Табу

17.

Докато Дюра прегрупираше силите си, за да предприеме офанзива и да си възвърне прохода Сент Готар, Австрия реши да наруши стратегическия план на съюзниците за нахлуване във Франция, Това му даде възможност да нанесе успешния си контраудар.

В средата на август целият руски корпус — тридесет хиляди души под командването на Корсаков — пристигна в Цюрих да подкрепи редиците на ерцхерцога. Първоначалният план бе Суворов, след като победи французите в Италия, да се насочи към Швейцария и да се присъедини към Корсаков, за да образуват единна руска армия. Тя щеше да се придвижи на запад, да тръгне по Рейн и после да прекоси твърде зле охраняваната френско-швейцарска граница. Същевременно австрийците в Швейцария трябваше да тръгнат към южна Германия и оттам да прикриват десния фланг на Корсаков.

Това имаше ключово значение за успеха на съюзническата стратегия. Особено важно бе ерцхерцогът да пази Корсаков, докато Суворов е на път от Италия за Швейцария, защото по това време французите щяха да са по-многобройни и Дюра можеше да атакува.

Австрийският канцлер Тугут обаче замисляше дипломатически ход за разширяване на хабсбургските владения. Едновременно с това щеше да предаде английските и руските си съюзници. Твърдо решен да контролира северна Италия, той планираше да изпрати армията на ерцхерцога през Германия към Холандия.

На 14 август французите изтласкаха австрийците от Гримзел — ключовото селище за охрана на прохода Сен Готар. На 18 август, независимо от силната съпротива на осем австрийски батальона, французите си възвърнаха прохода. Други техни части пък се насочиха към Гларис.

За да неутрализира френските успехи на юг, ерцхерцогът замисли да нападне при река Аар. Австрийските инженери обаче пропуснаха да изучат терена внимателно и когато се опитаха да построят мост над реката през нощта на 16 август, откриха, че наличният им материал е недостатъчен. Сутринта на 17 август Дюра изпрати от Цюрих две роти стрелци на мястото, където австрийците все още се опитваха да завършат съоръжението. Така акцията им бе провалена. Малко по-късно Дюра се съгласи да преустанови огъня, за да им даде възможност да се оттеглят.

На следващия ден ерцхерцогът получи заповед да отведе императорската армия в Германия, независимо че седмици наред преди това възразяваше срещу подобен ход. Той остави в подкрепа на Корсаков само два корпуса с обща численост четиридесет хиляди души.

Положението на Дюра чувствително се подобри.

На всички други фронтове обаче бе катастрофално. Загубите в Италия особено тревожеха Париж.

Тревогата пролича и при визитите на неколцина значими политици в провинцията, където Тео обитаваше една малка къщичка. Първият посетител се появи на сутринта след пристигането й. Тамир още разопаковаше в спалнята, а Минген бе отскочил до града, за да представи писмата на Дюра пред банкерите и адвокатите. Тео се разхождаше в цъфналата лятна градина на брега на Сена.

Висок представителен мъж тръгна към нея по зелената морава, а прислужникът напразно се опитваше да го догони.

— Извинете за безпокойството, графиньо — подхвана изискано той с изящен поклон. — Аз съм Пол Барас и искам да ви кажа добре дошла в Париж. — Прислужникът дотича точно когато Барас млъкна и със заекване се опита да даде някакво обяснение. — Убеден съм, че графинята няма да ви вини за нищо — продължи мъжът с усмивка и му направи знак да се отдалечи. После се обърна отново към Тео, която прецени, че дързостта на барон дьо Барас отговаря напълно на предупрежденията на Андре. Той продължи с усмивка, предназначена да я очарова: — Също така искам да ви предложа помощта си.

— Благодаря ви, гражданино Барас — отвърна Тео сдържано, — но възнамерявам да водя тих, затворен живот, докато съм тук.

— Напълно ви разбирам. — Плъзна поглед по стройното й тяло. Бременността й не личеше под роклята с висока талия. Но той знаеше за състоянието й. Разузнаването му бе отлично. — Но ако все пак от време на време искате да се появите в някои по-скромни кръгове на обществото, моля ви не се колебайте да ми се обадите. Всъщност утре вечер давам малка вечеря.

Тео долови изпитателния му поглед и си даде сметка, че предстоящата поява на детето не е тайна.

— Изморена съм още от пътя, но все пак благодаря за поканата.

Най-новата любовница на Дюра проявява хладнокръвие, отбеляза Барас, и няма никакво намерение да нахлува в парижките светски кръгове. За разлика от последната руска графиня, която Дюра захвърли — сега тя се радваше на вниманието на богатия флотски снабдител Симон и присъстваше на всички значими соарета.

— Тогава може би по-нататък. Вероятно имаме някои общи познати. Мадам дьо Стал е живяла известно време в Петербург. Сигурно знаете графиня Гончанка? — Погледът му стана изпитателен.

— Чувала съм за нея. Никога не сме се срещали в Петербург.

Забележително самообладание, отбеляза Барас. Разказите на Натали как я е заварила в спалнята на Дюра се бяха разпространили из всички парижки салони и очевидно отговаряха на истината.

— И тя е познавала генерала, доколкото ми е известно — продължи мазно той.

— Никога не е споменавал за нея. — Зелените очи на Тео го гледаха прямо.

Много са красиви, отбеляза Барас. Чудеше се дали Дюра ще се отърве от тази жена, както бе постъпил с Натали и с останалите. И дали да не я поухажва… Барас колекционираше жени. Терез Талиен, сегашната му официална любовница, бе бременна.

— Дюра ще се присъедини ли към вас в близко бъдеще?

Зададе въпроса особено чаровно. Мнозина искаха да узнаят отговора.

— Едва ли. Особено като се има предвид намерението на австрийците да нападнат Франция.

— Франция е щастлива с такъв генерал. Той е най-добрият ни защитник.

— И единствен в момента — суховато отбеляза Тео. — Доколкото разбрах, Италия е загубена.

— Ужасно бедствие. А и смъртта на младия Жобер… Съпругата му е неутешима. Предполагам, че Дюра ви е отпратил, за да сте в безопасност. Кога възнамерява да предприеме офанзивата?

— Съжалявам, но генералът никога не ми е доверявал военните си дела.

— Естествено. — Усмивката му стана подкупваща. Имаше чувството, че тя добре знае точно какво става в щаба. — Дюра има късмет, че вие сте с него. Бракът му никога не е бил щастлив. — Направи пауза, а после добави уж загрижено: — Едно предупреждение, мила моя! Относно съпругата на Андре. Тя вероятно ще ви укори, ако някога се срещнете. Клодин е безмилостна и е лишена от всякакви скрупули. Опасявам се, че прилича на чичо си. Трябва да имате предвид, че е изключително коварна.

— Едва ли ще се срещнем. Предпочитам провинцията.

— А гости няма ли да каните?

— Не.

— Жалко, мила моя, като се има предвид колко хора желаят да се запознаят с вас. Но пък наистина е редно да се грижите за здравето си.

Здравето ми е отлично.

— Имах предвид — прекъсна я приветливо Барас, — колко по-полезен е въздухът тук. Градът доста изморява. Ако задълженията ми не бяха така многобройни, аз също бих предпочел да живея в уединение. Тази къща е доста приятна.

— За жалост Дюра рядко има възможност да й се наслаждава.

— Има вероятност доста скоро да му се отдаде подобен случай.

— Изпълнен сте с оптимизъм? Не сте ли чували, че императорската армия, срещу която е изправен, е многобройна?

— Значи ли това, че Дюра не е оптимист?

— Той е реалист. Това е тайната на неговите успехи, независимо от одумванията на тези, които си седят необезпокоявани в парижките кабинети.

— Защитавате генерала с хъс, мадам.

— Всеки, запознат с него и талантите му, би сторил същото.

Прекрасно брани любовника си, помисли си Барас. Страните й бяха леко поруменели, дишането й бе малко учестено, сочните й гърди се повдигаха и спускаха съблазнително под белия муселин на роклята, а екзотичните й татарски очи грееха и подчертаваха нейната искреност.

— Само да ви чуеха неговите противници, мадам! Не се съмнявам, че тутакси ще се превърнат в негови поддръжници. Разбрах, че корпусът на съпруга ви е дислоциран срещу армията на Дюра при Цюрих — завърши неочаквано той, без да откъсва очи от нея.

— Виждам, че прислужницата ми прави знак. Довиждане. Сигурна съм, че сам ще намерите пътя обратно.

— Ще разрешите ли да ви придружа до къщата?

— Благодаря, няма нужда. — Усмивката й бе любезна. — Чака ви дълъг път обратно до града. А сега, ако ме извините…

Тя се обърна и се отдалечи.

Барас я проследи как се изкачва по лекото възвишение и отваря градинската порта. Дали Дюра се вслушваше в приказките й, зачуди се той, сещайки се колко безполезна беше неговата собствена любовница. Дали графинята е запозната с плановете на генерала? Дали е наясно за конспирацията да бъде свален Директората? Опасна ли е? Или само красива? Ще трябва да изпрати Терез да я посети. Защо пък любовницата му да не успее да спечели доверието й?

През това лято неоякобинците крещяха „долу предателите в правителството, отговорни за погрома“. Отвратен от сегашния режим и продължаващата вече осма година война, френският народ бе готов за контрареволюция. По мнението на мнозина страната бе узряла за диктатура.

Сейес, Барас, Талейран и Фуше заговорничеха в малката къща, която Талейран споделяше с последната си любовница, мадам Гранд. До август и най-малките детайли около преврата бяха уточнени. Всичко бе измислено, освен изборът на генерал. Въпросът бе важен, защото армията щеше да има решаващо значение. Дюра бе най-подходящият. Дали обаче той проявяваше интерес към каузата им?

Когато Минген се завърна от града, Тео му разказа за посещението на Барас.

— Просто се появи в градината — сподели тя и остави перото, с което пишеше на Дюра.

— Барас не е от хората, които ще се оставят някой прислужник да ги отпрати. — Минген остави няколко пакетчета на дивана. — Той е безстрашен. Затова и оцеля през Революцията, независимо от благородническото си потекло. Вероятно е искал пръв да те види. Обществото не може да живее без клюки.

— Обществото не ме интересува. И на него му го казах.

— Това вероятно ще предотврати по-нататъшни посещения. — Благодарение на връзките си в града, Минген беше получил информация за конспирацията. Затова доста основателно се усъмни, че едночасовото пътуване на Барас дотук е плод единствено на желанието да види любовницата на Дюра. Не искаше обаче да я тревожи със слухове. — Андре настояваше да ти предам тези неща. — Взе два пакета, постави ги върху бюрото пред нея и добави: — Трябваше да ги взема от града.

— Знаеш ли какво има вътре? — Минген кимна.

— Искаш ли да те оставя сама?

— Не. Нужна ми е компанията ти, за да се успокоят страховете ми. Барас бе доста зловещ. Притесни ме.

Тео започна да развързва червената панделка, обвиваща кожения пакет.

— Никой няма да дръзне да те докосне — увери я Минген и седна срещу нея. — Репутацията на Дюра е достатъчна защита.

— Какво е това? — Тео разгъна хартията.

— Документът за собственост върху този имот. На твое име е.

— Андре да не би да ме изоставя?

Често пъти щедрите подаръци бяха начин човек да се отърве от любовницата си. Минген поклати глава.

— За теб и детето е, ако… той не се върне.

— Не биваше да ми го даваш сега. — Очите й заблестяха от напиращите сълзи. — Не искам да мисля за това.

— Желаеше да се чувстваш сигурна, независимо какво ще стане в бъдеще. Прави го единствено като предпазна мярка. Другото са банкови сметки на твое име.

Тео сгъна документите и ги върна в кожения плик. После избърса очи с опакото на ръката си.

Минген й подаде кърпичка. Сърцето му се късаше, като я гледаше как страда.

— Отвори и другия пакет. Той няма да те кара да плачеш.

— Напоследък като че ли само плача. — Тео плахо се усмихна и започна да развързва сребърната панделка. — Тамир твърди, че е естествено за бременните.

В малката кожена кутия имаше диамантен пръстен, който проблесна на слънчевата светлина.

— С надпис е — подсказа Минген.

Тео извади пръстена. Под преплетените им инициали пишеше „Винаги заедно“.

— Ето, виждаш ли! Отново се разплаках — прошепна Тео и прокара пръст по гравюрата.

Имаше чувството, че докосва Дюра.

— Това е сватбен пръстен.

Тео вдигна очи.

— Адвокатите му започват процедурата по развода. Занесох им инструкциите тази сутрин.

Сложи пръстена на ръката си.

— Съвсем по мярка ми е.

— Премерил пръста ти една нощ, докато си спала, и изпратил кончето в Париж.

Тя се усмихна.

— Щях да бъда още по-щастлива само ако бе тук до мен.

— Знаех, че ще се усмихнеш.

— Той има ли шансове?

— Говорих с мои приятели днес сутринта. Новините от Виена са насърчителни. Тугут се е наложил — ерцхерцогът има заповед да отиде в Германия. Императорът е бесен, че не е изпълнил нарежданията му през юни. Всичко това е от полза за Дюра.

— Цялата армия на ерцхерцога ли заминава?

— Никой още не знае, но всяко оттегляне на австрийски войници е от полза за французите.

— Значи Андре може да си е у дома за Коледа.

— Има такава възможност.

Съществуваше и шанс да му предложат пост в новия Директорат. Пост, който изключваше нова съпруга с двама мъже. Все пак не можеше да се забрави, че Корсаков е още жив. Но Минген не го спомена. Какъв смисъл имаше да разваля чудесното й настроение в момента?

— Ще се моля това да стане — обяви Тео. — И ти благодаря, Антон, за приятните новини. Ако завърша писмото до Андре сега, ще замине ли до довечера?

— Ще го изпратя с военен куриер.

— Той е прекрасен, нали? — попита блажено Тео, а от меланхолията й нямаше и следа.

— Наистина е такъв — съгласи се Минген.