Табу

11.

— Съпругата ви е с Дюра — съобщи стройният мъж, седнал пред бюрото на Корсаков.

— С него… Него! Невъзможно! — Руският генерал скочи на крака в заплашителна поза. Гневът му бе очевиден, а тенът на лицето му стана мораво червен. — Сигурно сте се припознали в някоя от курвите му — просъска той и гнусливо се изплю.

— Изчакваше го в манастира близо до Брегенц — продължи хер Минген, запазвайки спокойствие пред разярения генерал. Дългите години, прекарани като двоен агент, го бяха научили да запазва самообладание при всякакви обстоятелства. Беше изпратен да дири съпругата на генерала и макар предаността му да бе към Прусия и нейния крал, не виждаше нищо лошо да разкрие тази информация на Корсаков. — Охраняват я извънредно добре.

— Значи е негова затворничка — отсече суховато граф Илич Корсаков, защото не бе в състояние да приеме мисълта, че някой ще посегне на нещо негово.

— Разговарях с един от войниците при конюшнята. Дюра бил изключително внимателен към нея.

— Внимателен?

Мъжът с прозвището Касапина произнесе думата с леко злорадство.

— След успеха си в Тирол Дюра очевидно е прекарал два дни зад заключена врата насаме с графинята.

— Нещо не си разбрал! — изкънтя гласът на Корсаков, а месестите му ръце се свиха в юмруци.

— Не е така, ваша светлост — възрази човекът, който говореше десет езика почти без акцент.

— Ако грешиш, куче — просъска Корсаков шепнешком, потрепервайки от злоба, — ще ти изтръгна черния дроб.

— Не се и съмнявам, ваша светлост — отвърна хер Минген безизразно.

Некомпетентни, брутални мъже като Корсаков го отвращаваха.

— Тя ще бъде върната обратно — дрезгаво оповести Корсаков. — Ти ще я доведеш — нареди той.

— Доста рисковано начинание, генерале. — Гласът на Минген беше тих, а светлите му коси за миг проблеснаха при нахлулата през прозореца слънчева светлина, докато той се взираше в голямата карта, закачена на стената. — И скъпо — добави той, като преценяваше територията, която ще му се наложи да прекоси.

— Уточни подробностите с адютанта ми — отвърна Корсаков. Да не би този човек да смята, че разговаря с някакъв писар, който се занимава с пари? — Мои чеченци ще те придружат.

— Графинята жива ли да бъде върната? — осведоми се агентът.

Специалните чеченски отряди действаха като наказателни. Не взимаха пленници.

— Да, искам графинята жива. Но Дюра ще ми заплати за постъпката си, дяволите да вземат плебейската му кожа. — Корсаков се отпусна на стола с тихо ръмжене. — Погрижи се за парите и продоволствията и да си тръгнал до зазоряване. Искам я обратно колкото е възможно по-скоро.

След като се справи с деловата страна на въпроса, хер Минген направи само едно малко отклонение, преди да се срещне с чеченците, които щяха да го придружават.

Щом зърна Минген, аптекарят мигом отвори, макар да беше поставил табелка на вратата, че е затворено още предишния ден, когато в Брегенц започна стрелбата.

— Нашите началници сигурно трябва да узнаят, че наказателният отряд на Корсаков тръгва по следите на Дюра — съобщи Антон Минген на мъжа, с когото бе делил обща студентска квартира. Техният работодател, крал Фредерик Уилям III на Прусия, бе заинтересуван да запази неутралитет в тази война, въпреки че ако Англия се включеше, натискът щеше да е огромен. Фредерик обаче нямаше доверие на министър председателя на Австрия — Тугут — понеже апетитите му към пруската територия бяха всеизвестни. Фредерик предпочиташе Австрия да е заета в битки срещу французите. — Кажи на краля — продължи Минген, че май е по-добре Дюра да остане жив. Няма друг френски генерал, способен да се справи с врага.

— Нали чу за Крей при Верона?

Минген кимна.

— Това е още една причина Дюра да оцелее. Франция е в окаяно положение.

— Ще успееш ли да убиеш чеченците?

— Надявам се. Възможно е… — каза агентът, претегляйки шансовете. — Но те са добре обучени похитители. Не вярвам да се справя с повече от един, преди да ме убият. А бих предпочел да преживея тази война. Как иначе да се насладя на натрупаните си с този занаят средства?

Веселите пламъчета, припламнали в очите, му придадоха вид на ангелче.

— Тогава е редно да изпратим и наши хора.

— Това би ми осигурило приятно чувство за сигурност. Ще ти оставя план на предполагаемото ми движение. Дюра най-вероятно ще се изтегли от Констанс. След като научи за поражението на Журдан, предполагам, че ще… Силите му са доста по-малобройни. За щастие чеченците не познават добре страната. Ще се наложи да разчитат на мен като техен водач.

— А и не говорят езика.

— Те почти не говорят. Доста е зловещо — обясни Минген с усмивка. — Ще се постарая да им осигуря всичко, което желаят — завърши той с присмехулно покорство.

— Фредерик има ли изгода Корсаков да е мъртъв?

— Задай този въпрос на началниците си в Потсдам. Светът като цяло би спечелил от неговата смърт, но това е лично мое мнение — уточни Минген весело.

— Нужни ли са ти пари?

— Да, естествено. Парите на Корсаков заминават в моята банкова сметка. Все някои трябва да плати за това пътуване през ничия земя. На моменти си мисля, че не биваше да се разделям с лекарската си професия — произнесе Минген с лека въздишка.

— Но кралят се нуждае от теб.

Младият агент се надигна тежко, замислен за предстоящата си мисия.

— Пожелай ми късмет, Макс. Този път ще ми е нужен.

След няколко минути той бе значително по-богат. Докато излизаше от аптеката, в кесията му тежеше пруско злато. В квартирата си, заедно с дрехите, опакова и няколко оръжия, две от тях бяха достатъчно малки, за да ги скрие по себе си. Пътуването с добре обучени убийци, абсолютно лишени от всякаква съвест, изискваше допълнителни предпазни мерки.

Странната група от трима напусна Брегенц същата вечер.