Табу

10

Поеха през нощта. Пратеник на Журдан ги пресрещна около полунощ със спешен призив за помощ. В непрекъснати двудневни битки, Журдан — с несравнимо по-малобройните сили на французите — се бе опитал да удържи все по-засилващата се австрийска офанзива при Острах и да възпре вражеското настъпление. Една френска бригада се оказала откъсната и обкръжена. Изпратената да ги спаси дивизия открила френските флангове северно от Острах. Те се присъединили към генерала и започнали да отстъпват.

Макар армията на Журдан да бе повалила над 2900 австрийски войници, нейните загуби също бяха големи. Французите бяха открили и горчивата истина, че армията на ерцхерцога не само не е разпокъсана на малки части, както предполагаха, а напредва вкупом, и то доста бързо.

Откликвайки незабавно на призива на Журдан, Дюра го информира, че ако армията му продължи с темпото, с което се движи в момента, би трябвало да пристигне в Брегенц на зазоряване. И веднага ще атакува.

Журдан се занимаваше с уплътняване на редиците си, но щом получи съобщението на Дюра, започна да крои планове за ново нападение и издаде заповед армията му да се придвижи напред. Лично щеше да оглави левия фланг.

При портите на манастира, няколко километра западно от Брегенц, Тео се сбогуваше с Дюра. Възседнали конете си един до друг, те бяха заобиколени от офицери и стража. Армията се придвижваше напред с по-бърз от обичайното ход.

— Намираш се под грижите на майор Виже — тихо я осведоми Дюра. — Моля те да спазваш нарежданията му.

— Да, разбира се.

Понечи да каже още нещо, но премисли, като видя колко чифта очи са вторачени в тях.

— Ако не успея аз лично да се върна за теб, някой от офицерите ми ще дойде. Не напускай пределите на манастира. — Протегна ръка и докосна за миг нейната ръкавица.

Au revoir — пророни, вгледан в нея.

— Бог да те пази — прошепна Тео. После Дюра се извърна към застаналия вдясно Боней и бързо попита:

— Къде е артилерията?

Леко заби шпори в хълбоците на коня и потегли още докато Боней му отговаряше.

Майор Виже се приближи към графинята и вежливо подхвана:

— Надявам се, манастирът да ви се стори удобен. Един от моите хора ще се погрижи за коня ви.

Тео, облечена като кавалерийски офицер, прехвърли крак, пое ръката му и се плъзна от седлото.

Обрасла с липи алея водеше към главния вход. Черните силуети на дърветата се очертаваха върху фона на обсипаното със звезди небе. Два фенера светеха отстрани на входа.

— Ще ви покажа покоите — предложи Виже. — Според генерала библиотеката ще ви допадне — продължи той, като се съобразяваше с нейните по-малки крачки. — Монасите много се гордеят с колекцията си от ловни книги. Разбрах, че и вие ловувате.

— Моят народ ловува от векове, за да се прехранва. Дядо ми ме научи да стрелям още от малка. Вие ловувате ли, майоре?

— Израснал съм в Париж, така че ловувам предимно австрийци — отвърна той усмихнат. После попита:

— В Швейцария ли ще останете? — Тео не успя да определи дали се държи нахално, или недодялано. Докато се колебаеше какво да отвърне, Виже бързо добави: — Генералът изглежда силно увлечен по вас, мадам, а ние всички му желаем доброто.

— И аз също. Надявам се, че ще мога да остана.

— Ние сме тук, за да сме сигурни, че казаците няма да дойдат да ви вземат.

— Казаците?

Онези, които я придружаваха от Петербург, бяха оставени в Цюрих.

— Говоря за хората на съпруга ви, графиньо. — Съзрял внезапния страх в очите й, той разбра, че Дюра не й е казал. — Не знаете очевидно… Извинете ме. Андре не ми изясни…

— Къде е съпругът ми?

Виже бързо се озърна наоколо, сякаш се надяваше някой да го избави от тази ситуация, но двамата монаси, които идваха да ги посрещнат, бяха все още далеч.

— Не биваше да го казвам — промърмори той.

— Бих искала да съм наясно каква опасност точно ме грози — заяви Тео, като си налагаше да запази спокойствие.

— Ние ще се грижим за вас. Не се притеснявайте.

— Корсаков с ерцхерцога ли е?

— Наистина не знам.

— Смятате ли, че е с ерцхерцога?

Усети как сърцето й бие учестено и едва потисна желанието си да побегне.

— Не знам. — Очите му останаха приковани към нейните за миг. — Наистина.

— Но Дюра очевидно смята, че е, иначе защо щеше да ви нареди да ме пазите от казаците. Колко далеч е Брегенц?

— Не се вълнувайте — зауспокоява я Виже, понеже раздразнението й бе видимо. — По-вероятно е ерцхерцогът да е в Стоках.

— А не в Брегенц, така ли? — Изпита облекчение.

— Никой няма да ви нарани, графиньо, докато сте с мен. Давам ви офицерската си дума.

— Благодаря ви, майоре — едва прошепна Тео с пребледняло лице. — Никак не ми допада идеята да се върна в Петербург.

— Дюра иска да сте в безопасност, мадам, и заповедите му ще бъдат изпълнени.

— Благодаря — повтори признателно Тео.

Когато монасите я поздравиха и й показаха стаите, тя се поуспокои. Съумя да преодолее страха — хората на Виже — шестдесет души — бяха силни, а отвътре манастирът приличаше на средновековна крепост.

Ако изобщо човек можеше да е в безопасност, докато Корсаков е жив, то беше възможно именно тук.

Не спа обаче добре — имаше кошмари и зловещи спомени. Плашеше се от сенките по стените, стряскаше се от външни шумове, привиждаше й се лицето на Корсаков върху осветения от луната прозорец.

След няколко неспокойни часа тя се отказа от по-нататъшни опити да заспи и се настани до камината с надеждата топлината на огъня и танцът на пламъците да й помогнат да прогони неприятните усещания. Нужна й бе утехата на Тамир, но прислужницата й остана в Сарган. А още повече се нуждаеше от Дюра, но в момента животът му бе в ръцете на боговете.

През нощта Дюра и неговите шест хиляди войници прекосиха мочурищата около Брегенц и сега се намираха срещу силните позиции на австрийците. Артилерията му бе все още на деветдесет километра на запад и с мъка се придвижваше напред, но по-голямата част от кавалерията му бе успяла да пристигне. Сега очакваха заповедта му за атака. Той разполагаше с малко време да премисли вариантите. Всъщност не съществуваха много възможности освен фронтално нападение. И докато Дюра мислено кълнеше Журдан за некомпетентността му и потъпкването на основния закон на военното изкуство — правилно да се избере времето и мястото на битката — обмисляше разпределението на войниците си.

Австрийската артилерия откри огън. На слабата утринна светлина Дюра даде заповед за атака. Първите редици започнаха да се огъват под тежкия обстрел, после отстъпиха. За да ги насърчи, Дюра яздеше пред хората си. Австрийците ги посрещнаха с две бригади и постепенно отблъснаха французите надолу по склона на голия хълм.

Дюра прегрупира пехотата и под грохота на австрийските оръдия отново тръгна напред. Австрийската кавалерия се опитваше да откъсне фланговете му. Ако успее, щеше да е фатално за френските позиции. За войниците на Дюра моментът бе тежък. Първоначално сякаш щяха да отстъпят, но се овладяха и настъпиха. Под силата на внезапната им атака австрийците се оттеглиха. Ала под непрестанния австрийски обстрел армията на Дюра не успяваше да завземе кой знае колко територия.

Скоро телата на десетки войници от двете страни лежаха по полето, но все пак австрийците най-накрая се върнаха в окопите си пред крепостта. Дюра се опита да щурмува стените, ала точните попадения на снарядите от бастионите и съседните възвишения сериозно изтъниха редиците му. Пробва да пробие през окопите вляво, но отново го посрещна безмилостен огън. Дюра се насочи още по-наляво. Австрийците отново се втурнаха напред с цел да откъснат фланга му. Французите успяха да ги отблъснат.

Към единадесет сутринта нови подкрепления се вляха в австрийските редици и нападенията на французите завършваха все така неуспешно. Касапницата бе ужасна. Шест пъти поемаха напред само за да бъдат посрещнати от несекващ обстрел. По обяд, след пет часа битка, французите бяха претърпели сериозни загуби и отново бяха отблъснати.

За щастие и австрийските войници бяха не по-малко изтощени от хората на Дюра, та нямаха сили да последват отстъплението им. Дюра събра изморените си бойци и се оттегли към Констанс, където чу за поражението на Журдан при Стоках. Армията на ерцхерцога бе нападнала Журдан и след като дал пет хиляди жертви, Журдан бил изтласкан отвъд Рейн.

— Намери Виже — нареди Дюра със свит от страх стомах.

След разгрома на Журдан австрийците сигурно бързо щяха да напреднат на запад. Тео се намираше в опасност.

Докато Боней даваше нареждане да бъде намерен Виже, Дюра стоеше до прозореца в кметската къща и наблюдаваше хаоса пред себе си. Каруци, претъпкани с ранени, изпълваха площада на Констанс, групи войници почиваха където им попадне. Това бе останало от армията му.

Сега, когато с Журдан бе приключено, се налагаше да отстъпят още, за да защитят западния си фронт и да се изправят пред победната армия на ерцхерцога. Армията на австриеца имаше несравнимо по-голяма численост от френската, така бе от самото начало и това се знаеше. Именно защото французите бяха по-слаби, трябваше добре да преценяват кога да водят битки, кога да напредват и кога да задържат позициите си. Жалко, че Журдан бе постъпил така глупаво.

По лицето на Дюра бе изписана умора, а дясната му ръка висеше в кървава превръзка. Лицето, косата и униформата му бяха черни от барут. На малка маса близо до вратата Шолет съчиняваше доклад, който да замине за Париж.

— Да споменавам ли за руснаците? — попита той.

Дюра бе изразил колебание по този въпрос по-рано, защото забелязаните неколцина казаци при Брегенц, можеха да са преоблечени австрийски конници.

— Не, недей. Пиши, че се изтегляме назад и по-късно ще ги уведомим за позициите си. Докато получат доклада, това вече няма да е важно.

Гласът му звучеше дрезгаво. Със здравото си рамо се подпираше на прозореца, понеже едва се държеше от умора. Никой не бе спал от два дни, а едва ли щеше да им се отдаде възможност да поспят скоро с армията на ерцхерцога по петите им.

— Ще останем тук, колкото да се погрижим за ранените и да нахраним войниците — продължи Дюра. — Искам да сме на запад от Констанс до довечера. Нареди да се организира полева болница за ранените близо до езерото и свикай военен съвет веднага. Сега, след разгрома на Журдан, ние сме единствената пречка по пътя на ерцхерцога. Ще се оттеглим отвъд река Тур и оттам ще заемем позиции около Цюрих. Ако някой има възражения, да ги изкаже до петнадесет минути. И, по дяволите, да бъде открит Виже. Искам да съм сигурен, че Тео е в безопасност.

Нямаше представа откъде да започне да я търси в хаоса на изтеглянето. Четири хиляди негови войници се нуждаеха от провизии и грижи, а трябваше да се увери, че Тео е в безопасност. Остана до прозореца. Чакаше завръщането на Боней и се надяваше да види позната физиономия или силует сред тълпата.

Задряма за миг, облегнат на рамката, но когато Боней се върна след няколко минути, познатият му глас мигом го разбуди.

— Намерихте ли я? — попита той припряно.

— Един от войниците намери Виже.

— Това, по дяволите, какво означава? — изръмжа Дюра, усетил как го обзема безпокойство.

— Тя е добре — обясни Боней, — но Виже я е изпуснал от погледа си във временната болница, която издигнали в черквата. Тя помага на ранените и очевидно е отишла в друго помещение. Оставих нареждане на Виже веднага да я доведе тук.

— Къде е черквата?

— Зад ъгъла, близо до…

— Покажи ми. — Беше прекалено опасно Тео да е сама сред цялата неразбория при оттеглянето, независимо дали е в черква или в болница. — Как е успял да я изпусне Виже? — негодуваше Дюра, докато бързо напускаше стаята, а Боней едва успяваше да го следва по петите.

— Просто се е измъкнала. Виже казва, че в един миг е била там, а в следващия…

Мускул по челюстта на Дюра потрепери. Недоволството му бе видимо, ала той не проговори повече, докато пресичаха задръстените с войници улици.

— Това ли е сградата? — попита той, когато завиха зад ъгъла.

— Да.

— Къде я е видял за последно?

— На централната алея. Именно затова не се е притеснявал да я държи постоянно под око. Тя разговаряла със свещеник. И, по думите на Виже: какво по-безопасно от това.

Но влизайки в сградата, не видяха нито Виже, нито Тео. Ранените лежаха по коридорите. Разпръснатата наскоро по подовете слама вече бе подгизнала от кръв, из цялото помещение се носеха вопли за вода или помощ.

— Къде са лекарите? — попита Дюра.

— Тръгнали са насам. Наредих да докарат провизии и медикаменти. Виже изпрати хората си за вода. Ето един свещеник, сър. Вероятно знае къде е графинята.

Но свещеникът не знаеше. Дюра тръгна по коридорите. От време на време спираше да поговори с някой войник, да го увери, че скоро ще е на път за вкъщи, да му благодари за показаната при Брегенц храброст. Макар да напредваше бавно сред налягалите по пода войници, погледът на Дюра нито за миг не преставаше да дири Тео. С всяка изминала минута, през която не я съзираше, притеснението му ставаше по-голямо.

Мак след време я откриха в отделена с ограда градина над черквата, където помагаше при превързването на войник. Виже бе коленичил до Тео и държеше крака на мъжа, докато тя и млад свещеник намотаваха остатъците от фустата й около окървавената рана.

— Не искаше да дойде, сър — обясни Виже с извинителни нотки в гласа веднага щом зърна Дюра.

— Не го вини, Андре — обади се Тео и се усмихна на Дюра. Роклята и ръцете й бяха изцапани с кръв. — Отказах да тръгна, когато толкова много хора се нуждаят от помощ.

— Хирурзите и лекарите са на път — съобщи Дюра. — Ще са тук съвсем скоро. Хайде. Ще те отведа.

— Дълго ли ще останем тук?

— Надявам се да тръгнем тази вечер.

— Изпрати някой да ме вземе, когато си готов. Дотогава ще остана да помагам — отвърна тя тихо и отново насочи вниманието си към ранения, чието лице бе мъртвешки бледо.

— Тео.

Тя отново вдигна поглед. Тази единствена дума бе изречена нежно, но заповедно.

— Виже ще останеш с мен, нали? — попита тя и погледна майора над ранения крак.

— Да, мадам. Всъщност — добави той, виждайки навъсеното изражение на Дюра, — ако наредите, сър.

Боней леко се усмихна. Дюра не бе свикнал някой да пренебрегва заповедите му.

— Значи не желаеш да тръгнеш? — попита Дюра с напрегнат тон.

— Извинете ме — обърна се Тео тихо към свещеника и като се надигна, се отправи към Дюра. Хвана го за ръката и го придърпа малко встрани. — Толкова се радвам, че си жив — каза тя. — Искаш ли да се погрижа за твоята рана?

— Хирургът вече я видя. Хайде да вървим, Тео — повтори той настойчиво. — Толкова ли много искам от теб?

— За да седя някъде и да те чакам? — прекъсна го тя с предизвикателен поглед. — Моля те, скъпи, ще съм много по-полезна тук. Знам как се превързват рани. Ако не друго, бих могла да давам вода или да държа ръката на умиращите.

— Бих предпочел да си в безопасност, далеч оттук.

— Добре съм с Виже.

Той я погледна, докато премисляше дали личното му спокойствие е по-важно от изпълнението на желанието й.

— Не си пострадала при оттеглянето ни, виждам.

— Не. Виже ни качи на конете в момента, когато получи съобщението ти. Не ми остави дори време да се преоблека и затова съм в тези дрехи — добави тя с лека усмивка. — Вдигнах полите си до коленете, за да седна на седлото.

— Тревожа се за теб заради хаоса, който цари в града. Не съм сигурен дали си в безопасност.

— А ти в безопасност ли си сега, когато я няма армията на Журдан?

— За момента — да, но продължавам отстъплението довечера. — Той й се усмихна. — Хайде да не превръщаме разговора в дискусия за моята безопасност, скъпа.

— Нито за моята, любов моя — отвърна тя мило. Последва кратка пауза, преди Дюра да изрече с едва доловима въздишка:

— Ако — не дойдеш с мен, трябва да останеш в черквата, за да знам къде си.

— Съгласна съм — увери го тя сговорчиво и като се пресегна, нежно прокара ръка по лицето му. — Нужно ти е да се обръснеш и изкъпеш.

— Може да намерим топла вода някъде довечера. Гласът му бе тих, погледът интимен и за миг бедствията от последните няколко дни сякаш изчезнаха.

— Божествено би било — пророни тя.

— Да — съгласи се той, изведнъж осъзнавайки колко е уморен. — Виже ще стои до теб всеки миг. Никакви изключения. Възможно е да има вражески шпиони наоколо. Искам да разбереш колко е голям рискът.

— Дочух, че Корсаков може да е в околността.

— Не е потвърдено, но е възможно. Не предприемай нищо опасно.

— Ще дойдеш ли да ме вземеш, когато стане време за тръгване?

— Ако не мога, ще изпратя някои от помощниците си. Тревожа се за теб. — Гласът му бе едва доловим шепот. — Оттеглянето ще се окаже опасно, ако ерцхерцог Шарл реши да тръгне след нас.

— Ще стоя при Виже и ще чакам повикването ти.

— Ще са ти нужни дрехи.

Погледна към изцапаната си пола. Не беше я забелязала до момента.

— Ще видя какво мога да направя — предложи той.

— Не се занимавай с това.

Той се усмихна. Наистина издирването на дрехи за Тео бе една от най-незначителните му задачи в момента.

— Стой при Виже.

— Слушам, генерале — намигна му тя игриво. И той й намигна в отговор.

Независимо от трагедията и несигурността, царуващи наоколо, и двамата изпитаха прилив на надежда.

Събраните в импровизирания кабинет на Дюра хора представляваха оцелелите офицери от генералния му щаб. Бастул и Руби бяха загинали в битката. Газан бе лошо ранен, а Луазон бе при хирурга, за да извади парчето шрапнел. Нямаше непострадал човек сред хората му.

Никой не оспори необходимостта да се отправят към Цюрих. Малката швейцарска армия, изолирана в котловина на север, можеше да бъде заобиколена лесно от ерцхерцога и от австрийската армия, разположена в Италия. Позициите им в Тирол трябваше да бъдат изоставени, а всички гарнизони на източния бряг по горното течение на Рейн — изтеглени. Няколко офицера предложиха изцяло да се изтеглят от Швейцария и да се разположат до савойските Алпи, но Дюра отказа.

Прекара остатъка от деня заедно с Боней, за да организират изтеглянето. На щаба в Сарган бе наредено да се вдигне и да се премести на запад. Налагаше се по-голямата част от армията, все още придвижваща се към Тирол, да бъде пренасочена. Дадоха подробни инструкции как да се набавят провизии от местното население. Оцелелите 4200 души от Брегенц отчаяно се нуждаеха от храна и медикаменти, а трябваше да заделят и допълнителен превоз за извозване на ранените.

Доста късно същия следобед, докато даваха последните нареждания около изтеглянето, пристигна съсипващо съобщение от Париж: австрийците под командването на Креп бяха победили армията на Шерер в Италия близо до Верона и бяха принудили французите да отстъпят. Понеже се очакваше Суворов да се появи в Италия с допълнителни руски войници, положението на Франция в южните райони ставаше изключително тежко. Положението на армията на Дюра също силно се влияеше от тези обстоятелства.

Ако армията в Италия бъде победена, армията в Швейцария щеше да се окаже сама и изложена на огромна опасност.