Табу

7.

Бележката, която Дюра изпрати на Тео, не бе любов на. Просто надраска: Нека ме чака готова баня в девет часа, И понеже осъзна колко заповеднически звучи, добави: ако обичаш. Поне се подписа с малкото си име.

Той обаче не се появи в девет. Вече беше десет, когато Тео изпрати Тамир да разбере дали въобще се е върнал. С облекчение узна, че е пристигнал безпрепятствено. Тогава се посвети на грижите да му приготви храна и баня. Изпълнена с въодушевление, че е жив, направо й стана жал за останалите хора по света, които не изпитват подобно щастие. Смени роклята си три пъти, докато накрая Тамир суховато отбеляза:

— Той и без това няма да я забележи.

— Но аз искам да изглеждам безупречно. Искам всичко да е отлично! — Тео се смееше и се завъртя на пети. Искам да е така щастлив, както съм и аз. И да изпитва същото блаженство. Искам да се чуди как е могъл да живее без мен! А когато пристигне тук, да стои, стои, стои…

Изплашена от подобно предизвикателство към съдбата, Тамир промълви:

— Не говори така, дете! Боговете ще забележат това диво ликуване.

— Моите богове не са толкова строги. Те го обичат, Там.

Шестдесетгодишната й бавачка бе преживяла прекалено много, за да вярва в дълготрайността на подобно екзалтирано блаженство. Но как да лиши Тео от първите й истински мигове щастие?

— Радвам се, дете, че ви обичат и двамата!

С цялото си сърце желаеше младото момиче да намери истинската и трайна любов.

Водата в приготвената за Дюра вана изстина. Храната — също, но Тео чакаше търпеливо. Съзнаваше отговорностите на генерала и знаеше, че не е възможно да зареже всичко, за да дойде при нея. Опита да почете. Закрачи напред-назад из всекидневната. Погледна през прозореца с надеждата да го зърне в сградата на щаба.

Забеляза, че въпреки късния час там кипи усилена дейност: разни мъже — с и без униформи — постоянно влизаха и излизаха. Малка група кавалеристи пое нанякъде. Чудеше се дали и тя липсва на Дюра, както той на нея, и дали със същото нетърпение очаква срещата им. Изведнъж се разсмя, защото изпита огромно облекчение, че той всъщност с тук, на няколко метра от нея, а не в битка с австрийците или със съпруга й, не е изложен на опасност, не е в някой студен лагер някъде далеч.

За пръв път истински разбра силата на любовта, целият й свят бе променен — невзрачното селце Сарган с тесните си улички и скромни жители се бе превърнало в самия Рай. Тя харесваше всяка локва по калната улица, всяко цвете в дома на кмета, всеки камък от зида на извисилия се над града замък.

Той е тук! Нетърпелива и неспокойна, Тео се отдръпна от прозореца.

— Накарай готвачката да приготви нещо прясно, Тамир, и нареди да отнесат чиниите от масата. Той не може да яде студена храна. Не се мръщи така. Готвачката ми каза, че няма нищо против. Как мислиш — дали Андре ще иска първо риба или телешко? Мъжете май винаги предпочитат месо. Искам да знам кои са любимите му блюда! А съм го виждала единствено как хапва малко рагу. И представа нямам какви вина харесва. Дали предпочита ароматизиран или неароматизиран сапун? А дали трябва да извадя дрехите му? О, Там, помогни ми! Ти знаеш всичко.

В кухнята на кмета под зоркото око на Тамир вече се приготвяше нова храна, когато Дюра най-после напусна щаба. Застанала до прозореца, Тео изпищя от възторг, щом го зърна, и хукна. Само след секунди се озова на входната врата. Не усещаше нито хладния нощен въздух, нито водата, която се просмукваше през пантофките й, докато тичаше към него, викайки го по име.

Щом чу гласа й, той вдигна очи и я видя: видя развятата й рокля, сияйната й усмивка, протегнатите за прегръдка ръце. През тялото му премина радостна тръпка. Спря насред улицата. За миг дъхът му секна. После се усмихна.

— Скъпа моя Тео — прошепна Дюра.

Миг по-късно я държеше в прегръдките си — целият свят наоколо можеше да се срине, но те не биха го забелязали.

У дома съм си, мина му през ума. Наистина странна мисъл за човек, който цял живот е бил на път.

— У дома съм — изрече го той на глас, заравяйки лице в копринените й коси.

— Да, да — пророни Тео, притисната към него. — Кажи ми, че ще останеш.

— Ден… Може би два.

— О, блаженство! — тя се надигна на пръсти, за да го целуне. — И ще бъдеш само мой през това време?

— Между разучаването на отделните доклади. — Галеше я по ръцете. — Наредих да ги носят при теб.

— Ще ти помагам да ги изчиташ или ще си седя тихо и няма да ти преча.

— Не е нужно да мълчиш. Приятно ми е да чувам гласа ти. О, Господи — беше забелязал петната по ръкавите й, — съсипах роклята ти!

— Не ме интересува. Съсипи ги всичките. Само остани в прегръдките ми. Излъжи ме. Кажи, че повече не ти се налага да воюваш.

— Никога повече! — За пръв път през живота си наистина изпита желанието да спре войните.

— Ще седим пред огъня и ще гледаме как си играят децата ни.

— Аз ще пуша лула, а ти ще бродираш — добави Дюра закачливо.

— Де да можех — Тео очарователно се усмихна.

— Тогава ще наемем някой да бродира.

— Тамир много я бива.

— Е, значи го уредихме. Липсвах ли ти?

— Всяка секунда, при всяко поемане на дъх, при всеки удар на сърцето. А ти мислеше ли за мен?

— Дори когато не биваше. Боней бе моята съвест.

— Трябва да му благодаря, че те е съхранил.

— Имах всичките причини на света да се върна. — Изведнъж се сети за писмото на Корсаков. — Щастлива ли си тук?

— Сега вече — да.

— Никакви лоши предчувствия ли нямаш?

— Само за името на детето ни, Тамир твърди, че не мога да го кръстя Сарган.

— Сигурно ти е студено — Дюра смени не само темата, но и тона. Не искаше да мисли за деца, за имена, за места, които може би никога няма да посети, за евентуални загубени битки, за смърт, за бъдеще, в което няма нищо сигурно. — Трябва да сменя тази униформа.

— Разбира се! — Тео се стресна от промяната в гласа му.

— Получи ли бележката ми?

— Да. Благодаря ти, задето ме уведоми, че си жив.

Промяната, която долавяше в него, я озадачаваше.

— Извинявай, че бях така лаконичен. По-късно си помислих дали няма да те засегна.

— Не, не. Какво стана? Казах ли нещо нередно?

— Просто съм уморен. Не сме спали, откакто тръгнахме.

— Не е нужно да ме забавляваш. Изкъпи се, нахрани се и поспи.

— Едва ли ще спя — обърна се той към нея с усмивка и в очите му отново имаше топлина.

Сякаш слънцето я окъпа в лъчите си.

Тео му помогна да се съблече, ужасена от грозните белези на войната и от кръвта по униформата. Нямаше начин куртката да бъде спасена — ръкавите бяха раздрани на няколко места.

— Отне ни повече време, отколкото предполагахме, да завземем Мартинсбрук — отвърна той небрежно на въпроса й за бойните действия. — Хвърли тази куртка вън в коридора. Чакай, ще взема да хвърля и тези дрехи — добави Дюра и тръгна към вратата.

Тя се извини за изстиналата вода и предложи да нареди да сгреят нова.

— Не е задължително да е гореща — увери я той и стъпи в медната вана пред камината.

Бързо се изкъпа и избръсна, доволен, че отмива мръсотията от битката и щастлив, че такава жена го чака в леглото.

Отхвърли предложението й да му помогне да се изкъпе — просто не му се правеше любов в хладката вода. Излезе от ваната, набързо подсуши косата си и оставяйки мокри следи по килима, се насочи към леглото.

— Прекалено много дрехи има по теб. — Тъмните му очи проблясваха от страст.

— Толкова си красив! — Тео не можеше да откъсна очи от лъщящата му от водата кожа и от грациозното движение на мускулите му.

Прилича на северен бог — мина й през ума. — Висок, жизнен, широкоплещест, с белези от рани — истински войн.

Сепнатият й вик привлече погледа му към кървящото място. Дюра се спря пред скрина — доскоро негов, — отвори едно чекмедже, извади кърпичка и я омота около ръката си.

— Съвсем повърхностно.

За малко да я попита: „Съпругът ти никога ли не е бил раняван?“ но не го стори. Не желаеше да провали нощта. Тогава си напомни, че не го интересува нито съпруга й, нито това, че той е истинско чудовище, нито, че не е изключено Тео да носи вече неговото дете.

Последната мисъл се бе загнездила в главата му след закачливите й подмятания на улицата и малко го плашеше и напрягаше.

— Защо си толкова нещастен? Аз съм толкова доволна, че съм с теб!

Спря до леглото. Тя седеше като малко дете, с провесени надолу крака, а голите й стъпала се виждаха под изцапания подгъв на роклята.

— Не съм нещастен. Не и с теб!

Разцъфналата върху устните й усмивка подобри настроението му. Усмивката й май можеше да стопи всички зимни снегове.

— Той определено не е нещастен — отбеляза Тео, хвърляйки поглед към красиво оформилата се ерекция.

— Той мислеше за теб през целия път към вкъщи — отвърна Дюра тихо. — А ти си все така навлечена.

— Аз ли да ги сваля? Или ти?

— Ще го направиш ли? — тонът му подсказваше колко е уморен. — Имам чувството, че съвсем скоро ще заспя.

— Колко скоро? — Тео кокетираше.

— Не чак толкова. — Наведе се да я целуне, преди да се отпусне върху леглото. — Но виждам света през някаква пелена, като при залез.

— Тогава да побързам.

— Ако обичаш.

Беше прекалено уморен дори да намести възглавницата под главата си. Четирите денонощия безсъние започваха да си казват думата.

Тео обаче не успяваше да достигне копчетата на гърба на роклята си и предложи да повика Тамир, но той грубо възрази. Тогава тя се наведе към него и той с усилие фокусира ситните копчета. Все пак разкопча достатъчно, за да може дрехата да се изхлузи през главата. Тънка полупрозрачна долна риза доста го поразсъни.

Тео се качи на леглото, а той се отмести, за да й направи място до себе си. Опряна на бедрото му, тя развърза джуфката на ризата. Душата й ликуваше. Бе го открила и не искаше нищо друго, освен да седи до него и да усеща погледа му върху себе си. Дюра вдигна ръка и смъкна едната презрамка. През тялото й премина гореща вълна.

— Докато те нямаше, си представях как ме докосваш — тихо пророни тя. — Какво ме караш да изпитвам…

Бе мислил за топлината й, когато му бе студено и когато бе уморен, когато нападаше Чър и Мартинсбрук; когато безуспешно преследваше Корсаков; когато настъпваха тъмните хладни часове преди зазоряване.

— И аз си мислех за теб — отвърна простичко той.

— Ще бъда твой талисман!

— Ти си.

Изпитваше ново и непознато чувство. Дясната му китка запулсира. Очевидно порязването бе дълбоко и щеше да се наложи да шият раната сутринта. Не бе съвсем сигурен, че разполага с достатъчно енергия, за да не заспи. Вдигна здравата си ръка и отметна и втората презрамка — ризата се задържа за миг върху гърдите й, преди той да я дръпне надолу, за да ги разкрие изцяло.

Тео започна да разкопчава копчетата нетърпеливо — възбудата му предизвикваше трескавото й желание да усети пулсациите му между бедрата си. В бързината скъса последното копче. Изхлузи ризата и се залови с панделките, които стягаха фустата на талията.

— Изправи се, докато си сваляш фустата. Прозвуча малко заповеднически, макар и нежно.

— Тук ли?

— Тук, за да те виждам. Свали я през главата.

Тонът му бе равен, но тя усети как пулсът й се учестява от заповедническите нотки.

— А ако не желая? — отвърна тя.

— Напротив — желаеш го!

Очите му останаха приковани в нейните за момент. После й се усмихна.

— Не бъди така уверен. — Руменината плъзна по страните й.

— Дълго време ли ти се сториха седем дни? — Наблюдаваше как руменината се придвижва надолу по бледата кожа на шията и привлекателната извивка на гърдите. — Изправи се! — Прокара ръка по зърната й. — Искам да видя дали си готова за мен.

Последва приглушен стон.

— Покажи ми. — Гласът му й действаше като нежна ласка.

Помогна й да се задържи на колене.

— Хвани се за ръката ми! Така можеш ли да си вдигнеш фустата?

Тео кимна, обзета от желание, което заличаваше всичко друго. Развърза панделката на кръста, хвана копринената материя, вдигна я и той зърна перлената течност, която се стичаше между краката й. Затвори очи за миг, за да преодолее необуздания порив да я положи на леглото и да проникне в нея.

Когато отново отвори очи, тя вече изхлузваше фустата през гърдите си, освободи и главата си и я метна настрана.

— А сега е мой ред — пророни Тео разгорещено. — Не мърдай!

Настани се върху бедрата му и след миг прокара пръсти по ерекцията му, като обгърна гладката глава на члена му. След малко пръстите й се плъзнаха надолу, по цялата дължина на органа.

Дюра не помръдваше, целият бе очакване и възбуда. Видя как Тео се повдига на колене, как нежно поставя главата на члена му в деликатното отверстие между краката си, усети лекото търкане и изпита нова вълна на похот, когато тя леко се сниши върху него.

И изведнъж търпението му се стопи.

Вдигна ръце, без да обръща внимание на болката в китката си, и дългите му тънки пръсти се впиха така силно в бедрата й, че оставиха белези по бледата й кожа.

Леко стенание се чу сред учестеното им дишане.

Погледна я — очите й бяха затворени, а на добре оформените й устни имаше сладостна усмивка. Натисна бедрата й и се надигна леко нагоре, за да проникне докрай в нея.

Дивият й вик изпълни стаята и го възбуди още повече.

Не попита дали я боли — не го интересуваше. Прекалено дълго бе чакал точно това.

Но след секунда все пак се върна към част от действителността и стреснат да не е бил прекалено груб, прошепна:

— Прости ми!

Изрече го и силните му ръце отново я повдигнаха само за да я отпуснат пак. Миглите й потрепнаха. Тя леко отвори очи и изстена от удоволствие.

— Добре ли си?

Тео кимна и се усмихна, положила ръце върху неговите, за да го придърпа отново към себе си.

— Поспи сега. — По устните й играеше мързелива усмивка. Съзнателно бавно се отпусна върху члена му. Лекото й потриване му се струваше невероятно. — Сега вече ще бъда тиха.

— Но аз съм буден…

— Усещам…

Дюра приплъзна ръката си и притисна палец към онова място между краката й, където нейната кожа се сливаше с неговата, и леко я погали — по тялото й премине сладостна тръпка.

— Имах нужда от това… Мислех за това през цялото време…

Гласът му бе приглушен, а очите полузатворени, но палецът му не преставаше да се движи сред влажните й тъмни къдрици. Направи лек кръг във влажното отверстие — простенването й го насърчи и той пъхна палеца си по-навътре. Стаеният им дотогава дъх се разгорещи, придружен от диви, сладостни потрепервания на телата им.

Въпреки че бе изтощен до краен предел, Дюра усещаше непозната наслада, която проникваше във всяка негова клетка. Не успя да се въздържи и простена през зъби от удоволствие.

— Ще те задържа тук — обяви Тео.

Миглите му бавно се разтвориха и той внимателно я погледна.

— Колко дълго? — Очите му бяха пълни с копнеж.

— Не съм решила още.

Тайнствена прелъстителка! Стройна тъмнокоса Венера, възседнала члена му!

— Е, човек винаги може да се надява… — отбеляза го с усмивка.

— Ти стой мирен. Аз ще се движа.

Членът му набъбна в нея.

— Не — възпря го тя и постави ръка върху корема му.

— Не ли?

— Слушай ме!

Той така стремглаво се впусна в нея, че за миг я остави без дъх, а от изпитаната наслада тя едва успя да промълви:

— Но ти не ми съдействаш!

— Не знаех, че трябва. Правила ли има?

— Мислех да създам няколко, но очевидно…

— Никак не си падам по правилата! — бързо и гъвкаво я положи под себе си и се озова отгоре. — А сега — продължи той с приглушени развеселени нотки, — да видим какво става с пасивната роля.

Тя повдигна бедрата си и с бавни ритмични движения му позволи да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Придърпа главата му и нежно ухапа устните му.

— За мен подобно сътрудничество е нещо ново — прошепна той, като тялото му нито за миг не спираше да се движи с ритъма, наложен от нея.

— Ще те науча.

— Взаимно ще се учим.

— Чудесно!

Сега вече постигаха някакъв нов вид хармония. Младата жена още не можеше да дойде на себе си от непознатата страст. Тя потреперваше от копнеж и плам, а той изпитваше невероятна тръпка, сякаш за пръв път бе с жена. Ръцете му не преставаха да галят нежната й бяла кожа, устните му не се откъсваха от нейните. Тя му предлагаше девственото си сърце и се надигаше, за да посрещне всяко негово проникване. В стаята стана задушно. Телата им, разгорещени и влажни, се прилепваха едно към друго и съвсем скоро нетърпението измести хармонията.

Потреперваха, изгаряха, не можеха да се наситят един на друг. Той едва я виждаше през замъгления си поглед. Тя се притискаше към него все по-силно и по-силно, като всяко отдалечаване я караше отчаяно да копнее и очаква следващото му проникване. Изострената му чувствителност му подсказа, че Тео е на ръба на оргазма и като изчака да преминат първите тръпки, се впусна в нея. Телата им се сляха.

— Господи…

Облегнат на лакът, потънал в пот, задъхан, с влажни черни коси, той едва проговори.

Щом чу гласа му, Тео отвори очи, но после отново ги затвори — усети в слабините си последните потрепервания на екстаза.

Не забеляза кръвта. Няколко капки блестяха на рамото й. Едва когато отново отвори очи, различи алените петънца. Все още не възприемаше света съвсем ясно и отначало не се замисли какво точно вижда. В следващия миг сетивата й се пробудиха.

— Ти кървиш!

Думите й едва проникнаха в замъгленото му съзнание и той придърпа чаршафа, за да избърше кръвта. В следващия момент се отпусна изтощен по корем.

Сега раната се виждаше съвсем ясно, понеже част от коричката се бе откъснала.

— Не мърдай! Сега се връщам! — Тео се надигна от леглото.

Дюра измърмори нещо неразбираемо и когато тя донесе леген, топла вода и превръзки, той вече спеше дълбоко.