Зона 51: Началото

27.

Национален парк „Капитол риф“, Юта

Променено време до излитането — 44 часа

Разположен малко на север от прочутата Долина с паметниците, Националният парк „Капитол риф“ лежеше в самото сърце на Скалистите планини. По това време на годината паркът беше почти безлюден, а само след няколко седмици портите му щяха да бъдат хлопнати за целия зимен сезон. Всъщност тъкмо по тази причина Търкот бе избрал това място за среща. А и беше достатъчно отдалечено от Дълси.

Той заобиколи изоставената рейнджърска станция и продължи нагоре по пътя. Забеляза пикапа още при първия къмпинг. Кели стоеше отзад, с пистолет в ръка, и оглеждаше недоверчиво колата, която приближаваше. Въздъхна облекчено, когато той се показа от кабината. Зад паркинга започваше каменна стълба, която отвеждаше до наблюдателната площадка над къмпинга. От там се разкриваше великолепна гледка към околните планини — или по-точно, щеше да се разкрие след изгрев слънце.

— Радвам се да те видя — посрещна го Кели.

— Как са другите?

— Джони е в безсъзнание. Започва да бълнува всеки път, когато дойде на себе си. Не зная какво са му сторили тези хора, но е нещо ужасно. Фон Сеект спи в кабината. Нейбингър разглежда снимките от хангара с кораба-майка.

— Откри ли нещо?

— Ами с теб какво стана? — отвърна с въпрос Кели. — Какво имаше на най-долния етаж?

— Уф… да ти призная, не знам — отвърна искрено Търкот. Той заобиколи и се качи в техния пикап. Кели го последва.

— Нещо ново? — обърна се Търкот към Нейбингър.

— По-добре събудете фон Сеект. Обзалагам се, че и той ще иска да го чуе.

Събудиха фон Сеект, което отне няколко минути и се подредиха около Нейбингър.

— Първо — поде той, — искам да ви напомня, че познанията ми за старите руни са доста ограничени. Разполагам с оскъден работен речник, а нещата донякъде се усложняват от факта, че някои от знаците в новите надписи се различават от тези, които вече познавам. Друг сериозен проблем са символите, обозначаващи действие. Там всичко се затруднява от смяната на глаголните времена, водещи до промяна и в корена на глагола… Но освен разшифроването на символите и думите, които те означават — продължи Нейбингър, — съществува още един проблем, познат при работата с образната писменост. Древните египтяни са наричали йероглифите „меду мечер“, което означава „божи слова“. Думата йероглиф е гръцка и се отнася главно за надписите в храмовете. За съвременния човек е трудно да разбере език, създаден, за да обяснява религиозни и митични…

— Чакай малко — прекъсна го уморено Търкот. — Нещо се обърках. Сега говориш за йероглифите. Съсредоточи се върху старите руни и онова, което казват.

— Уф — въздъхна унило Нейбингър. — Опитвам се да ви обясня всичко това, за да разберете правилния смисъл на моя превод. Голяма грешка ще бъде да наслагваме собствените си представи и възгледи върху написаното от една култура с коренно различни ценности и идеали. — Той почука с пръст по снимките. — А тук определено имаме работа с извънземна култура. Не разполагаме с никакво доказателство, че те са възприемали реалността така, както я възприемаме ние.

— Но нали летим на техните кораби? — отбеляза Търкот. — Не може да сме толкова различни. — Той си спомни за пирамидата със златистото сияние и мигом преоцени последното си изявление.

— И не само това — добави Кели. — Нали по-рано спомена, че тези стари руни били предвестници на ранните човешки писмени езици, на които вероятно са служили за отправна точка. Така че, ако корените са общи, би трябвало да разбираме и смисъла на написаното — освен ако наистина не е дело на пришълци.

— Да, така е — кимна Нейбингър. — Корените са общи, но само дотолкова, че да разгадая приблизителния смисъл на текста. Това е…

Търкот положи едрата си длан върху рамото на Нейбингър.

— Професоре. Късно е. Всички се нуждаем от сън. Но преди да си легнем, трябва да решим какво да правим оттук нататък. А за целта е нужно да ни кажете с какво точно разполагаме. Обяснете ни го колкото се може по-простичко.

Нейбингър затвори изтощено очи.

— Добре. В пещерата е имало две каменни плочи. Всъщност са повече, но досега се занимавах само с тези две. Ето какво получих… Все още не съм напълно сигурен за значението на думата там, където съм поставил въпросителна.

— Нека да погледна — изгуби търпение Търкот.

Нейбингър постави изписания лист под светлината на настолната лампа.

— Това сигурно се отнася за кораба-майка — подхвърли фон Сеект. — Тази въпросителна след първото „не“ — нямаш ли поне малка представа коя може да е думата?

— Определено е глагол. „Не може“, „не трябва“, „не е позволено“ или нещо от този род.

— Има доста съществена разлика — отбеляза Търкот. — Ами ако проклетото нещо просто се е повредило? И те ни предупреждават да не го пипаме? Зарязали са го тук, а ние си играем с огъня.

— Никой не е казвал, че ще бъде лесно — напомни му Кели. — Говоря за превода…

— Да, вярно — съгласи се Търкот. — Добре де, продължавай.

— Имате ли някаква идея какво ще пристигне? — попита Кели.

— Символът беше особен. Друг път не съм виждал подобен. По обща характеристика прилича на съществително: по-точно на име. Обозначих всеки неидентифициран символ с различна буква пред въпросителната, за да покажа, че не са еднакви. Както сами може да видите на следващата страница, едно от имената наистина се повтаря.

— Решили са значи да ни оставят да се развиваме сами? — попита Кели.

— Но нещо не се е получило — отбеляза фон Сеект. — По някакъв начин бомбата се е озовала в пирамидата.

— Така е — съгласи се Нейбингър. — А и старите руни са се разпръснали по целия свят. И едното, и другото трябва да са работа на хората.

— Вероятно нещо някъде не е тръгнало според плановете им. Май не всички са приемали по еднакъв начин идеята да останат за по-дълго на Земята.

Нейбингър обърна последната страница.

— Значи са се сбили помежду си? — попита Кели.

— Нещо такова — съгласи се Нейбингър.

— И накрая са изпълнили своя дълг — добави Търкот.

— Но не както са възнамерявали — рече фон Сеект. — Все още се борим с последствията.

— Имам един глупав въпрос — вдигна пръст Търкот. — Защо същества, които могат да конструират толкова сложни кораби, пишат върху каменни плочи?

— Защото не са разполагали с друг материал — обясни Нейбингър.

— Това е находка от голям мащаб — заговори развълнувано Кели. — По-голям дори от онова, с което се занимават в Зона 51. Тя означава, че е дошло време да преосмислим историята си. По дяволите, излиза, че дори еволюцията ни не е това, което сме си мислели. Представяте ли си какъв шум ще се вдигне? Ами религията? Ох, Боже…

— Не мисля така — възрази фон Сеект. — Поне що се отнася до онова, което става в Зоната. Само след три дни там ще се опитат да излетят с кораба-майка, а тези същества недвусмислено ни предупреждават да не го правим. Трябва да ги спрем. Сега това е най-важното.

— Имам още един глупав въпрос — каза Търкот.

Другите трима го погледнаха очаквателно.

— Защо Гулик толкова дава зор за старта на кораба? Ей това не ми дава мира от самото начало.

— Виж, това не зная — призна фон Сеект. — Аз също се чудя, още откакто обяви предстартовото броене. В началото ми изглеждаше глупаво. Да летиш с подобно нещо, след като дори не си приключил с първоначалните проучвания.

Търкот почувства болезнена пулсация в дясната част на главата си.

— Нещо там никак не е наред — промърмори той.

— Промяната дойде в началото на тази година — след като посетиха Дълси — рече фон Сеект.

Търкот се замисли за пирамидата, за цилиндрите и за златистото сияние. Спомни си малкото летящо тяло, което бе свалило хеликоптера им над Небраска. Твърде много късчета, които не си пасваха. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че това не е лъжица за неговата уста.

— Време е да поспим — предложи той. — Всички сме изморени и ще можем да мислим далеч по-добре след няколко часа отдих. Утре ще решим какво да правим. Все още имаме четиридесет и осем часа.