкият сал напусна заливчето и заплува по течението. С хвърлените въдици можаха да хванат няколко риби, които Камис сготви на сала, без да слизат на брега, за да не се забави пътуването.

Цялата местност изобилстваше с горски дивеч и с водни птици.

Според пресмятанията на Камис до обед пътниците бяха изминали повече от 10 километра, а реката си оставаше все така широка. Само по бреговете й бяха израснали грамадни вековни боабаби, сплели краищата на клоните си така, че образуваха над реката свод по който от единия до другия бряг пълзяха хиляди видове дебели лиани и образуваха някакъв особен род въздушен мост. По него свободно биха могли да минават не само маймуни, но и хора.

Понеже слънцето почти отвесно изпращаше лъчите си към земята, този зелен свод се явяваше истинско благодеяние. Имаше само едно неудобство — безбройното число представители от всички маймунски породи; не стотици, а хиляди горили, шимпанзета, песоглавци, орангутани и шебеци, които неуморно се кривеха и правеха най-необикновени скокове.

— Като че ли сме в истинско маймунско царство! — казваше французинът. — Впрочем това никак не е чудно; намираме се в централна Африка, където и туземците малко се отличават от своите четириръки сродници!

Но сега не беше време да обсъждат интересния въпрос, доколко голяма е разликата между туземците и маймуните, понеже трябваше да мислят за самозащита срещу безбройните пълчища на последните, започнали вече да се отнасят твърде враждебно към пътниците в сала. Отпреди няколко часа, форлоперът с тревога следеше шумните прояви на безбройното стадо.

— Нека да приготвим пушките и да внимаваме. Трудно е да се предвиди какво може да стане!

— Хайде, де! Само един изстрел е достатъчен, за да ги пръсне — каза Макс Юбер, и вдигна своята двуцевка.

— Моля ви, не стреляйте! — извика Камис. — Нека ние да не започваме, а да отговорим само, когато бъде необходимо!

Сега върху пътешествениците откъм брега полетяха камъни, тояги, отчупени клони и плодове; както се знае, едрите маймуни притежават необикновена сила. Форлоперът се стараеше да държи сала по средата на реката, на еднакво разстояние от двата бряга. Но и това положение малко помагаше. Един ловко хвърлен камък удари младия французин по крака. Разсърденият младеж вдигна пушката и гръмна — убитата горила рухна на земята, но гърмежът не смути другите четириръки; само повече се залутаха и закряскаха, а числото им беше такова, че и дума не можеше да става за избиването им до край.

За щастие при следния завой реката се стесни с една трета, бързината на течението се увеличи и салът полетя напред.

Може би маймуните ще се пръснат при настъпване на нощта; но независимо от това, форлоперът реши да продължат пътуването през цялата нощ, за да не бъдат нападнати на брега, където нищо не би могло да ги спаси от тези страшни врагове. Впрочем, сега беше около 4 часът след пладне, а до седем положението може би щеше да се промени.

Камис най-много се тревожеше от мисълта, че маймуните масово ще нападнат сала и тогава — всичко ще бъде свършено! Подобно на котките и маймуните избягват водата, но нима не биха могли да се спуснат по надвисналите над реката лиани и да скочат върху сала, като по този начин свършат моментално с Камис и с неговите другари?

Действително на няколко метра напред два грамадни боабаба бяха сплели клоните си; увиснали на тях шест горили причакваха сала. Намерението им беше очевидно.

— Просто ще скочат върху главите ни, ако не ги прогоним оттам! — промълви Макс Юбер.

— Стреляйте! — извика Камис.

Екнаха три гърмежа и три горили, като напразно се стараеха да се задържат за клоните, рухнаха във водата.

Избухнаха още по-силен шум и крясъци; около двадесет други маймуни се спуснаха към дървото, за да скочат върху сала. Камис и другарите му бързо напълниха пушките, и започнаха твърде сериозна стрелба. Десетина свирепи маймуни паднаха една след друга, а останалите с вой и писъци избягаха обратно към брега, преди салът да стигне до висящия мост.

Сега изчезването на доктор Йохаузен и на слугата му не беше чудно, ако се допусне, че маймунското население на тези гори ги е посрещнало по същия приятелски начин. Все пак изглеждаше необяснимо защо маймуните, известни със своята страст към разрушаване, са оставили непобутнати колибата и намерените в нея предмети!

Впрочем в този момент нашите пътешественици нямаха възможност да разсъждават надълго върху участта на доктор Йохаузен: трябваше да помислят за опасностите, които бяха надвиснали над собствените им глави. Реката все повече се стесняваше и на стотина метра пред тях водата клокочеше и се пенеше. Пътешествениците веднага разбраха, че там има водовъртеж. Беше очевидно, че въпреки старанията на Камис да си послужи с примитивното кормило, течението положително ще изблъска сала към десния бряг. И тогава нищо не би попречило на маймуните да нападнат масово. Ето защо необходимо беше да ги прогонят с честа пушечна стрелба. Щом салът започна да извива към брега, пътешествениците дадоха дружен залп. След миг цялото маймунско стадо удари на бяг. Обаче не дружният залп на нашите приятели принуди маймуните да избягат, а страшната мълния, която изтрещя точно в същия момент, когато стрелците натиснаха спусъците на пушките си. Тези ужасни тропически мълнии, които избухват изведнъж, като разсичат небето от единия до другия край, и ослепяват очите с блясъка си, вселяват непреодолим страх и паника всред повечето животни и ги принуждават да се крият и да дирят спасение из горските гъсталаци. След трясъка на мълнията и двата бряга се очистиха само за няколко минути. Из крайбрежните храсталаци останаха труповете на убитите или тежко ранени маймуни.